Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 24.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 24.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., при участието на прокурора Антония Енева- Спасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1912 по описа за 2011 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание в чл. 132 ал.1 т.2 вр. с чл. 134 т.2 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че ответника е баща на роденото от съвместното им съжителство дете С. М. С., на пет години. Сочи, че с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. г. по описа на РС- Казанлък бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 50лв., която той изплащал в продължение на една година, след което преустановил плащането й. Ищцата твърди, че от г. единствено тя се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Ответникът без основателни причини трайно не полагал грижи за сина си, не го търсел, не плащал присъдената издръжка, което й дава основание да счита, че произволно се е самоосвободил от родителските си задължения.
Моли съда да постанови решение, с което да лиши ответника от родителски права по отношение детето С. М. С. с произтичащите от това законни последици.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв. М.П.П.. Счита, че посоченото в исковата молба правно основание за предявяване на иска не отговаря на изложените обстоятелства. Оспорва изцяло твърденията на ищцата. Сочи, че причина да не полага грижи за детето е обстоятелството, че майката и малолетния С. от г. живеят в Р.Г. и по този начин той е лишен от възможността да го вижда. Твърди, че от м. февруари г. е останал без работа, поради което е бил в невъзможност да изплаща присъдената по гр.д. г. по описа на РС- Казанлък месечна издръжка. Счита, че умишлено е лишаван от възможността да се грижи за сина си.
Заинтересованата страна – Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Казанлък, редовно призовани, не се явяват и не изпраща представител в съдебно заседание. В съдебно заседание депозират писмо, от което е видно, че не е осъществен контакт с родителите и детето и в тази връзка не е изготвен социален доклад.
Представителят на Районна прокуратура- Казанлък взема становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г. детето С. М. С., ЕГН ********** е родено на ***г*** от майка Т.Г.П., ЕГН ********** и баща М.А.С., ЕГН **********. Родителите на детето не са сключвали граждански брак.
По силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д.г. по описа на РС- Казанлък бащата М.С. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дете С., чрез неговата майка и законна представителка в размер на 50лв., считано от г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Към момента на сключване на спогодбата детето С. е бил на една година и десет месеца. Майката е декларирала, че е безработна и не получава никакви доходи. Бащата декларирал, че средномесечното му трудово възнаграждение възлиза на 190лв.
Към настоящият момент малолетният С. е на пет години и единадесет месеца.
По делото се събраха доказателства за доходите на родителите на детето. Майката декларира, че за периода г.- г. работи по трудово правоотношение, като месечния й доход възлиза на 750 евро. Видно от приложената към делото декларация от ответника същият в периода м. г.-г. не е реализирал доходи от трудово или друго правоотношение.
От показанията на свид. Р. М. Р. и свид. С. Х. Р., леля и свяко на ищцата, е видно, че след раждането на детето ищцата и ответника живели в тяхното семейство около една година. Твърдят, че през тази година тя и мъжът й са се грижили за детето, както и майката. Сочат, че ответника е напуснал това жилище и е отишъл да живее при жена си, от която има родено дете, което към настоящия момент е на единадесет годишна възраст. Твърдят, че по време на съжителството ответникът не е давал никакви средства за детето, нито е работил. Това обстоятелство накарало ищцата заедно с детето да замине за Р.Г.. Свидетелстват, че се чуват редовно с Т. и от нея знаят, че към настоящия момент тя работи, а детето се чувства много добре при нея. Твърдят, че ответникът не се интересувал от детето, нито е изплащал средства за издръжката му.
От показанията на свид. М. Е. Г. и свид. М. С. Ч. се установява, че ищцата през бременността и ответника, както и непосредствено след раждането са живели в с. К., в дома на родителите на ответника. Сочат, че от г. ищцата е отишла да живее в с. Я. при леля си. Свид. Г. заявява, че ищцата се е грижила за детето, като леля й също й е помагала. Свидетелите сочат, че ответника е бил безработен. Свидетелстват, че М. има друг брак, от който има родено друго дете и към настоящия момент живее с първата си жена.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно нормите на СК родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общополезна дейност.Упражняването на родителските права и задължения се извършва от двамата заедно или поотделно. Когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка, той може да бъде лишен от родителски права.
Съгласно чл.133, ал.2 от СК съдът служебно е задължен при заведено дело за лишаване от родителски права да изслуша този родител. В настоящият случай съдът изслуша бащата М.А.С.,*** 2007г. не живее с ищцата. Не оспорва обстоятелството, че от тогава майката изцяло се грижи за детето. Заявява, че издържа и друго дете- А. С., а от двадесет години живее със съпругата си М. С.. Твърди, че не работи, като жена му и родителите му помагат.
Безспорно с оглед на събраните доказателства е, че са налице основанията на чл. 132, ал.1, т.2 от СК. Ответникът по собствено желание се е лишил от възможността да контактува с детето си, да се интересува от неговото развитие. По делото не се събраха доказателства да му е било пречено да осъществява тези си права. Той напълно се е дезинтересирал и по отношение на задължението си за издръжка към него. Реално между него и сина му не съществуват отношения.
Съгласно съдебната практика отчуждаването на родителя от детето може да се прецени като поведение, опасно за интересите на детето, когато това отчуждение е съзнателно.Именно такова е поведението на ответникът С.. Той се е самоосвободил от задълженията си към роденото си дете и това му отношение не е в интерес на малолетния С., нещо повече ответникът има сключен граждански брак с друга жена и дете, което към настоящия момент е на единадесет години. От раздялата на страните през г. и до настоящия момент той живее заедно с жена си и детето си.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за лишаване от родителски права е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, т.2 от СК във всички случаи на ограничаване или лишаване от родителски права съдът определя издръжка, както и мерките относно личните отношения между родителите и децата.
По делото се събраха доказателства за доходите на родителите на детето. Майката декларира, че за периода г.- г. работи по трудово правоотношение, като месечния й доход възлиза на 750 евро. Видно от приложената към делото декларация за доходи на бащата е, че същият в периода м. г.- м. г. не е реализирал доходи от трудово или друго правоотношение. Ответникът заявява, че живее с друга жена/ която е негова законна съпруга/ и от която има родено дете на единадесет години. Същият не установява липса на трудоспособност.
Съобразно императивните разпоредби на СК, родителите са длъжни да издържат своите деца, като за ненавършилите пълнолетие деца това задължение е безусловно и неотменимо.
Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.
С Постановление № 180 от 30.06.2011 г. на Министерски съвет, минималната работна заплата за страната, считано от 01.09.2011г. е определена в размер на 270лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под шестдесет и седем лева и 50 стотинки.
С оглед възрастта на детето С., което в момента е на пет години и единадесет месеца, както и възможностите на двамата родители съдът счита, че следва да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 68лв., а останалите, заедно с грижите следва да се осигуряват от майката. Издръжката се дължи от г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Относно личните отношения между родителят М.С. и малолетното дете С. С., съдът, като съобрази всички събрани по делото доказателства, както и възрастта и интересите на детето счита, че следва да определи обичаен режим на лични контакти на бащата с него, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 540лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък 17.28 лв. държавна такса върху размера на определената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА бащата М.А.С., ЕГН ********** *** от родителски права спрямо детето С. М. С., ЕГН **********.
ИЗМЕНЯ определената по гр.д. г. по описа на РС- Казанлък издръжка, като ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка на малолетното дете С. М. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Т.Г.П., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** в размер на 68.00лв., считано от г. и до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на бащата М.А.С. да осъществява режим на лични контакти с детето С. М. С. всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
На основание чл. 136 от СК да се уведоми служебно общината по постоянния адрес на родителят- Община К. за вписване на лишаването му от родителски права.
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Г.П., ЕГН **********,*** направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 540лв.
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК 17.28лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: