Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Русе, VІІ - ми
състав, в публично заседание на 30 септември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно дело № 500
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост (ЗОбС).
Постъпила е жалба от М.Б.М. ***
против Заповед № РД-01-2200 от 23.07.2021 г. на Кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с М. за общински жилищен имот.
Жалбоподателката релевира доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалноправните
разпоредби.
Претендира се отмяна на оспорената
заповед, като се иска след отмяната й съдът да върне преписката за произнасяне
по подаденото от жалбоподателката Заявление вх. № Н-312 от 14.04.2021 г. за
постановяване на решение за продължаване на срока на наемното правоотношение за
общински жилищен имот – апартамент № 8, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни
помещения и изба, в жилищен блок 307, вх. 3, ет. 3 в жк „Чародейка“.
Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът в производството – Кметът
на Община Русе, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Е. Х., в
депозирани по делото писмени бележки и в проведеното открито съдебно заседание
в хода по същество на делото счита жалбата за неоснователна. Иска същата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна в
производството – Б.Р.Ю. счита жалбата за основателна.
Заинтересованата страна в
производството – Р.Б.Ю. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна в
производството – Е.Б.Ю. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна в
производството – Б.Б.А. не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и твърденията
на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт на основание
чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
По
фактите
Със Заповед № РД-01-313 от 02.02.2016
г. на Кмета на Община Русе в общински жилищен имот на адрес: гр. Русе, жк
„Чародейка“, бл. 307, вх. 3, ет.З, ап. 8, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения и изба, за които има съставен Акт за общинска собственост №
401, са били настанени жалбоподателката М.Б.М. (която по време на издаването на
настанителната заповед е носила фамилията Юсуфова – л. л. 63 и 64 от делото),
заедно с съпруга й Б. Руждинов Ю. и синовете й Р.Б.Ю. и Е.Б.Ю. и майка й Б.Б.А.
(л. 62 от делото).
Домакинството ползва имота фактически
от 2000 година.
Срокът за настаняване е изтекъл на
25.02.2021 г.
М.Б.М. е подала Заявление Вх. № Н-312
от 14.04.2021 г. за продължаване срока на наемното правоотношение за посочения
общински жилищен имот (л. л. 58 – 61 от делото).
В декларацията към подаденото
заявление М. декларира, че тя и членовете на домакинството й не притежават и не
са отчуждавали жилищни и вилни имоти и идеални части от такива имоти.
Декларира, че притежават едно моторно превозно средство - лек автомобил
„Мерцедес Е 250 Д“. Декларира среден месечен брутен доход на член от
домакинството от трудови възнаграждения в размер на 139,76 лева и от пенсия
343,67 лв.
От приложените удостоверения за
доходи от трудови възнаграждения за предходните 12 месеца е видно, че средният
месечен брутен доход на семейството е 620,06
лева и от пенсии - 343,67 лева. (л. л. 65 – 70 от делото).
М. предоставя и решение за развод със
съпруга й Б.Ю., според което семейното жилище е предоставено в нейно ползване (л.64
от делото).
По повод на подаденото заявление са
били извършени справки в Агенция по вписванията и в дирекция МДТ в Община Русе.
При извършената справка в дирекция МДТ се установило, че синът Р.Ю. притежава 2 броя леки автомобила: Пежо 2007 г.
и БМВ 1993 г.,
другият син Е.Ю. притежава 2 броя леки автомобила: 2 бр.
Мерцедес от 1998 г., а майката на М. - Б.А.
притежава 1/6 ид. ч. от апартамент 37,20 кв.м. в жк „Дружба 1“, ул. „Ц. Церковски“ № 4,
вх. 5, ет. 3, ап. 14. (л. 59, гръб от делото).
На свое заседание, проведено на
31.05.2021 г., Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 е разгледала заявление -
декларация за продължаване срока на настаняването с домакинството на М.Б.М..
С Решение № 5.14, прието с Протокол №
6 от 31.05.2021 г., комисията е взела решение наемното правоотношение между
Община Русе и наемателите да не се продължава и да бъде прекратено по
предвидения от закона ред (л.л.55 и 56 от делото).
За започване на производството по
прекратяване на наемното правоотношение, М. е уведомена на основание чл. 26 от АПК с Писмо изх. № 94М-16180-1 от 08.06.2021 г., връчено на жалбоподателката на
16.06.2021 г. (л. 54 от делото), по което е депозирано Становище вх. № 492 от 21.06.2021
г. с приложени към него писмени доказателства (л. л. 50 – 53 от делото). Със
становището се обяснява, че са продадени два леки автомобила - БМВ, модел 525, ТДС, peг. № ЕН1527КВ, за което е представен
договор за покупко-продажба на МПС и Мерцедес с peг. № Р9204КА модел Е 250, по
отношения на който обаче е представен само предварителен договор за
покупко-продажба на МПС и обяснява, че майка й Б.А. притежава малък дял от
наследствен апартамент и се чака един от наследниците да се прибере от чужбина,
за да се прекрати съсобствеността.
При така установената фактическа
обстановка, която съдът възприема изцяло, кметът на Община Русе е издал
оспорената заповед, с която е прекратил наемното правоотношение с
жалбоподателката.
Като
правно основание за издаване на акта е посочен чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от
Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 5 от
Наредба № 6 на ОбС – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (за
краткост само Наредба № 6) и чл. 31, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 13 от същата
наредба, а като фактически основания се посочва от една страна, че на
25.02.2021 г. е изтекъл срокът на настаняване на жалбоподателката в процесното
жилище, както и че жалбоподателката и домакинството й не отговарят на условията
на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба
№ 6 – да не притежават идеални части от жилищни имоти и да не притежават повече
от едно МПС.
Освен
това административният орган посочва, че в
декларацията към подаденото заявление М. била декларирала, че не притежават и
не са отчуждавали жилищни и вилни имоти и идеални части от такива имоти; също,
че притежават едно моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“, което
не отговаряло на действителното правно положение, като декларирането на неверни
обстоятелства представлявало основание за прекратяване на наемното
правоотношение по чл. 31, ал. 1, т. 13 от наредбата.
Жалбата срещу Заповед № РД-01-2200 от
23.07.2021 г. на Кмета на Община Русе, връчена лично на жалбоподателката на
28.07.2021 г. (л. 46 от делото), е депозирана пред АдмС – Русе на 11.08.2021 г.
(л. 2 от делото).
По
правото
Жалбата срещу Заповед № РД-01-2200 от
23.07.2021 г. на Кмета на Община Русе е подадена в законоустановения в чл. 149,
ал. 1 от АПК срок, от лице – адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Заповед № РД-01-2200 от 23.07.2021 г.
на Кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган, при спазване на
законоустановената форма. Актът съдържа правни и фактически основания, даващи
възможност за проверка на правилността му. При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
адресатът е уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да
участва в него.
Не е налице неустановеност на
съществени за спорния въпрос факти и обстоятелства.
По отношение на първото посочено в
заповедта основание за издаването й – изтичане на срока на настаняване (чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6), съдът намира, че това
основание безспорно е налице, доколкото се касае за обективно обстоятелство –
изтичане на петгодишен срок, настъпването на което е безспорно доказано по
делото и не се спори от страните.
В настоящия случай по повод
подаденото от жалбоподателката заявление за издаване на нова настанителна
заповед, такава преценка е извършена от помощния орган на ответника – Комисията
по чл. 6 от Наредба №6, която е установила, че жалбоподателката и домакинството
й не отговарят на условията по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 6, а
именно жалбоподателката и членовете на нейното домакинство да не притежават
идеални части от жилищни имоти и да не притежават повече от едно МПС.
Съгласно правната норма на чл. 142,
ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на административния акт с
материалния закон към момента на издаването му.
От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че към датата на
постановяване на оспорената в настоящото производство заповед домакинството на
жалбоподателката притежава три броя леки автомобили, както следва: Р.Ю.
притежава един лек автомобил - Пежо 2007 г.; Е.Ю. притежава два броя леки
автомобила: 2 бр. Мерцедес от 1998 г. Към дата 23.07.2021 г. Е.Ю. не е
прекратил правото си собственост върху лек автомобил Мерцедес с peг. № Р9204КА
модел Е 250. Предварителният договор по чл. 19 от ЗЗД няма вещнопрехвърлително
действие, а само облигационно действие, т.е с него не се прехвърля
собствеността върху предмета на договора, а само се създава задължение в един
бъдещ момент да се сключи договор, с който да се прехвърли собствеността. Следователно
М. и домакинството й не отговарят на условието на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 6 на ОбС - Русе да не притежават повече от едно МПС.
На
следващо място не се спори, че към датата на издаване на заповедта майката на М.
- Б.А. притежава 1/6 ид.ч. от апартамент 37,20 кв.м. в жк „Дружба 1“, ул. „Ц.
Церковски“ № 4, вх. 5, ет. З,
ап. 14, което несъответства на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6
на ОбС - Русе членовете на домакинството да не притежават идеални части от
жилищни имоти.
По този начин безспорно жалбоподателката
и домакинството й не отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 5 от
Наредба № 6 и по тази причина разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, допускаща
продължаване на срока на настаняването в общинско жилище, е неприложима.
Отделно от това неизпълнението на всяко
едно от условията по чл. 3, ал.1 от Наредба № 6 съставлява и самостоятелно
основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, респ. в случая на чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6, според които разпоредби
наемното правоотношение се прекратява поради отпадане на условията (по чл. 3 от
Наредбата) за настаняване на наемателя в общинско жилище. Това именно е и
второто основание, на което е прекратено наемното правоотношение на
жалбоподателката.
Притежаването на повече от един лек
автомобил, както и притежаването на идеални части от жилищен имот са в противоречие
с условията на чл. 3, ал. 1, т. 5 и т. 1 от Наредбата. Тези обстоятелства са
били налице към момента на издаване на процесната заповед. Фактът, че
впоследствие са били извършени действия на разпореждане, както с едно от
превозните средства /от общо три, посочени в оспорената заповед/, така и с
идеалните части от жилищния имот, е ирелевантен при преценка
законосъобразността на оспорения акт. Без правно значение е и обстоятелството,
че Б.А. е притежавала идеални части от жилищен имот в съсобственост с още
шестима сънаследници, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от наредбата
не предвижда критерии, свързани с размера на идеалните части на притежаваните
имоти.
Към 23.07.2021 г. основанията,
посочени в процесната заповед, са били налице и тя е издадена именно поради
тяхното наличие, което я прави материално законосъобразна.
В обобщение да изложеното до тук,
съдът намира, че в конкретния случай са налице основанията за прекратяване на
наемното правоотношение между Община Русе и М.Б.М., на които се е позовал
административния орган, постановявайки оспорената в настоящото производство
заповед. Подадената срещу нея жалба е неоснователна, поради което оспорването
следва да бъде отхвърлено.
По
разноските
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Б.М. ***
против Заповед № РД-01-2200 от 23.07.2021 г. на Кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с М. за общински жилищен имот.
ОСЪЖДА М.Б.М. ***, ЕГН ********** ***
сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението, на основание чл. 46, ал. 5
от Закона за общинската собственост, е окончателно.
СЪДИЯ: