№ 11754
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110105930 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 28497/02.02.2023г. на СРС, депозирана от
*********** срещу М. С. К. във връзка със Заповед за изпълнение № 27699/30.09.2022г.,
издадена по ч.гр.д. № 48391/2022г. на СРС.
Ищецът *********** чрез юрк. И.К. е предявил срещу ответницата М. С. К. искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 937,00
лева, представляваща регресно вземане /с включени ликвидационни разноски/ за изплатено
обезщетение по щета № 0000-1261-18-251212 за нанесени вреди на автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, рег. № **********, причинени от ответницата като водач /без валидна
застраховка "Гражданска отговорност"/ на автомобил марка "Опел", модел "Астра", рег. №
***********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (05.09.2022г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 322,48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 10.04.2019г.-
30.08.2022г.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 29.03.2018г. в град
София, в 11,05ч., на бул. „Константин Величков“, ответницата, управлявайки автомобил
марка "Опел", модел "Астра", рег. № ***********, без валидна застраховка "Гражданска
отговорност", причинила ПТП, при което бил увреден марка „Ауди“, модел „А4“, рег. №
**********, застрахован при ответника към датата на ПТП по застраховка "Каско" по
полица № ***********. При ищеца била образувана преписка по щета № 0000-1261-18-
251212, като на 01.02.2019г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1
927,00 лева. До ответника била изпратена покана за доброволно плащане на тази сума, ведно
с ликвидационни разноски от 10,00 лева, но плащане не последвало. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Г. / юрк. Г..
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. С. К. е подала Възражение, вх. №
72770/16.03.2023г. на СРС. Възразява, че липсва известие и уведомление от ищеца да е
длъжник за парична сума. Възразява срещу мораторната лихва. Заявява, че срещу нея не
може да се претендира лихва при положение, че *********** няма получен документ с
нейния подпис. За насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява и не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с
нея искове и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание
на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е за ищеца. Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за
имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на
застрахователното покритие на който е извършено от ответницата процесното виновно
противоправно деяние, че същото съставлява покрит риск по застрахователния договор,
причинените вреди и техния размер, причинната връзка между вредите и действията на
ответника. В тежест на ответницата е да установи наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с покритие за автомобила ú към датата на ПТП, както и
заплащане на търсените спрямо нея суми. Доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва да
установи наличието на падежирало парично задължение и продължителността на забавата.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие от Застрахователна полица №
9300180011537/08.02.2018г. при ищеца е сключена застраховка "Каско" за автомобил марка
"Ауди", модел "А4", рег. № **********, с период на покритие 08.02.2018г.-07.02.2019г.
Липсва възражение от ответницата относно това, че процесното ПТП съставлява покрит по
същата застрахователен риск.
Видно от Протокол за ПТП № 1696143/29.03.2018г., съставен от органите на МВР, на
29.03.2018г. около 11:05 ч. в град София на бул. "Константин Величков" е настъпило ПТП
2
между автомобил "Опел", модел "Астра", рег. № ***********, управляван от ответницата, и
автомобил марка "Ауди", модел "А4", рег. № **********, управляван от Н.М.. В протокола
е отбелязано, че за управлявания от ответницата автомобил няма сключена застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно представената на л. 54 от делото справка, такава е
налична с покритие едва от 02.04.2018г. По отношение на ответницата е инициирано
административно-наказателно производство за причинено от нея ПТП и ú е наложено
съответно административно наказание с влязло в сила наказателно постановление.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при
пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при
липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. Вещото лице е
установило, че мястото на ПТП е в град София на бул. "Константин Величков" в посока към
ул. "Три уши" и бул. "Сливница". Булевардът в тази си част е с две попътни ленти за
движение и платно за движение на трамваи. Ответницата се е движила в лявото платно, а
другият автомобил - попътно на нея по трамвайното платно. Тя е предприела маневра за
завой наляво и при включен ляв пътепоказател със скорост около 5 км/ч е влязла в
трамвайното платно, където е била ударена от движещия се автомобил "Ауди", водачът на
който го е отклонил вляво за спасителна маневра, но не е успял да избегне удара. Съдът не
кредитира становището на вещото лице, че лекият автомобил "Ауди" е възприел
намаляването на скоростта на автомобила "Опел" и го е задминал през трамвайното трасе -
изрично водачът на "Ауди"-то е подписал скицата на ПТП на л. 46 от делото, съставена от
служител на МВР, където ясно е отразено, че движението му е било непроменливо по
трасето на трамвайните релси. Вещото лице установява, че за водачката на автомобила
"Опел" ударът е бил предотвратим, тъй като е можела да възприеме другата кола в
огледалото за обратно виждане и да я пропусне преди да осъществи маневрата си.
Процесните вреди се установява да са в причинна връзка с ПТП, а стойността на ремонта
възлиза на 927,00 лева.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира изцяло, от което се установява, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по процесната щета в размер на 927,00 лева.
Съдът намира, че действително поведението на ответницата е противоправно: при
управлението на автомобила същата е нарушила правилата чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 38, чл. 25, ал.
1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 85 ППЗДвП, като при предприетата от нея маневра не се е убедила, че
осъществяването ú е безопасно и не е пропуснала движещия се по съседното трамвайно
платно автомобил. Не се доказа към датата на ПТП за управляваната от нея кола да има
сключена застраховка "Гражданска отговорност". Поради това и ответницата принципно
следва да възстанови на застрахователя сумата по изплатеното от него обезщетение /с
включени ликвидационни разноски/ - общо 937,00 лева.
Противоправно според настоящия съдебен състав обаче е и поведението на водача,
управлявал увредения автомобил. По делото няма доказателства, че същият се е движил по
3
трамвайното платно в единствено позволените за това случаи по чл. 72 ППЗДвП - само при
изпреварване или заобикаляне по посоката на движение на трамвая. В декларацията си /л.
48/ пред органите на МВР, водачът на автомобила "Ауди" е заявил единствено, че е
предприел спасителна маневра - завиване наляво, за да избегне удара с другата кола. На
скицата на ПТП към протокола /л. 46/, подписана и от двамата водачи, и от служителя на
МВР, ясно е отразено неизменно движение на "Ауди"-то по трамвайното трасе, а не
движение по лявата пътна лента и препятствие, налагащо инцидентно и временно навлизане
за заобикалянето му. Поради това е основателно възражението на ответницата за
съпричиняване, заявено в подаденото срещу заповедта за изпълнение възражение, което
съдът в исковото производство следва да съобрази (ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 11а).
Шофьорът на увредения автомобил е допринесъл в значителна степен за настъпването на
вредите, тъй като, ако не се бе движил неправомерно по трамвайното платно, то нямаше да
настъпи и ПТП. Затова вината му е равна на тази на ответницата, предприела маневрата без
да се увери, че тя е безопасна, като дължимата по регреса сума от 937,00 лева следва да бъде
намалена с 1/2. Така предявеният иск е основателен за сумата от 468,50 лева, а за
горницата подлежи на отхвърляне.
Неоснователна е претенцията за лихви за забава върху главницата, доколкото не се доказа
ответницата надлежно да е поканена да заплати сумата по регреса, съответно да е поставена
в забава. Действително по делото е приложена покана с изходящ номер от 21.03.2019г., но
няма несъмнени доказателства, че тя е връчена на ответницата. Представена е разпечатка за
движението на пратка от сайта на куриерска компания, но не се установи, че тази пратка
съдържа именно поканата за плащане по регреса, а и справката е с информативен характер и
не съдържа удостоверено изявление на ответницата за приемане на пратката. Ответницата
изрично е оспорила да е получила поканата, като от страна на ищеца доказателства
(разписка, удостоверение от куриерската фирма или друго) не бяха ангажирани. Поради
това искът за лихва за забава следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и двете
страни. Ищцовото дружество е заявило претенция в тази насока, като е представен
своевременно и списък по чл. 80 ГПК. Ответницата нито претендира, нито е доказала
разноски по делото. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 27,97 лева, в които е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена въз основа на такова от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното исково производство в размер на 306,81 лева, в които е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена въз основа на такова от
100,00 лева.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ, че М. С. К., ЕГН **********, от град София, дължи на **************, ЕИК
*************, със седалище в град София, сумата от 468,50 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено обезщетение по щета № 0000-1261-18-251212 за нанесени вреди на
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № **********, причинени от ответницата като
водач /без валидна застраховка "Гражданска отговорност"/ на автомобил марка "Опел",
модел "Астра", рег. № ***********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (05.09.2022г.) до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 468,50 лева до пълния му предявен
размер от 937,00 лева, както и предявения иск за сумата от 322,48 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 10.04.2019г.-30.08.2022г.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на **************, ЕИК
*************, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от37,97
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. 48391/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на **************, ЕИК
*************, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от306,81
лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
5930/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5