№ 245
гр. Разград, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330101714 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от И. К. З. против “Топлофикация Разград“ с посочено правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, вр. чл.84, ал.3, вр. чл.86 от ЗЗД и цена на иска 1300лв.
Ищецът твърди,че с изпълнителен лист от 24.02.2014г., издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 333/2012 г. на РРС е осъден да заплати на ответника
сумата 2299.75лв. за незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2009г. до
02.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012г. до окончателното плащане,
както и 338.14 лева лихва за забава от 01.01.2010г. до 01.02.2012г. и 52.26 лева разноски за
делото.
Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20147620400769 на ЧСИ
Деян Драганов, per. № 762 на КЧСИ с взискател „Топлофикация Разград“ ЕАД.
На 30.06.2017г. по изп. дело № 20147620400769 на ЧСИ Деян Драганов е депозирана молба
от длъжника З. с искане за прекратяване на същото. С постановление от 17.08.2017г. ЧСИ
Драганов е отказал да прекрати изпълнителното дело.
Изпълнителното дело е преместено при ЧСИ Л.Станев и е преобразувано под номер
2323/20г., по което отново длъжника е поискал прекратяване на ИД и присъждане на
направените от него разноски. Молбата за присъждане на разноски в полза на длъжника З. е
оставена, без уважение, а изп.дело е било прекратено.С молба от 16.11.20г. по изп.д.
№2373/18г. ответникът се е присъединил с изп.лист от 24.02.14г. по ч.гр.д.№333/12г. на РРС.
По делото ищецът е ангажирал процесуален защитник и е заплатил сумата в размер на 1190
лева за адвокатско възнаграждение. Адвокатът му е депозирал молба за прекратяване на
изп.дело в частта за присъединения изп.лист от 24.02.14г., но молбата е оставен абез
1
уважение. Това е наложило воденето на иск по чл.439 ГПК.
С Решение № 379/ 21.07. 2021 г. по гр. д. № 348/ 2021 г. по описа на PC - Разград
потвърдено от ОС - Разград е прието, че вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 333/ 2012 г. на PC Разград са погасени по давност, преди да бъде
издадена 33 и ИЛ по описаното ч.гр.д по описа на PC - Разград.
Длъжникът по изп. дело, може да търси репариране на направените разноски по общия
исков ред в отделно производство.
Твърди,че вредоносното поведение на ответника е свързано с обстоятелството, че въпреки,
че длъжника е депозирал възражение с/у вземането на взискателя с основание, че същото е
погасено по давност и/или ИД е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, взискателя
не се е съобразил с направеното възражение и не е преустановил действията си, напротив с
молба с вх. № 17475/16.11.20220 г. е прехвърлил изп.дело от ЧСИ Деян Драганов при ЧСИ
Людмил Станев, въпреки че е погасенопо давност.
Във връзка с това на ищеца се наложило да ангажира адвокат, който да го защитава във
връзка с претендираното вземане на „Топлофикация Разград “ АД описано в ИЛ от
24.02.2014г. издаден по ч. гр.д № 333/2012г. - PC - Разград (по ИД 2373/2020 г. на ЧСИ 895-
ВОС), з акоето е заплатил авансово сумата от 1190 лв. Защитника му е депозирал по ИД
2373/2020 г. на ЧСИ 895- ВОС е адв. пълномощно и ДПЗС.
Размера на заплатеното адвокатско възнаграждение по ИД № 2373/2020г. по описа на ЧСИ
Людмил Станев във връзка с вземането по ИЛ от 24.02.2014г. издаден по ч. гр.д №
333/2012r. - PC - Разград се явява вредоносния резултат. Налице е пряка причинна връзка
между факта на образувания изпълнителен процес и заплатения от ищеца адвокатски
хонорар.
Налице е и недобросъвестно поведение от страна на „Топлофикация -Разград“ АД, тъй като
е следвало да предприеме действия по прекратяване на изпълнителното дело с оглед
настъпила погасителна давност на вземането му, поради бездействието му длъжникът е
предприел постъпки в тази насока, за което е ангажирал процесуален представител и е
реализирал разноски.
Процесуалното представителство на длъжника от адвокат е призната и гарантирана от
закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълното охраняване
на интересите му. Не съществува възможност, в рамките на изпълнителното дело, да бъдат
присъдени в полза на длъжника, респективно репарирани направените от него разходи за
възнаграждение на адвокат, поради което същите се явяват вреда, с която е намаляло
имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното изпълнително
производство. Размерът на вредите е установен с представения по делото договор за правна
защита и съдействие, който удостоверява заплащането на сумата от 1190 лв. за адвокатски
хонорар (Решение от 23.01.2020г. по гр. дело №13551 по описа за 2019г. -ВРС).
Ищецът с молба с вх. № 17115/2020г. е поискал прекратяване на изп.дело и присъждане на
направените разноски за адвокат, която е оставена без уважение.
2
Длъжникът по изп. дело, може да търси репариране на сторените разноски по общия исков
ред в отделно производство.
Деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл.49 ЗЗД, изисква да е
налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение /в случая на
ангажирания от ответника адвокат/ и настъпването на вредите, като последните следва да
бъдат не изменено, обективно и закономерно настъпили в резултат от противоправното
поведение.
Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното
поведение претендиралите вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза заплатеното от
ищеца адвокатското възнаграждение е за престираната квалифицирана правна помощ по
изп. производство. Сторените в изпълнителното производство разноски се явяват необходим
разход във връзка със защита правата и законните интереси по неоснователно образуваното
срещу ищеца изпълнително дело. Заплатеният от него хонорар е в пряка причинна връзка е
факта на воденото срещу него изпълнително дело. Поведението на ответника се явява
противоправно, тъй като нарушава правния порядък и е насочено към чужда имуществена
сфера, чието засягане се иска при липса на законови предпоставки и чрез него са причинени
вреди другиму, които следва да бъдат репарирани.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата
1300лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,вследствие
на деликт, съразмерни със стойността на заплатеното адв.възнаграждение за защита по
изп.д.№2323/2020г. по описа на ЧСИ Л.Станев,ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането-10.11.20г., до окончателното й плащане, както и сторените съдебни
разноски.
Ответникът Топлофикация-Разград ЕООД счита иска за процесуално недопустим, тъй като
между И. К. З. и „Топлофикация - Разград" АД е образувано и все още е висящо гр. д. №
1713/2023 г. по описа на Районен съд - Разград на същото основание и за същото искане.
Няма информация един от двата иска да е предявен като частичен, В случая са успоредени
две дела - гр. д. № 1713/2023 г. и гр. д, № 1714/2023 г. - с обективен и субективен идентитет
и по-късно заведеното дело е недопустимо и подлежи на прекратяване.
Дори да приемете процеса за допустим, исковата претенция по гр. д. N° 1714/2023 г. е
неоснователна по следните фактически и правни съображения:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно, че в резултат на противоправно поведение на
ответника е настъпила имуществена вреда в неговия патримониум. Съгласно чл. 49 ЗЗД
възложИ.т другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят е причинил при или по
повод на възложената работа. За ангажиране отговорността на възложителя обаче, лицето,
на което е възложена работата (изпълнителят), трябва да изпълни фактическия състав на чл.
45 ЗЗД и трябва да се докаже вината на лицата, натоварени с извършването на тази работа -
в този смисъл е т. 6 от ППВС № 7 от 1959 г.
3
Изводимо от горното, ищецът трябва да посочи по ясно идентифицируем начин лицата,
които се явяват изпълнители на дружеството, за да може съдът да прецени дали тяхното
поведение е било виновно. Ищецът мимоходом споменава, че това е адвокатът на
дружеството, без да посочи името му и номера на пълномощното. Оспорваме това
твърдение на ищцовата страна, защото дружеството не е ангажирало адвокат по
изпълнително дело, по което се претендират разноски за адвокатско възнаграждение на
деликтно основание.
Предвид безпорядъчните описания в исковата молба, възниква и въпросът дали под
„изпълнител" на дружеството ищецът не визира частния съдебен изпълнител, при който е
образувано изпълнителното дело срещу него.
Конкретното посочване на изпълнителя е важно поне в две посоки - първо, за преценка на
субктивния елемент (вината) от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД.
Юридическото лице не може да формира вина и неговата деликтна отговорност произтича
от вината на натоварените с извършването на съответната работа лице. Второ, за търсене на
регресна отговорност спрямо виновното длъжностно лице.
Дори да приемем, че изпълнителят е посочен (индивидуализиран) коректно, в случая
субективният елемент - вината - от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД
винаги ще отсъства. След издаден Изпълнителен лист от 24.02.2014 г. в полза на
дружеството срещу И. К. З. е образувано изпълнително дело № 769/2014 г. по описа на ЧСИ
Деян Драганов, per. № 762 при КЧСИ. Това дело е преобразувано при ЧСИ Л. Станев, per. №
894 при КЧСИ под № 2323/2020 г. Същото е прекратено на 16.11.2020 г. по искане на
дружеството.
Ищецът смесва факти и обстоятелства по различни съдебни и изпълнителни дела, развили се
между дружеството и него. В исковата молба се цитират всички вкупом. Ищецът посочва, че
с Решение на Районен съд - Разград, потвърдено с Решение на Окръжен съд- Разград,
вземанията на „Топлофикация - Разград" АД, инкорпорирани в Заповед за изпълнение,
съответно Изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 333/2012 по описа на РС-Разград, са
признати за погасени по давност още преди издаване на Заповедта за изпълнение, съответно
Изпълнителния лист.
В тази връзка, съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. От това следва, че до
датата на постановяване на окончателния съдебен акт, с който се установява, че вземанията
на „Топлофикация - Разград" АД са погасени по давност с Решение № 160/22.11.2021 г. по
описа на ОС- Разград, всички действия на дружеството, респ. на негови служители, както и
на ЧСИ са изцяло законосъобразни. За основателността на исковата претенция трябва да се
направи преценка на действията на ответната страна след 22.11.2021 г. - за евентуално
виновно поведение на длъжностни лица на дружеството.
Представеният с исковата молба Договор за правна защита и съдействие, сключен между
адв. Д. П. - ВАК и И. К. З., е за процесуално представителство по ИД № 2373/2018 г. по
описа на ЧСИ Л. Станев с per. № 895 при КЧСИ. В исковата молба ищецът посочва, че
4
молбата до ЧСИ за присъждане на разноски по делото е оставено без уважение. В този
случай е следвало да се обжалва отказът на ЧСИ по надлежния процесуален ред и съдът да
изследва въпроса за дължимостта на разноските в отделно производство. Това определено
не се е случило, И. З. е бездействал. Налице е зле воден процес, с множество допуснати
грешки и недоразумения и не може да се вмени вина на конкретни лица - ЧСИ и
изпълнители на дружеството, натоварени с водене на съдебни и изп. дела - за това, че са
насочили принудително изпълнение срещу И. З. въз основа на Изпълнителен лист, издаден
по надлежния ред.
Позицията на дружеството е, че сумите, предмет на Изпълнителен лист от 24.02.2014 г., не
са погасени по давност към момента на образуване на изпълнителното дело.
По ЧГД № 333/2012 г. по описа на РС-Разград е издадена Заповед за изпълнение в полза на
„Топлофикация - Разград" АД срещу И. К. З. за заплащане стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 01.12,2009 - 02.08.2011 г. След издаването на Заповедта за
изпълнение започва да тече 5-годишна давност, в който смисъл са Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д, № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 3 от 04.02.2022 г. по
гр.д.№ 1722/2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. И. З. не е
възразил срещу Заповедта за изпълнение и тя е влязла в сила. Правните последици на
влязлата в сила Заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и Заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила Заповед за изпълнение възпрепятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника до изтичане срока на възражението. Установеното със Заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез извънредните способи, посочени в чл. 423
от ГПК и чл. 424 от ГПК. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в
сила Заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила съдебни решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 от ГПК след подадено възражение по чл. 414 от ГПК се
погасява с общата петгодишна давност. В случай че се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката тригодишна давност, ако срещу Заповедта не е подадено възражение и
същата е влязла в сила, то това би създало ситуация, в която обстоятелството каква ще е
давността за едно вземане да зависи от процесуалното поведение на длъжника. Няма спор,
че тази теза на „Топлофикация - Разград" АД не е приета от РРС, респ, ОС - Разград, но тя
намира опора в практиката на ВКС и изключва вината на изпълнителите на дружеството за
воденото изпълнително дело срещу И. З.. Изпълнителите на „Топлофикация - Разград” АД,
които и да са те, съобразявайки се с практиката на ВКС, са били убедени, че давността не е
изтекла и са водили добросъвестно изпълнително дело срещу ищеца в настоящото
производство.
Следователно - нито умишлено, нито при проява на груба небрежност от страна на
изпълнителите на дружеството е водено неоснователно изпълнително дело сещу И. К. З..
5
Напротив - предприетите действия са били в унисон с практиката на ВКС и въобще с общия
дух на гражданското ни законодателство.
По този начин презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена. Доказва се, че поведението на
изпълнителите на дружеството не е виновно, не е и противоправно, а изцяло
законосъобразно, при съобразяване на задължителната практика на ВКС и почива на
солидни и разумни аргументи. Обратното - за да е налице виновно поведение,
изпълнителите на дружеството трябва: 1/ знаейки, че давността е изтекла, да са действали с
непременната цел (умисъл) да увредят имуществените интереси на И. З.; 2/ да са действали a
priori, с груба небрежност - само със субективното усещане за правилност на действията си,
без да е налична практика на ВКС, според която давността при издадена Заповед за
изпълнение винаги е петгодишна.
В тежест на ищеца е по реда на пълното и главно доказване да установи проявлението на
всички обективни елементи на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Няма доказателства за това, дали уговорената сума, съгласно приложения към исковата
молба Договор за правна защита и съдействие, е реално заплатена. Това е необходимо с
оглед доказване реалния размер на претърпяната от ищеца вреда. Нещо повече, ищецът И.
К, З. и процесуалният му представител - адв. Д. П. - ВАК са съдружници в едно и също
адвокатско дружество - „З. и партньори" с per. № ********** в Регистъра на адвокатските
дружества. Възможно е злоупотреба с права.
Възразява за прекомерност на адв.възнаграждение от 1190лв.Възразява и срещу началния
момент, от който ищецът претендира обезщетение за забава върху сумата по главницата. Не
става ясно как е определен началният момент на увреждането. Според ответника лихва за
забава следва да тече от датата на постановяване
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:През 2012г. ответникът е депозирал заявление по чл.410 ГПК
срещу длъжника И. К. З. за сумата 2299.75лв. незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2009г.-02.08.2011г., ведно със законната лихва,считано от 07.03.12г., сумата 338.14лв.
лихва за забава и 52.46лв. съдебни разноски. По образуваното ч.гр.д.№333/2012г., а
изпълнителният лист е издаден на 24.12.2014г. Същата година през м.декември по молба на
ответника е образувана изп.дело №769/2014г. по описа на ЧСИ Д.Драганов. През 2017г.
длъжникът е поискал прекратяване на изп.дело поради настъпила перемпция. ЧСИ е оставил
без уважение молбата.
По молба на ответника изп.производство е преместено при ЧСИ Л.Станев под
№2323/2020г.,където ищецът отново е поискал перемиране на делото, както и присъждане
на сторените разноски за адвокат. Към молбата е приложил и списък с разноските от 1300лв.
и договор за правна защита и съдействие. С постановление от 10.11.2020г. ЧСИ Л.Станев е
прекратил изп.д.№2323/2020г. и е оставил без уважение искането за присъждане на
разноски. Ответникът е поискал връщането на изп.лист и присъединяването на вземането по
нето към изп.д.№2373/2018г. на ЧСИ Л.Станев. На 15.02.2021г. ищецът е наел адвокат и му
6
е заплатил адв.възнаграждение в размер на 1190лв. за „…процесуално представителство
/разширително да се тълкува/ за ИЛ 24.02.2014г. издаден по ч.гр.д.№333/2012г. РС-
Разград,присъединен по ИД 2373/2018г. по описа на ЧСИ 695-ВОС“.
Ищецът е предявил иск по чл.439 ГПК във вр. с чл.124 ГПК с искане да бъде установено по
отношение на ответника,че вземането му по изп.лист по ч.гр.д.№333/2012г. на РРС е
погасено по давност. Образувано е гр.д.№348/2021г. по описа на РРС, който е уважил
иска,приемайки,че вземането е погасено по давност. Първоинстанционното решение е
потвърдено с Решение №160/22.11.21г. по в.гр.д.№287/21г. по описа на ОС-Разград.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
В ППВС № 9 от 28.XII.1966г. са отграничени хипотезите, в които се носи отговорност за
чужди виновни действия от възложителя. Първата посочена хипотеза е когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа.
Устройството на ответното дружество предполага именно възлагането на определени
служители осъществяването на различни видове дейности, за функционирането му. На
юрисконсултите е възложено извършването на правни действия за защита на интересите на
дружеството пред съд и пред органите по изпълнение.
В настоящия случай се претендира отговорността на работодателя за вреди, причинени от
неправомерни правни действия на негов служител- юрисконсулт по принудително събиране
на вземане на дружеството, което е довело до необходимостта за ползване на адвокатска
защита и представителство по изп.д.№2373/2020г. на ЧСИ Л.Станев и оттам претърпените
имуществени вреди в размер от 1190лв. на ищеца.
Дължимостта на вземането на ответника е установено по предвидения от закона ред, поради
което същият се е снабдил с изпълнителен лист и закономерно е предприел действия по
принудителното му събиране, тъй като длъжникът не го е платил доброволно.
Ищецът чрез своя пълномощник е направил единствено възражение за настъпила перемпция
и нищожност на извършените след изтичането на двугодишния срок действия на ЧСИ по
изп.д.№2373/20г.. Едва с депозирането на искова молба на 17.02.2021г. по гр.д.№438/21г. на
РРС ищецът е предприел действия по установяване факта на изтелка в негова полза
погасителна давност и едва след това действията на служители на ответника биха могли
евентуално да се разглеждат като такива извършени при съзнанието, че принудителното
изпълнение е неосъществимо. Такива действия не са извършвани по изп.д.№2323/20г. от
служителите на ответника.
Погасителната давност е юридически факт, който представлява определен от закона период
от време, след изтичането на което за длъжника възниква право да откаже изпълнение на
вземането на кредитора,тъй като то е погасено по давност. Следователно се погасява
субективното право на принудително изпълнение,като длъжникът остава задължен и може
да изпълни доброволно.
7
Давността се прекъсва с предприемането на всяко едно изпълнително действие, след което
започва да тече нов давностен срок. Давността обаче не се прилага служебно, а длъжникът
следва да се позове на нея и предприеме правни действия по предявяване на иск за
установяване на този факт. Това той е сторил предявявайки иск по чл.439 ГПК на
17.02.2021г. С решение №379/21.07.2021г. по гр.д.№348/21г. на РРС, влязло в сила на
22.11.2021г. съдът е установил изтеклата погасителна давност. Следователно до този момент
всички правни действия на служителите на ответника са били насочени към събиране на
дължимите от ищеца суми. Както се спомена по-горе изтеклата давност погасява единствено
правото на принудително изпълнение, а не тяхната дължимост. Пълномощникът на ищеца е
поискал единствено прекратяване на изп.процес поради настъпила перемпция. Настъпването
на погасителната давност и на перемпцеията са два различни юридически факта, с различни
правни последици. Двугодишното бездействие на взискателя в изп.процес води като
санкция прекратяването на последния, а бездействието на кредитора до правото на
принудително събиране на вземането му.
Следователно съдът не намира за установено служители на ответника да са извършвали
каквито и да е неправомерни действия, които да увредят ищеца.
Предвид липсата на противоправни виновни действия,респ. бездействия на служители на
ответника не може да се ангажира неговата отговорност по чл.49 ЗЗД.
Съдът дължи на отбележи,че възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по изп.дело от 1190лв. е ирелевантно, тъй като в настоящото
производство следва да се установи размера на настъпилата имуществена вреда. Възражение
за прекомерност би било относимо само по отношение на адв.възнаграждение на
пълномощника на ищеца само по настоящото исково производство.
Претенцията на ответника да присъждане на разноски на юрисконсулт е основателна, като
на същия следва да се определи минимално възнаграждение от 150лв.
По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. К. З., ЕГН ********** от гр.В. против “Топлофикация
Разград“ЕООД, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за причинени му от
служители на ответника имуществени вреди в размер на 1190лв., явяващи се заплатено
адв.възнаграждение по ИД №2373/2018г. по опис ана ЧСИ Л.Станев, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 15.02.2021г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. К. З. да заплати на “Топлофикация Разград“ ЕООД сумата от 150лв. /сто и
петдесет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9