Решение по дело №5406/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 322
Дата: 13 март 2024 г.
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20234520105406
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Русе, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря М. Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520105406 по описа за 2023 година
Ищците Х. И. С. и Л. Г. С. твърдят, че притежават семеен лек автомобил, марка
„Фиат“, модел „Пунто“, с рег.№ Р3687 КВ, като МПС се ползвало принципно за
обслужване на първия от тях, който бил лице с увреждания. Същият бил
освидетелстван с Експертно решение на ТЕЛК № 3543 от 126/27.10.2020 г. със степен
на увреждане 95 % с чужда помощ, с водеща диагноза „Мозъчен инфаркт“.
Вечерта на 27.10.2022 г., около 20,45 ч., посоченото МПС било паркирано на
улица „ЛЛ.П.“ 17 в гр. Р., пред входа на блока, в който живеели ищците. Същата вечер,
около посочения час, върху автомобила паднал клон на намиращото се наблизо дърво,
който счупил предното обзорно стъкло и нанесъл допълнителни щети върху капака и
тавана. С цел използване на МПС, се наложило по спешност обзорното стъкло да се
смени, за което ищците заплатили 248 лв. на 01.11.2022 г. Другите повредени части
останали неремонтирани. Ищците оценяват същите на 400 лв.
Тъй като падналото дърво се намира на територията на Община Русе и било част
от зелената система на града, считат, че именно ответната община следва да отговаря
за щетите върху лекия им автомобил, тъй като вредата била причинена от
бездействието на съответните общински служители, които е трябвало своевременно да
премахнат дървото или да му осъществят санитарна резитба. Инцидентът се състоял на
път - публична общинска собственост, управляван според на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за пътищата от кмета на Община Русе, като съгласно чл. 31 от същия
нормативен акт изграждането, ремонтът и поддържането му следвало да се
осъществява от общината. Тъй като дървото, причинило щетата, се намирало на ул.
1
„Лозен Планина“, то същото било част от зелената система на града. Именно Община
Русе следвало да отговаря за щетите върху автомобила на ищците, тъй като вредата
била причинена от бездействието на съответните общински служители, които трябвало
своевременно да го премахнат, преди реализиране на инцидента.
Предвид изложеното, молят Община Русе да бъде осъдена да им заплати сумата
648 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на
притежавания от тях лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег.№ Р 3687 КВ,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на причиняване на вредата - 27.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
Претендират и присъждане на разноски в настоящото производство.
Ответникът Община Русе оспорва претенцията като неоснователна и недоказана
по размер. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че увреждането е
настъпило на описаното в исковата молба място. От изложението в нея не ставало ясно
къде точно е било паркирано въпросното МПС. От представените снимки се виждало,
че става въпрос за вх.„Б" на бл.„Баба Тонка", разположен на ул.„П.К.Я.в" 13. По делото
не били представени никакви доказателства ищецът да е направил разходи за
възстановяване на щетите по автомобила. Ответникът прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. От
представения снимков материал било видно, че процесното МПС било паркирано на
ул.„П.К.Я.в" 13 до второто улично дърво след кръстовището, което ул.„П.К.Я.в"
образува с ул.„ЛЛ.П.". Въпросното дърво се намирало на разстояние по-малко от 5
метра от кръстовището, образувано между двете улици. Предвид тези обстоятелства
счита, че паркирайки на това място, ищецът виновно нарушил разпоредбата на чл. 98,
ал.1, т.6 от ЗдВП.
Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан по основание, а в условията на
евентуалност и по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ангажираните писмени доказателства установяват, че ищците са собственици на
лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ Р3687КВ, тъмно сив металик.
С Експертно решение № 3543/27.10.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към
УМБАЛ „Канев“ АД-Русе на Х. С. са определени 95 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза: последици от
мозъчен инфаркт.
Разпитаният по делото свидетел Т.П. изнася данни, че една сутрин през есента на
2022 г., около 5,30 ч., отивайки на работа, минал покрай бл.“Б.Т.а“ и чул грохот.
Видял, че пред вх.Б имало паркиран черен автомобил „Фиат Пунто“, чиито преден
2
прозорец бил счупен. Свидетелят се огледал и си заминал. Същият твърди, че не е
видял как пада клонът, но клонът бил паднал. Дърветата пред кооперацията били стари
и по-високи от нея, като и досега падат клони от тях. Времето тогава било хладно, но
дъжд не е валял, нито е имало силен вятър. Дърветата там започнали да гният и имало
паднали клони, които на земята се разпръсват на парченца. Свидетелят Петков
уточнява, че въпросният автомобил бил паркиран до блока, успоредно на входа между
двете дървета, в посока на движението. На другия ден той видял, че на предния капак и
на тавана имало огънато, вдлъбнатини, където се е плъзнал клона. Свидетелят видял
клона, около 2 метра дълъг, паднал пред колата, като имало натрошени части от него.
Във връзка с твърденията на ищците, че предното стъкло е било подменено след
инцидента, към исковата молба е представена сервизна заявка от 01.11.2022 г. за
демонтаж и монтаж на стъкло на обща стойност 248 лв., фискален бон за заплащане на
сумата и гаранционна карта все от същата дата от „Автостъкла Кобра“ ЕООД.
От приложеното писмо от Община Русе до ищцата от 04.11.2022 г. е видно, че на
28.10.2022 г. от лилия С. е постъпила жалба затова, че на 27.10.2022 г. на ул.“ЛЛ.П.“ 17
в гр.Р. клон на дърво е паднал върху собствения й лек автомобил. С цитираното писмо
Община Русе отказва изплащане на обезщетение, тъй като не са налице безспорни
доказателства за характера и размера на вредите.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза,
изготвено след оглед на лекия автомобил от вещото лице на процесния паркинг пред
бл.“Б.Т.а“, въпросните дървета, с височина над 10 метра, се намират на тротоара на
около 0.30 м. от левия ръб на пътното платно на улицата при движение към
кръстовището с ул.“ЛЛ.П.“.
Пазарната стойност на вредите по лекия автомобил на ищците е определена от
експерта на 646.80 лв., от които 240 лв. за монтаж на предното стъкло, като останалата
сума е необходима за ремонтно-възстановителните работи по капака и тавана, в това
число стойност на труд, бой и материали. Вещото лице описва механизма на
причиняване на уврежданията по процесния автомобил по начин, сходен с този по
исковата молба – внезапно падане на клон от дърво върху предната част на МПС.
Вледствие голямото тегло на клона и височината, от която пада, възниква силен ударен
импулс, като се спуква предното обзорно стъкло, предният капак леко се деформира с
частично охлузване на лаковото покритие, леко деформиран е и таванът с малки
вдлъбнатини и частично нарушаване на лаковото покритие.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявения иск по чл.49, вр.чл.50 ЗЗД и чл.84 от ЗЗД.
Претенцията намира своето правно основание в нормата на чл.49 ЗЗД,
доколкото в исковата молба се поддържа, че инцидентът е настъпил като резултат от
3
бездействието на служители при Община Русе, които не изпълнили задължението си
да стопанисват правилно зелената система на територията на община Русе, като
премахнат или осъществят санитарна резитба на увреденото дърво, нанесло щети по
автомобила на ищците.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно поведение при или по
повод изпълнението й. По своя характер отговорността за чужди действия или
бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително–
гаранционна функция. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.14 ЗМСМА,
поради което е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск.
Според т.1, б.”а” на Постановление № 9 от 28.XII.1966 г. на Пленума на ВС,
посочената отговорност може да възникне и в резултат бездействието на натоварените
от ответника лица по отношение изпълнението на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или от характера на работата. Основателността
на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил
някаква работа, които са настъпили при или по повод изпълнението й и по вина на
изпълнителя, както и причинна връзка между противоправното действие и настъпилите
вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина у деликвента.
От ангажираните в хода на производството доказателства се установява, че лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ Р3687КВ е собственост на ищците и на 27.10.2022 г.,
по време на инцидента е бил паркиран на ул.“П.Я.“, пред вх.Б на бл.“Б.Т.а“ в гр.Р..
Безспорно е, че на посочената дата откършен клон от дърво е паднал върху МПС-то и е
нанесъл щети, подробно описани в приетата по дело съдебна автотехническа
експертиза. Стойността на имуществените вреди възлиза на 646.80 лева.
Спорно между страните е обстоятелството дали ответникът следва да отговаря за
вредите от настъпилия инцидент и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца /паркирайки автомобила си на разстояние по-малко от 5 метра от
кръстовище/.
Уврежданията по автомобила са следствие удар от клон на старо и много високо
дърво /над 10 метра/, което е със започнал стадий на гниене. Задължение на ответника,
като собственик на дърветата на територията на общината, е периодично да поддържа
и оформя короните на растенията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14 от Наредба
№ 1 от 1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. В
случая, както констатира експертът, дърветата са с височина над 10 м. Разпитаният по
делото свидетел също заявява, че въпросните дървета били стари и по-високи от
4
кооперацията, същите тръгнали да гният и без да е имало вятър или дъжд отстрани
имало нападали клони, разпръснати на парченца. Т.е. състоянието на дърветата е
налагало да се предприеме обследване и евентуално подрязване на изсъхналите клони,
ако не цялостното им премахване, но от страна на Община Русе не се твърди, нито са
ангажирани доказателства да са извършвани такива действия от нейни служители.
Следователно, както твърди и вещото лице Н. Н., пряката причина за вредите по
процесния автомобил е отчупването на изсъхнал клон и падането му върху автомобила
от голяма височина и с голямо тегло.
Следователно Община Русе не е спазила всички изисквания на закона относно
изпълнение на задълженията си по поддържане растителността, използвана за улично
озеленяване, поради което същата следва да носи отговорност за вредите по
автомобила на ищците. Дървото расте на открито, което предполага излагането му на
различни метеорологични въздействия и други фактори, от което за собственика на
вещта възниква задължение да извършва периодични проверки за състоянието му,
които да осигурят безопасността на намиращите се в близост до него граждани и
имущества. В случая е налице виновно бездействие от страна на органи на общината,
което ангажира отговорността й.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат. Приложението на правилото по чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
В случая не се доказаха твърденията, че ищецът е паркирал процесния автомобил,
нарушавайки разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, т.е. на по-малко от 5 м. от
кръстовище. В заключението на автотехническата експертиза изрично се сочи, че
мястото на настъпване на процесния инцидент се намира на около 14 м. от
кръстовището, образувано от улиците „П.Я. и „ЛЛ.П.“ в гр.Р..
По отношение размера на вредите съдът кредитира изцяло заключението на
автотехническата експертиза. Релевантна по делото е действителната пазарна стойност
на вредите към датата на увреждането и това е сумата, необходима за възстановяване
имуществото в състоянието, в което е било преди увредата. Вместо претендираните за
подмяната на предното стъкло 248 лв. следва да се присъдят 240 лв., колкото е
изчислил експертът. За останалите повреди по капака и тавана на МПС се претендират
400 лв., вместо изчислените по експертизата 406.80 лв. Или общата сума, която
ответникът дължи на ищците за обезвреда на претърпените от тях имуществени щети
по автомобила си възлиза на 640 лв. Искът над нея до претендираните 648 лв. следва
да се остави без уважение.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от
5
момента на увреждащото действие, в случая от 27.10.2022 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищците
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска – 246.91 лева (държавна
такса и възнаграждение за вещо лице/ от претендираните 250 лв. На основание чл.38,
ал.2 от ЗА Община Русе дължи и адвокатско възнаграждение на адв.М. А.,
осъществила безплатна правна помощ на ищците, в минималния размер от 400 лв.,
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника също следва да се присъдят
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, или сумата от 2,50 лв.
Така по компенсация ответникът дължи на ищците 244.41 лв. деловодни разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, с ЕИК ********* и адм.адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” №
6, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати на Х. И. С., с ЕГН ********** и
Л. Г. С., с ЕГН **********, сумата 640 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи стойността на увредените части на лек автомобил
„Фиат Пунто“ с рег.№ Р3687КВ, в резултат на паднал върху него клон на дърво, ведно
със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
244.41 лева – разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 640 лв.
до претендираните 648 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Русе, с ЕИК ********* и адм.адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” №
6, представлявана от кмета Пенчо Милков, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати
на адвокат М. М. А., с ЕГН **********, 400 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6