Решение по дело №811/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1175          Година  2021, 10.06.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 13.05.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря М.Г. и при участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 811 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

 Постъпили са касационни жалби от: Регионална инспекция по околната сре­­­да и водите/РИОСВ/ – Пловдив с адрес гр.Плов­див, бул.“Марица”№122 и от „Билд инвест сит“ООД с адрес на управление гр.Пещера сре­щу Решение №49 от 04.02.2021г. по АНД №127/2021г. по описа на Ра­йо­нен съд – Пловдив XVI н. състав, с което е било изменено наказателно пос­тановление /НП/ №92/18.12. 2020г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, с което на ООД-то на основа­ние 166 т.3 във вр. с чл.165 ал.2 от Закона за опазване на околната среда(ЗООС) за нарушение на чл.155 ал.2 ЗООС е наложено адми­нист­­ративно на­казание “Иму­щест­вена санкция” в размер на 20 000 лева.

Жалбоподателят „Билд инвест сит“ООД счита решението за неправилно, като според него НП следва не само да се измени, а отмени изцяло. Оспорва жалбата на противната страна. Претендира разноски.

Жалбоподателят – РИОСВ – Пловдив намира, че решението на РС, с кое­­то е намалена санкцията в НП е неправилно, поради което настоява за от­мя­­ната му и потвърждаване на същото. Оспорва жалбата на противната стра­на. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадените две касационни жалби.

Пловдивският административен съд – двадесети и първи състав, след като разгле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

  С НП №92/18.12.2020г. на Директор на РИОСВ – Пловдив на търговеца е наложена имуществена санкция за това, че не изпълнява предписание, дадено му с констативен протокол от 02.07.2020г., а именно „Да не се допуска раз­прост­раняване на неприятни миризми извън границите на работната площад­ка…“. В случая на 30.10.2020г. е установено наличието на такива неприятни ми­ризми, извън работната площадка на централата за производство на ел. енер­гия чрез индиректно използване на биомаса в село Труд, обл.Пловдив. За конс­та­тациите е съставен и протокол от същата дата.

За да измени НП, първостепенния съд е приел, че независимо, че без­спорно се установява вмененото нарушение, то незаконосъобразно на ООД-то е наложена завишена санкция в максималния възможен размер от 20 000 лева, поради което намалил размер на 2 000 лева.

Този касационен състав намира, че правилно Районния Съд е преце­нил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производст­во, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения прави­лен из­­вод, а именно, че основателно е ангажирана административна – наказа­тел­­ната отговорност на юридическото лице за посоченото наруше­ние на ЗООС.

В тази връзка касационната жалба на търговеца е неоснователна.

Налице е предписани, дадено с представения едва пред тази инстанция Про­токол  от 02.07.2020г., касаещ недопускане разпространение на неприятни миризми извън работната площадка на биоцентралата(с посочен срок постоя­нен и отговорни – управителят на ООД-то). Това предписание(като вид ПАМ) ня­ма данни да е било оспорено, респ. отменено по надлежния ред. Заявената в то­ва производство нищожност няма как да бъде установена в едно админист­ративно-наказателно производство, още повече че в случая аргументите касаят не външни, формални дефекти, а преценка по същество на даденото предписа­ние. Или установяването на нищожността на един индивидуален администрати­вен акт в административно-наказателно производство от районен съд е недо­пустимо. Няма как, разглеждайки жалбата по НПК, първостепенния съд да уста­нови напрактика косвено недействителността на един административен акт в процеса пред него.

Настоящият състав намира, че на база събраните доказателства, извърше­ната проверка от проверяващия съвместен екип на място, се установява по кате­горичен начин неизпълнението на именно така даденото предписание, след като личните възприятия са били направени непосредствено извън огра­да­та на обекта на търговеца.

Неоснователна обаче е и касационната жалба на РИОСВ – Пловдив.

В настоящия процес на се установи нищо, което да налага санкциониране на ООД-то над предвидения за това специален минимум.

Не се констатира да е налице съществено засягане на обществения интерес – било с оглед разпространение на миризмата в населеното място, така и по отношение на самия интензитет на същата. Безспорно е била налична такава непосредствено до оградата, но за широко разпространение в населеното мяс­то, респ. за характера и няма събрани, респ. представени надлежни доказа­телства, вкл. и посочения като получен сигнал по телефона на 30.10.2020г. под каквато и да е форма в процеса.

В НП няма нито ред, обосноваващ налагането на максималния размер на санкцията от 20 000 лева.

Няма как да се очаква това мотивиране да се прави едва с депозираната каса­ционна жалба, респ. да се обоснова от съда.

Първостепенният Съд се е занимал и обсъдил въпроса с оглед те­жест­та на извършеното нарушение при определяне на наказанието съгласно чл.27 ЗАНН, като правилни са изводите му с оглед определяне на конкретното нака­зание, довели до изменение размера на наложената имуществена санкция, като не са били налице предпоставките по чл.28 ЗАНН за наличие на “мало­важен случай”.

Съдът е изпълнил точно задължението си, вменено му съгласно задължи­тел­ните разяснения, дадени с ТР №1/2007г. на ОСНК на ВКС на РБ, до­сежно преценката за “маловажност”.

При това положение не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, разноски на страните не се присъждат.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №49 от 04.02.2021г. по АНД №127/ 2021г. по описа на Ра­йо­нен съд – Пловдив XVI н. състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                               

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

  

 

                                                                                       2.