№ 29
гр. Тутракан, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20213430100248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на
ищеца „БНП ППФ К Б” КЧТ, представлявано от юрисконсулт Н. А. М. (л. 8), за
установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 62/04.03.2021 г. за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 97/2021 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е
разпоредено да заплати на ищеца:
равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, по Приложение CARD-14357523/22.08.2016 г. към Договор за
потребителски паричен кредит, револвиращ потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-13770936, в размер на 295,36 лв.;
възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата за периода от
01.08.2019 г. - 21.05.2020 г., в размер на 11,56 лв.;
законната лихва по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху
главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в СРС (24.07.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит Договор за
револвиращ потребителски кредит с номер CARD-14357523/21.02.2017 Г., между
„БНП ППФ“ като кредитор и Й. И. И., като кредитополучател е сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-13770936. С договора
1
е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева,
като е уговорено, че всички задължения произтичали от договора и свързани с
ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането й.
Доколкото с договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе
действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния
от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са
поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие -използване на
издадени от кредитора платежен инструмент. Усвояването на суми от кредитния
лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните
условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за
връщане на усвоени суми, респективно плащане на минимална погасителна
вноска. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят
даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на
реален договор.
Предвид изложеното и процесният договор за револвиращ потребителски кредит
CARD-14357523 е сключен на 21.02.2017 г. с първата трансакция по кредитната
карта.
Твърди се, че Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции
до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва
периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен
адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на
извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска. Месечни
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението.
Твърди се, че ответника е преустановил обслужването на заема на 01.08.2019 г.,
като кредитната карта е блокирана.
Ответникът Й. И. И. не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно
Разписката към Съобщение от 30.07.2021 г., исковата молба е получена на 10.08.2021
г.чрез В. А. Г., което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл на 10.09.2021 г.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2016 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника, в
качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен
2
кредит, револвиращ потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13770936, с която е уговорено
предоставянето на кредит в размер на 5 300 лв. (л. 17). Подписано е и Приложение
CARD-14357523 към същия договор, съгласно което кредитодателя отпуска на
ответника допълнително револвиращ кредит в размер на 1 000 лв., който се усвоява
чрез кредитна карта (л. 24).
На 24.07.2020 г. от ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което е издадена процесната заповед, обективираща вземания на
стойност 381,92 лв. и разноски в размер на 75 лв.
На 18.03.2021 г. заповедта е връчена на ответника.
На същата дата от ответника в полза на ищеца е внесена сума в размер на 381,92 лв.
с основание „Договор карта PLUS-13770936”
На 23.03.2021 г. от ответника в полза на ищеца е внесена сума в размер на 75 лв. с
основание „ДТ - 25 лв. и разносни по делото…”
По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ), която е
установила, че претендираните от ищеца вземания са погасени (л. 59).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта
Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на
правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.
По основателността
Налице са валидно възникнали две кредитни правоотношения:
по договор за кредит в размер на 5 300 лв., който се предоставя по банкова
сметка на кредитополучателя („основен договор” - л. 17);
по договор за револвиращ кредит с лимит 1 000 лв., който се предоставя чрез
ползване на кредитна карта (уговорен в процесното приложение към основния
договор - л. 24).
Предмет на настоящото делото за вземанията на ищеца по второто правоотношение
(револвиращия кредит).
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за вземанията по
договора за револвиращ кредит, инкорпорираща:
3
вземания за главница, възнаградителна и мораторна лихва на обща стойност
381,92 лв. и
разноски в размер на 75 лв.
Тези вземанията по договора и разноските са погасени с извършените плащания на
18.03.2021 г. и 23.03.2021 г., което е установила и СИЕ. В. л. е конкретизирало,
предявяването на иска се дължи на погрешното отнасяне на плащанията по процесния
договор за револвиращ кредит към сумата по договора за паричен кредит.
Фактът, че плащанията са извършени за упоменатите в заповедта суми, както и
наведеното впоследствие възражение от ответника, сочат недвусмислено негово
намерение да погаси вземанията именно по револвиращия кредит с лимит 1 000 лв., а
не по (основния) договор за кредит в размер на 5 200 лв.
В тази връзка следва да се приеме, че съгл. чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е
обективирал с достатъчна яснота изявлението си кои свои задължения погасява,
поради което процесните вземания следва да се считат погасени преди завеждането на
исковото производство, но след завеждането на заповедното такова.
Последното налага извода, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Разноски
Тъй като ответникът е извършил плащането след подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, същият дължи разноските в заповедното
производство
Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл.
78, ал. 8 и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ на 50 лв.
Последното налага извода, че разноските в заповедната фаза възлизат на 75 лв., като
същите са заплатени от ответника на 23.03.2021 г.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане от ответника след образуването на
заповедното производство исковете за установяването по отношение на ответника Й. И.
И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ****************, че съществува
вземането срещу него на ищеца „БНП ППФ К Б” КЧТ, с ЕИК **********, адрес:
**********************, предмет на Заповед № 62/04.03.2021 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 97/2021 г. на
Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца
равностойността на заета сума (главница) по договор за револвиращ потребителски
кредит, обективиран в Приложение CARD-14357523/22.08.2016 г. към Договор за
потребителски паричен кредит, револвиращ потребителски кредит, отпускане на
4
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13770936,
в размер на 295,36 лв.; възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.08.2019 г.
- 21.05.2020 г., в размер на 11,56 лв.; законната лихва по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в Районен съд - гр. София (24.07.2020 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд, за
частично обезсилване на заповедта за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5