РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Враца 30.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020 г.
/петнадесети декември две хиляди и двадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 478 по описа на
АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Враца, против Решение № 66
от 15.07.2020 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 56 по описа на
съда за 2020 г.
С цитираното решение е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 1211108,
издаден от ОДМВР – Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на П.м.П. ***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. (двеста
лева).
В касационната жалба са релевирани доводи, че решението на първата съдебна
инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че изложеното в
мотивите на оспореното решение за изтекла давност за реализиране на
административнонаказателната отговорност е неправилно и не намира опора в
закона и установената съдебна практика, тъй като ЕФ е връчен преди да е изтекла
абсолютната такава от четири години и шест месеца. Отправено е искане към
касационната инстанция да отмени решението на РС – Мездра и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди ЕФ. В условията на алтернативност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът по касация – П.П. ***, редовно призован не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. От процесуалния представител на същия са депозирани
писмени бележки по хода на делото и по същество на спора. Отправя искане към
съда да отхвърли жабата като неоснователна и претендира присъждане на разноски по
делото съобразно приложен договор за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за
допустимост, но неоснователност на жалбата, тъй като от момента на съставяне на
ЕФ, до постановяване на решението е изтекла предвидената в чл. 81 от НК
абсолютна погасителна давност и моли решението да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 66/15.07.2020 г. на РС – Мездра, постановено по АНД № 56/2020
г., с което е отменен ЕФ серия К, № 1211108, издаден от ОДМВР – Враца, с който
на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за извършено от П.П. нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 лв.
Правилно и обосновано районният съд е приел в оспореното решение, че ЕФ е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени
правата на наказаното лице. След преценка на доказателствената съвкупност
безспорно е установено от обективна и субективна страна извършеното нарушение и
неговия автор – ответникът по касация, който като водач на собствено
МПС се е движил със скорост от 85 км/ч при разрешена за населено място от 50
км/ч. За да отмени оспорения пред него ЕФ, първостепенният съд се е позовал на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за субсидиарно приложение на нормите за
давността в НК и на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по т.д.№1/2014
г. на ОС на ВКС и ВАС и е приел, че от момента на извършване на нарушението –
15.04.2016 г. до връчване на ЕФ – 15.01.2020 г. е изтекла обикновената давност
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК от три години, в които срок органът не е предприел
никакви действия по връчването му.
Решението е правилно
като краен резултат, но по мотиви различни от изложените.
Позовавайки се на
цитираното по-горе Тълкувателно постановление неправилно въззивният съд е
приел, че изтичането на обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е
достатъчно основание за отмяна на оспорения пред него ЕФ и е игнорирал факта,
че не е изтекла абсолютната такава по чл. 81, ал. 3 от НК.
Съгласно ТП №
1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС институтът на
погасителната давност, включително и абсолютната такава, следва да намери
приложение и при наказателно преследване за административни нарушения. В
противен случай би се стигнало по- неблагоприятно третиране на извършителите на
правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото
представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на
общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е
престъплението. В ТП се приема, че липсата на правна регламентация на института
на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се преодолява по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН с приложението на чл. 81, ал. 3, във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. субсидиарното приложение на НК, касае института на абсолютната давност, а не като
неправилно е приел РС на обикновената такава.
Съгласно чл. 81, ал.
3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, който е три години. Така абсолютната погасителна давност за
реализиране на административнонаказателната отговорност съгласно чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е четири години и
шест месеца и започва да тече от извършване на деянието, в конкретния случай на
15.04.2016 г., когато е установено нарушението, поради което преди
постановяване на настоящото решение същият срок е изтекъл. При това положение е
погасена и възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на ответника по касация с процесния ЕФ.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната
му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон.
Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при
правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в
сила, а предявената против него
касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното от
ответника по касационната жалба искане, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно
производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
От
страна на касатора е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно.
По силата на
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал.
1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А според
чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая ответникът е
направил разноски в размер на 300,00 лева, представляващи договорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна
защита и съдействие.
Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл. 18, ал. 2 от същата наредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. А според чл. 18, ал. 4 - за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.
2 възнаграждението е 300 лв.
В случая се касае за касационно административнонаказателно съдебно
производство, което е образувано във връзка с обжалване на решение, отменящо ЕФ,
с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.
При това положение приложение намират разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. Изложеното обосновава извода, че размерът на
адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи в размер на 300 лева,
както е и претендиран.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/15.07.2020 г., постановено по
АНД № 56 по описа за 2020 г. на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.М.П. *** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.