№ 436
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на ЕВГ. АНГ. СТ., чрез
пълномощника му адв. Т.Е., и Община Пловдив, чрез пълномощника й
юрк. К.М., против Решение №261149 от 12.04.2021г., постановено по гр.д.
№7118/2020г., по описа на Районен съд- Пловдив, 9-ти гр.с.
С жалбата на Община Пловдив решението се обжалва в частта му,
с която Община Пловдив е била осъдена да заплати на ЕВГ. АНГ. СТ.
от гр. Пловдив, бул. „***, ЕГН **********, сумата от 10000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки,
страдания и неудобства в резултат от травматично увреждане – счупване на
долния край на дясната лъчева кост на дясна лакетна става, вследствие на
претърпян инцидент на 20.12.2019 г., около 19.00 часа, настъпил при удар в
бетоново блокче, разположено на края на тротоара, граничещ с пътното
платно, находящ се срещу ул. „*** в гр. Пловдив, до оградата на СОУ „***”,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-
1
20.12.2019 г., до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на решението в посочената му част, като се иска
отмяната му и отхвърляне на предявения иск, а при условията на
евентуалност- намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Ответната страна по въззивната жалба- ЕВГ. АНГ. СТ., чрез
пълномощника си по делото адв.Т.Е., в съдебно заседание оспорва
същата и иска оставянето й без уважение.
С жалбата на ЕВГ. АНГ. СТ. решението се обжалва в частта му, с
която е бил отхвърлен предявения от него иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва върху нея
от датата на увреждането - 20.12.2019г. до окончателното й изплащане. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в посочената
му част, като се иска отмяната му и уважаване изцяло на предявения
иск.
Ответната страна по въззивната жалба- Община Пловдив, чрез
пълномощника си по делото юрк. Кремена Маринова, в подаден писмен
отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право
да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите. С
обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че на
20.12.2019г. , около 19ч., в гр. Пловдив, на тротоара на ул. „*** срещу
№ 11, до оградата на СОУ „***”, ищецът се е спънал в неосветено и
необозначено бетоново блокче, циментирано на около половин метър от
2
края на тротоара, в резултат на което е паднал и ударил дясната си ръка
в друго бетоново блокче, вследствие на което е получил закрито
счупване на долния край на лъчевата кост на дясната лакетна става.
Съдът е приел, че инцидентът е настъпил поради неизпълнение от страна
на ответната Община Пловдив на задължението й да поддържа тротоара
в състояние, годно за безопасна експлоатация от гражданите, поради
което е осъдил последната да заплати на ищеца сумата от 10000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на инцидента, като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 15000 лв. е отхвърлил исковата претенция.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивните
жалби доводи, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор
между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, относно които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В жалбата на Община Пловдив са изложени доводи, че по делото
не бил доказан механизмът на настъпване на инцидента, че било налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не
бил проявил достатъчна бдителност, както и че присъденото обезщетение
било завишено. Така изложените във въззивната жалба доводи са
неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин осъществяването на всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД-
противоправно деяние, извършено от длъжностните лице на ответната
3
община при или по повод на възложената им работа, вина, която се
предполага до доказване на противното съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД,
настъпили вреди и причинно- следствена връзка между деянието и
вредите. Изложените в жалбата твърдения, че не били доказани
механизмът на настъпване на инцидента и причинно- следствена връзка
между настъпилото него и причинените вреди не могат да бъдат
споделени. От фактическа страна по делото няма спор между страните, а
и се установява от събраните доказателства, че на тротоара на ул. „***
срещу № 11 в гр. Пловдив до оградата на СОУ „***”, на около половин
метър от пътното платно са били монтирани на около 1,8 м. едно от
друго бетонови блокчета с размери около 25 см. дължина и 21 см.
височина, предотвратяващи паркирането на съответния участък. Същите
не са били обозначени и боядисани в различен цвят от този на
тротоарната настилка. От показанията на св. Д.А. се установява, че на
20.12.2019г. вечерта е получил телефонно обаждане от ищеца Е.С.,
който го помолил да то закара до болница, защото е паднал и счупил
ръката си. Свидетелят отишъл на място, където заварил ищеца седнал на
тротоара, облегнат на оградата на училището, като последният му
обяснил, че се е спънал в колче против паркиране. Тъй като било тъмно
и от тази страна на улицата нямало осветление, а покрай тротоара имало
паркирани коли, които блокирали осветлението от лампите от другата
страна на улицата, свидетелят не могъл да види въпросните колчета, но
на следващия ден посетил мястото на инцидента и ги видял. От
заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза
/СМЕ/ се установява, че на ищеца е било причинено закрито счупване на
долния край на дясната лъчева кост, което отговаря напълно по време и
начин да е причинено по описания от ищеца механизъм, а описаните от
него бетонови блокчета отговарят да са причинили спъване с последващо
падане. При съвкупната преценка на така събраните доказателства се
налага изводът, че твърденията на ищеца, че получената от него травма
е била причинена в резултат на спъване в монтирано на тротоара на ул.
„*** срещу № 11 в гр. Пловдив до оградата на СОУ „***” бетоново
блокче, са доказани. В тази насока са показанията на св. Д.А., който
действително не е очевидец на самия инцидент, но е посетил мястото
веднага след настъпването му и има преки впечатления за състоянието
4
на ищеца и за фактическата ситуация и видимостта на тротоара по това
време на денонощието. В подкрепа на твърденията на ищеца за начина на
получаване на травмата е и заключението на приетата СМЕ, според
което същата може да бъде причинена по описания от него механизъм.
От страна на ответника не са изложени твърдения и ангажирани
доказателства за евентуален друг механизъм на настъпване на
увреждането, поради което следва да се приеме за доказан именно този,
който еднозначно се установява от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице
основанията на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на
ответната община, в качеството й на възложител на работа, поради
бездействието на длъжностните й лица. Съгласно разпоредбата на §7, т.4
от Закона за местното самоуправление и местната администрация
улиците и булевардите в населените места са собственост на
съответната община, която по силата на чл.11 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ следва да ги управлява в интерес на населението в
общината съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. Съгласно §6, т.6 от ДР на ЗДвП тротоарът е част от пътя, а
съгласно §6, т.34 от ДР на ЗДвП “препятствие на пътя” е нарушаване
на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Предвид посочените норми, предвиждащи задължения на ответната
община, съдът счита, че в случая като е допуснала монтирането на
необозначени, необезопасени и неосветени в тъмната част на денонощието
бетонови блокчета на тротоара на ул. „*** срещу № 11 в гр. Пловдив,
Община Пловдив не е положила вменената й грижа по закон и с действията
и бездействието си противоправно е станала причина за настъпване на
вредоносния резултат по отношение на ищеца, поради което следва да
отговаря на претърпените от него вреди. За обосноваване на
отговорността на общината в конкретния случай са без значение
разпоредбите на Закона за пътищата, на които се позовават ищецът и
първоинстанционният съд, както и подзаконовите нормативни актове по
5
прилагането му /Наредба № РД-02-20-10 от 12.11.2012г./, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от Закона за пътищата същият не
се прилага за улиците в населените места с изключение на онези от тях,
които едновременно са участъци от републикански или общински
пътища, какъвто участък не е процесната улица.
Неоснователно е и възражението на ответната община за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който не бил проявил
достатъчно бдителност, минавайки по тротоара. Действително съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За да се
приеме, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, то
следва да е налице причинна връзка между поведението му, изразено в
действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат, като
поведението му следва да е противоправно, без да е необходимо да е и
виновно, или да се изразява в поемане на риска от настъпване на
неблагоприятни последици или необоснованото му игнориране /в този
смисъл- Решение №277 от 11.01.2019г. на ВКС по т.д.№1982/2017г./. В
настоящия случай по делото не се установява противоправно поведение
на ищеца- същият е минавал по разрешен за движение на пешеходци
тротоар, като по делото е безспорно, че в района не е имало поставени
обозначения или пътни знаци, указващи за наличието на препяпствия по
тротоара, създаващи опасност за спъване на пешеходците, каквито
представляват процесните бетонови блокчета. Действително по делото се
установява, че в момента на инцидента уличното осветление е работело,
но лампите са били от другата страна на улицата и поради наличието
на паркирани коли в близост до тротоара, по който е минавал ищецът,
бетоновите блокчета са били неосветени и не е било възможно да бъдат
забелязани. От събраните по делото доказателства не може да се направи
извод и че ищецът не е взел необходимите мерки за сигурност, т.е. че
същият е знаел за наличието на тези блокчета по тротоара и въпреки
това не е преминал оттам с повишено внимание.
Неоснователни са и доводите във въззивните жалби и на двете
страни срещу размера на присъденото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Характера и продължителността на
6
претърпените от ищеца болки, страдания и негативни психически
преживявания се установяват от показанията на св. Л. С.а- негова майка,
както и от заключението на приетата СМЕ. Според показанията на
свидетелката след изписването на ищеца от болницата тя му е помагала
при обличането, а той се хранел сам, доколкото може, с лявата ръка.
Пръстите му били отекли и изпитвал силни болки, от които не можел да
спи, за което приемал обезболяващи. Повече от месец ръката му била
гипсирана и ищецът си стоял вкъщи, а след сваляне на гипса ходел на
рехабилитация за раздвижване на китката. В началото не можел да вдига
нищо с ръката си или да извършва други действия с нея. След инцидента
не можел да шофира колата си и трябвало да моли други хора да го карат
на контролни прегледи. От заключението на приетата СМЕ се установява,
че лечението при претърпяната от ищеца травма е имобилизация на
крайника за около 1,5-2 месеца, като е препоръчително след сваляне на
гипса да се проведе рехабилитация за 7 дни. При ищеца няма данни за
настъпили усложнения. От представените от ищеца епикриза и болничен
лист е видно, че същият е бил приет в болница на 20.12.2019г. и е
изписан на 22.12.2019г., като е бил в отпуск поради временна
неработоспособност в периода 20.12.2019г.-21.01.2020г. С оглед на така
събраните доказателства за вида и обема на претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът намира, че съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД за същите следва да му бъде определено
обезщетение в размер на 10000 лв., като за разликата над посочения
размер до пълния предявен размер от 15000 лв. исковата му претенция
следва да бъде отхвърлена. Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи на ищеца, че размерът на определеното му обезщетение не
е съобразено със съдебната практика по сходни казуси. На първо място
следва да се посочи, че при определяне на обезщетението съдът съобразява
преди всичко конкретните претърпени от пострадалия болки, страдания и
негативни психически преживявания, които същият е установил в процеса
със съответните допустими доказателства, а не претърпените от трети лица
вреди, претендирани в други производства. Действително формираната
съдебна практика има значение, доколкото при идентичност на вредите
следва да се определи едно и също като размер обезщетение. В случая
обаче цитираната във въззивната жалба на ищеца съдебна практика е
7
неотносима, тъй като липсва пълна идентичност между претърпените от
пострадалите по посочените от него съдебни решения вреди /с оглед
възрастта им, продължителността на възстановяването и характера на
извършените им интервенции/ и тези, претърпени от ищеца.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите
на първоинстанционния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261149 от 12.04.2021г., постановено по
гр.д. №7118/2020г., по описа на Районен съд- Пловдив, 9-ти гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8