№ 4155
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110102455 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Н. ПЛ. М. срещу „Поло 11“ ЕООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 10001019 от 30.05.2020 г.,
изменен с допълнително споразумение № 2191/28.10.2021 г. е била в трудово
правоотношение с ответното дружество, като е заемала длъжността при него „крупие в
зала Сезам“. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, по силата на заповед № 992 от 12.12.2021 г.,
считано от 20.12.2021 г. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение
на това основание е незаконосъобразно, доколкото не е изразявала съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Поради изложеното иска уволнението,
извършено със заповед от 12.12.2021 г. да бъде признато за незаконосъобразно и
отменено и да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, както и
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2200 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа възлизащо на брутното трудово възнаграждение,
което би получила ищцата за периода от 20.12.2021 г. до 16.02.2022 г.
Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
оспорва исковата молба като неоснователна. Навежда твърдение за законосъобразност
на прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие предвид
наличието на устно споразумение между страните за прекратяването му на това
основание. Сочи, че заповедта за прекратяване на правоотношението е подписана от
ищцата без възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
1
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, поради което с доклада по делото и на основание
чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени
обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № 10001019/30.05.2020 г.,
изменен с допълнително споразумение № 2191/28.10.2021 г., по силата на което
ищцата е заемала длъжността „крупие“, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 00000992 от 10.12.2021 г., връчена на
ищцата на 12.12.2020 г., считано от 20.12.2021 г.; че размерът на брутното трудово
възнаграждение е в размер на 1100 лв.
От извършена в открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2022 г.
констатация на вписванията в трудовата книжка на ищцата, съдът е установил, че в
същата е вписано постъпването на ищцата на работа при нов работодател – „Ц.Б.С. –
2009“ ООД, считано от 16.02.2022 г., както и че това е първото трудово
правоотношение след прекратяване на това с ответника. Същото обстоятелство се
установява и от приобщените към делото писмени доказателства – копие от трудова
книжка на ищцата.
Единственият спорен по делото въпрос се свежда до законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение, обоснован от ответника с доводи за
реално постигнато взаимно съгласие в устна форма.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ищецът следва да
докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на
ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на
правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване,
което в случая е обусловено от наличие на писмено предложение за прекратяване на
трудовото правоотношение отправено от едната страна и писмено приемане на
предложението от другата страна в 7-дневен срок.
На основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор може да се прекрати по
взаимно съгласие на двете страни. Фактическият състав изисква всяка от тях да
направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в
едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че
предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което
настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява. Взаимното съгласие
трябва да бъде постигнато преди евентуалното издаване на нарочна заповед за
2
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, която има характера на
документ по смисъла на чл. 335, ал. 1 от КТ. Издаването на последващ акт за
прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. (в този смисъл
константната съдебна практика, обективирана например в Решение № 326 от
19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ВКС, IV г. о. Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о., ГК, Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 146/07.05.2013 година, постановено по гр. д.
№ 935/2012 година и Решение № 244/03.10.2016 година, постановено по гр. д. №
2123/2016 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).
Нещо повече, наличието на заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или
служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете
страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ. Подписът върху заповедта за прекратяване не замества писменото съгласие на
работника/служителя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, ако такова не е отразено изрично в заповедта за прекратяването. При липсата
на такова подписът удостоверява само това, че работникът/служителят е получил
заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение и на коя дата е станало
това. Това важи и за подписите положени от работника/служителя под други
документи-уведомления или предизвестия за прекратяването на трудовото му
правоотношение. Липсата на изрично писмено съгласие от страна на
работника/служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно
съгласие води до неприложимост на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Законът
изисква изрично писмено съгласие, поради което то не може да бъде дадено устно или
да се предполага въз основа на определени факти и действия, нито пък да бъде
доказвано с гласни доказателства, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ГПК, освен в случаите по чл. 165, ал. 1 от ГПК. (в този смисъл например Решение №
146 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о., ГК).
Не на последно място, в Определение № 368 от 21.03.2012 г. по гр. д. №
56/2012 г., е прието, че само изразеното от страните взаимно съгласие е необходимо да
бъде писмено, докато уведомяването на насрещната страна по трудовия договор за
приемане на отправеното й предложение в законоустановения срок е възможно да бъде
извършено и в устна форма, а фактът на узнаване за приетото предложение е
допустимо да се установява с всякакви доказателствени средства, в т. ч. свидетелски
показания.
При така разпределената доказателствена тежест и поясненията в съдебната
практика относно приложимостта на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, съдът
намира, че искът е основателен поради следните съображения:
3
В случая по делото не се установява (а и не се твърди от ответната страна) да
е постигнато в изискуемата от закона писмена форма взаимно съгласие за прекратяване
на трудовото правоотношение. Напротив, доводът за законосъобразността му се
обосновава с наличие на постигнато устно споразумение. Ето защо в случая не е
налице хипотезата на допустимост на свидетелските показания, очертана в цитираната
съдебна практика, поради което недоказан остава фактическият състав на
приложимото уволнително основание. С оглед на това се обосновава извод за
незаконосъобразност на уволнението, поради което искът за признаването му за
незаконно и неговата отмяна е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение,
конститутивният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението
длъжност – „крупие“ при ответника, следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищцата
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останала без работа за процесния
период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
доказан по основание за периода от 20.12.2021 г. (денят, считано от който е прекратено
трудовото правоотношение) до 15.02.2022 г. (денят преди началото на възникване на
новото трудово правоотношение). Съображенията за това са следните:
В случая, атакуваното уволнение на ищцата е признато от съда за незаконно.
Не е спорен между страните фактът, че ищцата е останала без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 20.12.2021 г. до 15.02.2022
г., като за установяване на това обстоятелство по делото е приложено копие от трудова
книжка и е извършена констатация на същата в съдебно заседание. Като взе предвид
отделеното по делото като безспорно обстоятелство относно размера на последното
пълно брутно трудово възнаграждение преди уволнението, възлизащо на 1100 лв., и на
основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че за периода от 20.12.2021 г. до 15.02.2022 г. (1
месеца и 26 дни), дължимото обезщетение е в размер на 2121,43 лв. До този размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния
предявен размер от 2200 лв. бруто и за 16.02.2022 г. искът подлежи на отхвърляне като
4
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал такива в размер на 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от на 592,86 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е претендирал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2640 лв. с ДДС. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното възнаграждение се явява основателно, като същото
следва да бъде намалено до сумата от 1240,80 лв. включен ДДС, с оглед фактическата
и правна сложност на делото и на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 16,46 лв. с оглед отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 164,86 лв., представляваща държавна такса по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Н. ПЛ. М., ЕГН **********, извършено със заповед № 00000992 от
10.12.2021 г., връчена на ищцата на 12.12.2020 г., с която считано от 20.12.2021 г. е
прекратено трудовото правоотношение с „Поло 11“ ЕООД, ЕИК *********, на
длъжността „крупие“, която е заемала въз основа на трудов договор № 10001019 от
30.05.2020 г., изменен с допълнително споразумение № 2191/28.10.2021 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. ПЛ. М., ЕГН
********** на заеманата до уволнението длъжност „крупие“, при ответника „Поло 11“
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Поло 11“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. ПЛ. М., ЕГН
********** по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
сумата от 2121,43 лв. бруто, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на оставане без работа в периода от 20.12.2021 г. до 15.02.2022 г.,
поради незаконно уволнение, като ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 2 ГПК
предварително изпълнение на решението в тази част, и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 2121.43 лв. до пълния предявен размер от 2200 лв. бруто и за 16.02.2022
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Поло 11“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Н. ПЛ. М., ЕГН ********** сумата от 592,86 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по делото съразмерно на уважената част от исковете.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. ПЛ. М., ЕГН ********** да
заплати на „Поло 11“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 16,46 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Поло 11“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 164,86 лв., представляваща държавна такса по делото, по сметка
на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от датата на постановяването му на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6