Р Е Ш
Е Н И Е № 260010
гр.Елхово, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично
съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В. А
при секретаря М. Д , като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 619 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба, с която са предявени положителни
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите за установяване
съществуване на парично вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и възражение по нея от
длъжника.
В
исковата молба се твърди, че между ответника Н.С.К. и ищеца „***“ ЕАД с
предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД, е бил сключен
Договор № *** от 15.12.2014 г., като този
номер на договор представлява
индивидуален клиентски номер. Ищецът сочи, че
съгласно Общите
условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги и по този клиентски номер се издават месечните сметки/фактури. Освен това
всеки клиент се въвежда в системата на Оператора с ID номер /Аccount ID/ и под този ID номер се завеждат всички договори и приложения, сключени между
страните. В
настоящият случай, абонатът Н.С.К. е бил въведен в системата на ищеца с индивидуален абонатен номер (ID) *********.
Сключеният
между страните на 15.12.2014г. Договор се твърди от ищеца, че има рамков
характер с предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, като отделните услуги
и продукти по него са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни
договори, анекси и приложения към същите. В тази връзка се твърди да са
подписани допълнително следните договори и приложения между страните:
1. Договор за електронни съобщителни услуги от 24.07.2015г. с Приложение № 1 към него, с който е
избран тарифен план за телефонен номер ***. Определената
месечна абонаментна такса е в размер на 10.00 лева с ДДС, за срок от 24 месеца, който срок
изтича на 24.07.2017
г.
2. Договор за електронни съобщителни услуги от 25.11.2015г. с
Приложение № 1 към него, с който е избран тарифен план за телефонен номер ***.
Определената месечна абонаментна
такса е в размер на 15.00 лева с
ДДС, за срок от 24 месеца, изтича на 25.11.2017 г.
Към посочения телефонен номер се твърди
да е предоставен продукт на изплащане, като е сключен между страните на
25.11.2017г. Договор за продажба на изплащане на апарат LG Bello II МАТ 15.
3. Договор за електронни съобщителни услуги от 13.07.2016г. с Приложение
№ 1 към него, с който е избран тарифен план за телефонен номер ***.
Определената месечна абонаментна
такса е в размер на 19.99 лева с вкл. ДДС, за срок от
24 месеца.
Към посочения телефонен номер е сключен на
същата дата и Договор за продажба на изплащане
от 13.07.2016 г. за апарат Huawei Р9 Lite DS Black MAT 20.
4. Договор за електронни съобщителни услуги от 19.09.2016г. с
Приложение № 1
към него, с който е избран тарифен план за телефонен номер **********. Определената
месечна абонаментна такса е в размер на 69.99 лева с вкл. ДДС, за срок от
24 месеца, изтича на 19.09.2018
г.
Към посочения телефонен номер е сключен
и Договор за продажба на изплащане от
19.09.2016 г. на Апарат SAM Galaxy S7 Edge Black MAT 70.
Ищецът твърди, че по горепосочения Рамков
договор № *** от 15.12.2014 са начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на
Оператора, които са отразени в представените фактури, като такива са:
- такса уведомяване за просрочено
задължение в размер на 1.49 лева с ДДС и
- такса повторно включване в размер на 1.90 лева с ДДС.
За неуредените в индивидуалния договор
въпроси, следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE и същите ОУ имат
задължителна сила за абонатите.
Ищецът заявява, че в изпълнение на
задълженията си по посочените Договори и съгласно т.26.4 от Общите условия е
издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната –
ответник, но последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на
услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите, като в процесния случай
са налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер
1 977.20 лв., подробно описани в издадени 7 броя фактури.
Поради неизпълнение в определения срок
на задължението за заплащане на предоставяните услуги, ищецът е прекратил
горепосочените договори за услуги и продукти едностранно съгласно т. 40.ж, във
връзка с т. 54.1 от Общите условия и в тази връзка е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на основание чл.92 от Закона за задълженията и
договорите в общ размер на 1 065.05
лева.
Сочи се от ищеца, че при неизпълнение в
срок на задълженията му, потребителят дължи на „***“ ЕАД и обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на *** и това е дало основание
на ищеца да претендира обезщетение за забава в общ размер на 323.82 лева, считано от датата, следващата датата на
настъпване на падежа на всяка от издадените фактури, до датата на предявяване
на настоящата искова молба /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ - 08.11.2018 г.
Изискуемостта
на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването
й. В периода след издаване на първата от посочените в ИМ фактури длъжникът не е
извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Твърди
се, че ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.д. № 8197/2018 г. по описа на РС Бургас и е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, на заявителя е
бил даден едномесечен срок, в който да предяви иск против длъжника за
установяване на вземането си.
Ищецът
желае съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата от 3 042.25 лева – главница,
от която 1977.20 лева дължими суми за предоставени, но незаплатени услуги и
1065.05 лева - неустойки за неизпълнение на договорите между страните; 323.82 лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 1 977.20 лева за периода от 02.12.2016 г. до
07.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 1977.20 лева, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д № 8197/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Претендират се сторените от ищеца разноски в
заповедното и в исковото производство.
В
дадения от съда срок, ответникът Н.К., чрез назначеният му от съда особен
представител – адв. М.К., е депозирал писмен отговор, с който заявява, че
не е спазена процедурата по връчване на книжата в заповедното производство,
както и срока за подаване на настоящия иск, поради което и иска се явява
недопустим. По отношение основателността
на иска се сочи, че тъй като на особеният представител не са му известни
фактите, касаещи погасяването на задължението, наличието на платежни документи
в тази връзка, които евентуално се намират у ответника, се прави възражение, че
задължението е изплатено изцяло или отчасти. Твърди се, че предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично при неплащане на определени вноски и е
необходимо кредиторът преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да е уведомил длъжника за обявената предсрочност, като самото
заявление няма такъв характер, защото то не се връчва на длъжника и до
произнасянето на съда производството е едностранно. В този смисъл се заявява,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане.
На следващо място се твърди, че е налице
„неравноправна клауза“ по смисъла на чл.143 от ЗЗП, която е довела до
значително неравноправие между страните, тъй като договорите са бланкови и не
са били предмет на предварително договаряне, преди да бъдат изготвени, а в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. е регламентирано, че ако
условията са предварително определени от страна на ищеца /както е в случая с
Общите условия/ и не са уговорени индивидуално, то тези клаузи са нищожни.
С оглед на изложеното, ответникът желае,
ако съдът приеме, че иска е недопустим, да прекрати производството по делото, а
ако приеме, че е допустим, тогава да го отхвърли като неоснователен и
недоказан.
За
ищцовото дружество не се явява представител в съдебно заседание. От редовно
упълномощената от ищеца адв. Д.Ц. е постъпило писмено становище, в което се
излагат подробни съображения за основателност на исковата молба, респ.
неоснователност на направените от ответника възражения, и се желае съдът да
постанови решение като уважи изцяло исковете.
Ответникът
Н.К. не се явява лично в съдебно заседание, а неговият особен представител адв.
М. К. заявява, че исковата молба е недопустима и неоснователна, като поддържа
изложеното в подаденият отговор на ИМ.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Предвид липсата на оспорване от страна на ответника в
тази насока и с оглед на представените по делото писмени доказателства -
Договор № ********* от 15.12.2014
г.; Договор за електронни съобщителни услуги от 24.07.2015 г., заедно с
Приложения № 1 и 3 към него и Допълнение към Приложение № 1; Договор за
електронни съобщителни услуги от 25.11.2015 г., заедно с Приложения № 1 и 3 към
него и Допълнение към Приложение № 1; Договор за електронни съобщителни услуги
от 13.07.2016г.; Договор за продажба на изплащане от 13.07.2016 г.; Договор за
електронни съобщителни услуги от 19.09.2016 г., заедно с Приложение № 1 към
него; Договор за продажба на изплащане от 19.09.2016 г., всички
сключени между „Мобилтел“ ЕАД, а сега с наименование „***“ ЕАД и Н. С.К. /неоспорени по надлежен ред от ответника/, съдът приема за безспорно, че
между страните по делото – „***“ ЕАД в качеството му на доставчик на електронни
съобщителни услуги и Н.С.К. в качеството му на абонат на такива услуги, са
сключени следните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги,
както следва:
1. Договор № ********* от 15.12.2014 г., с
който на абоната-ответник са предоставяни електронни съобщителни услуги, като от представените
от ищеца по делото писмени доказателства не е видно какви конкретни услуги и
при какви условия са предоставяни с него.
2. Договор № ********* за електронни съобщителни услуги от 24.07.2015г. с Приложение № 1 към него, с който е
избран тарифен план М-Тел Трансфер XS 2 y 2015 за телефонен номер ***.
Определената месечна абонаментна
такса е в размер на 10.00 лева с ДДС и договора е за
срок от 24 месеца – до 24.07.2017 г.
3. Договор №
********* за електронни съобщителни услуги от 25.11.2015г. с
Приложение № 1 към него, с който е избран тарифен план М-Тел
Трансфер S 2г. Есен 2015 за
телефонен номер ***.
Определената месечна абонаментна
такса е в размер на 15.00 лева с
ДДС и договора е за срок от 24 месеца
– до 25.11.2017 г.
/Не са представени доказателства за сключване на посоченият в исковата молба Договор за продажба на изплащане
на апарат LG Bello II МАТ 15 с уговорена месечна вноска в размер на 6.00
лева за срок от 23 месеца./
3. Договор №
********* за електронни съобщителни услуги от 13.07.2016г., като от представените от ищеца по делото писмени
доказателства не е видно какви конкретни услуги и при какви условия са
предоставяни с него и за кой телефонен номер се отнася.
На същата дата – 13.07.2016г. страните са сключили и Договор за продажба
на изплащане от 13.07.2016 г.
за апарат Huawei Р9 Lite DS Black MAT 20 на обща стойност 384.01 лева /с ДДС/ като е
договорено същото да се изплати с първоначална вноска от 16.00 лева и след това
23 вноски, всяка в размер на 16.00 лева.
4. Договор № ********* за електронни съобщителни услуги от 19.09.2016г., заедно с Приложение № 1 към него, отнасящ се за
телефонен номер **********, по тарифен план М-Тел Безкрай 3XL 2016 август, с
месечна абонаментна такса в размер на 69.99 лева с ДДС и договора е за срок от 24 месеца, изтекъл на 19.09.2018 г.
Към посочения телефонен номер е сключен
и Договор за продажба на изплащане от
19.09.2016 г. на апарат SAM Galaxy S7 Edge Black MAT 70 на обща стойност 1103.52 лева /с ДДС/ като е
договорено същото да се изплати с
първоначална вноска от 45.98 лева и още 23 месечни вноски, всяка в размер на
45.98 лева.
Съгласно
изложеното в исковата молба, следва да се приеме, че услугите, които ползват
клиентите на ищцовото дружество са свързани към един или няколко индивидуални
клиентски номера, всеки от които представлява уникална комбинация от цифри,
като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно Общите условия на
един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В случая абонатът
– отв. Н.
С.К. фигурира в системата на „Мобилтел“ ЕАД с
индивидуален абонатен номер *********.
За неуредените в индивидуалния договор
въпроси, следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE и същите ОУ имат задължителна
сила за абонатите.
Ищецът, в изпълнение на задълженията си
по посочените Договори и съгласно т.26.4 от Общите условия е издавал ежемесечни
фактури на името на абоната - ответника Н.К. за предоставените му услуги и
продукти, като за периода 11.11.2016г. до 10.05.2017г. са издадени 7 броя фактури, както следва:
фактура № ********** от 11.11.2016 г. с
падеж на плащане 01.12.2016 г., за отчетен период от 07.10.2016 г.до 06.11.2016г.,
за сумата от общо 219.11
лева, от която 151.13 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и месечни такси за четири
мобилни номера и
67.98 лв. - за вноски за изплащане на
стоки – за три устройства;
фактура № ********** от 09.12.2016 г. с
падеж на плащане 29.12.2016 г., за отчетен период от 07.11.2016 г.до
06.12.2016г., за сумата от общо 208.13 лева, от която 140.15 лева за
ползвани електронни
съобщителни услуги и месечни такси за четири мобилни номера и 67.98 лв. - за вноски за изплащане на стоки – за три устройства;
фактура № ********** от 10.01.2017 г. с
падеж на плащане 30.01.2017 г., за отчетен период от 07.12.2016 г.до
06.01.2017г., за сумата от общо 191.51 лева, от която 123.53 лева за
ползвани електронни
съобщителни услуги и месечни такси за четири мобилни номера и 67.98 лв. - за вноски за изплащане на стоки – за три устройства;
фактура № ********** от 10.02.2017 г. с
падеж на плащане 02.03.2017 г., за отчетен период от 07.01.2017 г.до
06.02.2017г., за сумата от общо 182.95 лева, от която 114.97 лева за
ползвани електронни
съобщителни услуги и месечни такси за четири мобилни номера и 67.98 лв. - за вноски за изплащане на стоки – за три устройства;
фактура № ********** от 10.03.2017 г. с
падеж на плащане 30.03.2017 г., за отчетен период от 07.02.2017 г.до
06.03.2017г., за сумата от общо 183.01 лева, от която 115.03 лева за
ползвани електронни
съобщителни услуги и месечни такси за четири мобилни номера и 67.98 лв. - за вноски за изплащане на стоки – за три устройства;
фактура № ********** от 10.04.2017 г. с
падеж на плащане 30.04.2017 г., за отчетен период от 07.03.2017 г.до
06.04.2017г., за сумата от общо 182.95 лева, от която 114.94 лева за
ползвани електронни
съобщителни услуги и месечни такси за четири мобилни номера и 67.98 лв. - за вноски за изплащане на стоки – за три устройства и
фактура № ********** от 10.05.2017 г. с
падеж на плащане 30.05.2017 г., за отчетен период от 07.04.2017 г.до
06.05.2017г., за сумата от общо 851.68 лева за вноски за изплащане на стоки – за три устройства.
От
приложените по делото шест броя сметки, всички издадени на 26.04.2017г. е видно,
че ищецът е начислил шест неустойки, които отв. Н.К. следва да заплати. Четири
от тези неустойки са месечни такси /съответно 16.60лв., 174.96лв, 75.00 лв. и
49.98лв./ и две неустойки – отстъпки от
цена на устройство, както следва 597.56лв. и 150.89 лв.
От
приложеното по делото ч.гр.д №
8197/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, образувано по подадено от
ищеца „***“ ЕАД от 08.11.2018 година заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, е видно, че съдът
по заповедното производство е издал Заповед № 4547 от 03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил на длъжника Н.К. да заплати на кредитора „***“
ЕАД по Договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М 4336150
от 15.12.2014г. сумата от 1977.20 лева представляваща главница – неплатена цена
на ползвани далекосъобщителни услуги, сумата от 1065.95 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, сумата от 323.82 лева – законна лихва за
забава, начислена върху главницата от 1977.20 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 1977.20 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 08.11.2018г. до окончателното плащане, както
и направените в заповедното производство разноски в размер на 68.32 лева.
Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК –
чрез залепване на уведомление на неговите постоянен и настоящ адреси, на основание
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви в едномесечен срок
от съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК относно вземането си против
длъжника. Съобщението е получено от
ищеца на 19.02.2019г., а исковата молба е депозирана в РС – Бургас
/първоначално/ на 25.03.2019г., но е изпратена по куриер на 19.03.2019г.,
т.е. в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 от ГПК.
От заключението на вещото лице Св. Д. по назначената от съда съдебно счетоводната
експертиза, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че в счетоводството и билинг
системата на „***“ ЕАД към датата на справката от в.л. – 13.11.2020г. е
отразено последно плащане от името или
за сметка на Н.К. на 21.12.2016г. в размер на 177.96 лв., с което са погасени задължения по
фактура № ********* – предхождаща процесните. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 08.11.2018г. размерът на неизплатените задължения за предоставени
услуги и закупени апарати на изплащане е в общ размер 1977.20 лв. Размерът на
неустойките, за предсрочно прекратяване на договорите за ЕСС поради неплащане –
по вина на абоната е в размер на 316.60 лева както следва: по Договор от 24.07.2015г. – 2 вноски по 8.33 лева или
16.66 лева, по Договор от 25.11.2015г. –
6 вноски по 12.50 лева или 75.00лева, по Договор от 13.07.2016г. – 3 вноски по 16.66 лева или
49.98 лева и по Договор от 19.09.2016г.
– 3 вноски по 58.32 лева или 174.96 лева. Размерът на неустойките,
представляващи част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни
устройства/ апарати, съответстващи на крайния срок на ползване на съответния
абонамент, е в размер на 748.45 лева , както следва: за отстъпки от цената на
апарат Huawei Р9 Lite DS Black MAT 20 – 150.89 лева и за отстъпки от цената на
апарат SAM Galaxy S7 Edge Black MAT 70 – 597.56 лева. Общият размер на
начислените от ищеца по отношение на ответника неустойки е 1065.05 лева.
Лихвата за забава по процесните седем фактури, изчислена от първия следващ
ден на настъпването на падежа, до датата на предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 07.11.2018 г. вещото
лице е изчислило на 323.84 лева.
Вещото лице е посочило още, че общия размер на задължението на ответника
към „***“ ЕАД към 07.11.2018 г. е 3366.09 лева, от които - неплатени задължения
по договори за електронни и съобщителни услуги и договори за продажба на лизинг
в размер на 1977.20 лв., начислени неустойки в общ размер на 1065.05лв. и лихва
за забава до 07.11.2018 г. в размер на 323.84 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед твърденията, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира иска
на ищеца като предявен по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на вземането на кредитора-ищец, а правното основание
на твърдяното вземане е по чл.79, ал.1, вр. с
чл. 86 и чл.92 от ЗЗД от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н.К.,
че същият дължи на ищеца „***“ ЕАД с ЕИК *** по Договор № *** от 15.12.2014
година сума в общ размер 3366.07 лева, от която 1977.20
лева за предоставени, но незаплатени услуги, 1065.05 лева - неустойки за
неизпълнение на договорите между страните и 323.82 лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 1 977.20 лева за периода от 02.12.2016 г. до
07.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 1977.20 лева, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед № 4547 от 03.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 8197/2018 г. по
описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и направените в
настоящото и в заповедното производство разноски на основание чл. 78 от ГПК.
Съдът
преценя, че предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1, вр.с
чл.415 ал.1 от ГПК, е процесуално недопустими, макар и да
е предявен в законоустановения
едномесечен срок по общата относима за заповедите по чл.410 от ГПК, разпоредба
на чл.415, ал.1 от ГПК.
В заповедното производство заявителят /ищец в настоящото производство/ е
претендирал заплащане от длъжника /сега ответник/ сума в общ размер на 3366.07
лева, от които главница в размер на 3042.25 лева и лихва за забава в размер на 323.82
лева за периода от 02.12.2016 година до 07.11.2018 година. Заповедният съд е
издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника за следните
суми, дължими по Договор за електронни
съобщителни услуги и закупени продукти №
М 4336150 от 15.12.2014г. както следва: сумата от 1977.20 лева представляваща
главница – неплатена цена на ползвани далекосъобщителни услуги, сумата от
1065.95 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата от
323.82 лева – законна лихва за забава, начислена върху главницата от 1977.20
лева, ведно със законната лихва върху главницата от 1977.20 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
08.11.2018г. до окончателното плащане.
От исковата молба е видно как ищецът е формирал исковата си претенция като
е приел, че Договор
№ М 4336150 от 15.12.2014г. е рамков такъв с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги и продукти, а номерът представлява индивидуален
клиентски номер. Твърди се, че отделните услуги и продукти по него са
предоставяни въз основа подписването на допълнителни договори, анекси и
приложения към същите.
От заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
заповедното производство, е видно, че като основание за търсените суми е
посочен само Договор
№ М 4336150 от 15.12.2014г. за електронни съобщителни услуги и закупени
продукти, сключен между Н.К. с индивидуален абонатен
номер ********* и „***“ ЕАД, без да се сочи, че така посоченият договор е
рамков такъв, че са сключвани въз основа на него и други последващи договори от 2015 и 2016 години, вкл. и
договори за продажба на апарати на изплащане /лизинг/. По отношение на
претендираните суми в заявлението е посочено, че сумата от 1977.20 лева
представлява незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 11.11.2016г. до
10.05.2017г., а сумата 1065.05 лева - неустойки съгласно разпоредбите на
договора в резултат на едностранното му предсрочно прекратяване по вина на
абоната – поради неплащане на дължимите суми след изтичане срока за плащането
им, като в т.9 от попълнения образец на заявлението
липсва дори конкретизация на тези две суми, а се претендира една главница от
3042.25 лева, т.е. не е заявена нито в т. 9 /„парично вземане“/, нито т.12
/„обстоятелства, от които произтича вземането”/, нито в „допълнителните
изявления” /т.14/ от заявлението претенция за суми, дължими по договори за
лизинг и съответно неустойки по такива договори. Също така в заповедното
производство не са описани, нито представени, приложените към исковата молба
фактури, за да е видно,че вземанията на ищеца изхождат от посочените фактури,
които касаят посочените договори за електронни съобщителни услуги и по договори
за продажба на изплащане.
Едва в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е пояснил, че
посочената сума като главница включва предоставянето на електронни и
съобщителни услуги, суми за неплатени предоставени апарати на изплащане, такси
за просрочено задължение и неустойки, като същите се дължат по посочените Договор № *** от 15.12.2014 г., Договор за електронни съобщителни услуги
от 24.07.2015г., Договор за електронни съобщителни услуги от 25.11.2015г., Договор за продажба на изплащане на апарат LG Bello II МАТ 15,
Договор за електронни съобщителни услуги
от 13.07.2016г., Договор за продажба на изплащане от 13.07.2016 г. за
апарат Huawei Р9 Lite DS Black MAT 20, Договор за електронни съобщителни услуги от
19.09.2016г. и Договор за продажба на изплащане от 19.09.2016 г. на Апарат SAM Galaxy S7 Edge Black MAT 70.
От друга страна от приложените към исковата молба многобройни писмени
доказателства е видно, че няма представен сключен между страните Договор
с № М 4336150 от 15.12.2014г., за който се твърди да е рамков такъв с предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги /ЕСС/. Има приложени общо осем
договори, всички с № *********, сключени между страните, като първият по време
на подписване е Договор № ********* от 15.12.2014г. за предоставяне на ЕСС, в
който не се сочи да е рамков такъв. В същият е посочено в т. 3.2, че той урежда
условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от
абоната услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок на ползване, ценови и др.
условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част от Договора,
както и на интернет страницата на Оператора. В т.3.4 се сочи, че промяна на
условията по този Договор се извършва с подписване на анекс, нов договор и/или
Приложение. За този договор не са представени от ищеца анекси и/или приложения
към него, от които да се установи какви конкретни услуги и при какви условия са предоставяни с него. В същият
този Договор не се сочи, че урежда отношенията между страните и във връзка с
предоставяне на апарати на изплащане. С оглед на всичко изложено съдът не може
да прецени дали соченият в исковата молба, а и в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред РС Бургас, Рамков договор
№ М 4336150 от 15.12.2014г. е идентичен с представеният Договор за предоставяне
на ЕСС от 15.12.2014г. От изявленията на заявителя в заповедното
производство може да се направи единствено извод, че претенцията за 3042.25
лева за главница, от която 1977.20 лева е за предоставени,
но незаплатени услуги и 1065.05 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на
договор, произтича от сключен между страните Договор № *** от 15.12.2014 година, в какъвто смисъл е и изводът на заповедният съд, обективиран в издадената
заповед за изпълнение. Недопустимо е въвеждането в исковото производство на
ново основание на вземането, възникнало според ищеца от неизпълнение на
посочените осем договора, като липсва представен сключен между страните Договор № *** от 15.12.2014 година, на който единствено се е
позовал заявителя, сега ищец, пред заповедния съд. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което
е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед
на това е недопустимо и изменение на основанието на иска /виж. ТР №
4/08.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Вземането за изтекли
лихви, за което е издадена заповедта за изпълнение, също се основава на дължими
суми по цитираният по-горе Договор № *** от
15.12.2014 г., за който не се представиха доказателства да е бил сключен между
страните.
Доводите,
изложени в исковата молба, че номерът
на посочения договор – *** представлява индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които ползва
абонатът, а другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер – *********,
който е индивидуален абонатен номер и
под този номер се завеждат всички договори, сключени между мобилния
оператор и абоната, не означава, че самите договори не следва да бъдат
индивидуализирани в заявлението по чл. 410 от ГПК с оглед изпълнение на
изискването за необходимото изложение на обстоятелствата, на които се
основава вземането /както това е сторено в исковата молба/.
От друга страна, както се посочи и по-горе, в исковата молба се сочат
сключени и три договора за продажба на изплащане /лизинг/ и се претендират суми
по тях, вкл. и неустойки по тях, но в заявлението по 410 ГПК не се твърдят да
са дължими и претендирани суми по такива договори. „Неизплатени суми за
ползвани услуги“ /по заявлението/ и вноски за изплащане на продажна цена по
договори за продажба /възстановяване на част от отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на закупени крайни устройства“ /в исковата молба/ са
различни по вид вземания и са подчинени на различен правен режим.
Предвид изложеното, съдът счита, че липсва правен интерес от установителен
иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд – дължими
суми по Договор № *** от 15.12.2014
година. Ищецът би могъл да ги претендира с
осъдителен иск в отделно производство. Ето защо исковата молба се явява изцяло недопустима,
а производството по делото следва да бъде прекратено. Тъй като за вземането за
главница, претендирано със заявлението – 3042.25лв., както и за вземането за
лихва за забава – 323.82 лева, дължими по Договор
№ *** от 15.12.2014 година, не е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК,
с оглед различните основания на претенциите по двете производства, следва
заповедта за изпълнение да бъде изцяло обезсилена съобразно т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Тъй
като съдът обезсилва издадената заповед за изпълнение и прекратява
производството по настоящото производство, на ищеца не се дължат разноски както
в заповедното производство, така и в настоящото исково такова и така направеното
от него искане за присъждане на тези разноски не следва да се уважава.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по предявения от „***”
ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район „Илинден”, ул. „К”, №1,
представлявано заедно от А В Д и М М, македонски гражданин, чрез пълномощника –
Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, с Булстат: *********, чрез
адв. Д.Ц.,***, пл. „СН“ № 4, ет.4, против Н.С.К. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
представляван по делото от назначеният му от съда особен представител – адв. М.К.,
иск по чл.422, вр.с чл.124 ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, вр. с чл. 86 и чл.92 от ЗЗД от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Н.К. дължи на ищеца „***“ ЕАД по Договор за
електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М 4336150 от 15.12.2014г.
сумата от 1977.20 лева представляваща главница – неплатена цена на ползвани
далекосъобщителни услуги, сумата от 1065.95 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, сумата от 323.82 лева – законна лихва за забава,
начислена върху главницата от 1977.20 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 1977.20 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 08.11.2018г. до окончателното плащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 8197/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Заповед № 4547 от 03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 8197/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
НЕ УВАЖАВА направеното
от ищеца ***”
ЕАД, с ЕИК ***, искане за присъждане на направените в
заповедното производство и по настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане в
сила на решението, заверен препис от него да
се приложи по ч.гр.д. № 8197/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас и последното да се върне на РС Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................
/В. А /