№ 7275
гр. София, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110171864 по описа за 2021 година
Предявен е първоначален/главен иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 411 КЗ.
Ищецът ............ твърди, че е възстановил вредите на общинското имущество - 10
метра еластична мантинела по Договор № СО15-РД55-338/09.06.2015 г. в размер на 800
лева. Заявява, че е съставен Протокол за ПТП № 1680575/29.10.2016 г. Поддържа, че по
повод възстановяването на вредите, между ищеца ............ и консорциум „Амфисия“ е
сключен Договор № СО15-РД55-338/09.06.2015 г. Претендира да бъде признато за
установено, че ответника дължи сумата от 800 лева, представляваща стойността на
извършения ремонт на 10 метра еластична мантинела, ведно със законната лихва от датата
на заявлението - 03.06.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът С. Д. К. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК
е подал писмен отговор. Твърди, че ищеца като стопанисващ пътния участък не се е
погрижил за пътната настилка. Заявява, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, т.е. не е налице причинно-следствена връзка, между вредата и
виновното и противоправно поведение на ответника - водач К.. Поддържа, че вредоносния
резултат се дължи на случайно събитие. Твърди, че не е виновна за причиняването на ПТП-
то, като в тази връзка е обжалвала издаденото НП и е образувано НАХД №21870/2016 г. на
СРС, 101 състав и с Решение от 06.06.2017 г. НП е отменено. Заявява, че Протокол за ПТП
№ 1680575/29.10.2016 г. е съставен от органите на МВР, след настъпването на събитието,
като установява, че процесното ПТП е настъпило на съответната дата и час. Поддържа, че
иска е в завишен размер. Прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК да бъде привлечено трето лице-
помагач ЗК „............“ АД. Претендира разноски.
Предявен е обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 429, ал. 1 КЗ.
Ответникът по първоначалния иск С. Д. К. е предявила обратен иск по чл. 219, ал. 3
1
ГПК, във връзка с чл. 429, ал. 1 КЗ, срещу ЗК „............“ АД. Твърди, че към момента на ПТП-
то по отношение на процесното МПС - автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821
АВ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица №
BG/22/116000605122, с период на действие от 17.02.2016 г. до 16.02.2017 г. Претендира
ответника ЗК „............“ АД да бъде осъден да й плати сумата от 800 лева, представляваща
стойността на извършения ремонт на 10 метра еластична мантинела, ведно със законната
лихва от датата на заявлението - 03.06.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът по обратния иск ЗК „............“ АД е получил препис от молбата, с която е
предявен този иск и в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор. Оспорва механизма и
причинно-следствената връзка на ПТП-то. Оспорва твърдението, че водача на автомобил
„Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821 АВ е допринесъл за настъпването на ПТП-то.
Заявява, че вина за настъпването на ПТП-то има ............. Твърди, че липсват доказателства за
скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП-то.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По първоначалния/главния иск по чл.422 ГПК, във връзка с чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че ответникът на 29.10.2016 г., движейки се по бул. „Ломско шосе“
към ул. „Хан Кубрат“ на около 10 метра след надлез „Надежда“, поради движение с
несъобразена скорост, реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ и уврежда десет
метра еластична мантинела, собственост на ............. Сочи, че за събитието бил съставен и
Протокол за ПТП № 1680575/29.10.2016 г. след посещение на място от органите на отдел
„Пътна полиция“ – СДВР. Във връзка с настъпилото произшествие били нанесени щети на
обща стойност 800 лева. Твърди, че стойността за възстановяване на причинените от ПТП
вреди била заплатена на консорциум „Амфисия“ по договор № С015-РД55-338/15 г. Моли за
уважаване на претенциите. Върху установителния иск претендира законна лихва от датата
на подаване на заявлението по 410 ГПК – 03.06.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма и причинно-следствената
връзка на ПТП-то. Оспорва твърдението, че водача на автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с
рег. № СВ 9821 АВ е допринесъл за настъпването на ПТП-то. Заявява, че вина за
настъпването на пътно-транспортното произшествие има ............. Посочва, че увреждането
на общинската собственост са в резултат на „случайно събитие“, както и че липсват
доказателства за вина и противоправно деяние. Оспорва исковата претенция и в частта
относно размера, като поддържа, че е в завишен размер. На следващо място претенцията се
явявала недоказана, като с оглед извършената калкулация – не можело да бъде установено
дали калкулираните стойности отговарят на размера, установена като увредена мантинела.
Поддържа, че не били доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност. Предвид факта, че исковата претенция се основавала на Протокол за ПТП, то
2
видно от същия за процесния автомобил била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество „............“ АД, покриваща
гражданската отговорност на водача на автомобила, а по делото липсвали данни ищецът да
е предявил правата си пред посоченото застрахователно дружество. Предвид изложеното,
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С Определение № 11221/04.05.2022 г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ответника е конституирано ЗК „............“ АД.
По предявено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК(вх.№
9805/03.06.2021 г.) е издадена Заповед №9079/19.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение за сумата от 800 лева (представляваща стойността за извършване на ремонт на
10 метра мантинела) по частно гражданско дело № 31512/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.
След съобщаване на длъжника на Заповед №9079/19.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение на 10.09.2021 г., последния е подал Възражение (вх.№62331/30.09.2021 г.) в
едномесечния срок. С Разпореждане №34989/26.11.2021 г. на заявителя са дадени указания
по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, получено на 02.12.2021 г. и последния е предявил настоящият иск
(вх.№109172/15.12.2021 г.) в едномесечния срок.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
По делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът е приел наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между С. Д. К. и ЗК „............“ АД -
застрахователна полица № BG/22/116000605122, с период на действие от 17.02.2016 г. до
16.02.2017 г.
Установява се по делото, че на 29.10.2016 г. в гр. София на бул. „Ломско шосе“ към
ул. „Хан Кубрат“ на около 10 метра след надлез „Надежда“ е реализирано ПТП, поради
несъобразена скорост на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821
АВ. Представено е по делото протокол за ПТП № 1680575/29.10.2016 г., съставен от
служител на СДВР, в който протокол е посочено, че материалните щети от ПТП се изразяват
в около 10 метра еластична метална мантинела.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на
инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед.
Длъжностното лице лично е възприело настъпилите щети в резултат от ПТП, а именно
увредената мантинела, в тази част протоколът има характер на официален свидетелстващ
документ, чиято доказателствена сила не е оборена.
3
Относно механизма на ПТП, когато вписаните в протокола обстоятелства не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на
верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката
на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не
притежава.
По делото е приета и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, като според
вещото лице причинените имуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и стойността на ремонта за поправяне на щетите/ в това число
материали и труд/, изчислена към датата на застрахователното събитие е 852.18 лева с ДДС.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника. Установяват се всички
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.
Без значение е дали към момента на ПТП ответникът е имал сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С Тълкувателно решение №
2/06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2010 г., на ОСТК при ВКС е посочено, че
задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид
гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му
реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от
законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, провеждането на който
не е обусловено от наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” с делинквента. Следователно и при валидно застрахована
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - задължителна или доброволна,
същият не се освобождава от личната си деликтна отговорност, като изборът на предпочетен
ответник е въпрос на преценка на увредения, характерна за всички субективни права,
независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право. С
оглед изложеното, следва да се приеме, че наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на ответника към датата на събитието не изключва неговата лична деликтна
отговорност, като само от увредения зависи спрямо кого да насочи претенцията си. В случая
същият е избрал да стори това спрямо делинквента, поради което възражението на
ответника е неоснователно.
Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на дължимото обезщетение
на увреденото имущество възлиза на 852.18 лева, която сума надвишава заплатеното от
ищеца обезщетение в размер на 800 лева.
С оглед на гореизложеното и съобразно диспозитивното начало в граждансия процес,
предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 800 лева.
Върху присъдената сума по установителния иск се дължи и законната лихва от дата
на подаване на заявлението - 03.06.2021 г. до окончателното плащане.
4
По обратния иск по чл.219, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 429, ал. 1 КЗ.
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и заявеният при
условията на евентуалност, обратен иск на ответника по главния иск - С. Д. К. срещу ЗК
„............“ АД.
Страните нямат спор, че на 29.10.2016 г. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Хан Кубрат“ на около 10 м. след надлез „Надежда“ е настъпило ПТП, което било
причинено при управление на МПС „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821 АВ от водача С.
Д. К., който към датата на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника ЗК „............“ АД.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право
в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение, какъвто именно е
предявен в настоящия случай. С този иск, увреденото лице претендира обезщетяване на
претърпените от него имуществени вреди директно от застрахователя, с когото
делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования, и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател,
валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки
на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, с
изключение на противоправността на деянието, доколкото изводът за наличието й
съставлява правна оценка на деянието на водача, от гледна точка на действащите
разпоредби на ЗДвП, и вината на застрахованото при ответника лице, за която има
установена от закона, оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С доклада по делото, обявен от съда за окончателен без възражения от страните,
съдът е обявил като безспорно и ненуждаещо се от доказване е наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, между С. Д. К. и ЗК „............“ АД - застрахователна
полица № BG/22/116000605122, с период на действие от 17.02.2016 г. до 16.02.2017 г.
Настъпването на вредите по ограничителната система за пътища /т.нар. мантинела/ и
другите пътни детайли, съставляващи „пътна принадлежност“ по смисъла на §1, т.4 от ДР
5
на ЗП, се установяват както от протокола за ПТП, с приложена към него схема на ПТП, така
и от приетото и неоспорено заключение по изготвената съдебно-автотехническа ексертиза.
Относно размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, по делото е прието
като неоспорено от страните, заключение по САТЕ, съгласно което стойност на нанесените
имуществени вреди при ПТП от 29.10.2016 г. възлиза на сумата от 852.18 лева, като за да
достигне до този размер, вещото лице е изготвило анализ на единичната цена по елементи
на работа, включително за труд, материали, транспорт. Вещото лице посочва също, че
всички увреждания по предпазната ограда /мантинела/, съставляваща „пътна
принадлежност“, от техническа гледна точка се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото на 29.10.2016 г. пътно-транспортно произшествие.
По отношение на размера на иска, съдът възприема заключението на експертизата за
меродавно, доколкото същото е изготвено на база действителните вреди, които са
претърпени от страна на ищеца, посочени от последния в ИМ като сума от 800 лева.
Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с
рег. № СВ 9821 АВ съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на общинско имущество. По
делото се доказа от протокола за ПТП, описи на щети и кредитираното от съда заключение
на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите върху транспортната инфраструктура
/еластична метална мантинела/, са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
описан в Протокол за ПТП №1680575/29.10.2016 г. Виновното причиняване на посочените
вреди, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в
настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно действията на
водача на „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № СВ 9821 АВ представляват граждански деликт и за
увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя
на вредите, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния за произшествието водач на МПС, във връзка с чието
неправомерно управление са причинени имуществени вреди на ищеца, се явява
основателен, до пълния заявения размер от 800 лeва.
Върху присъдената сума по установителния иск се дължи и законната лихва от дата
на подаване на заявлението – 03.06.2021 г. до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че заплатената от ответника С.
Д. К. главница по настоящото дело ще съставлява претърпяна загуба за нея, в резултат
неизпълнението на сключената застрахователна полица № BG/22/116000605122 по
застраховка „Гражданска отговорност“ между нея и ответника по обратния иск, поради
което последният следва да бъде осъден в условията на евентуалност да заплати на С. Д. К.
сумите, които тя е осъдена да заплати на ищеца по първоначалния иск - ............. По своята
6
правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК,
представлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна
евентуалност. В този смисъл доколкото уважаването на главния иск се явява една от
предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия
предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на
условно изпълнително основание, т. е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни
задължението си към ищеца.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по
главния иск следва да се присъди сумата в общ размер от 600 лева, представляваща разноски
за държавна такса от 50 лева (25 лева за заповедното и 25 лева за исковото производство),
депозит за вещо лице от 400 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева (50 лева в
заповедното производство и 100 лева в исковото производство).
В случай, когато е предявен и разгледан обратен иск, по спора само между страните
по него, отговорността за разноските се разпределя, според качеството им по обратния иск,
предвид резултата по него. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по
обратния иск следва да заплати на С. Д. К., сумата от 770 лева, представляваща разноски за
държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение от 720 лева (240 лева по
заповедното производство и 480 лева по исковото производство).
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Надежда“, бл. 160, вх. А, ет.5, ап. 19 и съдебен адресат- адвокат Й.А., с адрес: гр.
Варна, ул.„Неофит Бозвели“ № 5, ет. 2, офис 1, дължи на ............, БУЛСТАТ *********, с
адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 411
КЗ, сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
стойността на възстановяване/ремонта на щетите върху транспортната инфраструктура
(стойността на еластична метална мантинела), причинени при ПТП на 29.10.2016 г. в гр.
София, на бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“ на около 10 метра след надлез
„Надежда“, възникнало поради движение с несъобразена скорост от страна на С. Д. К.,
управляваща лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821 АВ, ведно със законна
лихва от датата на заявлението- 03.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед №9079/19.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 31512/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 160, вх.
А, ет.5, ап. 19 и съдебен адресат- адвокат Й.А., с адрес: гр. Варна, ул.„Неофит Бозвели“ № 5,
ет. 2, офис 1, да заплати на ............, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, улица
„Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 600 лева, представляваща
7
разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗК „............“ АД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на С. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Надежда“, бл. 160, вх. А, ет.5, ап. 19 и съдебен адресат- адвокат Й.А., с адрес:
гр. Варна, ул.„Неофит Бозвели“ № 5, ет. 2, офис 1, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК, във
връзка с чл. 429, ал. 1 КЗ, сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи стойността на възстановяване/ремонта на щетите върху транспортната
инфраструктура (стойността на еластична метална мантинела), причинени при ПТП на
29.10.2016 г. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“ на около 10 метра
след надлез „Надежда“, възникнало поради движение с несъобразена скорост от страна на С.
Д. К., управляваща лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821 АВ, ведно със
законна лихва от датата на заявлението- 03.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед №9079/19.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 31512/2021 г. по описа на СРС и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 770 лева, представляваща разноски по обратния иск, ПРИ УСЛОВИЕ, че
подпомаганата страна - С. Д. К. изпълни главното задължение да заплати на ............,
присъдената с настоящото решение сума по първоначалния/главния иск.
РЕШЕНИЕТО в частта му по първоначалния/главния иск е постановено при
участието на ЗК „............“ АД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51 Д , като трето лице-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение,
след представяне на доказателство за изпълнение на задължението на ............ по
първоначалния/главния иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8