№ 68
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20215001000830 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец ЕМ. БЛ. С. редовно призован, се явява лично с
адв. Р. с пълномощно от преди, както и представя за настоящата инстанция.
Въззиваемият ИВ. Б. Б. редовно призован, се явява лично и с адв. Б. с
пълномощно от преди.
Адв.Р. : Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
С решение от 01.06.2021 г. постановено по т.д. № 520/2020 г. по описа
на Окръжен съд П. е отхвърлен установителен иск, предявен от ЕМ. БЛ. С.
против ИВ. Б. Б. за установяване съществуването на парично вземане в
размер на 90 000 лв. на основание запис на заповед, издадена на 18.01.2011 г. с
падеж 31.08.2012 г. на основание, на който са издадени Заповед №
5332/10.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
1
документ и изпълнителен лист с посочен номер. В тежест на ищеца са
присъдени сторените от ответника разноски.
Решението е обжалвано в срок от ищеца в първоинстанционното
производство Е.С.. Счита, че решението е неправилно, тъй като съдът
неправилно е приел, че вземането е погасено по давност, в която насока са
изложени подробни съображения. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което установителният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.
Постъпила е частна жалба от ЕМ. БЛ. С. срещу Определение от
28.07.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Изразено е недоволство от
възприетото за основателно на искането за изменение на решението в частта
за разноските от страна на първоинстанционния съд.
По така постъпилата частна жалба е постъпил и отговор от насрещната
страна, с който същата се оспорва изцяло.
С въззивните жалби и съответния отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Адв.Р.: Поддържаме въззивната жалба. Поддържаме и частната жалба.
Нямаме отводи и искания за събиране на доказателства. Представям списък
по чл.80 ГПК.
Адв.Б.: Поддържам отговора. Оспорвам жалбата и основната и частната
жалба. Нямаме доказателствени искания. Ние претендираме разноски по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА списъци с разноски по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв.Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената жалба
срещу първоинстанционното решение, като приемете, че са налице всички
2
предпоставки за промяна на решението, тъй като са изпълнени
императивните изисквания на закона, съгласно нормата на чл.422 ГПК,
производството да се счита висящо от датата на подаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение и при спазване на
условията на чл. 415 ГПК. Всички тези условия са налице и тъй като това е
основния спор, който съществува по повод на вземането, на него ще се спра
накратко. Нормата на чл. 422, респективно нормите, касаещи давността в ЗЗД
– чл.115 и чл.116 не подлежат на каквото и да било тълкувание. Те са
императивни норми и единственото, което би могъл да направи съдът е да
спазва буквата на закона, така както е постановено от законодателя в
законовия текст и така да приложи закона. Такъв термин като „разумен срок“
няма. Законодателят не е въвел такъв термин в нито един от тези текстове, а
то няма и как да бъде, тъй като в противен случай нормата не би следвало да
бъде императивна. И в този смисъл считам, че са спазени изискванията и
производството е висящо. Не са налице каквито и да било индикации за
изтекла давност, за да бъде прието от първоинстанционния съд, че такава е
изтекла, респективно това да е основанието за отказ да се признае наличие на
задължение.
Претендираме разноски в производството.
По отношение на останалите факти, които са изложени, моля да ми
дадете възможност да представя писмени бележки в подходящ срок.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, процесният запис на заповед,
който ползва ищеца е с падеж 31.08.2012 г. Изпълнителният лист в
заповедното производство е издаден на 10.08.2015 г., а изпълнителното дело,
в което този изпълнителен лист е предявен за събиране е образувано на
30.06.2020 г. или 5 години след като ищецът се е снабдил с изпълнителен
лист. Самото настоящо производство е образувано на 13.08.2020 г., т.е.
първото действие, което можем да приемем, че прекъсва давността,
респективно я спира, това е предявяването на настоящия иск по чл. 422 ГПК,
което става 5 години след получаване на листа и 8 години след падежа. Няма
нито едно законово основание или правен принцип, по силата на който да
приемем, че периода от издаването на листа до образуването на
изпълнителното дело и предприемането на същински изпълнителни действия
не следва да бъде зачитан и в този период не тече давност. Едно такова
3
разбиране е абсурдно. Ако приложим безрезервно фикцията на чл. 422, че
искът винаги се счита предявен с обратна сила, това означава да предоставим
на всеки един кредитор едно абсурдно правно средство да спре давността
безкрайно във времето т.е. и след десет години да образува изпълнително
дело, то виждате ли винаги искът ще се счита предявен към задна дата,
поради което и с обратна сила ще бъде заличена изтеклата давност, спирането
на тази давност и всички последици, които законът свързва с предявяването
на иск и осъществяването на изпълнителни действия. Макар че това е
законова празнота, то считам, че с последните решения ВКС попълни тези
неясноти в закона и постанови ясно и категорично в това знаменателно бих го
нарекъл решение № 2288/2018 г., в което каза да, вярно е, че с обратна сила
следва да бъде зачетено действието на иска, но ако взискателят е предприел
адекватни действия по образуване на изпълнително дело и изпълнителни
действия в един разумен срок, т.е. незабавно в унисон с издадената заповед за
незабавно изпълнение, тъй като това е смисълът на заповедното производство
– да снабди кредитора бързо, ефективно той да изпълнява и събира своето
вземане. В случая ищецът е получил изпълнителен лист, прибрал го е вкъщи
или в офиса, държал го е пет години там, трупал е през това време разноски и
лихви и в един последващ момент е решил да го предяви за събиране. Това
бездействие, което не е извинително не почива на обективни причини и няма
как да не бъде зачетено от съда, както е сторил първоинстанционният съд и е
приел, че през този период от издаването на листа до предприемането на
действия по неговото събиране давността е текла. Тази давност не се променя
с факта, че е издаден изпълнителен лист, тъй като същият е получен на
несъдебно изпълнително основание по чл. 417, т.е. давността е три годишна и
тя е изтекла на 31.08.2015 г., т.е. пет години преди предприемането на
действия по изпълнението и по сезиране на съда с настоящия иск, т.е. считам,
че като зачетем изтеклата давност следва да приемем единственото логично
решение, че вземането е погасено и ищецът няма ликвидно изискуемо
вземане, което да събира от ответника.
В този смисъл, моля да потвърдите първоинстанционното решение като
зачетете всички тълкувателни норми на тълкувателни решения, които сме
посочили пред първата инстанция и пред настоящата, касателно прекъсването
на давността, в това число, че не се прекъсва с издаването на листа, с
получаването на листа, с образуването на изпълнително дело и т.н.
4
Моля за срок за писмени бележки.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Определя срок за представяне на писмена защита на жалбоподателя-
ищец едноседмичен, с препис за другата страна, и десетдневен за
въззиваемата страна с препис за другата страна.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 02.03.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.41 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5