№ 517
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря М.Хр.М.
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520105708 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск от Д. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, **** против Община
Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл. Свобода № 6,
представлявана от Кмета Пенчо Милков, с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД,
за сумата 12000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 385 лв.
имуществени вреди, като разходи за лечение, в резултат от увреждане при инцидент с
ищцата на 18.06.2020 г., при който стъпила на отлепена плочка, пълна с вода от дъжда,
залитнала и стъпила на съседна плочка, която също била отлепена, с вода под нея, като и
двете плочки били непочистени и много хлъзгави, част от настилката на площада, в гр. Русе,
по ул. „***“, в района на Община Русе, пред „***“, при който загубила равновесие, паднала
и получила счупване на метатарзална кост на ляво ходило, причинено от неравност на
тротоарната настилка на централния площад под надзор на ответната Община,
представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на деликта 18.06.2020
г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските.
В исковата молба ищцата твърди, че при падането изпитала силна режеща болка в
лявото ходило, не могла да се изправи сама, помогнали й, но не можела да стъпи на левия си
крак, двете й колена били ожулени, а левият й крак в областта на ходилото видимо се подул.
Съпругът й я завел в УМБАЛ „Канев“, където било установено счупване на метатарзална
кост на ляво ходило. Поставена й била гипсова имобилизация. Изпитавала силни болки, за
което й изписали болкоуспокояващи медикаменти. В следващите няколко дни левият й крак
отекъл и пръстите й полилавяли, гипсът й стягал много и болките се засилвали. Това
наложило на 23.06.2020 г. да потърси отново лекарска помощ, като гипсът й бил премахнат
и заменен с фиксираща ортеза, под която била наложена наглезенка с ластични
ограничители. За тези допълнителни фиксиращи пособия – ортезата и наглезенката
заплатила сумата 295 лв. С тях престояла 40 дни, въпреки, че първоначално ги изписали за
30 дни. Инцидентът я принудил да остане дълго време на легло, месец след него почти не
можела да се движи, имала нужда от чужда помощ дори и за да отиде до тоалетна.
1
Придвижвала се с две патерици на малки разстояния в дома си и с опората на свой близък.
Ползвала помощта на съпруга си и на сина си, като изпитвала изключителни неудобства и
дискомфорт за това. Кракът й трябвало да бъде непрекъснато повдигнат, за да се компенсира
отока, а това ставало изключително бавно, тъй като времето било много горещо и това
допълнително усложнявало процеса, усилвало дискомфорта и страданията й. Било й
забранено при придвижване да се подпира на счупения крак, което затруднявало много
движенията й. Тъй като тежестта падала само на десния крак, започнали да я болят дясната
тазобедрена става и кръста. Била срината емоционално и се чувствала много подтисната и
унизена, тъй като постоянно й се налагало да ползва помощ, а преди това била свикнала
всичките си задължения да извършва сама. Притеснявала се и за възрастните си родители, за
които полагала грижи, а сега травмата не й позволявала да се грижи за тях, като се налагало
съпругът й и синът й да поемат и този ангажимент. Случилото се давало отражение на
работата й като адвокат, понеже за дълъг период не можела да извършва служебните си дела
пълноценно, а инцидента станал след няколкомесечен престой поради пандемията и отново
се наложило да преустанови работата си. Не можела да се явява на насрочените съдебни
заседания, а през лятото на 2020 г. нямало и съдебна ваканция. За да се яви в съда изпитвала
изключителна трудност и правила неимоверни усилия. Самото предвижване до съда ставало
с чужда помощ и било крайно мъчително за нея. За някои от делата помолила колеги да я
заместват, но не всяко дело позволявало това. В първия месец след инцидента изобщо не
можела да изпълнява служебните си ангажименти. Разчитала на подкрепата на колегите си.
След това започнала с цената на много усилия да се явява на дела придвижвайки се с
патериците си и придружена от някой близък. Дори след отстраняване на ортезата след 40
дни трябвало да продължи да носи наглезенката с ограничители за движението на крайника.
Дори тогава кракът й продължил да се подува и да изпитва болки при ходене. Затова
продължила лечението с обезболяващи и ползвала патерици. Едва в края на втория месец
можела да се предвижва само с една патерица, която ползвала до края на третия месец след
инцидента. Дълго време след 18.06.2020 г. изпитвала силни болки в левия крак в областта на
счупването. Това налагало периодично да посещава лекуващия лекар като за прегледите
заплатила общо 90 лв. Месеци след това накуцвала като усещала болка и дискомфорт.
Твърди, че и към настоящия момент често я боли крака особено при промяна на времето и
при дълго ходене. Счита, че ответната Община Русе, на която е възложено по силата на
закона чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 от Закона за пътищата поддържането в изправно
състояние на общинските пътища, тротоарите и пешеходните алеи, следва да носи
отговорност за неизпълнение на задълженията на лицата, които са натоварени с тези
дейности и да й заплати обезщетение в претендирания размер.
По делото е постъпил своевременно отговор на исковата молба от ответната Община,
представлявана от Кмета, чрез ст. юрк. Вл. Н., с който оспорва, че процесното увреждане е
настъпило по описания в исковата молба начин, че е паднала поради спъване или друг
фактор е допринесъл за твърдяната злополука. Евентуално, счита иска за недоказан по
размер и претенцията за прекомерна, тъй като нараняването не е довело до
животозастрашаващо състояние, очаква се функцията на крайника да бъде възстановена в
нейната цялост, не са провеждани оперативни интервенции, възстановяването е в нормални
граници без усложнения. Моли исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и
недоказана. Евентуално да се оцени претенцията, като прекомерна. Претендира и
разноските.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че на 18.06.2020 г. около 14,00 ч. на централен градски площад в гр. Русе
докато валяло дъжд ищцата стъпила върху плочка, под която имало събрала се вода, а
самата плочка е била непочистена и хлъзгава, вследствие на което залитнала и паднала
2
напред на колене, усетила изкривяване на двата крака. Непосредствено след падането
усетила силна режеща болка в лявото ходило. Не успяла да се изправи сама, не можела да
стъпи на лявото ходило след като й било помогнато да стане.
От представеното съдебномедицинско удостоверение издадено от д-р Марина
Митева, отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе се установява, че
ищцата е получила счупване на пета метатарзална кост на лявото ходило с кръвонасядания
на ляво и дясно коляно. Установените увреждания са резултат на действието на твърди и
тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните
сведения. При тези данни установените увреждания следва да се преценяват по
медикобиологичния признак – трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за
повече от 30 дни.
Съгласно лист за преглед на пациент издаден от д-р Граматиков на 18.06.2020 г. на
името на ищцата е отразена основна диагноза: „Счупване на метатарзална кост, закрито.“
Анамнеза: „Получила травма на ляво ходило“. Обективно състояние: „Силни болки. Оток“.
Изследвания: Рентгенография. Терапия: Поставена имобилизация – гипсова шина, покой,
студени компреси на мястото на болката. Обезболяващи: НСПВ. Насочена е за контролен
преглед на седми ден след травмата.
В резултат на рентгеново изследване от 18.06.2020 г. издаден от УМБАЛ „Канев“ АД
– Русе на името на ищцата е отразено наличието на фрактура на пета метатарзална кост.
В амбулаторен лист № ***/23.06.2020 г. издаден от д-р Граматиков на името на
ищцата е отразено основна диагноза: Счупване на метатарзална кост. Анамнеза:
Страданието на пациента е от 18.06.2020 г. Получила травми в областта на ляво ходило.
Минала през спешно отделение, където е открита фрактура на ходилото. Съобщава за болки
в споменатата област. Лекувала се е консервативно при домашни условия с гипсова
имобилизация. Болките се засилват и кракът започва много да се подува и гипса да стяга.
Обективно състояние: Наложен гипс, имобилизация на ляво ходило за 30 дни, без
циркулаторни смущения в момента. Терапия: НСПВ-доза, отбременяване, поставена ортеза.
Видно от представения касов бон от 25.08.2020 г. ищцата е заплатила 45,00 лв. за
преглед в ортопедичен кабинет на ул. Рига № 35. Както и касов бон от 11.09.2020 г. също за
сумата от 45,00 лв. за преглед в ортопедичен кабинет.
Видно от представената фактура № ***/25.06.2020 г. ищцата е закупила от „Нова
Мед – Русе“ ЕООД фиксираща ортеза и наглезенка за сумата общо 295,00 лв. от санитарен
магазин.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза на д-р И.С. и от представената
медицинска документация се установява, че ищцата е получила следните увреждания:
„Счупване на пета метатарзална кост на лявото ходило и кръвонасядания на ляво и дясно
коляно.“ Установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и по
давност могат да бъдат получени при инцидента на 18.06.2020 г. Счупването на пета
предходилна кост според вещото лице се получава при рязко изкривяване на ходилото
спрямо подбедрицата навътре по отношение на крайника и отговаря на механизма посочен в
исковата молба. При тези данни установените увреждания следва да се преценяват по
медикобиологичния признак – трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за
срок повече от 30 дни. Пострадалата обективно е имала болки след счупването, по време на
имобилизацията, което е наложило корекция на същата, както и при раздвижването. Болки
може да има и при преохлаждане и по-големи натоварвания в по-продължителен период.
Болките при такова счупване на пета предходилна кост са по силни при посочените периоди
поради факта, че след такова счупване има и нарушаване свода на ходилото. Вещото лице
посочва, че възстановителния период при такива счупвания е около 45 до 60 денонощия. От
приложената медицинска документация е видно, че възстановителния период е продължил
над три месеца. Тези факти могат да се обяснят с вътрешни фактори – индивидуални
3
особености на дадения организъм, а именно: венозен оток, тегло, колекция от кръв в
мястото на травмата и др. Външни фактори – температура на околната среда, раздвижване,
както и наложилата се по-продължителна имобилизация. На 11.09.2020 т. е отразено, че
походката на ищцата е била накуцваща. Няма медицинска документация за останалите
нарушения на функцията на крайника – вървенето след отразения в документацията срок за
възстановяване. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при счупването е имало
доста голямо изтичане на кръв и разкъсани кръвоносни съдове вътре около счупеното място.
Процесът на лечението е проведен правилно, но вида на счупването и по-голямото
разкъсване на кръвоносни съдове е довело до по-тежко протичане на този процес. Към
момента е възстановена функционалността на крайника, но при промяна на времето и
натоварването му пострадалата има оплаквания.
От показанията на свидетелката *** се установява, че е била заедно с ищцата по
време на инцидента като се движели през площада към Общината, между *** и сладкарница
Неделя, валяло дъжд и Д.И. залитнала като плочката, върху която стъпила, се разместила и
тя паднала напред на колене. Изохкала и свидетелката заедно с непознат човек й помогнали
да се вдигне, но тя казала, че много я боли и не може да се движи и се обадили на съпруга й
вместо да чакат линейка. Сложили я да седне на близка пейка докато съпругът й я откарал в
болницата. От болка й излезли сълзи на очите. На следващия ден разговаряла с нея и
разбрала, че има счупване на левия крак и поставен гипс. Впоследствие се оплакала от
подуването на крака като й казала, че гипса ще бъде сменен с друго медицинско изделие и с
него пак й бил обездвижен крака. Предвиждала се с патерици. Инцидента се случил малко
след локдауна, нямало лятна ваканция за съда и свидетелката поела част от клиентите на
ищцата. Освен дискомфорт в работата тя имала сериозни затруднения в предвижването и
била емоционално подтисната. Налагало се съпругът й и синът й често да я карат с колата и
да й помагат във всичко. И сега продължавали болките като за по-дълъг маршрут започвала
да се изморява и да забавя крачка. Когато се наложело да се чака по-дълго предпочитала да
седне. Освен мокри двете плочки върху които стъпила били и хлъзгави и отлепени. Като
стъпила на едната плочка залитнала и вече като стъпила на втората плочка тя се надигнала и
*** паднала. Били на мястото си плочките, но се движели.
От показанията на свидетелката *** се установява, че е колежка и приятелка на
ищцата, която й се обадила вечерта след инцидента и й казала, че не се чувства добре, тъй
като е паднала и си е счупила левия крак. Свидетелката отишла да я види на третия ден
след инцидента, като я заварила в лежащо положение с вдигнат крак, каквото било
изискването на лекарите. Кракът й бил гипсиран и *** била във видимо лошо състояние,
лицето й било измъчено, оплаквала се от много силни болки. Не било възможно да се движи
и за всяко нещо трябвало да разчита на някого. Свидетелката й дала вода защото тя не
можела да стане да си налее. След това ходила доста пъти да я види. Като отишла първия
път кракът й бил в гипс, а пръстите й били посинели и тя се оплакала, че кракът й се подува.
Само няколко дни след това й сменили гипса с ортеза, тип ботуш. Тя лежала преобладаващо,
кракът й трябвало да бъде вдигнат, имала много силни болки и изключително притеснение,
че трябвало да разчита на съпруга си и сина си дори за деликатни женски неща.
Придружавали я до тоалетната и за интимния тоалет, което било изключителен дискомфорт
за нея, притеснявала се и за родителите си, които били възрастни и трябвало да се грижи за
тях, а грижите поели съпруга й и сина й. Била неспособна да си върши работата
професионално и нямало как да се качи до офиса си, който бил на третия етаж, а тя се
предвижвала с патерици. Наред с другите болки имала такива и от прежулване под
мишниците от патериците и се наложило да ги смени с по-удобни „канадки“. От движенията
с патериците, като стъпване предимно с десния крак получила болки в тазобедрената става
на здравия крак и й било изписано друго приспособление наглезеник. Ищцата се оплаквала
от сериозни болки и свидетелката я видяла много психически натоварена, измъчена,
депресирана и на моменти отчаяна. И досега се оплаквала от болки в свода на левия крак.
4
Не можела дълго да стои права и усещала болки при смяна на времето. Получила болки и в
кръста вследствие на инцидента.
От показанията на свидетеля ** се установява, че е съпруг на ищцата. В средата на
месец юни 2020 г. бил на работа и валяло дъжд. Тя му се обадила по телефона, че е паднала
пред Общината и той отишъл да я вземе. Видял плочката и пробвал да стъпи, при което тя
потънала и излизало отдолу вода. Закарал ищцата в спешно отделение към болницата, там й
направили снимка. Тъй като имала счупена кост на ходилото я гипсирали и после се
прибрали в къщи. Изписали й болкоуспокояващи и я указали да си държи крака на високо.
На следващия ден видял, че кракът й е много отекъл и я болял. Пръстите й били сини, стягал
й гипса. Отишли на преглед и й махнали гипса, като сложили пристягаща ортеза, която си
платили сами. С ортезата *** стояла около 40 дни. През цялото време я боляло, тя се
притеснявала и била депресирана, защото не можела никаква работа да върши, нито
служебно, нито в къщи и да се обслужва сама. Не можела да ходи сама до тоалетна, нито да
се къпе. Звъняли й клиенти и тя ги пренасочвала към други колеги. Тъй като й убивали
патериците ги сменили с „норвежки“. Със сина си ходили да я придружават в съдебно
заседание, защото не можела сама да върви дори с патериците. Септември месец същата
година му се обадила вечерта като му показала снимки, които е направила с телефона си и
му съобщила, че Общината най-накрая решили да ремонтират плочките.
От разясненията на ищцата Д.И. в с.з. дадени по реда на чл. 176 ГПК се установява,
че не е имало оперативна намеса и допълнително наместване. Единствено мануално лекарят
преди да наложи гипса й направил прилепване на костта. Казал й да стиска зъби, защото ще
я заболи много и с ръце наместил счупената кост една в друга и след това сложил гипса. Не
й сложил упойка при това наместване. Болката била за кратко, но много силна.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Няма спор по делото, че инцидентът с ищцата е настъпил на път, за изправността на
който отговорност носи ответната Община. Според разпоредбата на чл. 31 ЗП и чл.48, т.2 от
ППЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява и е
задължение на съответните Общини. Съгласно легалното определение по § 1 т.1 ЗП, "път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни
средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.
Съвкупният анализ на свидетелските показания и заключението на вещото лице
дават основание да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между налична
неравност (отлепени плочки) на общински път (пешеходна зона на площада) и счупването
на левия крак на ищцата. По тази причина предявеният иск се явява доказан по основание.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и
съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните обстоятелства по случая. С оглед установеното по делото, следва да се приеме,
че болките и страданията на ищцата са били в продължителен период от време над
шестдесет денонощия, по-силни непосредствено след счупването, постепенно намаляващи,
като половин година след инцидента кракът се е възстановил функционално, но болките
продължават. В продължение на повече от три месеца е продължил възстановителния
период при ищцата, през който е била неработоспособна и е имала ограничена възможност
да се придвижва и необходимост да бъде подпомагана от свои близки за това, за което е
изпитвала неудобство и притеснение. Изложените в исковата молба и от свидетелите
обстоятелства относно невъзможността на ищцата да се придвижва, да се обслужва, да
посещава самостоятелно тоалетна и баня, изписаните болкоуспокояващи, се споделят от
съда предвид естеството на счупването и последващото гипсиране на левия крак, големият
оток, значителната колекция от кръв на мястото на счупването, горещото време, както и по-
5
голямото разкъсване на кръвоносни съдове, нарушаване свода на ходилото, което е довело
до продължително обездвижване. Съдът споделя изнесените от свидетелите данни за
изключително силните и продължителни болки след счупването, при наместването, по
време на имобилизацията, последствие махане на гипса и поставяне на ортеза и движението
с патерици, при раздвижването, което се установи безспорно и кореспондира със
заключението на вещото лице, че болките при такова счупване на пета предходилна кост са
по силни при посочените периоди, поради факта, че след такова счупване има и нарушаване
свода на ходилото. Установи се безспорно, че ищцата не е можела да изпълнява и
професионалните си задължения, нито да се грижи за домакинството си, да помага на своите
родители, което и е причинило допълнителен дискомфорт и значителни неудобства.
Установи се, че болките продължават и до днес при промяна на времето и продължително
натоварване на крака. Не се установи съпричиняване на ищцата или друг фактор да е
допринесъл за процесния инцидент, каквито възражения има ответната община.
На осн. чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в
размер на 10000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
физически болки и страдания и в този размер искът следва да се уважи, а в останалата част
до претендираните общо 12000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Не се установи оперативна намеса, повторно наместване, неправилно зарастване или други
усложнения, като половин година след инцидента кракът се е възстановил функционално.
С оглед представените писмени доказателства касов бон от 25.08.2020 г. и от
11.09.2020 г., съгласно който ищцата е заплатила общо 90,00 лв. за прегледи в ортопедичен
кабинет на ул. Рига № 35 във връзка с инцидента и видно от представената фактура №
***/25.06.2020 г. съгласно която ищцата е закупила от „Нова Мед – Русе“ ЕООД фиксираща
ортеза и наглезенка за сумата общо 295,00 лв. от санитарен магазин, също във връзка с
инцидента, се установи безспорно, че ищцата е направила разходи в размер на 385 лв. При
тези доказателства основателна се явява претенцията на ищцата за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 385 лв. - разходи за лечение на увреждането на здравето
настъпило на 18.06.2020 г.
С оглед основателността на главната претенция срещу ответника в посочения размер,
се явява основателен и акцесорния иск за лихва за забава. Длъжникът се смята в забава и без
покана, като вземането става изискуемо от датата на събитието. Това правило е посочено в
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а то произтича и от факта, че при деликт се дължат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД). В тази връзка лихвите следва да се присъдят от деня на увреждането – 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, които съдът приема
за доказани в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 530 лв. държавна такса и
200 лв. депозит за вещо лице, общо 1730 лв. или следва да бъде осъден да заплати сумата
1453,20 лв.
На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, които съдът
приема за доказани в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. депозит за
вещо лице или общо 500 лв. или следва да бъде осъдена да заплати сумата 80 лв.
Съответно по компенсация ответника следва да заплати на ищцата сумата 1373,20 лв.
Мотивиран така, районният съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, пл. Свобода № 6, представлявана от Кмета Пенчо Милков ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ****, на основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД сумата
12000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 385 лв. обезщетение за
имуществени вреди, като разходи за лечение, в резултат от увреждане при инцидент с
ищцата на 18.06.2020 г. при което получила счупване на метатарзална кост на ляво ходило,
причинено от неравност на тротоарната настилка на централния площад под надзор на
ответната Община, представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на
деликта 18.06.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди в останалата част, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета Пламен Стоилов, да заплати на Д.
Г. ИВ., ЕГН ********** сумата от 1373,20 лв., разноски за настоящото производство, по
компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7