№ 8472
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110145588 по описа за 2022 година
Предявени са искове от В. Г. Д., ЕГН: ********** срещу А. А. А., ЕГН: **********,
адрес: обл. ...., по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: - сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нанесен от ответника побой на 27.01.2021 г. в гр.
София, за което има влязло в сила споразумение по НОХД № 14068/2021 г. на СРС,
121 с-в, ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата
от 3 072 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и - сумата от 200
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, която сума е
заплатена в периода 28.01.2021 г. – 30.06.2021г. съгласно уточнителна молба от
27.09.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила споразумение по
НОХД № 14068/2021 г. на СРС, 121 с-в, ответникът бил признат за виновен за
извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК за това, че на 27.01.2021 г. около 18:45 ч. в гр. София, заедно с неустановени по
делото лица, е нанесъл юмруци по лицето на ищеца и по този начин му причинил
средна телесна повреда. Ищецът твърди, че в резултат на нанесения му от ответника
побой претърпял имуществени и неимуществени вреди, подробно описани в исковата
молба.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Сочи, че ищецът е бил нападнат от ответника и неустановени по делото лица,
като не било установено от кого точно са причинени уврежданията на ищеца. Твърди,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който със
своето поведение спрямо ответника предизвикал у последния уплаха и страх, че ще
бъде извършено посегателство срещу него не само от ищеца, но и от лицата, с които
същият разговаря. Оспорва твърдението, че всички, описани в исковата молба
1
увреждания, са настъпили в резултат от противоправно поведение на ответника
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По делото е отделено за безспорно, че А. А. А. е признат за виновен по НОХД
№ 14068/2021 г. на СРС, 121 с-в, за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, което обстоятелство настоящият граждански съд е длъжен да зачете
за установено със сила на пресъдено нещо при наличие на влязъл в сила краен акт по
наказателно дело относно същото деяние, извършено от ответника спрямо ищеца,
противоправността на деянието и вината на дееца, имайки предвид, че и одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 300 ГПК и чл. 383 НПК).
С протоколно определение от 12.10.2021 г. по нохд № 14068/2021 г. на СРС, 121-
ви състав е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което обвиняемият
А. А. А. се признава за виновен в извършване на престъпление от общ характер за
това, че:
На 27.01.2021 г., около 18, 45 часа в гр. София, ул. „Опълченска“, на паркинга на
магазин „Била“, в съучастие като извършител с неустановени по делото лица - също
извършители, чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето на В. Г. Д., му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст вдясно
с минимално разместване на фрагментите, счупване на възходящия клон на долната
челюст в дясно, счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл,
които наранявания реализират медико-биологичния признак счупване на челюст, като
страните се споразумяват на обвиняемия за извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2
вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно пробация по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2 със следните пробационни мерки: - по чл. 42а ал. 2 т. 1 НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване пред
съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично; - по чл. 42а ал. 2, т. 2 НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Неоснователен е доводът на ответника, че побоят на ищеца бил нанесен от
няколко лица, като ответникът не участвал активно в нанасянето на удари върху
ищеца. Дали процесното деяние е извършено при условията на съучастие, за което
макар и да не е повдигнато обвинение срещу съответни лица, е неотносимо към
приетото за установено, че именно ответникът е нанесъл средна телесна повреда на
ищеца, а именно това противоправно поведение на ответника е от съществено значение
за реализиране на гражданската му отговорност. След като с влязъл в сила акт на
наказателен съд, приравнен на присъда, ответникът е признат за виновен в извършване
на престъпление от общ характер срещу ищеца, за него в пълна степен се формира
извод, че е участвал активно в побоя, макар и като съизвършител с неустановени по
делото лица, в какъвто смисъл е одобреното споразумение по чл. 381 НПК.
Неоснователен е доводът на ответника, че средната телесна повреда на ищеца
може да е била причинена не само в резултат на нанесените му удари, а и поради удара
на ищеца при падането му върху паркирано МПС на процесния паркинг, след като
вещото лице в устното изложение при приемането на заключението на съдебно-
медицинска експертиза заявява, че претърпяното счупване на долната челюст на ищеца
на няколко места по морфология и локализация е характерно за нанасяне на директни
2
удари в областта на травмираните места и процесните увреждания не могат да бъдат
получени в резултат на падане по лице на ищеца.
Напълно неоснователен е и доводът на ответника, че ищецът не се нуждаел от
лекарска помощ след инцидента, след като от епикриза от 28.01.2021г. и болничен лист
от 01.02.2021 г., издадени от УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ ЕАД, се установява, че
ищецът е бил диагностициран със счупване на долна челюст, като му е предписана
оперативна интервенция и терапевтична схема, както се потвърждава и от
неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Според вещото лице,
изготвило СМЕ, нанесените на ищеца травматични увреждания на ищеца са довели до
оперативна интервенция с оглед възстановяване целостта на долната челюст и
захапката на ищеца, имайки предвид, че неговото обективно състояние е било свързано
и с патологична лицева асиметрия, дължаща се на принудителното положение на
долната челюст – отворена захапка във фронталния участък с изместване на
мандибулата наляво, както и затруднено и болезнено отваряне и движение на долната
челюст, като в насока относно болничния престой на ищеца в процесното лечебно
заведение са и показанията на свид. ....
От показанията на свид. ...., които съдът цени като житейски логични и
правдоподобни с изключение на частта относно използваните от ищеца изрази срещу
ответника, се установява, че след нанесените му удари ищецът се опитал да влезе в
магазин „Билла“, което поведение според съда е житейски логична и напълно
разбираема човешка реакция, при която пострадалият е търсил помощ. Домогването на
ответника да оспори въобще настъпването на процесния инцидент, като навежда, че
опитът на ищеца да влезе обратно в магазина останал неуспешен, тъй като охраната на
магазина не го пуснала, изцяло противоречи на установения механизъм на деянието,
виновно извършено от ответника. Неотносимо към инцидента е и дали охранител на
процесния магазин не е допуснал в магазина гражданин във видимо безпомощно
състояние, какъвто е бил ищецът в процесния случай.
Според заключението на СМЕ на ищеца са причинени следните травматични
увреждания – счупване на долната челюст отдясно, на две места – тялото и възходящия
клон на челюстта (открито, с дискретно разместване на фрагментите); счупване на
долната челюст отляво – възходящия клон на челюстта; счупване на кости на носа и
разкъсно-контузна рана по дясната вежда. Според вещото лице след постъпване на
ищеца в хирургично отделение на болница „Пирогов“ счупванията на долната челюст
са наместени оперативно и фиксирани с две плаки с по общо броя винтове, след което
са поставени стандартни назъбни шини и ластична фиксация.
Независимо от разпоредбата на чл. 300 ГПК съдът излага мотиви относно
доводите на ответника във връзка с механизма на деянието като обективно настъпило
обстоятелство от значение при определяне размера на претендираните неимуществени
вреди.
Неоснователен е доводът на ответника, че ищецът започнал да го обижда и пръв
нападнал ответника. От показанията на свид. .... се установява, че ответникът е повикал
същият свидетел и други свои приятели да отидат при него на паркинга на магазин
„Билла“, като при пристигането на същия паркинг за коли свид. .... възприел, че
ответникът се крие зад една паркирана кола на горния паркинг и същият заявил на
свид. ...., че едно момче, което излизало от магазина, го било обидило с думите
„мангал“ и че „ще му изяде ушите“. Според свид. .... едно от момчета от компанията на
ответника пръв се насочил към ищеца и му нанесъл удар, в резултат на който удар
3
ищецът залитнал, ударил се в една кола и паднал на земята. Свид. .... заявява, че
непосредствено след това ответникът му нанесъл последващ удар, а след нанасянето на
ударите битото момче се опитало да влезе обратно в магазин „Билла“, чиято охрана не
го пуснала вътре.
След като ответникът на практика е причакал ищеца да излезе от магазина, дори
и ищецът пръв да е започнал твърдяната от ответника словесна атака с горепосочените
изрази, за което по делото липсват доказателства, нито е посочено в протоколното
определение за одобряване на процесното споразумение, то пръв ответникът е
предприел нападение, непровокиран от ищеца. Този извод се потвърждава и от
показанията на свид. ..., които съдът цени като житейски логични и правдоподобни
като съответстващи на останалите доказателства по делото, според който свидетел
ищецът не е очаквал да бъде нападнат, като по време на нападението не е бил
придружаван от други лица.
Дързост е налице, когато в груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват, изразява се пренебрежително отношение към
обществения ред или към други обществени или лични интереси; когато с действията
на обвиняемия/подсъдимия се скандализира обществото и се изразява грубо нахалство
или тежко оскърбление (арг. ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4/74 г.). Процесното
деяние се отличава с дързост, която се извежда от това, че ответникът е привикал свои
приятели, с които да нанесе побой на ищецът, който е бил сам и не е очаквал
нападение, както и поради факта, че след като е паднал на земята в резултат на нанесен
му от едно от лицата от компанията на ответника, сам последният е нанесъл поредни
удари, а именно съгласно процесното споразумение - различни удари с юмруци по
лицето на ищеца, с което му причинил гореописаната средна телесна повреда, като
това обстоятелство допълнително стабилизира извода за дързост на деянието, относно
чието извършване ответникът се е признал за виновен. Поради това и възражението за
съпричиняване на ответника се явява неоснователно при липса на категорични
доказателства по делото за агресивно поведение на ищеца, с което да е провокирал
уплаха и страх у ответника, че срещу него може да бъде извършено посегателство.
При преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност се
установява, че ответникът е нанесъл различни удари с юмрук в областта на лицето на
ищеца, в резултат на което му причинил процесните увреждания, съставляващи средна
телесна повреда, довела до твърдените от ищеца неимуществени вреди -
продължителни силни болки, усещане за безпомощност и социална изолация за повече
от един месец, през който период ищецът е бил с поставени шини и ластици на лицето,
които болки били съпроводени с нарушаване на нормалния житейски ритъм на ищеца,
включително и наложено отсъствие от работа.
Така по делото е доказано наличието на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
именно – наличие на противоправно поведение, в резултат на което на ищеца са били
причинени травматични увреждания и съответно неимуществени вреди, и то виновно,
който последен елемент от фактическия състав на реализираната деликтна отговорност
на ответника е установен със сила на пресъдено нещо от наказателния съд, одобрил
процесното споразумение.
Задължителната сила на присъдата се разпростира само върху елементите от
състава на престъплението, а останалите факти, релевантни за гражданското
производство, включително наличието и размера на вредите и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите, следва да бъдат доказани (Решение № 1288 от
12.01.2009г. на ВКС по гр.д. № 3549/2007 г., I г.о.).
4
В заключението е посочено, че с оглед локализацията на счупването на долната
челюст на ищеца на общо три места, морфологията (с дислокация) и начинът на
лечение (операция, с фиксиране фрагментите с плаки и винтове), периодът на
изпитване на физическа болка и неудобство е около 4 месеца, като в конкретния
случай е бил необходим период от около 6 месеца за костна консолидация в зоните на
счупване на долната челюст и костите на носа. Според показанията на свид. ... през
първия месец след инцидента ищецът изпитвал затруднения при сдъвкването на твърда
храна, като можел да консумира храна само със сламка. Поради това е неоснователен
доводът на ответника, че останал неизяснен характерът на уврежданията,
продължителността на лечение и възстановяване на ищеца.
Претърпените от ищеца в причинна връзка с процесния инцидент
неимуществени вреди безспорно се установяват от събраните по делото гласни
доказателства и от заключението на СМЕ. При определяне размера на обезщетението
за неимуществените вреди съдът следва да изхожда от критериите за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие, а съобразно конкретните
обективни обстоятелства, свързани с отражението на деянието върху личността и
здравето на пострадалия. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителност на лечението
и възстановителния период, извършените медицински манипулации, допълнителните
усложнения на здравето на пострадалия, причинените морални страдания,
перспективата за пълно оздравяване и трайните последици, естеството и
интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, общовъзприетото
понятие за справедливост и общоикономическото състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, отчитайки при определяне размера на
обезщетението характера и степента на претърпените от ищеца травматични
увреждания (т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ППВС № 17 от 18.11.1963 г.).
С оглед характера на дръзкото деяние, извършено от ответника, решил
изненадващо да нападне ищеца заедно с други свои приятели, чрез нанасяне на
различни удари с юмрук в областта на лицето на ищеца, поставянето на ищеца в
унизително положение да се бори сам за собствената си физическа неприкосновеност,
без да е бил предизвикан от ищеца, извършването на побоя в съучастие с други лица,
макар и с неустановена самоличност, обстоятелството, че побоят е нанесен на
обществено място – паркинга на процесния магазин, броя, вида и тежестта на
причинените на ищеца телесни увреждания, а именно счупване на долната челюст
отдясно, на две места – тялото и възходящия клон на челюстта (открито, с дискретно
разместване на фрагментите); счупване на долната челюст отляво - възходящия клон на
челюстта; счупване на кости на носа и разкъсно-контузна рана по дясната вежда, които
травматични увреждания са нанесени в областта на главата като жизненоважен орган и
са довели до изпитване от страна на ищеца на физическа болка и неудобство от ищеца
за период от около 4 месеца, извършване на операция с поставяне на плаки с 8 броя
винтове в челюстта на ищеца поради нейното разкривяване в резултата на нанесените
му от ответника удари с юмрук в лицето, горепосочените преживени от ищеца болки и
страдания, съпроводени с принудителна социална изолация заради провежданото
лечение, невъзможността на ищеца да се храни нормално, като същият е бил принуден
да приема храна поне един месец през сламка поради констатираното по делото
последващо носене от ищеца на назъбни шини и ластична фиксация за период от около
5
един месец, невъзможността за самостоятелно обслужване, както и преживеният стрес
и безпокойство, свързани и с безпомощното състояние, в което се е намирал ищецът,
след като се е опитал да предотврати последващи удари от страна на ответника и
останалите лица, участвали в побоя, но му е било отказано от охраната на магазина да
влезе обратно в него, съответно и чувството на срам, което е изпитал ищецът,
опитвайки се да влезе в магазина с лице с кръв по него и със силно затруднен говор,
както и с разместени челюсти, продължителността на възстановителния период на
ищеца – около шест месеца с оглед посоченото от вещото лице необходимост от костна
консолидация в зоните на счупване в конкретния случай, за което възстановяване по
делото липсват доказателства да е протекло по-трудно и болезнено от
средностатистическото възстановяване в сходни случаи, в каквато връзка и вещото
лице по СМЕ не прави подобен извод, интензитета на страданията на ищеца, който е
бил по-висок около един месец считано от процесния инцидент, имайки предвид и че
съдът дава вяра на ищцовите твърдения, че до около 10 месеца след процесния
инцидент изпитвал усещане, че челюстта му е отслабена, констатираното от вещото
лице пълно възстановяване на ищеца, а именно цялостта на долната челюст и захапката
на пострадалия са били възстановени в резултат на оперативната интервенция и
преминалия следоперативен възстановителен период, възрастта на ищцата към датата
на деликта – 32 навършени години, общественото и социалното положение на ищеца,
който понастоящем е в сравнително млада възраст, която му позволява да е житейски
активен и напълно трудоспособен, предявеният иск за неимуществени вреди се явява
основателен до размера от 12 000 лв., който размер би удовлетворил обществените
критерии за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД, при съществуващите в страната
обществено-икономически условия към датата на деликта и конкретните доказани по
делото обстоятелства и до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
От неоспорена от ответника документация – фактура от 28.01.2021 г., когато е
извършена оперативна интервенция на ищеца, касова бележка от същата дата за
заплатен комплект от мини/микро плака със съответен титаниеви винтове, които плаки
и винтове са били поставени при наместване на долната челюст на ищеца, както се
потвърждава от епикриза от 28.01.2021 г. и заключението на СМЕ, се установява, че
сумата от 3 072 лв. е била заплатена от ищеца във връзка с лечението на нанесените му
от ответника травматични увреждания. Предвид изложеното, искът за имуществени
вреди за сумата от 3 072 лв. следва да бъде уважен изцяло.
Искът за имуществени вреди за сумата от 200 лв., които ищецът твърди, че е
заплатил за специфични козметични и хигиенизиращи продукти за устната кухина,
както и обезболяващи и противовъзпалителни лекарства, чийто продължителен прием
бил наложителен за ищеца, следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като въпреки
разпределената доказателствена тежест ищецът не е ангажирал никакви доказателства
по делото за разходи, сторени във връзка с гореописания прием на продукти за устна
кухина и лекарства.
Съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, като обезщетението се дължи от
датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на обезщетенията. В
настоящия случай лихва върху уважената част от главницата за неимуществена
обезвреда се дължи считано от датата на деликта – 27.01.2021г., а лихва върху
главницата за имуществена обезвреда за сумата от 3 072 лв. – считано от датата, на
която паричната сума е излязла от патримониума на ищеца - 28.01.2021 г.
6
По разноските
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право на разноски от 288,70 лв. – депозит за СМЕ.
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищцовият
представител има право на разноски от 889,34 лв. – адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство, като в случая е приложима редакцията на
чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ до изм. с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.), действала към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие на 20.07.2022 г.
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 602,88 лв. -
държавна такса, от която ищецът е изначално освободен (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК).
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски от 306,48 лв. - адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД А. А. А., ЕГН: **********, адрес: обл. ...., да
заплати на В. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: ......, сумата от 12 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нанесен от ответника
побой на 27.01.2021 г. в гр. София, за което има влязло в сила споразумение по НОХД
№ 14068/2021 г. на СРС, 121 с-в, ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 000 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД А. А. А., ЕГН: **********, адрес: обл. ...., да
заплати на В. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: ......, сумата от 3 072 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
28.01.2021 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иск от В. Г. Д., ЕГН: ********** срещу А. А. А., ЕГН: **********,
адрес: обл. ...., по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
която сума е заплатена в периода 28.01.2021 г. – 30.06.2021г. съгласно уточнителна
молба от 27.09.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. А., ЕГН: **********, адрес:
обл. ...., да заплати на В. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: ......, сумата от 288,70 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА А. А. А., ЕГН: **********, адрес: обл.
...., да заплати на адв. К. Г., личен № ...., адрес: ......., сумата от 889,34 лв. – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. А. А., ЕГН: **********, адрес:
обл. ...., да заплати по сметка на СРС сумата от 602,88 лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: ......
7
да заплати на А. А. А., ЕГН: **********, адрес: обл. ...., сумата от 306,48 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8