№ 18
гр. Карлово , 29.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело №
20215320200133 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.
С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- К. от
09.03.2021 г., на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по сл.д. № ***/2017 г. по описа на
РУ на МВР- К., образувано за престъпление по чл.201 от НК.
Недоволна от постановлението е останала П.К. в качеството си на
управител на „О. с.“ ЕООД, ощетено юридическо лице от престъплението, и
го обжалва, като излага доводи за неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Изразява несъгласие с извода на прокурора, че не са налице
данни за извършване на каквото и да е престъпление, а само наличие на
гражданска отговорност. Твърди в жалбата си, че макар и да е обосновал
липсата на престъпление по чл.201 от НК, прокурорът не е изложил доводи
досежно престъплението по чл.219 от НК, излагайки мотиви за наличие на
елементите от фактическия му състав.
Съдът, като провери на основание чл.243 ал.3 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от лице сред посочените в чл.243 ал.3 от НПК и в
законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество е основателна.
Досъдебното производство е било образувано на 27.09.2017 г. за
престъпление по чл.201 от НК.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели П.К.,
В.К., М.Ш., М.Т., Г.Р., З.А.-У., И.Г., Д.Б., С.Б.. Приобщени са писмени
доказателства. Изготвена е съдебно- счетоводна експертиза.
По делото не е повдигано обвинение и няма лице, привлечено в
качеството на обвиняем.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, прокурорът е
приел за установена следната фактическа обстановка:
„О. с.“ ЕООД гр. К. било управлявано от св. С.Б. за периода 29.05.2014
г. до 21.12.2016 г. съгл. решение № ****/27.08.2015 г., взето с протокол № 52
на заседание на ОбС- К.. По силата на договор за възлагане на управлението с
О. К. и Б. управителят имал право да управлява основните и оборотните
средства на дружеството. При встъпването си в длъжност, Б. отказала да
приеме касата през месец май 2014 година, като уведомила главния
счетоводител на О. К., че е налице „неравнение“ /липса/ в касата на
дружеството. По този повод била назначена комисия, която извършила
проверка и изготвила доклад /т.2 л.69/ със заключение, че началното салдо на
29.05.2014 г. отговаряло на наличната сумата от 2600,62 лв. и нямало
неравнения. В доклад били описани и дължимите от дружеството плащания
към фирми доставчици, за ДДС, НОИ, здравно осигуряване, данъци , лихви ,
които към онзи момент били в размер на 67445.71 лв.
От извършения в периода 13.10.2016 г.- 18.10.2016 г. вътрешен одит /т.4
л.74/ се установило, че към онзи момент задълженията на дружеството
нараснали на 112 188.13 лв.
Жалбоподателката К. била назначена за управител на „О. с.“ ЕООД гр.
К., съгласно договор за управление с О. К. №***/14.12.2016 г. и след
прекратяване на договора за управление на Б. със заповед № К-***/2.02.2017
г., считано от 21.12.2016 г. Съгл. Заповед на Кмета на О. К., на 30.12.2016 г.
2
следвало да се извърши приемане и предаване на активите и пасивите на
дружеството на новия управител. Предишният управител на „О. с.“ ЕООД гр.
К. С.Б. била уведомена за това. За предаването била сформирана нарочна
комисия, назначена от Кмета на О. К..
На посочената дата се явили всички членове на комисията, с
изключение на Б., която впоследствие посочила наличие на здравословен
проблем. Освен кухненският блок и залата за хранене, останалите помещения
в общински стол били заключени, а ключовете се намирали у Б., поради което
на 30.12.2016 г. П.К. не могла да приеме това, което се намирало в
заключените помещения. Наличността в касата била 385 лева.
На 19.01.2017 г., след направени консултации и в присъствието на
назначената комисия, след повторно уведомяване на Б., която отново не се
явила, вратите на горепосочените помещения, /които били заключени в деня
на приемането,/ били отворени, отново в отсъствието на С.Б.. За намерените
вещи в помещенията били изготвени допълнителни протоколи / в том 1, лист
204-226/. Били намерени и лични вещи на Б., които впоследствие й били
предадени. Останалите вещи, собственост на дружеството, били приети от К.
с допълнителен протокол. В канцеларията на управителя на дружеството, в
чекмеджето на бюрото била намерена парична сума в размер на 21,73 лв.,
От счетоводството, на К. били предадени и три броя протоколи. Същите
протоколи били предадени от Б. в счетоводството и били осчетоводени като
разход без наличие на необходимия официален документ- данъчна фактура. С
протокол от 31.10.2016 г. била предадена за осчетоводяване сумата в размер
на 1163,28 лв., които средства били взети от касата от месец януари до месец
октомври и същите били „вложени в производството,“ според протокола. С
протокол от 30.11.2016 г. по същия начин била осчетоводена сумата в размер
на 55 лв., отново без фактури. Стоки били закупувани с касови бележки,
които били съхранявани и залепени в тетрадка, но такава на К. обаче не била
предадена. С протокол от 12.12.2016 г. била осчетоводена по посочения начин
и сума в размер на 54 лв. за периода декември 2016г. Общата стойност на
сумите от трите протокола била1272,28 лв.
В края на месец март 2017 г., след изготвяне годишното приключване за
3
предходната финансова 2016 година, К. установила, че наличността в касата
към края на 2016 г. би трябвало да бъде в размер на 18 326,56 лв., от която
сума тя получила само 385 лева.
Предвид тази констатация, по молба на П.К. бил извършен одит на “О.
с.” ЕООД, гр. К., от чиито доклад / т.4 л.81/ се установила липса в същия
размер. В края на доклада било посочено, че „…при всички извършени до
момента проверки в стола от вътрешните одитори не са открити индикатори
за измами. Към края на 2016 г. се констатира посочената липса на парични
средства, която няма документална обоснованост.“
В хода на разследването относно начина на водене на счетоводство,
отчитане и отразяване на разходи и съхраняване на оборота били призовани и
разпитани в качеството на свидетели служители на „О. с.“ ЕООД гр. К.. От
техните показания било установено, че в „О. с.“ имало два касови апарата-
един в магазина и един- в стола и каса, находяща се в кабинета на
управителката Б., до която единствено тя имала достъп и ключ. Касовата
наличност в обекта се отчитала по една сметка в счетоводните регистри-
сметка 501 каса в левове. Ежедневно от средствата от оборота от предходния
ден се отделяли по 100 лева като налично салдо. Закупуването на продуктите
за стола ставало с отчетените пари от касата, която се отчитала с фактури в
счетоводството, а тази дейност била изпълнявана от С.Б.. При внезапно
изчерпване на някои от продуктите от първа необходимост по време на
работа в стола- кисело мляко, хляб и други дребни продукти се взимали пари
от оборота за закупуването им от различни магазини. Издадените за тези
покупки касови бележки се залепяли в тетрадки. Самата Б. също закупувала
продукти с касови бележки и после ги лепяла в тетрадките. Съобразно
показанията на служителите, имало и случаи, при които касиерките също
плащали на доставчиците продуктите, за което били предоставяни фактури,
които впоследствие се предавали на Б., която от своя страна била длъжна да
предаде на счетоводното дружество, обслужващо дружеството. При работа на
смени на касата, след свършване на работното време на една от касиерките
/според показанията на свид. Ш. и Т./, касата се засичала при смяната на
едната с другата служителка, като се правел „междинен“ отчет. Касата се
засичала обикновено в присъствие на управителя Б.. В края на работния ден
или смяна оборота от извършените продажби, засечени с касовия апарат, се
4
предавал на управителя Б., включително и фактурите за закупени стоки, за да
се приспаднат от сумите от оборота.
„О. с.“ ЕООД гр. К. бил обслужван счетоводно от св. З.А.-У. за периода
от месец август 2014 година до момента. В края на всеки месец разходните и
приходните документи на дружеството й били предавани от Б.. У., лично
посещавала за целта сградата, в която се помещавал „О. с.“ ЕООД, където й
били предавани месечните документи, но нямала задължение да засича касова
наличност. В края на всяка счетоводна година, на базата на предоставените й
документи- приходни, разходни фактури, месечни отчети, банкови
документи, касови документи, се изготвял годишен отчет за дейността и
годишна данъчна декларация /ГДД/. Дружеството „О. с.“ ЕООД гр. К. било
регистрирано по ЗДДС и ежемесечно подавали в НАП справки- декларации и
дневници по ДДС по електронен път.
В началото на месец ноември 2016 година свид. Б. предоставила на У.
няколко тетрадки, които последната виждала за пръв път и не знаела до онзи
момент за тяхното съществуване. В тези тетрадки били залепени касови
бележки, за които Б. обяснила, че са за дребни покупки, напр. когато нещо не
достигало и някой от служителите купувал необходимите продукти и
предоставяли касови бележки за изразходваните средства, взети от касата с
дневния оборот. Според У. това отчитане не било коректно, тъй като това бил
документално необоснован разход, не отговарял на счетоводните стандарти,
което тя обяснила на Б..
Към залепените в тетрадките касови бележки нямало фактури. Касовите
бележки били издавани за период от 2014г. до месец октомври 2016 г. Към
тях били представени и протоколи, от които се установявало, че касовите
бележки от първи до седми месец били осчетоводени в месец седми, за месец
осми са осчетоводени в месец осми, за девети месец в месец девети, за десети
в десети месец, за единадесети в единадесети месец и за месец дванадесет в
дванадесети месец. Касовите бележки за 2014 г. и 2015 г. не били
осчетоводени, тъй като счетоводните години били отдавна приключени. Св.
У. знаела, че от страна на О.К. били извършвани одити на „О. с.“ ЕООД, но не
разполагала нито с копия, нито с информация за направените констатации.
5
Според показанията на св. Д.Б.- ръководител „Вътрешен одит“ към
О.К., в качеството си на принципал на дружеството ОС гр. К. възложил
управлението му на посочените управители с договор. На „О. с.“ ЕООД гр. К.
били правени периодични одити в годините, като съществени нарушения не
били откривани, били правени препоръки за подобряване дейността на
същото. След назначаването на управителя К., в О.К. постъпило писмо с вх.
№932-00-381/17.02.2017 г. с настояване извършването на цялостен одит, тъй
като същата установила още в началото на своето управление несъответствия
и липси по счетоводни данни липса на парични средства в размер на около 18
000 /осемнадесет хиляди/лева.
След извършване на одита, според изготвения доклад
№******/30.03.2017 г. било установено, че наличността по счетоводни данни
следвало да бъде в размер на 18 326.56 /осемнадесет хиляди триста двадесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/. Съгласно извършените проверки
приетата касова наличност била 406.73, което сочело на липса на парични
средства в касата в размер на 17 919.83 /седемнадесет хиляди деветстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и три стотинки/.
Проверката обхванала периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., в който
управител на дружеството била С. Б.. Извършените преди това два одита,
съответно изготвените одитни доклади, без констатации за липси, дали
препоръки да се прави калкулация на храната и да се извършвана
инвентаризация на наличните стоки в склада, които препоръки били
изпълнени.
При извършваните два одита били проверявани касовите наличности
за оборота по касов апарат и липси не били установени. Не били правени
проверки за касовата наличност при приключване на финансовата година.
Като причина за това св. Б. посочила, че проверяващите имали за цел
проверка единствено на касовата наличност на касиерите за оборота, по
касов апарат за момента, за деня. Поради липсата на разминавания, не били
правени проверки за касовата наличност при приключване на финансова
година, нито бил получаван сигнал за липса на средства или несъответствие
на сумите в касата с данните от счетоводството.
6
Във връзка с възражения на Б., че още при встъпването й в длъжност
липсвала сума в размер 2600 лева /две хиляди и шестстотин лева/, със заповед
на Кмета на О.К. №***/09.05.2014 г. била назначена комисия за проверка в
присъствието на бившия Управител Р.С. и настоящия С. Б.. При извършената
проверка се установило, че такава липса няма, защото за посочената сумата
имало разходно-оправдателни документи, които не били осчетоводени към
момента, тъй като още не били издадени фактурите. След издаването на
фактурите, същите били осчетоводени.
През месец октомври 2016 г. бил извършен втория одит на дружеството
по заповед на Кмета на О.К.. Одитът обхванал периода от началото на 2015 г.
до края на месец септември 2016 г., относно задълженията на „О. с.“ и
наложените запори на сметките на стола. Този одит обхванал единствено
задълженията, не и приходите като цяло, като отново не била извършена
цялостна комплексна проверка на дейността на дружеството, като в обхвата й
не попаднала наличността на касата по сметка 501, а единствено било
проверено дали за деня сумите в касата отговарят на отчетите по касовия
апарат. Отново не били установени нарушения от страна на касиера. През
периода на въпросната проверка счетоводителката била в болнични и затова
не била правена проверка на касовата наличност по счетоводни данни.
Заверени копия от всички извършени одити на „О. с.“ ЕООД гр.К. за периода
от 01.01.2014 г. до 2017 г. били изискани от Община К. и приложени в том 4
по делото.
Разпитана в качеството на свидетел С. Б. потвърдила изнесеното от
свидетелите- настоящи и бивши служители в дружеството относно наличната
в него практика за отчитане закупуването на продукти и воденето на
отчетността в дружеството. Когато не достигали продукти ежедневната
работата в стола, т.е. те се изчерпвали внезапно, тя закупувала необходимото
от магазинната мрежа, като впоследствие представяла издадените за това
касови бележки, които се залепяли в тетрадки и се допълвали с подпис на
касиер, но фактури не били издавани, тъй като обикновено се касаело за
дребни суми. За тези касови бележки свидетелката уведомявала
счетоводителя, като й било обяснено нееднократно, че предвид липсата на
фактура, нямало как да се отразят същите надлежно /счетоводно/. Въпреки
това обаче Б. не преустановила тази практика, която според нея наследила от
7
предишния управител С., и продължавала да закупува по този начин някои
продукти от първа необходимост за по- дребни суми, като събирала и
залепяла в тетрадките касовите бележки за тези продукти. Същата твърдяла,
че при една от одитните проверки представила такива бележки и одиторите ги
приели. Ежедневното отчитане на оборотните средства ставало като
плащанията на клиентите ставали при касиера, на касов апарат, свързан с
НАП. Касиерът плащал за доставката на хляб, като водел бележки ежедневно
за броя и стойността на тези доставки. За тях ежедневно касиерът заплащал от
наличността от касата. В края на всеки месец била издавана фактура от
доставчика за оправдаване на този разход. Фактурите на другите доставчици
също се разплащали от оборотните средства при предявяване на фактура. Към
стола имало и павилион, в който се продавали цигари, захарни изделия,
алкохол, закуски и др. Той бил с отделен касов апарат. На края на всеки
работен ден касиерът отчитал остатъка от касовата наличност, след
направените разплащания, като Б. предоставяла ежеседмично на
счетоводството документите за така извършените плащания. След предаване
от касиера на касовата наличност, Б. съхранявала същата в чекмедже на
бюрото й в нейната канцелария. От тези пари закупувала продукти и
извършвала необходимите плащания от името на дружеството. Имало
практика при касиера и при магазинера да остават в касите им по 100 лева
оборотни средства. С така получените средства /от чекмеджето/, тя плащала
разходите на дружеството, разплащала абсолютно всички задължения.
Дружеството притежавало банкови сметки, първоначално в
Кооперативна банка, впоследствие в ПИБ, чрез които не се извършвали
плащания, тъй като посочените сметки били запорирани заради дължимите от
дружеството плащания по заведените против него изпълнителни дела от
кредитори, в т.ч. и НАП.
Прокурорът приел в постановлението си за безспорно доказан начина
на разплащане в периода на управление на св. Б., а именно че всички
плащания били извършвани в брой, от средствата от оборота, държани в
чекмеджето и инцидентно от наличностите в касовите апарати.
Спор по делото имало относно воденото на касови книги и наличието на
стокова програма за движението на пари и стоки в компютъра на
8
дружеството. В показанията си св. Б. заявила, че водила касови книги,
съгласно указанията на счетоводството и тези касови книги останали в обекта
след нейното напускане. При въвеждането на складова програма успоредно с
касовата книга отразявала в складовата програма движението на пари и стоки
и за стола и за павилиона, като тя била разделена на два раздела отделно за
стола и павилиона. Тези показания били в противоречие с показанията на
настоящият управител св. П.К., според която такива касови книги, водени
при управлението на С. Б. не установила.
По отношение наличието за стокова програма за движението на пари и
стоки в компютъра на дружеството била назначена и изготвена техническа
експертиза, от заключението на която се установило, че при техническата
експертиза на предоставеното за изследване устройство- настолен компютър
били открити инсталирани програмни продукти „Детелина Лайт 1.0.3.4. и
Firebird 1.5.6“. Програмата „Детелина Лайт 1.0.3.4 е била инсталирана на
25.01.2017 г. За процесния период 29.05.2014 г.- 21.12.2016 г. не били открити
данни за съхранена информация относно движение на доставки, продажби,
приходи, разходи и складови наличности.
След встъпването си в длъжност св. К. установила, че дружеството
имало неплатени задължения към бившия управител Р.С., както следвало:
- 855,79 лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение
за месец май 2014 г.;
- 7408,98 лв., представляващи обезщетение при прекратяване на
трудово правоотношение;
- 6945,75 лв., представляващи неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск;
Във връзка с неизплатените суми С. предявила съответните искове
пред съда, като исковите претенции били уважени и присъдени направените
разноски на ищцата за водене на делото. С оглед липсата на доброволно
изпълнение след осъдителното решение на въззивния съд, било образувано
изпълнително дело №*********** по описа на ДСИ при РС- К. за сума в
размер на 14354,73 лв. По изпълнителното дело дължимата сумата плюс
9
разходите по делата, възлизала на обща стойност 19814,64 лв., ведно с лихви
натрупани до момента. Според К. с тези си действия Б. нанесла финансови
вреди на дружеството в размер на около 4000 лева, както и поради
неправомерно уволнение на служителката М.Ш., която впоследствие била
възстановена от съда отново на същата длъжност, като съдът й присъдил
обезщетения за времето, през което останала без работа в резултат на
уволнението, както и разходите по воденото дело.
По молба на ЕТ О.-45Х-Х.Б. ЕИК ********* било образувано ЧГД
№***/2016 г. на РС- К. и било образувано изпълнително дело №***********
срещу “О. с.“ гр. К. за сумата от 14 604, 40 лв. След встъпването на П.К. като
управител започнало поетапно изплащане на натрупаните задължения.
Поради липсата на изпълнение на тези безспорни задължения, според К., Б.
нанесла още около 7000 лева вреди за направените съдебни разноски.
Дружеството имало и редица задължения към НАП и О. , подробно посочени
в изготвените по делото ССчЕ
К. не открила касова книга с приходи и разходи от времето на С. Б.,
такава не й била предадена, налични били такива книги за приходи и разходи
от времето на Р.С. и от деня, в който К. била встъпила в длъжност. Свид. К.
установила три тетрадки, на които били залепяни касови бележки по време на
управлението на Б. за закупени хранителни продукти за стола. Тези касови
бележки не били предадени в счетоводството за осчетоводяване и не били
осчетоводени като разход.
Според показанията на св. Г., обслужвала счетоводно дружеството при
управителя С. и в първите месеци след назначаването на Б. последната
отказала да води касова книга и да се прави засичане на касовата наличност,
като при предаване на касата било обърнато внимание на същата, че имало
авансово плащане по фактура и доставчикът ще й даде фактурата, след като
бъде заплатен остатъка и била посъветвана да изиска фактура, които обаче до
края на месец юни 2014 г. тя не занесла в счетоводството, т.е. до датата на
прекратяване на договора със св. Г. за счетоводно обслужване /том 3 л.17/
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза безспорно било установено от вещото лице на база съпоставка на
10
касова наличност със счетоводни данни в „О. с.“ ЕООД гр. К. към момента на
приемане на касата от новия управител П.К. имало липса на парични средства
в общ размер на 15 743.45 лева. Липсата в размер на 15 743.45 лв.
представлявала разлика между касовата наличност по счетоводни данни на
база Оборотна ведомост за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г. и касовата
наличност, намерена при приемане на касата от новия управител П.К., а
именно сумата от 406.73 лв. и стойност на неотчетени фискални бонове,
залепени в 3 бр.тетрадки- 2 176.38 лв. В заключението си вещото лице
посочило, че експертизата не могла да се произнесе относно характера на
липсите, дали са на база присвоителни действия или на лошо финансово
управление на поверените парични средства, и нарушаване на нормативните
разпоредби. Не били установени счетоводни данни за присвоителни
действия. На база предоставени по делото документи, вещото лице счело, че
били нарушени императивни разпоредби от страна на ръководителя на
предприятието, което довело до разминаване на счетоводни данни,
предоставени от счетоводството на предприятието с реалните активи на
дружеството- „О. с.“ ЕООД гр. К.. Вещото лице подробно посочило
установените нарушения съгласно Закона за счетоводството, като е заключил,
че поради тях предприятието не е водило коректно текущото си счетоводно
отчитане на всички операции, които водили до изменение на имуществото и
финансовото му състояние. Не е било спазено изискването за документална
обоснованост на стопанските операции. В заключението си вещото лице
констатирало, че с нарушаване на нормативните разпоредби от страна на
ръководителя на „О. с.“ ЕООД гр. К. към дружеството, извършващо
счетоводното обслужване на „О. с.“ ЕООД гр. К. е давана неточна, невярна
информация за извършените стопански операции, което влияело на верността
на представените финансови отчети пред ТД на НАП.
В заключението на експертизата изрично било посочено, че
предприятието не е осигурило изграждане и поддържане на счетоводна
система, която всеобхватно и хронологично да регистрира счетоводните
операции, с което бил нарушен чл.11 ал.1 т.1 ЗСч. Ръководителят на
предприятието не изградил счетоводна система, която да осигурява
всеобхватно текущо отчитане на стопанските операции. Нямало
документална обоснованост на извършените разходи- липсвали документи,
11
посочващи необходимостта от извършените разходи- за таксиметрови услуги,
закупуване на лекарства , стоки , които не били влагани в основната дейност
на предприятието и др. Предприятието не е водило текущото си счетоводно
отчитане на всички операции, които водили до изменение на имущественото
и финансовото състояние на дружеството. Не бил спазен чл.16 ал.1 т.9 ЗСч,
съгласно който ръководителят на предприятието определя реда и движението
на счетоводните документи от момента на тяхното създаване до момента на
тяхното унищожаване или предаването им. Не била спазена нормата на чл.22
от ЗСч и чл.28 от ЗСч, третиращи инвентаризацията на предприятието,
липсвали протоколи от резултатите от извършените ревизии, липсвала
съпоставка между намерената стока и стоката по счетоводни данни, липсвали
данни за извършилият инвентаризацията. Относно тетрадка, в която била
описана ревизия 02.2016 г. липсвали данни кой е извършил ревизията,
липсвал протокол за резултата, липсвала съпоставка между намерена стока и
стока по счетоводни данни, липсвали инвентаризационни протоколи и
резултати от извършени инвентаризационни дейности.“
С цел установяване причината за липсите и с оглед пълно обследване на
всички налични данни била назначена допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно заключението на която изплатените обезщетения по
изпълнителни дела на бивши служители били в размер на 11000.00 лв., която
сума била осчетоводена по сметка 501 каса и била взета предвид при
изчисляване на липсите, т.е. тази сума не била част от липсите. По същият
начин било процедирано и със сума в размер на 3 737.38 лв., изплатени по
силата на съдебно решение за друг служител, която също била взета предвид
при изчисляване на констатираните от експертизата липси. Що се касае до
касовите бележки, залепени в три броя тетрадки, вещото лице посочило, че се
касае за сума в размер общо от 2 176.38 лв. и че същите били взети предвид
при установяване на липсата от първата експертиза. Инсталираният
програмен продукт отговарял на изискванията за регистрация и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите на търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Програмния продукт бил включен в
публичния списък на одобрените от НАП софтуери за управление на
продажбите в търговски обекти /СУПТО/. С него могло да се следят склада,
12
изписванията, въвеждането на продажбите и да се прави ревизия, т.е. чрез
инсталирания програмен продукт е имало възможност за управление и
контрол на доставките, склада и продажбите.“
При съпоставка на касова наличност със счетоводните данни към
момента на приемане на касата от новия управител П.К. било установено, че
сумата от касовата наличност към 29.05.2014 г. била предадена в брой на Б..
Касовата наличност към 31.12.2016 г. на база Оборотна ведомост за периода
била 18 326.56 лв., а касова наличност при приемане на обекта от П.К.- 406.73
лв. Стойността на неотчетени фискални бонове, залепени в 3 бр.тетрадки била
20176.38 лв. При така извършените изчисления вещото лице констатирало
разлика /липса/ в размер на 15 743.45 лева. В заключението си същото
отразило, че експертизата не могла да се произнесе относно характера на
липсите.
При така установената фактическа обстановка прокурорът счел, че
въпреки обстойното разследване по делото не са установени доказателства
за извършено престъпление от общ характер. Изложил и мотиви от правна
страна, а именно:
Обект на престъплението по чл.201 и сл НК са обществените
отношения, осигуряващи упражняването на правото на собственост върху
движими и недвижими вещи, както и специфичните служебни отношения,
свързани с нормалното упражняване на служебните функции от страна на
субекта на престъплението. Субект на престъплението може да бъде само
лице, характеризиращо се с особеното качество, което следва да притежава,
само длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”Б” от НК, т.е. работата да му
е възложена с надлежен договор, а вменените му задължения и отговорности
да произтичат от характера на изпълняваната длъжност. По отношение на
предмета на посегателство по чл.201 от НК това са чужди пари, вещи или
други ценности. В случая липсващите суми били „чужди”, собственост на
„О. с.“ ЕООД гр. К..
Присвояването по чл.201 от НК се изразява в противозаконно
разпореждане- юридическо или фактическо, от страна на дееца, имащ
качеството „длъжностно лице“, с повереното му или връчено му в това му
качество чуждо имущество в свой или чужд интерес. Необходимо е
установяването на разпоредителни действия от страна на съответното
длъжностно лице в полза на лице, което няма право на това. Съгласно
13
константната съдебна практика при това е необходимо да се установи по
безспорен начин и наличието на разпоредителни действия от страна на дееца,
като не всяка липса се дължи непременно на извършено присвояване /
Решение № 5 от 30.11.1983 г. по н. д. № 4/83 г., пленум на ВС, реш.
№429/16.10.2001 г. по н.д. 382/2001 г. І н.о. ВКС. Длъжностно присвояване
по смисъла на чл. 201 от НК ще има само ако се докаже по несъмнен начин,
че длъжностното лице се е разпоредило с обществено имущество в свой
личен интерес или в интерес на други граждани, които нямат право на това.
Разпореждането може да е фаткическо или юридическо, като деецът „…
превръща държането на имуществото от името и за сметка на лицето или
организацията- собственик във владение за себе си, като отнема
възможността на собственика да се ползва от имуществото и сам да извлича
облаги за себе си, а чрез фактически или правни действия се разпорежда и в
полза на друго физическо или юридическо лице, без да има право на това / Р
469-05-11/. При това следва при така формулираното в закона изпълнително
деяние, при всички случаи подробно да се опишат и разграничат самите
разпоредителни действия, тяхното естество, да се индивидуализират по
време, място, начин на извършване, като терминът „присвои“ трябва да се
запълни с конкретно съдържание. Само констатацията за липса на пари и
имущество не е доказателство за присвояване, защото тя може да се дължи на
различни причини. Длъжностно присвояване е налице само ако се докаже и
то по несъмнен начин, наред с констатираната липса, че длъжностното лице
се е разпоредило с имуществото в свой или чужд интерес, в полза на
физическо или юридическо лице, които нямат право да получат това
имущество.
Съобразявайки доказателствата по делото и изложените правни
положения, прокурорът е стигнал до извода, че не е установено по никакъв
начин извършването на каквито и да било разпоредителни действия от страна
на Б. в свой интерес или в интерес на лица, които нямат право на това.
Прокурорът е счел, че съгласно заключенията на назначените по делото
експертизи счетоводството на дружеството се е водело в разрез с
императивните изисквания на ЗСч и останалите нормативни актове, касаещи
изследваната материя, подробно изброени и обосновани в депозираните
заключения. Хаотичния и елементарен начин на разплащане, отчитане и
14
съхраняване на паричните средства, собственост на дружеството, останал
незабелязан от извършените одити и игнориран от тях в продължение на
значителен период от време, докато управител е била Б., която от своя страна
го „наследила“ от предишния управител са направили невъзможно извеждане
на обоснован извод относно характера и причината за констатираните липси.
Посочено е, че причина за невъзможността да се установи характера и
причината за липсите има и повърхностност на извършваните одити от страна
на принципала на дружеството.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, прокурорът е приел, че
св. Б. е неглижирала основни разпоредби и финансова дисциплина. Приел е,
че запорът на сметката в ПИБ и очевидното желание да не се заплащат
своевременно задълженията на дружеството към негови бивши служители,
както и към НАП и местния бюджет, към НОИ и доставчици са били
използвани от Б. като оправдание за разплащането в брой /на ръка, от
чекмеджето в офиса й/, по нейно усмотрение, като в крайна сметка се
стигнало и до завеждане на искови производства против дружеството,
приключили с осъдителни решения , допълнителни разноски и лихви.
Същевременно обаче липсата на коректно отчитане на паричните потоци и
надлежното им документиране станало причина да се препятства извеждането
на категоричен извод относно констатираните липси, тъй като за да е налице
извършено престъпление по чл.201 и сл. НК следва да бъде установено по
безспорен начин противозаконно юридическо или фактическо разпореждане
от страна на дееца- длъжностно лице, с повереното му или връчено му в това
му качество чуждо имущество в свой или чужд интерес.
За доказване на престъпление по чл.201 от НК е необходимо
установяването на конкретни и индивидуализирани по време, място и начин
на извършване, разпоредителни действия от страна на съответното
длъжностно лице в полза на лице, което няма право на това. Такива
разпоредителни действия не били установени, а конкретиката по делото,
доминирана от извода за неглижиране на императивни разпоредби на ЗСч,
хаотичното разплащане и снабдяване със стоки от различни лица, почти
любителското отчитане на покупки със залепяне на издадени касови бележки
в тетрадки, останали извън полезрението на извършваните почти формално
15
одитни проверки, не позволило извеждането на обоснован извод относно
конкретната причина за констатираните липси. Същите могли да се дължат
на най- различни причини, в това число на некомпетентно, лошо управление,
липса на знания и подготовка, така и на умишлени действия за присвояване в
свой или чужд интерес. За нуждите на наказателното производство обаче
следва да са налични категорични доказателства за обосноваване на един или
друг извод, и доколкото тези изводи не могат да почиват на предположения и
догадки прокурорът е счел, че единствено факта на липсващи парични
средства не е достатъчен да обоснове извод за наличие на престъплението, за
което е водено разследването.
По отношение на наведените в жалбата оплаквания за лошо управление,
довело до значителни загуби за дружеството прокурорът е посочил, че
съгласно от мотивите на приложените по делото копия от влезлите в сила
решения по цитираните граждански производства, действително в резултат от
липсата на доброволно изпълнение на натрупаните задължения се е стигнало
до натоварване на дружеството с допълнителни разходи за лихви и разноски,
в това число за юридическа помощ. Дружеството, в качеството си на ответник
по заведените искове е ползвало юридически услуги с оглед липсата на
юридическа подготовка на представляващия го и служител с такава
подготовка. Ангажираният адвокат заел активна позиция по оспорване на
предявените искове от името на дружеството, която макар че не била
споделена от решаващия съд, е имала за цел отхвърляне на кумулативно
съединените искове и по двете цитирани производства. Ползването на
адвокатски услуги и оспорването на претенциите в тези случаи прокурорът не
е счел като умишлено нанасяне на вреда на дружеството. Управителят не
разполагал с необходимите знания за адекватна преценка на относимите към
претенцията факти и поради тази причина направил необходимото, за да
получи компетентен съвет и помощ, за да се опита да отхвърли исковите
претенции, поради което и не могло да се търси умисъл в действията на
управителя и да се ангажира отговорността му в случая. Липсвали по делото
данни за умисъл и за неплащането на дължими осигуровки и местни данъци и
такси, както и задълженията към посочения доставчик, които се дължали на
обективни причини- финансовото състояние на дружеството в периода на
управление на Б. и натрупването на задължения и плащания.
16
Прокурорът е посочил също така, че липса на доказателства за
извършено престъпление от общ характер от страна на Б. не препятства
ангажирането на гражданскоправната отговорност на същата за
констатираните липси, която може да се търси по реда на
гражданскоправните норми и в светлината на сключения договор с нея, пред
компетентния съд.
С оглед така изложеното от фактическа и правно страна и на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурорът е прекратил
воденото наказателно производство.
Извършвайки вменената му по силата на закона проверка за
законосъобразност и обоснованост на атакуваното постановление, съдът
счита, че изводът на прокурора за липса на извършено престъпление по
чл.201 от НК е правилен и обоснован, направен в съответствие с
доказателствата, събрани по делото и при отчитане на приложимата
нормативна уредба. Доказателствата по делото не установяват извършено от
страна на длъжностното лице- управител на дружеството присвояване на
поверените му парични средства. Не са установени извършени от страна на
управителя разпоредителни действия в нечий друг интерес, различен от този
на управляваното дружество. В този смисъл са и пространните мотиви на
прокурора, направени въз основа на коректно и пълно изложена фактическа
обстановка.
Обаче, безспорно установена по делото е и липса на 15 743.45 лв.,
представляваща разлика между касовата наличност по счетоводни данни на
база оборотна ведомост за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г. и касовата
наличност, намерена при приемане на касата от новия управител на
дружеството П.К.. Съгласно заключението на съдебно- счетоводната
експертиза не може да се установи характера на липсите, дали са на база
присвоителни действия или на лошо финансово управление на поверените
парични средства, и нарушаване на нормативните разпоредби. Същевременно
вещото лице установява допуснати от управителя Б. нарушения на
счетоводното законодателство, съотв. на чл.4 ал.1 точки 1 и 4 от ЗСч, чл.4
ал.3 от ЗСч, чл.22 ал.1 от ЗСч, чл.3 алинеи 1, 2 и 3 от ЗСч, чл.6 ал.5 от ЗСч,
чл.11 ал.1 т.1 от ЗСч, чл.16 ал.1 т.2 от ЗСч, чл.16 ал.1 т.9 от ЗСч, чл.22 от ЗСч.
17
Посочено е в експертизата, че предприятието не е водило текущото си
счетоводно отчитане на всички операции, които са довели до изменение на
имущественото и финансовото му състояние /л.57 от ССчЕ, т.3 от делото/.
Липсвала документална обоснованост на стопанските операции. Не е
осигурено изграждане и поддържане на счетоводна система, която
всеобхватно и хронологично да регистрира счетоводните операции, а в този
смисъл и ръководителят на предприятието не е спазил задължението си за
изграждане на такава система. Посочено е, че ръководителят не е определил
реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното
създаване до унищожаването им или предаването, съгласно закона.
Установено е и нарушение на изискванията за инвентаризация. С нарушаване
на множеството нормативни разпоредби от страна на ръководителя на
предприятието е била давана неточна и невярна информация за извършваните
стопански операции, което е повлияло на верността на представените
финансови отчети пред ТД на НАП. Нарушението на счетоводните правила е
довело и до разминаването на счетоводните данни, представени от
счетоводството на предприятието с реалните активи на дружеството.
При гореизложените нарушения на счетоводното законодателство от
страна на управителя Б., съдът намира извода на прокурора за липса на
доказателства за извършено престъпление от общ характер за прибързан и
немотивиран. Отразените в експертизата нарушения е следвало да се обсъдят
и във връзка с престъплението по чл.219 ал.1 от НК, доколкото същото както
и длъжностно присвояване по чл.201 от НК представлява същинско
длъжностно престъпление. Изпълнителното му деяние се осъществява чрез
бездействие- неполагане на достатъчно грижи за ръководеното,
упражняването, стопанисването или запазването на повереното имущество
или възложената му работа, или чрез неправилни стопански действия,
несъвместими с дължимата грижа, а престъпният резултат се изразява в
настъпването на значителни материални щети за предприятието.
Настоящата съдебна инстанция без да е компетентна, съгласно
изискванията на чл.35 ал.2 от НПК по отношение на престъплението по
чл.219 ал.1 от НК, намира относимост на поведението на управителя и
длъжностно лице Б. към елементите от фактическия състав на
престъплението по чл.219 ал.1 от НК, поради което счита, че преди да бъде
18
направен извод за прекратяване на наказателното производство по делото
следва прокурорът да изпрати същото за преценка и произнасяне на
съответно компетентната да направи това прокуратура. Такова произнасяне
по делото липсва към момента. Едва след съобразяване със становището на
компетентната прокуратура, съдът намира, че може да се направи извод за
липсата изобщо на извършени престъпления от общ характер при
установените факти по делото.
По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а
делото върнато на прокурора за изпълнение на горепосочените указания.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО-
Карлово от 09.03.2021 г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1
от НПК е прекратено наказателното производство по сл.д. № ***/2017 г. по
описа на РУ на МВР- Карлово, образувано за престъпление по чл.201 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово за
изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на
Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и
втора от НПК.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
19