Р Е
Ш Е Н
И Е № 260005
гр. Пловдив, 14.02.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гр. д. №1696 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от С.Б.Б. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения процесуален представител адв.И.С., против С.Г.И. с ЕГН ********** и Й.Г.И. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес-***, с която е предявен иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Б. е б., н. м. на средна възраст, страдащ от ***. В края на 2019 г. се запознал с лицето Р. Й.Г. *** и между двамата се създали приятелски отношения. Скоро ищецът му споделил, че притежава собствен апартамент в гр. П., ипотекиран в полза на негов к., а отделно имал задължения и към други кредитори, които много го притискали. Малко по-късно Г. му казал, че негови познати могат, при много изгодни условия, да го финансират или направо да погасят задълженията му по кредитите, в случай че им ипотекира или продаде имота си. От С.Б. единствено се изисквало да подпише пълномощно пред н., а за всички други формалности щял да се погрижи у. Р.Г.. Предвид липсата на парични средства и поради доверието, което имал към Р., ищецът Б. отишъл в к. на **** в НК, и на дата 25.02.2020 г. надлежно упълномощил Р.Г. с права от негово име и за негова сметка да сключи договор, по силата на който да получи кредит, да осъществява представителство пред кредитора „Лайт Кредит“ ООД, с оглед погасяване на съществуващото задължение, обезпечено с ипотека, както и да извърши ипотечна или разпоредителна сделка с притежавания от него недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед **** г. на ИД на АГКК, последно изменена със Заповед № **** г. на Н. на СГКК – гр. П. с административен адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира на *** етаж в сграда с идентификатор *****, брой надземни етажи *, брой подземни етажи *, с предназначение: жилищна сграда – м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ: 62,32 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, антре, баня-тоалетна и тераса, ведно с прилежащите части: избено помещение № *, с площ от 7,75 кв.м, находящо се в сутерена на сградата, 7,72% ид. части от общите части на сутерена, 7,99% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни обекти: на същия етаж – СОС с идентификатор ****, под обекта – СОС с идентификатор ****, над обекта – СОС с идентификатор ****, ****, както и ведно с 18,37/234 идеални части от поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ от 243 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), предходен идентификатор: ****, с номер по предходен план: ПИ № ****, квартал ***, парцел ***, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: ****, ****, ****, ****, **** и ****. Твърди се, че в условията на действащото в страната извънредно положение нуждата от финансови средства на ищеца се обострила още повече, поради което настоял Р.Г. по най-бързия начин да му намери средства на всяка цена. На **** г. между Г., като пълномощник на С.Б. от една страна, и ответника С.Г.И., като к., бил сключен предварителен договор за покупко-продажба с предмет- гореописания недвижим имот при уговорена продажна цена в размер на 60 000 лв. Сделката била финализирана на **** г. пред **** по заместване на **** от НК, район на действие – Пловдивски районен съд, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** от **** по описа на служебния архив на н., вписан в СВ – Пловдив с акт № ****, по силата на който ищецът продал на С.И. /по време на б. му с Й.И./ по-горе описаните апартамент и идеални части от дворно място, ведно с обзавеждането и подобренията в имота, срещу продажна цена от 60 000 лв., от която сумата 6 946,58 лв. била заплатена директно към кредитора „Лайт кредит“ ООД за пълното погасяване на дълга по ипотечния кредит на п., а остатъкът от 53 053,42 лв. бил преведен по личната банкова сметка ***. Твърди се, че при изповядването на сделката пълномощникът на Б.- Р.Г. и купувачът са подписали декларация за неотложност да бъде извършено нотариалното действие в условията на действащото извънредно положение в страната, декларирайки, че изповядването на сделката е спешно и неотложно, тъй като, ако не бъде извършено своевременно, съществувала опасност да настъпят значителни вреди от отлагането му. Ищецът твърди, че процесната сделка е сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия. От една страна, това е така поради настъпилата повсеместна стагнация, липсата на работа и доходи, които да покриват издръжката му и невъзможността да посреща финансовите си задължения, което положение заплашвало да го остави на улицата. От друга страна, договорената продажна цена е крайно неизгодна за п., тъй като е около два пъти по-ниска от действителната пазарна стойност на имота, който се намира в нова кооперация, с прилежащи идеални части от дворно място, находяща се в реномиран квартал на гр. П., където продажните цени на жилище като процесното започват от 800 €/м2. Предвид гореизложеното, ищецът счита, че за него се е породил правен интерес да потърси защита на накърнените си права, поради което моли съда да постанови решение, с което да унищожи процесния договор за покупко-продажба от 13.05.2020г., като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия за п..
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК постъпва отговор на исковата молба от ответниците С.Г.И. и Й.Г.И., чрез общия им пълномощник адв. Н.Ш., с който същите изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се ищцовите твърдения, че процесната сделка е сключена в условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия. Ответната страна посочва, че самият ищец твърди, че е упълномощил лицето Р.Г. да се разпореди с притежавания от него недвижим имот при цена и условия каквито намери за добре, като единственото указание по отношение изплащането на продажната цена е част от нея да се заплати на „Лайт кредит“ ООД за пълно погасяване на задълженията на Б. по договора за кредит. С исковата молба е представено и второ пълномощно, по силата на което Б. упълномощава Г. да се разпорежда без ограничение с личните му парични средства, депозирани в банковата му сметка в „Райфайзен Банк“ АД. Липсват твърдения от страна на ищеца, че пълномощникът му не го е уведомил за потенциалния купувач на имота и условията, при които предлага да се сключи договор за продажба, нито че се е противопоставил на сключването на предварителния договор от **** г. и на процесната сделка от **** г. Наред с това, ответниците акцентират върху факта, че пълномощните са с нотариална заверка на подписа, съставени са при спазване на процедурата по чл. 589, ал. 2 от ГПК и представляват официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК. Твърдят, че наличието на задължения към датата на сключване на окончателния договор за продажба не води автоматично на извод за състояние на крайна нужда, което да принуждава ищеца Б. да сключи процесната сделка. Договорът за заем № **** г. между „Лайт кредит“ и С.Б. е сключен за сумата от 9 000 лв., която дружеството предоставило в заем при месечно възнаграждение, равняващо се на 3,42% възнаградителна лихва върху предоставената сума. Последната е следвало да бъде върната на шестдесет равни месечни вноски в размер на 354,76 лв. всяка в срок до 28.11.2021г., т.е. при размер на годишния лихвен процент от 41,04% или заемателят е следвало да заплати сумата от 21 285,60 лв. за срока на заема, който обезпечил чрез учредяване на договорна ипотека върху процесните притежавани от него недвижими имоти. Според ответниците, въпросният договор между ищеца и „Лайт Кредит“ООД е сключен при условия, които противоречат на императивните норми на закона, в частта му, в която е договорен размер на дължимата месечна възнаградителна лихва, тъй като същата е уговорена в противоречие с добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и надминава в пъти пазарната месечна лихва, при която банковите институции предлагат потребителски кредити. Освен това, ищецът е посочил, че е сключил и други договори за заем, но не е представил доказателства за това си твърдение. Изложено е в отговора, че сочената от ищеца невъзможност за погасяване на текущи задължения в т.ч. и по договора за кредит от 28.11.2016г., която е довела до състояние на крайна нужда, се опровергава и от извършените от него предходни разпоредителни сделки с притежавано имущество- с договор от 04.11.2019г. същият е прехвърлил на трето лице притежавани от него недвижими имоти за сумата от 9000 лв., която е надвишавала размера на непогасените му задължения по договора за кредит от 28.11.2016г. С оглед на горното, ответниците считат, че не би могло да се възприеме, че именно сключването на процесния договор е с оглед крайна нужда, напротив, ищецът сам се е поставил в положение, което го е затруднявало да посреща нуждите си и да покрива разходите си за издръжка в т.ч. и да погасява задълженията си по ползваните кредити. На следващо място, ответниците поддържат, че твърденията за явно неизгодни условия не могат да се обосноват с уговорената продажна цена, доколкото Б. е упълномощил Р.Г. да извърши продажбата при цена и условия, каквито намери за добре, а също и с факта, че е ипотекирал имота си за заем в размер на 9 000 лв., т.е. сума значително по-ниска от получената по процесната сделка продажна цена. Ответната страна счита, че уговорената цена съответства на фактическото състояние на апартамента и на пазара на недвижими имоти в този район. Предвид всичко гореизложено, моли съда да отхвърли ищцовата претенция. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно по делото, че на 30.04.2020г. между С.Б., представляван от п. си Р.Г., като продавач, и ответника С.Г.И., като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който е постигнато съгласие, продавачът да прехвърли на купувача правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с административен адрес на имота: гр. ****, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, площ от 62,32 кв. м, ведно с прилежащите части: избено помещение № 2, с площ от 7,75 кв.м, 7,72 % идеални части от общите части на сутерена, 7,99 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, както и 18,37/234 идеални части от поземлен имот с идентификатор ****. Цената на описания имот, според чл. 2 от договора, възлиза на сумата от 60 000 лв., като от нея 6 946,58 лв. купувачът е следвало да заплати на „Лайт кредит“ ООД за пълното изплащане на задължението на Б. по договор от 28.11.2016г., а остатъкът от 53 053,42 лв.- да преведе по посочена банкова сметка ***.
На 13.05.2020г. между Б., чрез п. му Г., и С.И. е сключен с нотариален акт № **** договор за покупко- продажба на недвижим имот, с който ищецът е продал на ответника гореописания недвижим имот за сумата от 60 000 лв., платима при условията на предварителния договор, като няма спор, че уговорената продажба цена е била заплатена.
Не е спорно между страните и че към датата на сключване на договора за покупко- продажба купувачът С.И. е бил в брак с ответницата Й.И..
При сключване на горепосочените договори ищецът Б. е действал чрез негов п. - Р.Г., когото е упълномощил с пълномощно, с нотариална заверка на подпис и съдържание, съотв. рег.№**** и №*** от ***, по описа на **** на НК, да го представлява пред трети лица и н., като от негово име и за негова сметка да осъществява описаните действия, в т.ч. с право да продаде процесния недвижим имот на когото намери добре, вкл. с право да договаря сам със себе си, при цена и при условия каквито договори.
Установява се от приетия нотариален акт №*** за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, че на *** между „Лайт Кредит” ООД, от една страна, и С.Б., от друга, е бил сключен договор за заем, с който дружеството- заемодател е предоставило заем на ищеца в размер на 4 601,63 евро с левова равностойност 9 000 лв., със срок за издължаване 28.11.2021г., при договорено възнаграждение от 3,42 % месечно. За обезпечение на вземанията по договора за заем Б. е учредил в полза на „Лайт Кредит” ООД договорна ипотека върху процесния недвижим имот.
Приета е справка на БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца, от която се установява, че към 30.04.2020 г. Б. има три активни кредита с усвоени суми по тях – 9000 лв.; 300 лв. и 500 лв., като по първия е наличен остатък редовна главница- 4 900 лв. и просрочена главница- 1528 лв.; по втория- остатък редовна главница- 271 лв. и по третия- 99 лв.
Изискана е по реда на чл.192 ГПК информация от „Лайт Кредит” ООД, от която е видно, че за периода от началото на 2020г. до окончателното погасяване задълженията на договора за кредит са направени следните вноски- три вноски от по 360 лв. на 24.01.2020г., 26.02.2020г. и 24.03.2020г., внесени по банков път от В. З., а на 04.03.2020г. е преведена сума в размер на 6946,58 лв.
От писмо изх. №**** на ТД на НАП- П. се установява, че за
периода 01.01.2019г.- 23.10.2020г. по отношение на С.Б. няма подадени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ, нито декларации образец №1 „данни за осигуреното
лице”, ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, липсват данни и за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения през 2019г.
Според приетото писмо изх. №**** на Община П., неплатените задължения за процесния имот за 2020г. са в размер на 60,26 лв.
Видно от писмо на „Електроразпределение Юг” ЕАД, постъпило в съда на 23.12.2020г., до 13.05.2020г. е имало прекъсване на електрозахранването в имота на Б. на дата- 10.03.2020г. в 07:01:03ч.
Установява се от писмо на „В и К” ЕООД, че за периода 01.01.2020г.- 01.06.2020г. Б. е имал платена консумация на вода в размер на 7,02 лв. и дължима към дружеството сума в размер на 28,73 лв.
От ответната страна е представен нотариален акт №****, от който е видно, че на **** ищецът Б. е продал на В. Т. З. 1 /2 идеална част от следния недвижим имот, представляващ негово лично имущество, придобито по наследство от А. С., п. на *** - самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. П., с административен адрес: гр. ****, за сумата от 9 000 лв.
За установяване пазарната стойност на имота- предмет на оспорения договор по делото е допусната СТЕ. Според първоначалното заключение, изготвено от в.л. В.Р., пазарната стойност на имота към датата на сключване на договора възлиза на 88 400 лв., като същата е основана на база сравнение на обявени офертни цени за продажба на имоти с идентични показатели в същия район. След оспорване на това заключение от двете страни, по делото е допусната повторна СТЕ, с в. л. Г., което е следвало да определи пазарна стойност на имота, като съобрази реално сключени сделки в района. Определената от в. л. пазарна стойност, мотивирана с реално извършени продажби, е в размер на 91 400 лв. С оглед оспорването на заключението с твърдения за субективност при избора на сравнителните продажби, е допусната и тройна СТЕ, според чието заключение пазарната стойност на имота към дата- 13.05.2020г. е 98 600 лв.
За доказване на твърденията си във връзка със спора ищцовата страна е ангажирала и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- П. Н. П. и В. Д. З..
Свидетелите П.и З., съотв. с. и п. на ищеца, заявяват, че преди около две години С. Б. приключил дългогодишна връзка с негова приятелка, като раздялата се отразила негативно на емоционалното му състояние. Ищецът започнал да пие, чувствал се самотен. Тъй като по време на съвместното съжителство с приятелката му двамата били теглили различни кредити, С. сключил договор за друг по-голям кредит, за да покрие задълженията по предходните. След смъртта на м. му, п. на ***, ищецът продължил да злоупотребява с алкохол. До края на 2019г. същият работил в с., но след това останал без работа, нямал средства за погасяване задълженията по кредита, дори в началото на 2020г. било спряно електричеството в жилището му, заради неплатена сметка. Свидетелките подпомагали финансово Б. в продължение на около половин година, плащали по 360 лв. всеки месец за погасяване кредитните му задължения, след което преустановили помощта, тъй като той не предприел действия за намиране на работа. Свидетелката З. е посещавала жилището на ищеца, виждала е там Р.Г., който обгрижвал Б., носел му продукти, обещавал да му намери работа.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите на ответниците С. И. К. и М. Н. Н..
Св.К. твърди, че С.И. е придобил имот, посещавал го е, апартаментът бил неподдържан, разхвърлян, претрупан с много излишни неща, стените били мръсни, паркетът- захабен, по средата на хола имало избита врата за съседен апартамент. След като ответникът направил ремонт на жилището, свидетелят се установил в него под наем.
Св. Н. също е ходил в процесния апартамент, твърди, че е бил в окаяно състояние, негоден за живеене, имало течове, паркетът бил подгизнал, прогнил и с дупки, шкафовете на мивката били проядени от дървеници, стените- черни, в банята имало спукана тръба, терасата била неизползваема, пълна с боклуци. С. направил ремонт, за да може да се ползва апартамента, който след това бил отдаден под наем.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
За да е налице основание за унищожаване на договор по реда на чл.33 ЗЗД, следва да са установени кумулативно следните предпоставки- състояние на крайна нужда, което е принудило прехвърлителя да сключи сделката, и наличие на причинна връзка между условията на сключване на сделката и самата сделка, както и сделката да е сключена при явно неизгодни условия.
Съгласно теорията и съдебната практика, крайната нужда е състояние на липса или недостиг на парични средства за задоволяване на основни потребности на едно лице /за лечение, за плащане на дълг, за посрещане на лични и семейни нужди и др./, като от наличието на това материално състояние лицето е мотивирано да сключи сделката. А за да е сключена сделката при явно неизгодни условия, трябва да е налице съществено несъответствие между реалните условия, при които може да се сключи сделката, и конкретните условия, при които е сключена.
В настоящото
производство не се ангажираха убедителни доказателства за съществуването на крайно утежнено материално състояние на ищеца и наличието на причинна връзка между това
състояние и извършването на сделката с процесния
имот. Стана ясно, че С.Б. е бил на 43 години към датата на сключване на
договора, в добро здравословно състояние, без задължения за издръжка към други
лица, притежавал е собствено жилище, през м. септември 2019г. е придобил по
наследство и имот- 1/ 2 идеална част от СОС с идентификатор ****. Установи се
от показанията на свидетелите П.и З., преценени при
условията на чл.172 ГПК, които съдът няма основание да не кредитира в частта
им, касаеща лично възприетите от свидетелите
обстоятелства, че до края на 2019 г. ищецът е работил в строителството,
получавал е материална и морална подкрепа от близките си, бил е в много добри отношения
с майка си, която е живеела в съседен апартамент, поддържал е с нея ежедневни
контакти, а след смъртта й и до м. март 2020г. е
подпомаган от сестра си и племенницата си, които са плащали задълженията му по
договора, сключен с „Лайт кредит”, обгрижван е бил и от приятел. Няма данни ищецът да е
имал здравословни проблеми, нито не се доказва твърдяната злоупотреба с алкохол
от негова страна. Наред с това липсват доказателства Б. да е имал неотложна и сериозна нужда от парични средства. Разпитаните
свидетели на ищеца не сочат той да е споделял или показвал по някакъв начин, че
има нужда да сключи разпоредителната сделка с имота, за да задоволи
непосредствени негови базисни потребности. Такава не може да бъде обоснована и
от правните действия, които ищецът е извършил, първоначално, сключвайки
предварителен договор, а впоследствие и окончателен такъв, като във връзка с извършване акта на имуществено разпореждане е
подписал пълномощно на **** пред н., с което упълномощава Р.Г. с право
да продаде имота на когото намери добре, вкл. с право да договаря сам със себе
си, при цена и при условия каквито договори. За да се
направи извод за наличието на състояние на крайна нужда по смисъла на чл.33 ЗЗД,
е от значение установяването на недостиг на парични средства за конкретна належаща нужда, която да бъде преценена като крайна, доколкото
не всяко състояние на имуществено притеснение представлява такава нужда. Действително,
в случая се събраха доказателства за налични задължения на ищеца, които към 30.04.2020г.
са в размер на 6 946,58 лв. към „Лайт кредит” ООД
и в размер на 271 лв. към „Сити кеш”ООД, но няма данни натрупаният дълг да е
бил изискуем към датата на договора. Тук следва да се посочи и че около половин година преди сключване на атакуваната
сделка ищецът е продал на племенницата си З. недвижим имот- 1/ 2 идеална част от
СОС с идентификатор ****, представляващ апартамент с площ от 34,50 кв.м, с
адрес на имота: гр. П.****, за сумата от 9 000 лв., при което следва да се
приеме, че същият е разполагал с парични средства, надхвърлящи дълга му, и е
имал възможност да погаси задълженията си, а като не е сторил това сам се е
поставил в положение, което впоследствие го е затруднявало да посреща нуждите
си. Що се отнася до постъпилите по делото справки за платени и неплатени сметки
за потребена вода, за неплатени данъци и такси за
имота и за прекъсване на електрозахранването в последния
на дата- 10.03.2020г., съдът намира, че съдържащата се в тях информация не може
да се свърже непременно с липсата на средства.
С оглед горното, се налага извод, че не се доказа, при условията на пълно и главно доказване, наличието на крайно утежнено материално състояние на ищеца, което да е въздействало сериозно върху волята му и го е накарало да сключи процесния договор. Следователно, липсва първата от кумулативно предвидените в закона материалноправни предпоставки, обуславящи унищожаемостта на атакуваната сделка.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че от събраните доказателства не се установи и твърдението на ищеца за явно неизгодни условия на продажбата, т.е. наличие на явна, очевидна и много съществена разлика между действителната стойност на имота и неговата продажна цена по договора. Уговорената и заплатена цена по договора е 60 000 лв., а заключенията на допуснатите по делото СТЕ определят пазарната стойност на имота в диапазона от 88 400 лв. до 98 600 лв. Освен това е видно от нотариалния акт, в който е обективирана сделката, че данъчната оценка на имота възлиза на 53 449,40лв. При тези данни уговорената в договора престация на купувача не може да бъде възприета нито като явно нееквивалентна на тази на п., нито като явно неизгодна за последния. Същата е по-ниска от посочената от експертите и е близка по размер до данъчната оценка, но известна обективна еквивалентност е допустима, доколкото постигнатото съгласие за цената на имота е израз на установената, съобразно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, свобода на договаряне, позволяваща на страните да направят конкретна преценка, с оглед техния интерес, относно потребността от насрещните престации и взаимната им еквивалентност. Следва да се отчете и факта, че процесният апартамент е бил в много лошо състояние, имало е необходимост от извършване на сериозни ремонтни дейности, което се установи от ангажираните гласни доказателства, чрез разпит на водените от ответната страна свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи помежду си, а това несъмнено е допринесло за занижаване стойността на имота.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за унищожаване на договора за покупко- продажба от **** е неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото сключеният договор не подлежи на унищожаване, то не следва
да се обсъжда предложението на ответната страна да отстрани евентуално
ощетяване.
С оглед изхода
на правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
на заплати на ответниците направените от тях
разноски. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, разноските
на ответниците възлизат на 4 550 лв., като
от тях 3 500 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение и 1 050 лв.- депозит за СТЕ. Неоснователно
се явява възражението на ищцовата страна по чл. 78,
ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответниците
възнаграждение на адвокат. В случая, предвид защитавания материален интерес /53
449,38 лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията преди изменението с ДВ
бр.88/4.11.2022г./, нормативно установеният минимум на дължимото за една
инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 2 560,18
лв. с ДДС, а заплатеният на упълномощения адв.хонорар
е 3 500 лв. с ДДС. Съдът намира, че последният не е прекомерен, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, доколкото за изясняване
на фактическата обстановка са събрани множество писмени доказателства, гласни
доказателства и са приети три заключения на СТЕ, при което не са налице предпоставки
за намаляването му. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците разноски в
размер на 4 550 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С.Б.Б., с ЕГН ********** ***, против С.Г.И. с ЕГН ********** и Й.Г.И. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес-***, иск за унищожаване на сключения на **** с нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № ****, по описа на служебния архив на н. **** по регистъра на НК, вписан в СВ – П.с акт № **** г., дв.вх.рег.№ **** г., договор за покупко-продажба, с който С.Б.Б., чрез п. му Р. Й.Г., е продал на ответника С.Г.И., по време на брака му с Й.Г.И., следния недвижим имот- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед **** г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № **** г. на Н. на СГКК – гр. П., с административен адрес на имота: гр. П. ****, който СОС се намира на * етаж в сграда с идентификатор ****, брой надземни етажи- ****, брой подземни етажи- ****, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта: ****, с посочена в документа площ: 62,32 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, антре, баня-тоалетна и тераса, ведно с прилежащите части: избено помещение № *, с площ от 7,75 кв.м, находящо се в сутерена на сградата, 7,72% ид. части от общите части на сутерена, 7,99% идеални части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – СОС с идентификатор ****, под обекта – СОС с идентификатор *****, над обекта – СОС с идентификатор ****, ****, както и ведно с 18,37/234 идеални части от поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ от 243 кв.м., а по документ за собственост- 234 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), предходен идентификатор: ****, с номер по предходен план: ПИ № ***, квартал ***, парцел ****, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: ****, ****, ****, ****, **** и ****, като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия за п..
ОСЪЖДА С.Б.Б., с ЕГН ********** ***, да заплати на С.Г.И. с ЕГН ********** и Й.Г.И. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес-***, сумата от 4 550 /четири хиляди петстотин и петдесет/ лв.- направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: