Решение по дело №414/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4834
Дата: 23 юли 2025 г. (в сила от 23 юли 2025 г.)
Съдия: Димитър Ковачев
Дело: 20231100500414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4834
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500414 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Н.
В. чрез адвокат И. Н. срещу Решение 12798 от 15.11.2022г., постановено по гр. д. №
52286/2021г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в.
С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявени от „Топлофикация
София“ЕАД осъдителни искове срещу жалбоподателя за сумите 499,48 лева- цена на
топлинна енергия доставена в имот с адрес ул. *********** с абонатен номер 420225
за период 01.05.2017г.-30.04.2020г, както и за мораторна лихва върху главницата в
размер 57,90 лева, начислена за периода 15.09.2018г.-25.02.2021г., както и за сумата
8,37 лева-цена на услугата дялово разпределение за периода 01.02.2018г-30.04.2020г.,
както и за сумата 3,95 лева начислена за периода 31.03.2018г. до 25.02.2021г.
мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“.
Със същото решение е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от 8.12
лева- цена на услугата „Дялово разпределение“ за периода 08.09.2018г.-30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 16.05.2022г. Осъден е жалбоподателя за всички разноски.
За да отхвърли исковете, СРС е приел извършено в хода на делото плащане от
жалбоподателя въз основа на молба с такова твърдение от ищеца и СЧЕ.
В жалбата са изложени оплаквания срещу изводите на СРС, че жалбоподателят е
1
извършил частично плащане в хода на делото. Сочи, че такова е извършено от другия
съсобственик, за който се сочи, че единствено се намира в облигационни отношения с
ищеца предвид подадената от другия съсобственик (И.В. - сестра на жалбоподателя)
молба-декларация за откриване на партида за имота на негово име, което е било и
сторено от ищеца.
Счита, че исковете е следвало да се отхвърлят поради липса на облигационно
отношение между него и ищеца за процесния период и имот и да не му се възлагат
никакви разноски за делото. Отделно сочи, че няма основание да отговаря за цена на
„дялово разпределение“.
При така изложените оплаквания и с оглед на невъзможността жалбоподателя да
постигне преразглеждане на въпроса за разноските в производство по чл. 248 ГПК
(първоинстанционния съд няма възможност да преразглежда основанието за
отхвърляне на исковете в такова производство) то СГС намира, че е сезиран с жалба
срещу цялото решение на СРС.
Жалбата е допустима макар да е насочена и срещу такава част от решението,
която е отхвърлителна спрямо жалбоподателя, тъй като съгласно съдебната практика
съществуват хипотези, в които ответника може да обжалва решението когато то
формално го удовлетворява- когато съдът не е разгледал възраженията на ответника в
поредността, която следва от правното им естество. Ответникът има интерес да
обжалва решението, когато съдът не е разгледал първо правоизключващите
възражения (в случая, че изобщо не е възникнало облигационно отношение по
продажба на ТЕ) и то в поредност според тежестта на претендирания порок, след това
правоунищожаващите възражения, след това правоотлагащите и накрая
правопогасяващите (каквито са тези за плащане, и каквото възражение в случая няма ,
а съдът без негова наличност е приел, че има плащане). Страната има интерес да
обжалва също и когато съдът е разгледал възраженията в правилната поредност и е
уважил някое от тях, но тя не е доволна от разрешението по по-предно възражение,
което според нея неправилно е отхвърлено (Решение № 141 от 14.07.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 7446/2014 г., IV г. о.).
Разгледана по същество жалбата е основателна. Ищецът претендира исковите
суми от ответника, като извежда наличие на облигационно отношение с ответника, от
притежаваното от ответника ½ ид. част от правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
В самата искова молба е посочено, че другия съсобственик е И.В., срещу която е
било образувано заповедно дело за същият период ( с посочен номер).
От представените от ищеца доказателства (Нотариален акт за дарение – л. 13 и
нотариален акт за учредяване право на строеж л. 61-67) се установява, че настоящият
жалбоподател и И.В. са племенници на предишния собственик и дарител по акта и са
2
придобили имота в съсобственост по ½ идеална част.
И.В. е подала заявление - декларация (л.15-16) за откриване на нейно име на
партида за целия имот още на 09.02.2010г. (непосредствено след въвеждане в
експлоатация на сградата, в която е имота с разрешение за ползване от 04.01.2010г.-
л.68) със съгласие на другите двама (към онзи момент) съсобственици –
жалбоподателя и Р.Д. (вж. декларация на л. 19 ).
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС според действащата от
05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, „клиенти на топлинна енергия“
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот презюмирано е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ презюмира кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като принципно меродавно е притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/. Това разрешение е приложимо и в случаите на
съсобственост , когато само един от съсобствениците със съгласието на останалите
сключва договор с топлопреносното предприятие (аналогична хипотеза е разгледана в
посоченото тълкувателно решение относно съпрузите след прекратяване на брака,
когато имота става обикновена съсобственост). Идентична е хипотезата в ОУ на ищеца
досежно съсобствениците по наследяване.
Както се посочи по делото е приета като доказателство молба-декларация от И.В.
3
от 2010г., с която е поискано откриването на партида за процесния топлоснабдяван
имот на нейно име. Именно на нея е била открита партида за целия имот, което се
потвърждава и от представените по делото доказателства от ТЛП. Като е приел това
заявление и е открил партида за целия имот на нейно име и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е сключило с И.В.
договор за доставка на топлинна енергия за целия имот. Чрез изразената от него воля е
породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ. От посочената дата – 09.02.2010г., предхождаща началото на исковия
период, между И.В. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за
покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за целия процесен обект. Ето защо
задължено лице да заплаща стойността на цялата потребена в имота топлинна енергия
за процесния период е единствено И.В..
С оглед изложеното се налага извод, че ответникът Н. В. не е пасивно материално
легитимиран да отговаря по предявените искове.
С оглед изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковете срещу него да се
отхвърлят като неоснователни поради липса на облигационни отношения за продажба
на ТЕ за процесния период и имот между ищеца и Н. В..
Отделно следва да се посочи, че е необоснован изводът на СРС, че именно
жалбоподателя е извършил плащане в хода на делото.
СЧЕ е посочила, че има извършено плащане по абонатния номер при ищеца, но
абонатния номер е на И.В., а СЧЕ не посочва именно Н. В. да е платил сумата.
При този изход на делото само въззивника има право на разноски за двете
инстанции. Адвокат И. Н. е претендирал за първа инстанция възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за безплатно представителство.,
като се иска възнаграждение от 400,00 лева по чл. 38, ал. 2 ЗА. Ищецът е заявил
възражение за прекомерност, което СГС намира за основателно. Делото пред СРС не
се отличава с правна или фактическа сложност, протекло е в едно заседание без
явяване на адвокат А.. СГС намира за справедлив и обоснован размер на адвокатския
хонорар сумата от 200,00 лева.
За въззивна инстанция се дължат разноски в полза на жалбоподателя в размер на
25,00 лева за държавна такса. За въззивна инстанция в полза на адвокат А. следва да се
присъди също сумата от 200,00 лева – възнаграждение за безплатно представителство,
като е основателно по изложените вече съображения възражението на ищеца по за
прекомерност.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло (вкл. по разноските) Решение 12798 от 15.11.2022г.,
постановено по гр. д. № 52286/2021г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради липса на договор за процесния период
и имот предявените от „Топлофикация София“ЕАД, с ЕИК ********* срещу Н. М. В. с
ЕГН **********, искове по чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждането му да заплати
следните вземания: сумата от 499,48 лева – стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ателие № 7, находящ се в гр. София, ул. „******** 7, за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2020 г.; з сумата от 57,90 лева – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г – 25.02.2021г.; сумата от 22,47
лева – стойност на услугата „Дялово разпределение“ за периода от м.02.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 01.10.2021г. до окончателното изплащане и за
сумата от 3,95 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода на забава от 31.03.2018г. до 25.02.2021г..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* И АДРЕС В ГР.
София, ул. „Ястребец“23Б да заплати на Н. М. В. с ЕГН ********** с адрес в гр.
София, ул. ******** сумата от 25, 00 лева разноски за държавна такса по въззивното
дело.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* И АДРЕС В ГР.
София, ул. „Ястребец“23Б да заплати на адвокат И. А. Н. от САК със служебен адрес в
гр. Ботевград, общ. Ботевград, ул.“******** възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от закона
за адвокатурата в размер общо на 400,00 лева за двете инстанции.
Решението е постановено при участие на третото лице „Нелбо” ЕАД – помагач
на въззиваемия-ищец „Топлофикация София” ЕАД.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5