Р Е Ш Е Н И
Е
№………./11.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1281 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 30128/22.05.2020г. на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, чрез
пълномощника адв. Л.М., срещу
решение № 1307 от 12.03.2020г., постановено по гр.дело № 14824/2019г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че въззивното дружество дължи на
„Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.*****, сумата
от 5233,10 лв., платена без
основание стойност на коригирана ел. енергия за периода от 11.02.2018г. до 11.05.2018г. за обект, находящ се в гр. *****,
с аб. №1735044 и кл. №**********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
17.01.2019г. до окончателното й изплащане, която
главница е цедирана от „Скорпион -3“ ООД, ЕИК:*********, в полза на „Морски Дюнер“ ЕООД с договор за цесия от 08.01.2019г. и за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №737 на ВРС за 2019г., на осн. чл.422 от ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на чл.200 от ЗЗД. Сочи се, че
извършената проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ. Отправеното искане е
да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК от „Морски дюнер“ ЕООД срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД за установяване вземането на кредитора по заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №7623/2019г. на РС Варна за сумата от
5233,10лв., платена на 27.07.2018г. от „Скорпион-3“ ООД, при първоначална липса
на основание, стойност за коригирана потребена ел.енергия на обект с абонатен
№1735044 и клиентски №**********, с адрес на потребление – гр.*****, с титуляр
на партидата „Скорпион -3“ ООД, ЕИК *********, за периода от 11.02.2018г. до
11.05.2018г., за което е издадена фактура № **********/16.05.2018г., като
вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 08.01.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че има вземане от ответника,
произтичащо от недължимо платена от абоната „Скорпион -3“ ООД на 27.07.2018г.
без основание стойност за коригирана потребена ел.енергия за обект с абонатен
№1735044 и клиентски №**********, с адрес на потребление – гр.*****, за периода
от 11.02.2018г. до 11.05.2018г., за което е издадена фактура № **********/16.05.2018г.
и същото вземане е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 08.01.2019г.,
за което ответното дружество е уведомено на 06.03.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
С обжалваното решение предявеният положителен
установителен иск е уважен.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 737/2019г.
по описа на ВРС е видно издаването на заповед за изпълнение № 215/18.01.2019г. в полза
на „Морски
дюнер” ЕООД срещу „Електроразпределение Север” АД за сумата от 5233,10лв., платена на 27.07.2018г. от „Скорпион-3“
ООД, при първоначална липса на основание, стойност за коригирана потребена
ел.енергия на обект с абонатен №1735044 и клиентски №**********, с адрес на
потребление – гр.*****, с титуляр на партидата „Скорпион -3“ ООД, ЕИК *********,
за периода от 11.02.2018г. до 11.05.2018г., за което е издадена фактура № **********/16.05.2018г.,
като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 08.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, което е обусловило
правния интерес на кредитора за предявяване на специалния установителен иск по
чл.415 от ГПК.
От протокол за техническа проверка №
5100305 от 11.05.2018г. се установява, че при извършена проверка на електромер,
обслужващ обекта на абонат „Скорпион-3“ ООД,
адрес на потребление в гр. Девня, е констатирано от служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД, че е извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Неправомерно присъедиденният проводник е
демонтиран. Въз основа на същия протокол е изготвена справка от 14.05.2018г. за
корекция на ел. енергия на осн. чл. 48, ал.1, т.2Б от ПИКЕЕ за периода от 11.02.2018г.
до 11.05.2018г. или общо за 90 дни.
Представена е фактура № **********/16.05.2018г.
за сумата от 5233,10 лв.
Ищцовото дружество е представило
договор за прехвърляне на вземанията от 08.01.2019г., по силата на който
абонатът „Скорпион-3“ ООД е прехвърлил на „Морски дюнер“ ЕООД вземането си от
ответника „Енергоразпределение Север” АД в размер на 5233,10 лева,
представляваща заплатена на 27.07.2018г. без основание стойност на начислено
количество ел.енергия за периода 11.02.2018г. – 11.05.2018г., за обект с абонатен
№ 1735044 и кл. № **********, с адрес на потребление гр. Девня, ул. „Просвета“
№1, за което е издадена фактура № **********/16.05.2018г., на осн.чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, за цена от 5133,10 лв. С уведомление от „Скорпион-3“ ООД ответното
дружество е уведомено за договора за цесия на 06.03.2019г.
От заключението на проведената СТЕ
се установява, че съществуват данни за неправомерно вмешателство, осъществено
чрез свързване директно към електроразределителната мрежа без участие на СТИ.
Налице е неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата преминала по
захранващия проводник ел. енергия. Извършените математически изчисления по
корекционната процедура са математически верни и в съответствие с утвърдената
процедура. Според експерта, количеството ел. енергия, изчислено по
корекционната справка може реално да бъде доставено на абоната.
Страните не спорят, а и от
представения по делото фискален фиш се установява, че процесната сума в размер
на 5233,10 лв. е платена от абоната - цедент на
ответника.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът да
докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
В конкретния
случай ищецът, сега въззиваем, следва да докаже наличието
на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника,
тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за
предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това
число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името
на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор
за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на
изпратилото поканата лице от цедента.
От своя страна ответникът, сега въззивник, следва да установи основанието и размера на вземането си и по –
конкретно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал
сметката на абоната и е начислил процесната сума.
В процесния случай не се спори, че в периода, за който е извършена
корекцията, цедентът е бил потребител на ел. енергия за небитови нужди, както и
че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение
на законовата делегация по смисъла на чл.83, ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1
т.6 от ЗЕ. От друга страна, правото да претендира заплащане на консумираната
енергия от крайния клиент е предоставено на крайния снабдител /арг. от чл.51,
ал.1 от ПИКЕЕ/, поради което въззивникът, в качеството си на оператор на
разпределителната мрежа, не е материално легитимиран да претендира начислената
сума по извършената от него корекционна процедура.
Същевременно, следва да се съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С
решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./
са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи
корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 11.05.2018г. Следователно,
към тази дата липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и
тяхното документиране, а в последствие е отменена и възможността за извършването
на корекционни процедури.
От друга страна, установено по делото е заплащането на процесната сума
от потребителя на въззивника.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира предявения иск за доказан, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи
на двете съдебни инстанции, съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и
отправеното искане въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение на размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1307 от 12.03.2020г.,
постановено по гр.дело № 14824/2019г. на Варненския районен съд, с което е
прието за установено, че „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г дължи на
„Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.*****, сумата
от 5233,10 лв., платена без
основание стойност на коригирана ел. енергия за периода от 11.02.2018г. до 11.05.2018г. за обект, находящ се в гр. *****,
с аб. №1735044 и кл. №**********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
17.01.2019г. до окончателното й изплащане, която
главница е цедирана от „Скорпион -3“ ООД, ЕИК:*********, в полза на „Морски Дюнер“ ЕООД с договор за цесия от 08.01.2019г. и за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №737 на ВРС за 2019г., на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.***** сумата от 600
лв. /шестстотин
лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: