Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение №...../......... г. по гр.д. №...../2009 г. на РС - В. Т. е осъдено на основание чл. 200 КТ „С.”О.-В.Т. да заплати на П. И. Г. от гр.Г. сумата 4430 лв., представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 26.5.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.5.2007 г. до окончателното заплащане, както и сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 26.5.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.5.2007 г. до окончателното заплащане, като до претендирания размер от 30 000 лв. претърпени неимуществени вреди е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. С решението е осъден П. И. Г. от гр.Г. да заплати на КТ „С.”О.-В.Т. сумата 1 764.74 лв., представляваща направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. С решението е осъдено дружеството да заплати по сметка на съда 256.20 лв. държавна такса върху уважените искове и 130 лв. направени разноски за възнаграждения на вещи лица, както и сумата 5 лв., в случай на издаване на изпълнителен лист. Недоволен от решението е останал П. И. Г. , който чрез пълномощника си адв.Б. го обжалва в частта относно присъдения размер за неимуществените вреди в размер на 2000 лв. Твърди се ,че присъдения размер е занижен и несъобразен с изискването за справедливост. Твърди се ,че неправилно не са присъдени разноски във вид на адвокатско възнаграждение и е трябвало да се присъди минималния размер,предвиден в Наредбата по чл. 36 ал.2. Освен това се твърди ,че присъдения размер на адвокатско възнаграждение на дружеството е завишен и не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. Твърди се , че жалбоподателят не е съгласен с мотивите на съда относно претърпените болки и страдания, както и счита ,че не е налице небрежност на жалбоподателя, която да намали отговорността на дружеството. По въззивната жалба е постъпил отговор от пълномощника на дружеството, в който се твърди ,че жалбата е неоснователна и че не са налице основанията за отмяна на решението в обжалваната част. Твърди се ,че съдът правилно е определил размера на обезщетението като е изходил от общоприетите критерии за справедливост и съобразно представените доказателства по делото. Обсъдени са заключението на вещото лице, както и показанията на свидетелите. Относно разноските за неприсъден адвокатски хонорар пред районния съд се твърди, че ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, а размера на присъденото възнаграждение за адвокат на дружеството е съобразено с разпоредбите на Наредба № 1/9.7.2004 г. В. окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата , отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата на П. И. Г. от гр.Г. против „С.”О.-В.Т. на основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и 2000 лв. имуществени вреди. Ищецът твърди ,че е бил трудови правоотношения с ответното дружество по силата на договор ...../.... г. на основание чл. 68 ал.1 т.2 КТ, с длъжност „к.” с място на работа обект в гр.М., Германия. Твърди се ,че по повод изпълнение на възложената му работа от работодателя на ...... г. при счупване на стълба е паднал от височина два метра, при което си е счупил костите на лявата подбедрица в тежка степен, след което му е направена операция в мюнхенска клиника. Твърди се ,че това е признато за злополука в разпореждане от ........ г. на НОИ РУ”СО”-В.Т., като с решение на ТЕЛК-гр.Г. № ......./ ...... г. му е призната инвалидност 50% от ..... г.-..... г. Твърди се ,че от злополуката и досега търпи болки и страдания, нарушена са трудовата му функция, както е непълноценен в битово отношение, като му предстои и операция за отстраняване на пластините. Моли да му се присъдят 30 000 лв., представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 26.5.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.5.2007 г. до окончателното заплащане, както и сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 26.5.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.5.2007 г. Съдът в съдебно заседание е допуснал увеличение на иска за имуществените вреди от 2000 лв. на 4430 лв. По исковата молба е постъпил отговор, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се ,че претендирания размер на неимуществените вреди е прекомерно завишен, че същият размер е произволно определен. Твърди се ,че ищецът е изпълнявал задълженията си с груба небрежност и съгласно чл. 201 ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да бъде намалена. Претендирани са разноски по делото. За да постанови обжалваното решение районният съдия е приел, че е предявен иск по чл.200 КТ за претърпени имуществени и неимуществени вреди против ответното дружество. Съдията подробно е описал и анализирал събраните по делото доказателства, като е приел ,че е безспорно установено, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор, както и че при и по повод изпълнение на възложената работа е станала трудова злополука. Прието е също, че при тази злополука е пострадал ищеца- получил е счупване на костите на лявата подбедрица, който вредоносен резултат е в причинна връзка с трудовата злополука. Прието е също ,че тази отговорност на работодателя е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по характер. Прието е също ,че в настоящия случай е безспорно установено , че е налице влязъл в сила акт на компетентен орган-РУСО-.В.Т.,с който е признато ,че инцидентът, настъпил на 26.5.2007 г. е трудова злополука по чл. 55 ал.1 ЗКО и ответното дружество следва да обезщети работника. Съдията е изложил подробни съображения за това какво следва да бъде включено Ô обезщетението ,дължимо от дружеството , а именно- разликата между обезщетението за временна нетрудоспособност и брутното трудово възнаграждение, което в действителност работникът би получил, ако не бе увреден, а той би работил. Съдията е приел също, имайки предвид срочния характер на договора и заключението на вещото лице, че тази разлика е в размер на 4 430.17 лв., като искът за имуществени вреди е уважен в предявения размер. Съдията по отношение на иска за неимуществените вреди в размер на 30 000 лв., настъпили от трудовата злополука, изразяващи се в болки, страдания и нарушен здравен статус за продължително време, е приел, че е безспорно установено падането на ищеца на строителния обект от височина 2-3 метра, както и че това е станало по повод изпълнение на трудовите задължения. Прието е също, че е настъпил вредоносния резултата, описал по-горе, счупване на подбедрицата на ляв долен крайник, което е довело до трайно затруднение движенията на крайника за 4-5 месеца и за 11-12- месеца общооздравителен и възстановителен периода. Съдията е анализирал разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изложил е съображения, че релевантни при определяне размера на обещетението са продължителността на лечението ,вида на трабмата, възрастта, както и липсата обективирани клинични и ЕМГ данни за тежкостененна увреда на левия фибуларен нерв, което е увеличило степента на намалена работоспособност. В тази връзка съдията се е позовал на заключенията на изслушаните седебномедицински експретизи, които не са оспорени. Освен това съдията анализирайки събраните писмени и гласни доказателства е приел ищецът въпреки ежедневно провеждания инструктаж за безопасност и охрана на труда от техническия ръководител на обекта е нарушил установените от работодателя правила за безопасност на труда, като е демонтирал сам преди инцидента предпазния парапет на стълбищната площадка, и въпреки предвиждане на вредоносния резултат, работникът се е надявал лекомислено да го предотврати. В тази връзка съдията е направил и извод, че справедливия размер на обезщетението следва да бъде в размер на 2000 лв. ,която сума е и присъдил на ищеца. Окръжен съд - В. Т. напълно споделя тези констатации на районния съд, както и крайния му извод относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. Относно оплакванията за неприсъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца Окръжен съд - В. Т. ги намира за неоснователни. В последното съдебно заседание е поискано от ищцовата страна да бъдат заплатени разноски по делото, в това число и платено адвокатско възнаграждение. Правилно съдията е приел, че по делото липсват данни за направени разноски за адвокат, тъй като в приложеното пълномощно, респ. договор за правна защита и съдействие не е посочена никаква внесена сума в полза на адвоката. Следователно към момента на произнасяне на съда по спора липсват доказателства за направени от ищеца разноски в полза на адвокат и правилно и законосъобразно съдията не е присъдил такива разноски. Относно оплакванията на жалбоподателя, че присъдения размер на адвокатско възнаграждение на дружеството е завишен и не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото Окръжен съд - В.Т. го намира също за неоснователно, тъй като размера на разноските, присъдени на ответника са съобразени с Наредба № 1/9.7.2004 г. Въззвиният съд напълно споделя становището на районния съдия по отношение на присъдените разноски и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана , а обжалваното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната частта и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответника по жалбата, но по делото не се претендира такива. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №..../..... г. по гр.д. №.../2009 г. на РС - В.Т. . Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |