РЕШЕНИЕ
№ 3817
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110103140 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „А. и с.“ ЕООД, ЕИК * срещу „З. к. П.“
– в ликвидация, ЕИК * облигационен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. трето от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ за приемане за
установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 9 от сключения между
страните договор за наем на недвижим имот – част от селскостопански двор – земя и сгради
от 02.04.2020 г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 02.04.2020 г. между страните е
сключен договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите. По силата
на този договор ответникът, в качеството си на наемодател, е предоставил на ищцовото
дружество, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване недвижими
имоти, собственост на наемодателя, находящи се в стопанския двор на *. Сочи се, че
страните са договорили наемателят да заплаща мораторна неустойка при забавеното
изпълнение на задължението за заплащане на уговорената наемна цена, която е в размер на
1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от дължимата месечна наемна
вноска. Излага се, че договорът в тази част е нищожен поради противоречието на клаузата
на чл. 9 с добрите нрави, доколкото неустойката е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Твърди се, че в случая размерът на
месечната наемна цена е 1 452.00 лева с ДДС, т.е. дължимата договорна неустойка е с
уговорен максимум в размер от 1 452.00 лева месечно. Поддържа се, че при тези
договорености законната лихва по всяко едно забавено месечно плащане на наемната вноска
ще бъде в пъти по-малко от дължимата мораторна неустойка за забавено изпълнение. Сочи
се, че обичайните и предвидени от законодателя вреди при забава за изпълнение на парично
задължение са тези по чл. 86 от ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително
претърпените вреди може да търси обезщетение съобразно общите правила. Ответникът не е
твърдял да са настъпили вреди от забавата извън обичайните. Навеждат се доводи, за това че
1
при липса на вреди извън обичайните и размер на неустойката, която надхвърля
многократно законната лихва, то е налице засилена санкционна функция на неустойката,
което законът не допуска.
По същество се моли съдът да уважи предявения установителен иск и се претендира
за разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва твърдението, че между страните е учредена облигационна връзка по силата на
договора за наем на недвижими имоти от 02.04.2020 г. и че между страните е договорено
заплащане на мораторна неустойка. Оспорва обаче твърдението клаузата на чл. 9 от
договора да е нищожна. Твърди, че уговорената мораторна неустойка не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Излага се, че доколкото
страните по договора за търговци, то не може да се намалява неустойката поради
прекомерност нито да накърнява добрите нрави.
По същество моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
представлява се от адв. А. Х., чрез който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от
законния си представител ликвидатор В. Б., чрез който поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с облигационен установителен иск с правна
квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. трето от ЗЗД вр. чл. 288
от ТЗ. За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже в условията на
пълно и главно доказване по несъмнен начин, че между него и ответника е учредено
облигационно правоотношение на основание договор за наем на недвижими вещи от
02.04.2020 г. и че между тях е договорена неустоична клауза, която излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите дилаторни и перемпторни възражения.
Не се спори между страните по делото, че ищецът и отвтеникът са страни по договор
за наем на недвижими имоти от 02.04.2020 г. и че между същите е уговорено в клаузата на
чл. 9 от договора наемателят-ищец да заплаща мораторна неустойка при забавеното
изпълнение на задължението му за плащане на наемната цена. Тези пранорелевантни факти
се констатират по несъмнен начин и от представения по делото писмен документ на л. 17, а
именно договорът за наем на недвижим имот – част от селскостопански двор – земя и
сгради от 02.04.2020 г. Видно е от съдържанието на сделката, че договорената наемна цена е
в размер на 1 210.00 лева без ДДС, чийто падеж е от 01-во до 05-то число на месеца, през
който е ползван имота. Уговорено е в чл. 9 от договора, че при забава в плащането на
наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече от дължимата месечна наемна вноска. Т.е. не повече от 1452.00
лева с ДДС.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав е за това дали договорената в чл. 9 от договора за наем мораторна неустойка излиза
2
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са
предварително определени от страните, без да е нужно те да се доказват и същевременно е
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения –
арг. от чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че за кредитора са настъпили по-големи вреди,
последният има призната и гарантирана от закона възможност да иска обезщетение за тях по
общия ред – арг. от изр. второ от цитирания законов текст. Процесният договор за наем от
02.04.2020 г. е двустранна търговска сделка, доколкото и двете страни по нея са търговци по
арг. от чл. 286, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от ТЗ, поради което в отношенията им намира
приложение разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Правилото на чл. 309 ТЗ има специален характер, доколкото се прилага единствено и само
при търговски сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на
неустойката по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
В същото време обаче, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл.
288 от ТЗ. В съдебната практика липсва установен критерий, спрямо който уговорената в
търговски договори неустойка следва да се приеме за прекомерна и като такава да се
прогласи за нищожна поради накърняване на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД. В едни случаи като критерий за прекомерност на неустойката се определя
съотношението й с претърпените от кредитора вреди, а в други-съотношението й с размера
на основното задължение, чието изпълнение тя обезпечава. Има и случаи, при които като
критерий за прекомерност на неустойка за неизпълнение на парично задължение е приет
размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, възлизащо на законната лихва.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии в тълкувателната практика
на ВКС, а именно естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая неустойката обезпечава главното парично задължение за плащане на
наемните вноски. Видно от съдържането на договора, между страните не са уговорени други
обезпечения, с които да се охраняват правата на кредитора при забава в плащането на
наемните вноски. Обичайните и предвидени от законодателя вреди при забава за
неизпълнение на парично задължение са тези очертани в нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително
претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно
общите правила. В настоящата хипотеза липсват наведени твърдения от ответника за
претърпени вреди в резултат от неизпълнението на ищеца, извън обичайните.
Същевременно, от експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира
3
като компетентно изготвено, обективно, всестранно и неоспорено от страните, се
установява, че размерът на претендираните неустойки за всяка от наемните вноски по
договора за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., чийто общ
размер е 7 250.00 лева с ДДС, надвишават с 18.48 /осемнадесет цяло и четиридесет и осем/
пъти размера на законната лихва, възлизаща на 392.31 лева за периода от падежа на всяка
намена вноска за същите месеци до 19.04.2021 г. При липса на вреди извън обичайните,
размер на неустойката, равняващ се на 18.48 пъти над законната лихва, е насочен основно
към санкциониране на длъжника, т.е. налице е засилена санкционна функция на същата.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск, доколкото
придаването на една неустойка повече характеристики на санкция, отколкото на
обезпечение и обезщетение, съставлява опит за неоснователното обогатяване на едната
страна за сметка на другата. Последното обуславя извод за нищожност на неустоечната
клауза, на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с учажената част от
предявения иск, чийто общ размер възлиза на 538.00 лева - разноски за държавна такса и
депозит за вещо лице по назначената ССчЕ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от „А.
и с.“ ЕООД, ЕИК * срещу „З. к. П.“ – в ликвидация, ЕИК * облигационен установителен иск
с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. трето от ЗЗД
вр. чл. 288 от ТЗ, че клаузата на чл. 9 от сключения между страните договор за наем на
недвижим имот – част от селскостопански двор – земя и сгради от 02.04.2020 г. е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „З. к. П.“ – в ликвидация, ЕИК * да
заплати в полза на „А. и с.“ ЕООД, ЕИК * сумата в общ размер от 538.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4