Решение по дело №2404/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Т., с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, ап.15, против решение № 1068/31.10.2023г, постановено по а.н.д. № 2896/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба Серия К №7515982 на О. М. Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се твърдение, че нарушението е било установено с мобилна система за видеоконтрол, която не била преминала необходимите проверки, което правело отчетения резултат негоден. Оспорва извършването на нарушението. В тази връзка се иска неговата отмяна и отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е становище от процесуален представител, в което се иска уважаване на касационна жалба и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – Директор ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, XIX състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С електронния фиш е ангажирана отговорността на Х. Т. за това, че 16.05.2023г, в 16,05 часа, в община Приморско ВП 99 към 38.580, при ограничение на скоростта за движение извън населено място, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/ч е управлявал лек автомобил [Марка] модел „Q7“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 104 км/ч. Нарушението е било установено и заснето със стационарна камера ARH CAM S 1, клип №0271045 като АТСС е било насочено към селищно образувание Узунджата и е снимало в двете посоки. Приспаднат бил толеранс от минус 3% на измерената скорост. АТСС била с вградено разпознаване на номера и комуникации, поставена мобилно в лек автомобил (видно от протокол към чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-532/12.05.2015г (л. 11 от а.н.д. № 2896/2023г.). Въпросното нарушение било записано на файл. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е управляван с наказуемата скорост от 107 км/ч и е собственост на Х. Т.. При тези данни, от наказващия орган бил изготвен „Електронен фиш за налагане на глоба“, с който е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество намира, че правилно е била ангажирана отговорността на лицето, в качеството му на собственик на МПС, като същият не се е възползвал от възможността да представи декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Според въззивния съд оспореният ЕФ съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдебният състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на ЕФ срещу касатора.

За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че замерването на скоростта е било извършено с годно техническо средство, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и представения протокол от проверка №69-СГ-ИСИС/26.05.2022г. (л. 17 от а.н.д. № 2896/2023г.) Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Според ал.2 на с.р., преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. Според ал.3, след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Що се отнася до изискването системата да е преминала последваща проверка по смисъла на чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съдът взема предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от Закона за измерванията „Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване." Видно от събраните по делото доказателства преносимата система за контрол на МПС е преминавала ежегодно необходимите проверки и в този смисъл възражението на касатора е неоснователно. Не отговаря на установената фактическа обстановка и твърдението, че проверка на системата е направена след установяване на нарушението, предвид факта, че към датата на установяване на нарушението не е изтекъл едногодишния период от последната проверка.

Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Неоснователно е възражението, че ЕФ няма доказателствена стойност поради липса на дата на съставянето му и на данни за неговия съставител. Оспореният ЕФ съдържа минималният обем информация и реквизити, очертани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП . Издаден е в утвърдената в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. форма. Щом датата и имената и подписа на съставителя не е сред изброените реквизити на ЕФ (за разлика от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление), то законът не може да се тълкува разширително и липсата на сочените от касатора данни да се отчете като съществено нарушение на процесуалните правила, щом такива правила липсват.

Настоящият касационен състав не споделя възраженията за наличие на непълноти на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532. Протоколът е изготвен по предвидения образец, със съответно попълнени необходими реквизити. Приложена е и снимка на разположеното АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532. Отделно, с фабричния си номер 11743d1 – системата е вписана в протокола за работа на полицейския патрул, който я е използвал на 16.05.2023 г. – датата на нарушението. Часът на заснемане на автомобила на касатора е в интервала на работа на системата, посочен в протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата. Номерът на снимката, в която е отразено движението на МПС, е в интервала на посочените в протокола, като в нея са посочени координати, които безспорно определят мястото на нарушение.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 1068/31.10.2023г., постановено по а.н.д. №2896/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.