Р Е Ш Е Н И Е
№ 4176/14.08.2014г., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ СЪСТАВ, гражданско
отделение, на 14 август 2014г., в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при участието на секретар С.Р.
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9267 по описа за 2014г.
Производството е реда на чл.7 и сл. от
Закона за защита срещу домашното насилие.
Производството е по реда
на Закона за защита срещу домашното насилие. Постъпила е молба от Д.П.Т. и Г.И.Т.,***
с искане за постановяване на мерки за защита срещу сина им И.Г.Т., със същия
адрес. Молителите твърдят, че са обект на системен физически и психически
тормоз от страна на ответното по молбата лице, поради което считат, че се
създава опасност за физическото и психическото им здраве. В тази връзка в обстоятелствената
част на уточнителна молба от 21.07.2014г. са изложени
твърдения за конкретни актове на насилие, а именно на 11.07.2014г. ответникът
задържал молителката на вратата, за да й иска пари, трябвало да се бори с него,
за да се освободи, при което получила синини по лактите и ръцете, 18.07.2014г.
искал от молителката пари, дърпал я и й скъсал чантата, към 4ч. през нощта
ответникът събудил молителката и започнал да й иска цигари, тя от страх излязла
да търси цигари. С уточняваща молба от 21.07.2014г. е приложена декларация по
реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В последваща молба
от 28.07.2014г. вторият молител Г.И.Т., че изложеното в исковата молба
се отнася и за него, и уточнява в
съдебно заседание, че на 12-13
юли ответникът го притеснявал на работното му място с молби за пари. Отправено
е искане за издаване на заповед за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, като
ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителите и да му бъде наложена забрана да приближава жилището на пострадалите
лица, местоработата и местата за социален отдих при условия и срок, определени
от съда. В уточняваща молба от 28.07.2014г. са посочени следните адреси за
налагане на мерки по чл.5 , ал. 1, т. 3 от ЗЗДН: гр. Варна, ул. „Капитан Рончевски” № 10, ет.2, ап. 5; гр. Варна, ул. „Русе” № 9,
оптически магазин - работно място на Д.Т.;***, Градска болница, оптически
магазин – работно място на Д.Т.;***, МБАЛ „Света Ана” – работно място на Г.Т..
Съдът намира, че е
компетентен да се произнесе по молбата, съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал.
1 от ЗЗДН. Молбата съдържа предвидените в чл. 9
от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Молителите
се явяват активно легитимирани лица по смисъла на чл.3 от ЗЗДН по молбата за
защита, на основание чл.3, т.1 от ЗЗДН.
В съдебно заседание
молителите поддържат подадената молба и молят за постановяване на съдебно
решение, с което да бъде уважено искането за издаване на заповед за защита по
чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН.
От страна на ответника
не е постъпил отговор, в съдебно заседание се явява лично и не изразява
становище за неоснователност на молбата.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Към уточняващите
молби са
приложени декларации от молителите по смисъла на чл.
9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от
закона, с която същите заявяват, че спрямо тях са осъществявани актове на домашно
насилие, а именно на 11.07.2014г.
ответникът задържал молителката на вратата, за да й иска пари, трябвало да се
бори с него, за да се освободи, при което получила синини по лактите и ръцете, на
12-13 юли ответникът притеснявал молителя на работното му място с молби за пари,
на 18.07.2014г. искал от молителката пари, дърпал я и й скъсал чантата, към 4ч.
през нощта ответникът събудил молителката и започнал да й иска цигари, тя от
страх излязла да търси цигари.
Предвид така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опита за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
В
настоящото производство като доказателства са представени декларации от
молителите. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е предвидена като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други
събрани доказателства, какъвто е настоящия случай. С оглед специфичния характер
на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя
търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В настоящото производство в доказателствена тежест на
ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване
на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена
сила. В тази насока ответникът не е провел такова насрещно доказване, още
повече, че всъщност не оспорва твърденията на молителите. Други доказателства в
производството не са ангажирани и от двете страни и при липсата им съдът следва
да издаде заповед само въз основа на представените декларации, в които се съдържат
данни за конкретно извършени актове на насилие, а именно на 11.07.2014г.
ответникът задържал молителката на вратата, за да й иска пари, трябвало да се
бори с него, за да се освободи, при което получила синини по лактите и ръцете,
на 12-13 юли ответникът притеснявал молителя на работното му място с молби за
пари, на 18.07.2014г. искал от молителката пари, дърпал я и й скъсал чантата,
към 4ч. през нощта ответникът събудил молителката и започнал да й иска цигари,
тя от страх излязла да търси цигари.
Съдът
намира, че описаните действия се квалифицират като акт на домашно насилие,
доказателство за което съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН представлява представената
по делото декларация, не са ангажирани от ответника доказателства в хода на
производството, поради което изложеното в декларациите не е опровергано. Изложеното
налага необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН,
съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
осъществяваното от него противоправно поведение.
Съдът
намира, че предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителите в
това производство, съобразно направеното искане, като мярката по т.3 следва да
бъде наложена за срок от шест месеца по отношение на жилището на молителите и
местоработата на молителката. По отношение
на местоработата на молителя съдът намира, че мярката е неприложима, тъй като
болницата е обществено заведение за оказване на здравна помощ на гражданите,
достъпът до което не може да бъде ограничен, още повече, че в случая се касае
за спешен кабинет. Мярката е неприложима и по отношение на жилището на трето за
производството лице, находящо се на адрес ул.“Петко Каравелов“ №18, ет.2, ап.5,
тъй като не попада в предметния обхват на
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН. С налагането на посочените мерки съдът счита, че
молителите ще бъдат защитени лично и че са в съответствие с тежестта и интензитета
на извършените действия.
На осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН следва да бъде осъден ответника да заплати
в
полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка
на ВСС държавна такса за водене на делото в размер на
25 лв., а на осн. чл. 5, ал.4 от ЗЗДН да заплати и
глоба в размер на 200 лв. в полза на държавата по сметка на ВСС. С оглед липсата
на отправено искане от страна на молителите и
липсата на представени доказателства разноски в тяхна полза не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА И.Г.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие спрямо Д.П.Т., ЕГН ********** и Г.И.Т., ЕГН **********,
и двамата с адрес ***, на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И.Г.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да приближава жилището на Д.П.Т., ЕГН ********** и Г.И.Т.,
ЕГН **********, и двамата с адрес ***, както и местоработата на Д.П.Т.,
находяща се на адрес ***, оптически магазин и гр. Варна, бул. „Съборни“, № 40,
Градска болница, оптически магазин за срок от шест месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати в полза
на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на
ВСС глоба в размер на 200
(двеста) лева, на основание чл.5,
ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********,
с постоянен
адрес *** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВСС държавна такса в размер на 25
лв. /двадесет и
пет/
лева, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
Да се издаде заповед
за защита в полза на Д.П.Т., ЕГН ********** и
Г.И.Т., ЕГН **********, и двамата с адрес ***.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и
да се изпратят на
НАЧАЛНИКА на съответното РУ
при ОД на МВР – гр.Варна по настоящия
адрес на молителите и
ответника на адрес гр.Варна, ул. ”Капитан Рончевски”
№10, ет.2, ап.5, съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд - Варна,
като обжалването не спира изпълнението на издадената заповед.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: