РЕШЕНИЕ
№ 5082
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110142550 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, представлявано от А. А. и И. И. Е., с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника С. Е. Л., ЕГН: **********, с адрес
/административен адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 1015,10 лева
- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /административен
адрес/, апартамент, отчитан под абонатен № ****, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –23.02.2023 г.
до окончателното плащане на дължимото, сумата от 249,47 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г., сумата от 11,59лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 1,89 лева за периода от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от Фирма, като начисляваните месечни суми са прогнозни и
едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
1
отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Прави възаржение за погасителна давност на
задължението.
С определение от 25.01.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца Фирма.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото е постъпила писмена зашита.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 9687/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1015,10 лева (хиляда и петнадесет лева и 10
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на
адрес: /административен адрес/, апартамент, инсталация *********/аб.№ ******, ведно със
законна лихва от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 249,47 лева
(двеста четиридесет и девет лева и 47 стотинки), за периода от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г.,
сумата от 11,59лева (единадесет лева и 59 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,89 лева
(един лев и 89 стотинки), за периода от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г. С възражение от
16.05.2023 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Договор за доброволна делба на недвижим имот от 23.05.1979г., В. В. И., е
получила в дял процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
/административен адрес/.
Видно от удостоврение за наследници на В. В. И.,последната е починала на
09.12.2008г., като единствен нейн законен наследник е ответника С. Е. Л..
На 17.08.2017 г. ответника е подала до ищцовото дружество молба-декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /административен
адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са
решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ООД и
със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 17.09.2001г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
По делото е приета 1бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представена от Фирма за периода 01.05.19г. до 30.04.20г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2020г. и справка за задължения на
абонатен № **********,
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
Фирма. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в
2
съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото
лице дава заключение, че за процесния период от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., дължимата
сума за изразходвана ТЕ е 1149,24 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото Договор за доброволна делба на недвижим имот от
23.05.1979г., ведно с удостоверение за наследници на Влада Василева Иванова, се
установява по категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на
процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна
енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по
иска чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2022 г., сумата за изразходвана ТЕ е 1149,24 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 2414, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
3
намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 23.02.2023г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 23.02.2020г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., като последното е с падеж
14.02.2020 г. Задължението за м. януари 2020 г. е с падеж 15.03.2020 г., поради което същото
не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това и като взе предвид заключението по ССЕ (Таблица №5а), съдът
приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 372,91 лв. за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г. За периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. и за разликата над тази сума, иска
следва да се отхвърли като погасен по давност.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г., която
сума, съобразно заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 85,32 лв. (Таблица
№5б), като предявения иск следва да бъде уважен до този размерм като за разликата над
тази сума, иска следва да бъде отхвърлен.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 9687/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответникс следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 187,49 лв., от които сумата от 35,47 лв. за внесена държавна такса
(18,37лв.-ДТ за главница, 17,10 лв.- ДТ за лихва), 107,68 лв. за депозит за експертизи
(73,48лв.-ДТ за главница, 34,20 лв.- ДТ за лихва), и 44,34 лв. за юрисконсултско
възнаграждение(22,96лв.-ДТ за главница, 21,38 лв.- ДТ за лихва).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 334 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Е. Л., ЕГН: **********, с
адрес /административен адрес/, че дължи на Фирма, с ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление: /административен адрес/, сумата от 372,91 лева (триста седемдесет и
два лева и 91 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: г/административен адрес/, апартамент, отчитан под абонатен № *****, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 23.02.2023 г. до окончателното плащане на дължимото
и сумата от 85,32 лева (осемдесет и пет лева и 32 стотинки), представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№6841/02.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
9687/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1015,10 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до
31.12.2019г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 249,47 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Фирма, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/, за признаване за усатновено по отношение на
ответника С. Е. Л., ЕГН: **********, с адрес /административен адрес/, че дължи на ищеца
суми за дялово разпределение на имот, находящ се на адрес: /административен адрес/,
апартамент, отчитан под абонатен № ******, както следва: сумата от 11,59лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 1,89 лева за периода от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г.
ОСЪЖДА С. Е. Л., ЕГН: **********, с адрес /административен адрес/, да заплати
на Фирма, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /административен адрес/,
сумата от 187,49 лева (сто осемдесет и седем лева и 49 стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 9687/2023 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, представлявано от A. А., да заплати на С. Е. Л., ЕГН:
**********, с адрес /административен адрес/, сумата от 334,00 лева (триста тридесет и
четири лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 9687/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5