Р Е Ш Е Н И Е
№ 61/24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на дванадесети февруари януари двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Р* Р*, като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 94 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР против Решение № 824/ 09.12.2019
г. по гр. д. № 2254/ 2019 г. на Районен съд Хасково, с което е осъдена да
заплати на М.Д.М. сумата от 1586. 95 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г.,
както и сумата от 177. 95 лв. - обезщетение за забава.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като се излагат доводи, че няма законово
основание за преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143 по
отношение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното се иска отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове.
Въззиваемият М.Д.М. чрез пълномощника си оспорва
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
М.Д.М. е предявил против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР за заплащане на положен в периода 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г.
извънреден труд, получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1. 143 на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Не е спорно по делото, че през исковия период ищецът М.Д.М.
е изпълнявал длъжността „с* п*“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“
в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Х* към РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Х*при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР.
Видно от приетото в първоинстанционното производство
експертно заключение е, че през процесния период М.Д.М. е отработил 206 нощни
смени с 1648 часа нощен труд, след преизчислението на който с коефициент 1.
143 е налице допълнително положен труд от 231. 73 часа, който не му е
заплатен.
По делото няма спор относно правнорелевантните факти.
Спорът е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с
коефициент 1. 143 лв. положения нощен от на работещите на смени държавни
служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители
в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал.
5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане,
компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се
регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9. През
исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
(отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г.
на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не
се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че
действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за
преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време.
В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено
действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за
времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се
възстановява действието на предходния.
За да преизчисли положения от ищеца нощен труд,
районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на
цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд
при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в
случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от
дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140,
ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за
преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови
правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за
които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният
труд е до 8 часа. Поради липса на аналогична норма в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. възможността за преизчисляване на нощния труд ще бъде приложима и
за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на
нощния труд е под 8 часа, докато в настоящия случай от приетото пред районният
съд експертно заключение е видно, че отработените от ищеца М.Д.М. нощни смени
са по 8 часа, от което следва, че положеният от него нощен труд не подлежи на
преизчисляване и съответно не е налице извънреден труд. По изложените
съображения съдът намира предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за
неоснователен, поради което, като е уважил същия, районният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо което се
постанови нов, с който се отхвърли като неоснователен. Предвид акцесорния
характер и обусловеността му от уважаване на главния иск като неоснователен
следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД.
С оглед изхода на делото ищецът М.Д.М. следва да
заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на ответника Главна
дирекция „Гранична полиция” при МВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на
200 лв. за двете инстанции, както и направените разноски за ДТ в размер на 56.
74 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 824/ 09.12.2019 г. по гр. д. № 2254/ 2019
г. на Районен съд Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.М., ЕГН **********
против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР обективно
съединени искове общо за сумата от 1764. 90 лв., от които 1586. 95 лв. - допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.08.2016 г. - 30.06.2019
г., както и сумата от 177. 95 лв. - обезщетение за забава.
ОСЪЖДА М.Д.М. да заплати на Главна дирекция Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” разноски в размер на 256. 74 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.