Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260054
гр.Габрово,09.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в публично заседание
на осми юли
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при секретаря М. Шаханова, с участие на
прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева гр.д.№467 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният иск от Д.П.,
против "Дженерали застраховане" АД- София, е с правно осн. чл. 432 КЗ, за сумата 90 000 лева неимуществени вреди, претърпяни в резултат на ПТП,
настъпило на 04.06.2018г. в гр. Г..
В исковата молба се
излага, че на 04.06.2018г. около 12:00 ч. в град Г., Д.П. пътувала като пасажер на задна
седалка в ляво в лек автомобил „Ф." модел „Ф." с peг. № ***, управляван от П. С. С., по улица „И.", покрай
„М." в посока към сградата на „Т. М.". Подминавайки сградата на "М. "
С. спрял, огледал се и след
като се уверил, че няма движение, подал ляв мигач и предприел маневра "обратен завой", за да
се върне към центъра на града. По същото време и посока, по ул. „И." зад тях се
движел товарен автомобил „П. Б." с peг. № ***, управляван от С. В. В..
Последният, като видял извършваната
от водача на лекия автомобил маневра, започнал да спира с цел да избегне удара
между превозните средства и да отклонява в ляво по посоката си на движение. Въпреки това
последвал удар между предна дясна част и задна странична лява част на лекия
автомобил. В резултат на контакта лекият автомобил придобил въртящ момент, обратен на
часовниковата стрелка, ударил с предната си лява част предната странична част на товарния автомобил и
продължил въртенето си.
След като се отделил от
П., Ф. се ударил със задната си лява страна на спрял на уширението л.а. „Р. К."
с peг. № ***. При удара от Ф.
изпаднала пътничката Д.П. и паднала на пътното платно. Била транспортина по спешност до
МБАЛ -Габрово и приета по спешност за лечение в същата болница.
В резултат на описаното
ПТП Д.П. получила тежки
травматични увреждания:
травма на дясната половина на таза, изразяваща се в счупване
на дясната срамна кост и на дясна седалищна кост. Счупванията ангажирали и ставната ямка на дясна бедрена кост,
както и мозъчно състресение /средностепенна мозъчна контузия /. Тъй като
дясната срамна и седалищна кости участват
в изграждането на тазовия пръстен, а последния анатомично и функционално е свързан с движението на долните
крайници, то тези увреждания причинили трайно
затруднение на движенията на пострадалата. От описаните увреждания тя търпяла особено интензивни болки
и страдания, като първоначално била
напълно обездвижена и на постелен режим, а в последствие започнала да се
придвижва само в домашни условия, като ползвала
помощни средства и задължително чужда помощ за период по- дълъг
от 6 месеца. През
целият този период П. не можела да се самообслужва, била
зависима от чужда помощ, не било възможно да
полага грижи
за своето малолетно дете, а това допълнително
се отразило крайно неблагоприятно върху психиката й. Ищцата изпитвала паник
атаки и поради силния стрес от преживяното получила посттравматично стресово разстройство.
За това допринесло и мозъчното сътресение при пострадалата. В
резултат на уврежданията и преживяния стрес, П. получила и разстройство в адаптацията. Намалена била двигателната й активност, продължавала да изпитва
ежедневни болки и понастоящем.
Водачът на увреждащият
товарен автомобил „П. Б." с peг. № **** ТК
управлявал същото в нарушение на чл. 21 от ЗДвП с превишена
скорост от 110 км/ч. и то
непосредствено преди удара, а в момента на удара тя била приблизително 79 км/ч., при ограничение на
скоростта за населено място от 50 км/ч., която е максимално
допустимата за конкретния пътен участък, в който настъпил пътния
инцидент. Причините за описаното
ПТП били изяснени по Досъдебно
производство № 1752 ЗМ
341/2018г. по описа на РУ -
Габрово и пр. пр. № 909/2018г. на РП гр. Габрово, по
което водачът на „П. Б." с peг. № **** бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343
от НК на РБ-
нарушение правилата за движение
по чл. 21 от ЗДвП и по непредпазливост причиняване на ищцата на описаните
средни телесни повреди. Срещу обвиняемият С. В. В. бил внесен обвинител акт от Районна прокуратура Габрово в
Районен Съд Габрово и образувано АНД № 904 по
описа за 2019г., прекратено с оглед волеизявлението на
пострадалата по реда на чл. 343 ал.2 т.2
от НК на РБ.
Товарен автомобил „П. Б."
с peг. № **** имал застраховка „гражданска
отговорност" съгласно полица, сключена с „Дженерали застраховане"
АД,
считано от 14.11.2017г. до 13.11.2018г. -
с покритие към деня на настъпване на застрахователното събитие от 04.06.2018г.
Според
ищцата, съгласно установената съдебна практика за
сходни случаи на увредени лица със счупвания на срамна и седалищни
кости с нарушение целостта на тазовия пръстен
и счупването на ставната ямка на дясната бедрена кост, се присъждали обезщетения за неимуществени вреди в размери от
по 80 000 лева. Съгласно
изискванията на чл. 380 от КЗ и сл. П. подала писмена застрахователна претенция на 04.12.2019г. до
„Дженерали Застраховане" АД с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените и
търпими неимуществени вреди, по
която била образувана ликвидационна преписка
№ *********/19г. Определено й било минимално обезщетение, с
което не
била съгласна.
Претендирано е Застрахователна компания „Дженерали Застраховане" АД да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 90 000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от телесните увреждания: травма на дясната половина на
таза, изразяваща се в счупване на дясната срамна кост и на дясна седалищна
кост, ставната
ямка на дясна бедрена кост, мозъчно сътресение с загуба на
съзнание, както и социално- битовите ограничения от тях и
посттравматичното стресово разстройство, ведно с законната лихва
върху тази сума, считано
от 06.12.2019г. до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба от
ответника "Дженерали застраховане" АД са направени следните основни
твърдения и възражения:
- Оспорва се изцяло предявеният иск за неимуществени вреди, по основание и по
размер.
- Застрахователят изпълнил пълно,
точно и в срок своите задължения по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, полица № В6/08/517002966999, но към дата на завеждане на
претенция №*********/06.12.2019г. не било представено пълномощно, както и банкова сметка, ***.380,
ал.З КЗ, по която да бъде
осъществено плащане на застрахователно обезщетение. След представяне на изискуемите
документи, видно от приемателен протокол от дата 06.03.2020г. на 19.03.2020г.
по посочената банкова сметка ***вателя обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в размер на 22 800 лева, видно от приложеното преводно нареждане;
-
Оспорва се
твърдението, че ПТП от 04.06.2018г. се е осъществило изцяло по вина на водача
на застрахования в дружеството т.а. П. Б. А. с д. к. № ****- оспорва се механизма на
ПТП описан в исковата молба;
-
Твърди се, че е налице съизвършителство/съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на л.а. Ф. Ф. при условията на независимо съизвършителство, с превес на квота
на участие на лекия автомобил. Водача на л.а. Ф. Ф. с д. к. № **** сам е застрашил живота на пътуващите в МПС пътници
/жена и дете на десет
месеца/, като допринесъл с
поведението си за настъпване на вредоносния за тях резултат, тъй като в нарушение на правилата
за движение по пътищата предприел
изненадваща и без да се съобрази с конкретните пътни условия маневра „обратен
завой" от спряло състояние, на място неустановено за това, като с това си поведение се
изпречил на пътя на движещия се товарен автомобил, който предприемайки аварийно
спиране не успял да предотврати последвалия удар между двете МПС. Ударът бил непредотвратим за
водача на товарния автомобил както със скоростта, с която е управлявал МПС
преди ПТП, така и със разрешената за района скорост от 50 км/ч.
-
Възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице в значителна
степен- пострадалата ищца
допринесла за настъпване за вредоносния за нея резултат, като е пътувала на
задна седалка заедно с дете, без поставен обезопасителен колан, което пряка
причина за изпадането й от л.а. Ф. Ф. по време на ПТП и получаването на
телесните увреди /травми/, за които претендира
обезщетение.
-
Оспорва се претендираният
размер от 90 000 лева за търпяните неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания /в условията на независимо
съизвършителство от страна на водача на МПС, в което е пътувала ищцата и
съпричиняване от страна на пострадалото лице/, като значително завишен и
некореспондиращ с фактите. Претендирания размер от 90 000 лева, над вече
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 22 800 лева, не кореспондирал с реално претърпените
болки и страдания във връзка с тези телесни увреди, които ищцата твърди да е
претърпяла;
-
Не са
представени медицински документи, които да свидетелстват за настъпили
усложнения и необходимост от по-продължително
лечение, оздравителният процес е
протекъл нормално;
-
Лихви за
неизпълнение на задължението на Застрахователя се дължат единствено и само при
прилагане разпоредбата на чл.497 КЗ, който се явява специална правна норма, а в случая
застрахователя изпълнил точно задължението си и не бил в забава;
ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ, ЕИК040638060, гр.София,
бул.Княз Дондуков N25, на осн. чл. 219 ГПК, е конституирана по делото като трето
лице- помагач на ответника, с определение
№260058/08.04.2021г.
Третото лице- помагач е
представило писмен отговор, в който оспорва вида и обема на
твърдяните от ищцата неимуществени
вреди, както и размера на същите. Твърди се, че Д. П. сама е допринесла за
тежестта на травматичните уреждания, т. к. се е возила като пътник в колата без
поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП.
Твърди се, че същата е пътувала на задна "дясна" седалка, а не
"вляво", както е посочено в ИМ. Оспорва се акцесорния иск за
обезщетение за забава. Оспорва се твърдението в отговора на исковата молба,
подаден от "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТАРХОВАНЕ" АД,
че водачът на лек автомобил Ф. Ф., в който се е возила ищцата, има вина за
настъпване на процесното ПТП, т. к. извършената от него маневра обратен завой
била правомерна и технически правилно изпълнена. Оспорва се твърдението, че
удара е бил непредотвратим за водача на товарния автомобил П. Б. и при движение
с разрешената за района скорост 50 км/ч. Оспорва се представеният медицински
документ "медицинско направление" .
Ищцата е била задължена да се яви по реда на чл.
176 ГПК пред съда, за да отговори на поставените й въпроси, или да направи това
писмено в случай, че не е възможно лично явяване. Въпросите са касаели единният
й граждански номер, поради наличие на разлики в
посоченият такъв /в документи по делото и ИМ/, а също и уточнение в коя част на задната седалка е
пътувала- в лявата или дясната /тъй като
е налице различие на посоченото в ИМ и досъдебното производство/, както и дали
е била с поставен предпазен колан.
В с.з. на 08.07.2021г. ищцата не се е
явила пред съда и не е подала писмен
отговор на въпросите, които е получила, въпреки последиците на чл. 176 ал.3 ГПК. Процесуалният й представител е заявил, че доверителката
му е пътувала на задна дясна седалка, по нейни показания от ДП,
а в исковата молба била допусната механична грешка. Посочил е, че
доколкото знае "е била с предпазен колан, защото детето е било с
нея, по нейни данни, който се е скъсал, но тя не помни."
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице при пътнотранспортно произшествие има право да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди пряко срещу застрахователя, при който делинквента има
застраховка „Гражданска отговорност”, след изпълнение на процедурата по чл. 380 КЗ. По този иск ищецът
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли твърдените имуществени и неимуществени
вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, с обект гражданската отговорност на делинквента
като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
В
случая, видно от доказателствата по делото, във връзка с процесното ПТП пострадалата е отправила към
ответната застрахователна компания писмена претенция за обезщетение, в резултат
на което, въз основа на приемателен протокол от
дата 06.03.2020г. на 19.03.2020г., по банковата й сметка е било
преведено определеното от "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТАРХОВАНЕ" АД обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, в размер на 22 800 лева, за което е приложено и преводно нареждане.
Не е спорно между страните по
делото, че към дата на ПТП е налице застрахователна полица за застраховка гражданската отговорност за товарен автомобил
"П. Б." с рег. №****- №BG/08/517002966999, валидна от 14.11.2017г.-
13.11.2018г. издадена от застрахователна
компания "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, както и застрахователна полица за застраховка гражданската отговорност за другият участник в
произшествието- лек автомобил "Ф. Ф." с рег. № ****- №BG/01/118000542172, валидна от 17.02.2018г, издадена от застрахователна компания ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ, ЕИК040638060.
За процесното произшествие не е
налице наказателно производство, с резултата по което гражданският съд е длъжен
да се съобрази, съгласно чл. 300 ГПК. Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано
АНД № 904 по описа за 2019г., но същото е прекратено с оглед
волеизявлението на пострадалата по реда на чл. 343 ал.2
т.2 от НК на РБ.
С оглед изясняване механизма на ПТП, по делото са събрани писмени доказателства-
допусната и изслушана съдебна
автотехническа експертиза, приложено е досъдебното производство.
Според приетата като доказателство по делото съдебна автотехническа
експертиза, механизмът на ПТП е следният:
Посоката на движение на товарен
автомобил „П. Б." е от кръстовището с ул. „В. Ш." /центъра на гр. Г./ към „Т. М.". Лек автомобил „Ф. Ф."
извършва обратен завой пред "М. С." от посока центъра на гр. Г.. Скоростта на движение на товарен
автомобил „П. Б." е 30,54м/с. или 109,94км/ч. ~ 110км/ч. Лек автомобил „Ф. Ф."
предприема обратен завой от спряно положение пред "М. С.", обръщайки посоката на движение
от посока центъра на гр. Г. - към центъра. Скоростта на движение на лек
автомобил „Ф. Ф." от 0 км/ч. достига до - 4.85m/s = 17.46кт/ч. В района ПТП няма хоризонтална и вертикална маркировка и
пътни знаци, видно от фотоалбум към
ДП, което е отразено на скиците към експертизата. Мястото на удара е: Надлъжно на разстояние ~ 8м.
преди ориентир 2 - напречно на разстояние ~ 4,6м. вляво от десен край на
платното за движение отразено на скица. От техническа гледна точка данните показват, че в този случай
мястото на удара е в половината на платното за движение към центъра на гр. Г.,
което е насрещната лента за движение за т.а. „П. Б.". Скоростта на т.а. „П. Б." преди удара е 30,54м/с или
109,94км/ч ~ 110км/ч., а в момента на удара с л.а. „Ф."
- 22м/с или - 79,2км/ч. ПТП протича на ул. „И." в гр. Г., а максимално разрешената в ЗДвП
скорост за движение в населено място е 50км/ч.
Техническите причини за
настъпване на ПТП са:
-Скоростта на движение от ~ 110км/ч. избрана от водач на товарен
автомобил „П. Б.".
- Отклоняването
на ляво на товарен автомобил „П. Б."- при запазване на
посоката на движение в дясната лента не би настъпило ПТП.
На мястото на ПТП няма
пътни знаци, които да забраняват или разрешават „обратен завой", няма
непрекъсната осова линия,
която забранява пресичането.
С оглед инерционните сили и скоростта на движение на
лекия автомобил, както и обстоятелството, че товарния автомобил е ударил
странично лекия автомобил, в които се е
намирала ищцата, правилно поставеният предпазен колан /който предпазва основно при челен удар/, в този случай би предпазил пострадалата от изпадане от
автомобила.
Вещото лице е изготвило два броя скици неразделна част
от заключението.
В
с.з. на 08.07.2021г. вещото лице инж. Х.Х. е поддържало изготвеното
заключение, като е пояснило, че пострадалата е "изхвърчала
през задното странично стъкло, може
и през задното стъкло на автомобила, но е
много по-малко вероятно", тъй като инерцията
е била голяма и лекият автомобил е изминал доста път, докато
спре. Ако товарният автомобил "П.
Б." се е движел с 50 км/ч, е можел да предотврати настъпването на
произшествието, лекият автомобил "Ф.",
който се е движел с много ниска скорост, е нямал никаква възможност за
предотвратяване на удара. Ако пострадалата
е била с поставен предпазен колан "не
може да изхвърчи от колата, частта на колана, която е през кръста, държи тялото".
При
този механизъм на удара, ако пострадалата е била с поставен предпазен
колан, ще има някакво движение на тялото, но колана
няма да позволи тялото да "изхвръкне".
В.л. изрично е повторило няколко пъти на зададените му въпроси, че:
"С колан пострадалата не
може да напусне превозното средство. Не може да падне или изхвърчи от колата,
ако е била с поставен предпазен колан." Лекият
автомобил "Ф. Ф." е бил
в спряно положение, в уширение, без маркировка, в
дясната част на пътя. Водачът на л.а. "Ф.
Ф." е видял товарния автомобил, когато е започнал
маневрата, бусът е бил на разстояние от 97,2 м. от мястото на удара,
спирачни следи от лекият автомобил няма.
При удара и двата автомобила са били в
насрещната лента. При движение с позволените 50 км/ч. на т.а. "П.",
който удря л.а."Ф.", лекият автомобил е щял да има
време да си
завърши маневрата.
При така събраните доказателства
съдът намира, че е доказано наличието на деликтно поведение от страна на водача
на товарният автомобил, функционално
обуславяща пряката отговорност на ответника, като застраховател на граждансктата му отговорност, по
следните правни съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства- материалите по приложеното анд №904/2019г. по описа на ГРС
/ведно с досъдебно производство №1752 ЗМ
341/2018г. на РПУ- Габрово/ и заключението на съдебно- техническата експертиза
за установяване механизма на ПТП, се
доказват елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за извършено от водача на увреждащия товарен автомобил нарушаване правилата за
движение, установени в ЗДвП и ППДвП- чл. 21
от ЗДвП. С
поведението си той е станал причина за настъпването на произшествието- ПТП протича на ул. „И." в
гр. Г., като
при максимално
разрешената в ЗДвП скорост за движение в населено място до 50км/ч., скоростта на т.а. „П. Б."
преди удара е 110км/ч., а в момента на удара - 79,2км/ч.
Както е посочило вещото лице инж. Х.Х., ако товарният автомобил
"П. Б." се е движел с 50 км/ч, е можел да предотврати настъпването на
произшествието, докато
лекият автомобил "Ф.", който се е движел с
много ниска скорост, е нямал никаква възможност за предотвратяване на удара,
поради което техническите причини за настъпване на ПТП са: Скоростта на движение от ~
110км/ч. избрана от водач на товарен автомобил „П. Б." и отклоняването на ляво на товарен
автомобил „П. Б." / при
запазване на посоката на движение в дясната лента не би настъпило ПТП/.
С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на застрахования
товарен автомобил е било противоправно, т.е. налице е и този елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Следва да се отбележи, че водачът
на лекият автомобил, в който като пасажер е пътувала пострадалата, също е
извършил нарушение на правилата за движение- чл.25 ал.1 ЗДвП. Той е бил длъжен
да се убеди, преди да започне маневрата, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретната обстановка водачът на лекият
автомобил "Ф. Ф.", който е бил в
спряло положение в уширение, без
маркировка, в дясната част на пътя, е
видял товарния автомобил, когато е започнал маневрата- бусът е бил на разстояние от 97,2 м. от
мястото на удара и се е движел със скорост, която няма как да не
се въприеме като висока /посочено от в.л. Х. в с.з. на
08.07.2021г./. Изложеното обаче не променя установеният по делото факт, че
причина за произшествието е извършеното нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП и ППДвП от водачът на товарният автомобил,
на което се основава претенцията на
пострадалата пътничка и е предмет на
настоящото дело / Р. № 121/ 18.09.2014г. т.д.№ 2859/2013г. ВКС, ТК, І т.о.- при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по
застраховка ГО,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент/.
Видно от представените по
делото писмени доказателства и заключението на в.л. д-р К., при настъпилото ПТП ищцата Д.П. е
получила следните
увреждания - болка и оток в лявата част на лицето /зоната на долната челюст вляво/, клинични данни за мозъчно
сътресение - лека степен, охлузване на кожата в лявата половина на гърба,
счупване на седалищната кост вдясно, счупване на горното рамо на срамната кост
вдясно, счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става. Уврежданията на
лицето и гърба са довели до болка и страдание, за период от около 10-14 дни.
Мозъчното сътресение представлява временно разстройство на здравето, неопасно
за живота /разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК/, с период на възстановяване до
около 3-4 седмици. Счупванията на таза вдясно и на ямката на дясната
тазобедрена става, заедно и поотделно са довели до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник, за срок на обездвижване около 50-60 дни и
срок на нетрудоспособност около 12 месеца /заради засягането на ставната
ямка, за останалите фрактури е около 3 месеца/. Има данни и за посттравматично
стресово разстройство, но същото не е проследено във времето. Проведено е болнично лечение по
повод на мозъчното сътресение, съчетано с профилактично лечение на
посттравматични тромбози /с антикоагулантен медикамент/. Последвало е
домашно лечение с обездвижване на легло за месец и след това ходене с патерици
без натоварване на десния крайник. Не са провеждани операции.
Вещото
лице е посочило също, че болезненият
оток в лявата лицева област и охлузването на гърба представляват леки травми и
от медицинска гледна точка не изискват специализирано лечение, отшумяват без
следи и усложнения. Мозъчното сътресение е функционално смущение в мозъчната
дейност след травма на главата, без структурно увреждане на мозъка. Подлежи на
наблюдение /за предпочитане - в болнични условия/ и
отхвърляне на по-тежка травма на мозъка, като срокът на лечение варира според
тежестта от седмица до четири седмици.
Счупванията на таза и ямката на тазобедрената става
засягат опорната функция на тялото и са в анатомична зона, богато кръвоснабдена
и инервирана, поради което спадат към тежките травми /понякога
с опасност за живота от кървене или емболии/. Налагат антитромботична профилактика /поради
риск от тромбоемболии/, постелен режим и продължителен период на
възстановяване. Възможно е да останат късни усложнения с непълно функционално
възстановяване на опорно-двигателната функция /особено при увреждането на ставната ямка -
ацетабулум/ и продължителен болков синдром, особено при
натоварване. Лечебният период е около 2 месеца. Общият възстановителен период при
ищцата, поради множествените счупвания на таза, е около 1 година. Счупванията
на седалищната и на срамната кост на таза са свързани с носещата функция на
десния крак. След зарастване обичайно функцията се възстановява, въпреки че
сравнително често има болки при смяна на времето или по-силно натоварване.
Счупванията на ацетабулум /ставна ямка на тазобедрената става/ са свързани с по- сложно възстановяване, често непълно
възвръщане на пълната опорно- двигателна функция на крайника. Това води до поява на болка при натоварване
на крайника и смущение при придвижване, намален обем на движение в ставата.
Травмата в лявата лицева област е резултат
от удар с или върху твърд тъп предмет и най-вероятно се дължи на първоначалния
удар отляво от буса, при което тялото на пострадалата се придвижва в посока,
обратна на посоката на удара /инерционен момент/ и
вероятно се удря в части от купето вляво или в детското столче. По същия
механизъм и вероятно от същата травма се получава и мозъчното сътресение.
Охлузването на гърба вляво е резултат от тангенциално въздействие /под ъгъл спрямо повърхността на
тялото/ на твърд тъп
предмет/предмети и най-вероятно се дължи на удар в части от прозореца на
задната врата /трета
врата/ и чистачката на същата
врата, при излитане на тялото от автомобила. Счупванията на таза вдясно се
дължат на силен удар/удари в областта на таза вдясно, както и в дясното бедро /натоварване по оста му/. По-вероятна причина за това счупване е травма от падане на
терена извън автомобила. Пострадалата е седяла отдясно отзад в автомобила и излитането на тялото се е получило при формиране на
центробежна сила в автомобила, при рязкото му завъртане около централната му
ос. Вещото
лице е посочило, че не може да се определи категорично в кой точно момент от завъртането се е
получило, но имайки предвид разположението на пострадалата след ПТП до оградата
вляво по посока на първоначалното движение /по свидетелските показания на
водача на л.а."Р. К."/, това е станало в междинния момент, около или в момента на сблъсъка с
втория автомобил и при наличие на допълнителен вектор на силата /инерционен момент/ в посока към прозореца на
задната /трета/ врата. При поставен предпазен колан, рискът за излитане от
автомобила е значително по-малък,
съответно е значително по- малък и рискът от получаване на травмите на таза. Силовите въздействия ще са
концентрирани в купето на автомобила, с увеличен риск от флексионна шийна
травма при фиксирано тяло.
В
с.з. на 08.07.2021г. вещото лице д- р К. е поддържало изготвеното
заключение, като е пояснило, че момента,
в който пострадалата е "изхвърчала"
от лекия автомобил,
е след първия удар, който е в ляво на автомобила. Със
завъртане на задната част, "се
изхвърля" тялото през прозореца на
задната врата. Вещото
лице е посочило също, че най-вероятно травмата
в таза е получена при падането извън
автомобила. Д- р К. подробно е отговорил на всички въпроси в с.з. касаещи
последиците от поставен или не
предпазният колан в автомобил по принцип и дали в случая ищцата е била с
поставен предпазен колан при произшествието, предвид получените травми. Посочил
е изрично, че при ищцата няма травми, които биха се получили
ако е била с поставен предпазен колан- от самият колан или в резултат на това,
че е бил поставен. Процеса
на възстановяване по отношение на срамната седалищана кост при
пострадалата е добре завършил, но по отношение на ставната
ямка, тъй като там няма само костни структури, а има и ставна повърхност с
хрущял, възстановяването обичайно е по-сложно и по-продължително
и много рядко може да се приеме за пълно, т.е. 100% възвръщане на функцията.
Това в голяма степен обяснява наличните и бъдещи оплаквания на пострадалата.
При прегледа на Д. П. в.л. е установило, че тя може да се движи
самостятелно, има засягане на походката, при натоварване има
оплаквания от болки.
От
показанията на свидетелката Д. В. /майка
на П. С., с който ищцата живее/ се установява, че след изписване на
пострадалата от болницата, тя следвало да продължи да
бъде с поставени катетър
и система. Транспортирали я с линейка до с. К., община Г.,
където живеели и Д. се възстановявала там 30-40 дни, "на
легло". Наета
медицинска сестра от селото й биела инжекции, поставяла
системи, сменяла превръзки. Свидетелката правела
раздвижвания и масажи на пострадалата,
защото тялото започнало да се зачервява, имало
схващане и в шията. Д.П. можела да кърми
детето само легнала. Имала нужда непрекъснато от чужда помощ и
обгрижване. След това започнала да ползва две патерици, после
една и накрая- да ходи с бастун. Започнала
да се движи без помощни средства след три месеца, но не се движела
свободно, придържала се. Докато ползвала
патерица пак имала нужда от помощ. За детето се
грижел синът на свидетелката /бащата на детето/.
Д. имала много много болки, продължили
дълго време, боляла я главата и тялото. И сега не била
напълно възстановена. Изпитвала
паник атаки, особено когато детето се отдалечава от нея, започвала
да плаче, кръвното ѝ падало,
не искала да стои сама, не искала да пътува, вечер често плачела.
За паник атаките и безпокойството потърсили
медицинска помощ от психиатър, Д. проемала лекарства
изписани от него. И сега не можела да тича,
притичвала, когато се движела
повече време й изтръпвали пръстите, схващала
се, имала болки към гърба и надолу до пръстите на крака. Д.
често изпитвала болки в резултат на травмите, останали
надебелявания по сухожилията и мускулната тъкан, които не могли
да се раздвижат, казвала че я боли врата и
главата, плачела от болка. Вечер преди
заспиване изпищявала, казвала, че
й е много трудно и мъчно, имала тежък
период на изживяване. От един месец работела в
заведение за хранене в гр. В. Т., като
сервитьор- до местоработата я откарвал с лек автомобил П. С.
или нейна приятелка.
При така събраните писмени и
гласни доказателства категорично е доказано по делото, че
е настъпило застрахователно събитие и вреди като пряк и непосредствен резултат
от непозволеното увреждане, поради което са налице основания за ангажиране
отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432 ал.1 КЗ, при действието
на който е настъпил юридическият факт, от който ищцата черпи своите права.
Отговорността на застрахователната компания е съгласно сключеният договор за
застраховка „гражданска отговорност” валидна и действаща към датата на ПТП- 04.06.2018г.
Отчитайки всички посочени
по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, е в
размер на сумата 60 000 лева.
При
преценка по чл. 52 ЗЗД
съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата обстановка
в страната към момента на увреждането, което е
на 04.06.2018г., с цел формиране на обществено- оправдана мяра за
справедливост, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968г., следва да бъдат преценени и
анализирани в тяхната съвкупност, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ. справедлив.
В
случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на
обезщетението следва да се отчетат:
-
болка и оток
в лявата част на лицето, клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен,
охлузване на кожата в лявата половина на гърба;
-
счупване на
седалищната кост вдясно, счупване на горното рамо на срамната кост вдясно,
счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става;
-
периодите на възстановяване от счупванията на таза вдясно и на ямката на дясната
тазобедрена става, заедно и поотделно са довели до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник, за срок на обездвижване около 50-60 дни и
срок на нетрудоспособност около 12 месеца /заради засягането на ставната
ямка, за останалите фрактури е около 3 месеца/;
- проведеното болнично лечение по повод на мозъчното
сътресение, съчетано с профилактично лечение на посттравматични тромбози /с антикоагулантен медикамент/;
- последвалото домашно лечение с
обездвижване на легло за месец и след това ходене с патерици без натоварване на
десния крайник, както и необходимостта през това време от чужда помощ за самообслужване;
- по-сложното и продължително възстановяване по
отношение на ставната ямка, което много рядко може да се приеме за пълно, т.е.
100% възвръщане на функцията, което обяснява наличните и бъдещи оплаквания на
пострадалата от болки при прегледа и
лекото засягане на походката й.
Като
обстоятелства, обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението в
случая трябва да се отчете:
- липсват усложнения;
- не са провеждани операции;
- периодите на възстановяване от уврежданията
на лицето и гърба са довели до болка и страдание за период от около 10-14 дни;
мозъчното сътресение представлява временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, с период на възстановяване до около 3-4 седмици;
-
болезненият оток в лявата лицева област и
охлузването на гърба представляват леки травми и от медицинска гледна точка не
изискват специализирано лечение, отшумяват без следи и усложнения;
-
процеса на възстановяване по отношение на срамната седалищана кост при
пострадалата е добре завършил;
- пострадалата може да се движи самостоятелно,
работата, която упражнява е свързана с много движение /сервитьорка/, което сочи
на добро възстановяване;
- преодоляването на стреса от произшествието-
ищцата всеки ден пътува с автомобил до работното си място, като до там я
откарва П. С. /водача на лекият автомобил от произшествието/ или нейна приятелка /св. В./.
Налице
е обаче съпричиняване от страна на пострадалата- тя обективно е способствала за вредоносния
резултат, като е пътувала без поставен предпазен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а ЗДвП, водещо до намаляване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД на дължимото обезщетение. Приносът на пострадалата е надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда и доказан по категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Въз основа на заключението на съдебно автотехническата
експертиза, която изяснява механизма на настъпване на ПТП, както и на
заключението на съдебно- медицинската
експертиза, съдът намира, че е налице причинна връзка между поведението на пострадалата, с което тя
обективно е създала предпоставка/
възможност за настъпване на най- тежкото си увреждане- счупване на седалищната
кост вдясно, счупване на горното рамо на срамната кост вдясно, счупване на
ставната ямка на дясната тазобедрена става. Налице е връзка между нейното
бездействие- неизпълнение на задължението си да пътува с поставен предпазен
колан /отразено и в надлежно приложеното анхд №904/2019г. на ГРС/ и
посоченото счупване на седалищната кост
вдясно, счупване на горното рамо на срамната кост вдясно, счупване на ставната
ямка на дясната тазобедрена става. Ако
пострадалата е била с поставен предпазен колан при този механизъм на удара,
колана няма да позволи тялото да "изхвръкне" от колата. Със завъртане на задната част на автомобила
тялото на Д. П. е било "изхвърлено" през прозореца, като травмата в
таза е получена при падането извън автомобила, което би било предотвратимо при
изпълнение на задължението да пътува с поставен предпазен колан. При този
механизъм на ПТП конкретното увреждане, като вид и степен, не може да бъде получено от движението на
тялото в колата / в.л. инж.Х. и в.л. д-р К./. На база на конкретния
механизъм на ПТП и получените вследствие на него травми, се обосновава
категорично причинно- следствена връзка между констатираното от доказателствата
по делото и двете вещи лица, че
пострадалата е била без поставен предпазен колан и настъпването на конкретното
най- тежко получено от нея увреждане /Р.№85/01.07.2020г.
тд №843/2019г. ІІ ТД, ВКС; Р.34/15.07.2019г. тд №1562/2018г. ІІ ТО ВКС и др./.
В тази връзка неоснователни са възраженията в писмената защита на ищцовата
страна, че не е налице съпричиняване от страна на П., защото при поставен
предпазен колан в някои случаи хипотетично /не се отчита конкретният механизъм
на ПТП/ можело да се получат по- тежки увреждания.
На основание изложеното съдът приема, че процента
на съпричиняване е 30% от страна на ищцата за настъпване на вредоносния за нея
резултат.
При така определеното като размер обезщетение 60 000
лева, намалено с процента на съпричиняване от страна на пострадалата /30%/,
дължимото обезщетение е в размер на сумата 42 000 лева. На 19.03.2020г. Д. П. вече е получила от "Дженерали
застраховане" АД сумата 22 800 лева обещетение на неимуществени вреди. Следователно
застрахователят следва да й да заплати
още сумата 19 200 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и
доказан, ведно със обезщетение за забава за периода от момента на предявяване
претенцията от увреденото лице пред застрахователя- 06.03.2020г. /посочване на
банкова сметка ***- л.62/, а не от
момента на увреждането, както е претендирано в исковата молба. В останалата част, до пълният претендиран
размер, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
РАЗНОСКИ: Ищцата е била освободена от такси и разноски
по делото- определение №260034/19.02.2021г. "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД следва да заплати на процесуалният
представител на ищцата, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА вр. съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба№ 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата 689,06 лева,
съобразно уважената част от претенцията. На третото лице- помагач не се дължат
разноски- чл.78 ал.10 ГПК. На осн. чл. 78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати разноски на "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, в размер на сумата 750,50 лева съобразно представеният
списък по чл. 80 ГПК. "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК030269049 следва да заплати по
сметка на ОС- Габрово: държавна такса в размер на 768 лева, както и 48,20
лева разноски за експертизи /заплатени
от бюджета на съда/, съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК030269049
със седалище и адрес на управление: гр. София 1504, бул. Княз Александър
Дондуков 68, да заплати на Д.Д.П. ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 432 КЗ,
сума в размер на 19 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от ПТП настъпило на 04.06.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020г., до окончателното заплащане на сумата, като за
разликата от присъдения размер до претендирания размер от 90 000 за
неимуществени вреди и за начален момент на лихвата от 04.06.2018г., ОТХВЪРЛЯ претенциите,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
"ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК030269049 със седалище и адрес на
управление гр. София 1504, бул. Княз Александър Дондуков 68, да заплати по
сметка на ОС- Габрово: държавна такса в размер на 768 лева, както и 48,20
лева разноски за експертизи, на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Д.П. ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК030269049, със седалище и адрес на
управление гр. София 1504, бул. Княз Александър Дондуков 68, разноски в размер
на 750,50 лева, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК030269049
със седалище и адрес на управление гр. София 1504, бул. Княз Александър
Дондуков 68, да заплати на адв. Л.Г.Г. от АК- Перник, сумата от 689,06 лева
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата,
на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА вр. съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба№ 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е постановено при участието на трето
лице- помагач ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ, ЕИК040638060.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВТАС в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: