Решение по дело №1487/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260772                 25.05.2021 година              гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                  ХХ граждански състав

На двадесет и шести април                      две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретар Светлана Тонева  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 1487/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Б.Б. против Н.Д.И., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че в качеството й кредитополучател по договор за паричен заем от 21.03.2017г. дължи на ищеца сумата от 5000 лева изискуема главница за периода от 29.03.2017г. до 07.06.2017г., сумата от 174.27 лева договорна лихва за периода от 29.03.2017г. до 07.06.2017г., сумата от 368.71 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.05.2017г. до 07.06.2017г., сумата от 1210.53 лева обезщетение за забава за периода от 29.03.2017г. до 08.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

               Ищецът твърди, че на 21.03.2017г. ”***“ ООД е сключил с ответницата договор за паричен заем, по силата на който на И. даден кредит от 5000 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 11 седмични вноски, до 07.06.2017г. Вноските по кредита съставляват изплащане на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Дължи се неустойка  поради непредставяне на уговореното с договора обезпечение. Ответницата е изплатила само 854.32 лева, с които са погасени 554.32 лева неустойка и 300 лева лихва за забава. В последствие с договор за цесия от 25.03.2019г. вземането по кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответника е пратено писмо с уведомление за цесията. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.

               Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответницата чрез особения си представител е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Счита договора за заем за недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта е по-малък от 12. Не е посочен и начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Неустойката е скрита печалба, което е следвало да се включи в общата главница от 5000 лева, при което ГПР би надвишил 50%. С неустойката се цели натоварване на заемателя с допълнителни финансови разходи. Тя противоречи и на чл.33 ЗПК, според който при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума. Нищожна е и договорната лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като тя е на стойност по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Не става ясно от договора как се разпределят вноските между различните неизплатени суми. Изискването за предоставяне на обезпечение съдържа много ограничения и конкретно определени параметри, които предвид краткия срок за изпълнение на практика правят задължението неизпълнимо. Ето защо неустойката всъщност е добавка към възнаградителната лихва и е сигурна печалба за ищеца. Заявява се, че при недействителен договор се дължи връщане само на главницата, а платените от ответницата лихва и неустойка следва да бъдат прихванати от неизплатената главница.

               Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.

               Сключен е бил договор за паричен заем № ***/21.03.2017г. между кредитора “***“ ООД и длъжника Н.Д.И.. Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от 5000 лева, който е следвало да се върне на общо 11 седмични погасителни вноски. Всяка погасителна вноска е в размер на 470.39 лева, като в нея са включени част от дължимите главница и лихва. Датата на последното плащане на вноските по кредита е 06.06.2017г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 30% на година. Общият размер на всички плащания е 5174.27 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 34.896%. Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: 1. запис на заповед, издаден от заемателя и 2. Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които отговарят комулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 923.01 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 2 към договора.

               В исковата молба се съдържа признание, че длъжницата е заплатила само част от дължимите суми. Кредитът е усвоен от нея реално, тъй като чл.4 от договора гласи, че заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума от 5000 лева.

               При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите суми, уговорени с договора, не са платени. В същия смисъл е и изготвената икономическа експертиза, която е установила, че са били платени само 854.30 лева, с които са погасени част от начислените неустойки и такси. Остават неплатени и съответно дължими 5000 лева главница, 174.27 лева договорна лихва, 368.71 лева неустойка и 897.29 лева такси. Доколкото кредитът е следвало да се върне на 11 седмични плащания, от които последното е на 06.06.2017г., съдът приема, че крайният падеж е настъпил. Ето защо всички суми са станали изискуеми поради настъпване на падежа.

               Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с цесия. С договор за цесия от 25.03.2019г. “***“ ООД е прехвърлил на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД редица вземания, описани в Приложение № 1, сред които и вземанията по процесния договор. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма данни писмото да е връчено на лицето. Това обаче е без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба на особения представител на ответницата в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Такова връчване на напълно допустимо, тъй като особеният представител има представителната власт да получава всякакви волеизявления на насрещната страна, касаещи спорния предмет, включително материалноправното заявление, че вземанията са прехвърлени на нов кредитор. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжницата и кредитор по вземанията е ищецът по делото.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на тези императивни норми, поради което договорът не е нищожен в цялост.

               Неоснователно е възражението, че договорът е нищожен поради нарушение на изискванията за шрифта, на който е написан. Дори шрифтът да е по-малък от 12, следва да се прилага директива на ЕС 2008/48, която не съдържа изискване за шрифта, поради което чл.10, ал.1 ЗПК в тази част не може да се приложи и договорът не е нищожен на това основание.

               Нищожна обаче е клаузата за заплащане на неустойка. В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

               При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като клаузата за неустойката е нищожна, такова вземане не е възникнало в полза на ищеца и искът за него е неоснователен.

               Останалите вземания се доказват по основание и размер. Не е платена изцяло чистата главница от 5000 лева, макар падежът на последната вноска отдавна да е изтекъл. Ето защо главницата се дължи от ответницата. Възнаградителната лихва, цена на кредита, също не е платена, като нейният размер се доказва както от договора, така и от експертизата, а именно 174.27 лева. Тази лихва не е нищожна поради факта, че надвишава три пъти законната лихва, както твърди ответницата. Договорната лихва е част от ГПР, който следва по закон да не надвишава пет пъти размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/, като в случая това законово изискване е спазено, тъй като ГПР е 34.896%. Ето защо е без значение размерът на лихвата, след като този размер не е по-голям от размера на ГПР, а той от своя страна е под 50%.

               Неплащането на вноските по заема на падежите им е поставило длъжницата в забава, поради което тя следва да заплати и мораторно обезщетение. По отношение на размера му съдът взема предвид експертизата, която е извършила изчисления върху всяка месечна вноска по главница, за периода от датата на падеж до датата, предхождаща подаването на заявлението по чл.410 ГПК и е установила, че лихвата за забава се равнява на 1318.99 лева.

               Съдът обаче съобразява, че според експертизата, за неустойки са платени 554.30 лева. Както беше прието, неустойка не се дължи, тъй като разпоредбата, която я предвижда, е нищожна. Платените суми за неустойка ще са дадени без основание. Следователно платените за неустойката 554.30 лева трябва да се счете, че са погасили не неустойката, а са послужили за погасяване на договорната лихва и част от мораторната лихва, които вземания са дължими. Ето защо БРС приема, че договорната лихва от 174.27 лева е изцяло платена от длъжницата, отделно са погасени 380.03 лева от мораторната лихва.

               Следва решение, с което се признае, че ответницата дължи на новия кредитор 5000 лева за главница и 830.50 лева за мораторно обезщетение /1210.53 лева – 380.03 лева/, ведно със законната лихва върху главницата до изплащането. За неустойката от 368.71 лева, договорната лихва от 174.27 лева и остатъкът от мораторната лихва /горницата над 830.50 лева до 1210.53 лева/ искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 1022.98 лева и разноски в заповедното дело от 159.78 лева, съразмерно на уважената част от иска.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И: 

 

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.И., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № ***/21.03.2017г., сумата от 830.50 лева /осемстотин и тридесет лева и петдесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 29.03.2017г. до 08.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.12.2019г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2019г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 174.27 лева договорна лихва за периода от 29.03.2017г. до 07.06.2017г., за сумата от 368.71 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.05.2017г. до 07.06.2017г. и за горницата над 830.50 лева обезщетение за забава до целия претендиран размер от 1210.53 лева.

               ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 1022.98 лева /хиляда двадесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 159.78 лева /сто петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ разноски по заповедното дело. 

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

Вярно с оригинала: СТ                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)