Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
07.08.2019 година, град
София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети април през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 1934 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 17540 от 02.11.2016 г., постановено по
гражданско дело № 4263 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 117 състав, бил прекратен брака, сключен между Т.З.Л. и Д.
Л.Л., като дълбоко и непоправимо разстроен по обща вина; постановил след
прекратяване на брака жената да носи фамилното име Д., ползването на семейното
жилище, находящо се на адреса на мъжа, предоставил нему; изменил Решение №
723/29.11.2011 г., постановено по гражданско дело № 1641 по описа за 2011 г. на
Районен съд, гр. Търговище, както следва – Бащата да има право да взема сина си
М.Т. Л., роден на *** г., със задължение да го връща, всяка първа и трета
събота от месеца от 09 до 18 часа, а след шест месеца от влизане на решението в
сила-да го взема с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от 09 до 18
часа, както и през първите половини на зимните и пролетните ученически ваканции
и за по две седмици през летните, извън годишният отпуска на майката и осъдил
бащата да заплаща за сина си, чрез майка му, месечна издръжка от 170 лева,
считано от 07.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава, като отхвърлил
исковете за изменение на издръжката и режима на контакти в останалите им части;
осъдил Т.Л. да заплати по сметка на СРС държавни такси от 75 лева, а Д. Л. – 25
лева.
Недоволен от така постановеното решение останал Т.З.Л.,
ищец по в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който
обжалва същото в частите му относно увеличения размер на присъдената в негова
тежест издръжка и определения режим на лични контакти с детето М., с оплаквания
за неправилност. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да измени решението в обжалваните части, като отхвърли претенцията на
другата страна за изменение на Решението по гражданско дело № 1641/11 г. на РС,
Търговище досежно издръжката и уважи претенцията му разширяване на определения
му режим на лични отношения с детето. Претендира сторените по водене на делото
разноски.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване, като
претендира разноски по представен списък. Не прави възражения за прекомерност
по отношение на разноските на другата страна.
В писмения си отговор насрещната страна-Д. Л. Д., ответница
и насрещен ищец в първоинстанционното и въззиваема страна по жалбата на ищеца в
настоящето производство, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части за правилно и
обосновано. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като
й присъди сторените деловодни разноски.
Недоволна от постановеното по спора решение останала и
ответницата Д. Л. Д., която обжалва същото в частите му относно ползването на
семейното жилище, както и в частта досежно определения режим на лични отношения
на бащата с детето с оплаквания за неправилност. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните
части, като предостави ползването на семейното жилище до навършване на
пълнолетие от детето М.и постанови режим на лични отношения на детето с бащата,
съобразно посочения в жалбата й.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа заявеното в отговора становище, както и въззивната си
жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да се потвърди в
обжалваните от ищеца части и отмени в обжалваните от нея части, като се уважи
изцяло въззивната й жалба. Претендира сторените разноски, за които представя
списък. Не прави възражения по отношение на разноските на другата страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ищецът в
първоинстанционното производство депозира писмен отговор на въззивната жалба,
подадена от ответницата, като оспорва същата като неоснователна и излага
съображенията си за това, като при уважаване на жалбата на другата страна в
частта относно ползването на семейното жилище, претендира осъждането й за наем
на същото В съдебно заседание поддържа заявеното в отговора си становище по
жалбата на Д.Д. и пледира за отхвърлянето й.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от
обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите
са допустими.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите,
въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила като необжалвано в частите, досежно прекратяването на брака, вината на
съпрузите за разстройството на брака, в отхвърлителната част над присъдения
размер на издръжката от 170 лева до претендирания размер от 200 лева и фамилното
име на жената след прекратяването на брака. Спорът относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето е разрешен с влязло в сила
решение, като никой от родителите не е искал изменението му по реда на чл. 59,
ал. 9 от СК, поради което съдът не се е произнесъл по тези въпроси.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по предявен от Т.Л. срещу Д. Л. брачен иск с правно основание чл.
49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК -за прекратяване на брака на страните като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, съединен с небрачни искове
за ползване на семейното жилище, негова собственост и определяне на по-разширен
от определения с Решението по гражданско дело № 1641/11 г. на РС, Търговище
режим на лични отношения с детето М., като твърдял, че обстоятелствата, при
които същия е определен са се променили значително.
Ответницата също заявила становище за прекратяване на
брака, но по вина на мъжа, като оспорвала основните факти и обстоятелства от
исковата молба, но не и окончателната раздяла между страните, претендирала ползване
на семейното жилище, намиращо се на адреса на ищеца, до навършване на
пълнолетие от детето, както и увеличение на издръжката му от бащата от 140 на
200 лева, като се отхвърли претенцията на първоначалния ищец за изменение на
Решението по гражданско дело № 1641/11 г. на РС, Търговище в частта му относно
режима на лични отношения между бащата и детето. Правела искане, след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Д..
За да постанови съдебния си акт в обжалваните части,
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора са съпрузи и имат малолетно дете, като с
Решение по гражданско дело № 1641/11 г. на РС, Търговище, родителските права по
отношение на него били предоставени за упражняване на майката, а на бащата били
определени издръжка и режим. Към онзи момент майката била в отпуск за
отглеждане на дете, като доходите на родителите не се установили. Бащата за
миналата година (2015 г.) декларирал доход от 2105 лева, пред социални
работници заявил доход в размер на 500-1000 лева, като се осигурявал върху 420 лева.
По делото били разпитани по двама свидетели, водени от
всяка от страните и техни близки, които естествено давали напълно различни
показания.
Независимо от това, било безспорно, че съпругата
напуснала семейното жилище с детето, преди навършване на месечна възраст от
него, и отишла да живее при родителите си извън гр. София, а понастоящем
живеела в тяхно жилище тук, което е равно по площ на семейното. От раздялата им
бащата не бил виждал сина си, а разривът в отношенията между съпрузите бил
предизвикан от основополагащи религиозни, философски и битови различия помежду
им.
Приел също, че основна вина за прекъснатата връзка
между бащата и роденото от брака дете е на майката, както и необходимост от
плавно разширяване на контактите помежду им.
Счел, че майката има задоволена жилищна нужда, при което е безсмислено
да й се предостави ползването на семейното жилище, за което тя ще дължи
обезщетение за ползване, чийто размер е по-висок от издръжката за детето.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя в цялост установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт:
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелите Й.Т.Л., З.Т.Л., двамата родители на ищеца, Д. И.П.и Й.И.Д.,
съответно майка и леля на ответницата, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира
същите в частите им, кореспондиращи с наведените от страните твърдения, дадени
в резултат на лични възприятия на същите свидетели за изнесените пред съда
факти, попадащи в предмета на въззивна проверка.
Във въззивното производство също са събрани писмени и
гласни доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват
удостоверение за доходите на Д.Д., годишна данъчна декларация на Т.Л., както и
справка за осигурителния му доход, както и заключенията на допуснатите съдебно
техническа и психологична експертизи.
Анализът на посочените документи сочи, че за периода
месец май 2018 г. до месец февруари 2019 г., включително, Д.Д. реализирала
брутен доход в размер на общо 9855 лева, или за посочения период, същата е
разполагала със средномесечен брутен доход от 985,50 лева. Едновременно с това
за данъчната 2018 г., бащата декларирал доходи с оглед определяне на дължимия
годишен корпоративен данък, като горната декларация касаела „Б.С.“, с ЕИК ********,
посочено като нефинансово предприятие. За периода март 2018 г. – февруари 2019
г. същият, като самоосигуряващо се лице, се осигурявал върху минималната
работна заплата, в размер на 510 лева до 01.01.2019 г., а след това върху
сумата от 560 лева.
По делото е изслушано заключение по допусната съдебно
техническа експертиза, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно, поради което го кредитира в цялост. Същото не се оспорва от
страните. Съобразно същото средната месечна пазарна наемна цена на семейното
жилище е 582 лева.
Изслушано е и заключение на допуснатата съдебно
психологична експертиза, което не се оспорва от страните, а съдът също приема
като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, като го кредитира изцяло.
Съобразно същото детето не познава своя баща, като му е известно единствено
заявеното от майката, че той е бил против това то да бъде имунизирано и да
посещава училище. Независимо от това детето нямало собствено негативно
отношение към бащата, проявявало любопитство и интерес, като го обозначавало
като въпросителна в своя живот и го наричало „моят баща“ и „татко ми“. Детето
само привидно било в стабилно емоционално състояние, като при него се
наблюдавала склонност към вълнение, безпокойство и напрежение. По време на
събеседването то постоянно се движело върху стола, на който седяло, на моменти
дори леко се измествало заедно с него, гримасничело, докато рисувало,
коментирало беззвучно работата си. Щрихът на рисунките му бил множествен и
засилен, което вещото лице сочи като израз на безпокойство и напрежение. Счита,
че в детето съществува психологичен конфликт, който то изразявало по следния
начин – „Най-хубавото време в моя живот е… когато … изхвърля тези мисли
(относно баща му и ситуацията, в която се намира) и събера всичките тези
знания, с които космическата ера ще дам много голям рекорд“. Вещото лице сочи,
че при детето не може да се обсъжда конфликт на лоялност към бащата, когото то
не познава. М.проявявал своята детска „мъдрост“ в желанието за равенство в
конфликта. Въпреки упражнените над детето известни негативни въздействия по
отношение на представата му за неговия баща, не можело да се твърди, че е
развит синдром на родителско отчуждение от този родител. Детето правело
стереотипни изявления по отношение на бащата, но същевременно силно се нуждаело
от това да го познава и той да участва в живота му. По отношение на бащата
вещото лице сочи, че при него не са налични болестни отклонения от психичната
норма, нито дисхармоничност на характера и нагласите до степен на личностово
разстройство. Същият обаче бил пасивен по отношение на проблемите и бягал от
отговорността си като баща. Той очаквал, по един незрял и нереалистичен начин,
детето само да го потърси чрез социалните мрежи и да се гордее с него,
научавайки за личните му постижения като изявен фотограф. Личностовата му
структура била такава, че той не можел да прояви адекватно самоутвърждаващо
поведение в конфликта и да предприеме мерки за разрешаването му. Намирал се в
състояние на стрес и фрустрация от наложените му, нежелани външни ограничения.
Тези особености на бащата, заедно със съобщеното от майката, налагали оказване
на помощ и наблюдение на начина, по който ще се реализира връзката му с детето. В емоционално отношение
той разполагал с ресурс да даде внимание и обич на детето си, като притежавал и
разностранни интереси, с които да допринесе за развитието на детето като личност.
Вещото лице сочи също, че понастоящем самото дете е на такава възраст, че би
могло само да го насочва по отношение на своите навици, предпочитания и
потребности, с които бащата би се съобразил. В заключение вещото лице
препоръчва първоначално контактите на детето с бащата да се реализират с професионалната
помощ и под наблюдението на социалните служби за около шест месеца, което ще
даде възможност освен това да се проверят и нагласите на майката, комуникацията
с която е еднопосочна и се осъществява, по нейна инициатива, от скрит номер.
След изтичане на този срок, препоръките на вещото лица са за почасово виждане
на детето с бащата, в присъствие на
майката за около два месеца, преди да се премине към обичайния режим на
контакти с преспиване при бащата през два уикенда в месеца, споделяне или редуване
на ваканциите и празниците на детето.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, родителите
заявяват следното :
Бащата Т.Л. споделя, че около седмица след раждането
на детето М., майката тайно от него напуснала дома с детето. Впоследствие той
получил съдебни книжа, но не искал да се изправя срещу семейството си. Поради
това се явил и делото било решено в полза на майката, а той оттогава плащал
присъдената за детето издръжка и се опитвал да се свърже с майката, за да
осъществи контакт с детето. Не искал да ползва съдебен изпълнител за привеждане
в изпълнението на решението, в частта относно определения му режим на лични
отношения с детето М., като не искал да причинява това на детето си.
Самоопределя се като неконфликтна личност и искал всичко да се нареди кротко.
Виждал, че майката и детето не искали да живеят при него и не можел да ги спре
да живеят другаде, но счита за нормално да вижда поне детето. За М.той бил
информиран от други хора, като последният му контакт с него бил индиректен – чрез сестра му и
нейния съпруг, които му показали детето му на снимка, след като били допуснати
да го видят през 2012-2013 г. От общи познати разбрал, че след като майката
вече не ползвала отпуск за отглеждане на дете, тя с детето се върнали в гр.
София. Той обаче нямал контакт с нея и с родителите й, а поради това и с
детето. Разбира, че при създалата се ситуация за детето М.той самият се явява
един напълно непознат човек и това му тежало. Счита за нормално, първоначално,
за около шест месеца, срещите му с детето да са в присъствието на майката, във
формата на съвместни разходки, в неформална обстановка. Така детето можело да
се убеди, че двамата му родители общуват помежду си по нормален начин, че той
не му е чужд човек, след което да се премине, към претендирания от него режим.
Споделя също, че след раздялата си с майката, си сменил работата, като преди
раздялата им се занимавал с програмиране и финансово бил доста по-добре. След
това започнал да се занимава с фотография, тъй като му било тежко, а така
виждал повече хора. Иска да се оправят нещата, поне само за детето, като
заявява, че е готов на компромиси, независимо от стореното от другата страна,
заради детето, за да израсне с баща и да има самочувствие.
На свой ред майката Д.Д., като майка на детето М.,
оспорва твърденията на бащата, че той е търсил контакти с детето, като тя не си
сменяла нито местоработата, нито телефона, нито адреса. Признава, че в края на
2012 семейството на сестрата на въззивника дошли на гости за да видят детето и
това не им било отказано. Сочи, че след като сестра му е могла да види детето,
не е имало никакви пречки за бащата и неговите родители. Споделя, че бащата бил
такъв човек, че забранявал поставянето на ваксини на детето, за да бъде то с чиста
кръв, отказал да й се прелее кръв след раждането, изявил желание раждането да
стане в дома им, а не в болнично заведение. Отказал и всички изследвания, които
се правели на децата след раждането, включително за определяне на кръвно-груповата
му принадлежност. Забранявал всякакво медицинско лечение, ходенето на лекар и
зъболекар. Поради това изразява притеснение, че детето може да се окаже
беззащитно, ако остане само с бащата, и той можел да му навреди, ако например
го оставел, без лечение (както сам казвал „Бог ще го излекува“) при вдигане на
висока температура. Бащата освен това се противопоставял детето да има единен
граждански номер, поради вписването му регистър и последващи наказания, на
хората, вписани в него. Споделя, че бащата, с други хора, сформирал комуна,
която нарекли „Братско общение в тревожни времена“, като търсели съмишленици за
здравословен живот извън големите градове и селата, далеч в планините, където
да се лекуват от само себе си и да живеят без никаква комуникация. Твърдял
също, че банките са от дявола и имал книги за самолечение, в които били описани
странни прийоми, предполагащи ядене на сурови вътрешности на животни, което й
струвало странно и неморално и тя не можела да остави детето само при такъв
човек. Признава, че се сдобила с тази информация преди раздялата им през 2011
г. и не го била виждала от тогава. Опасява се, че от тогава нещата при бащата
можели да са се влошили и тя се страхувала за живота на детето, поради това, че
той постоянно отправял заплахи към нея и детето. Поради това и на базата на
тази информация тя основавала жалбата си, като нямала актуална информация за
настоящите възгледи на бившия си съпруг. Сайта на „Братско общение“ обаче
продължавал да съществува, като пропагандирал живот в комуна, без електричество,
а бащата забранявал детето да ходи на детска градина и училище, като трябвало
да се обучава в къщи и забранявал всякакви медицински интервенции и други
елементарни неща.
С оглед установяване интересите на детето, по делото
са призовани съответните ДСП по неговото местоживеене и това на родителите му.
В последния приет по делото социален доклад, ДСП
„Младост“, изразява становище, че в интерес на детето е да се осигури
отглеждането му в условия, осигуряващи физически, психически и емоционален
комфорт, както и режим на лични отношения с другия родител, който да не
нарушава ежедневието на детето. Сочи се, че докладът е изготвен, след извършено
посещение на адреса на майката и детето и проведена среща и разговор с тях. Сочи
се, че майката и детето живеят в апартамент на посочения адрес, състоящ се от
кухня, свързана с детската стая, ползвана от М., и втора стая, ползвана от
майката, както и санитарни помещения, поддържан в добро техническо и хигиенно
състояние и обзаведен с всички необходими мебели и електроуреди. По данни на
майката, тя работела в Агенцията по заетостта, но не посочила какъв доход
реализира, като получавала помощ за отглеждането на детето от своите близки. По
нейни данни, детето не познавало баща си и той бил чужд човек за него, а като
причина за това състояние посочила липсата на интерес от страна на бащата.
Детето не познавало и близките на бащата, като според нея родителите му
посещавали евангелска църква в гр. Ямбол. Споделила, че детето е в първи клас,
но отказала да посочи кое училище посещава. При проведения разговор с
малолетния, М.споделил, че обича да играе навън, да кара колело и тротинетка,
да реди конструктори, имал приятели в блока и в училище.
На свой ред, ДСП „Лозенец“, в приетия социален доклад,
изразява становище, че в интерес на детето е родителите да поемат своята
отговорност, като постигнат споразумение относно мерките, касаещи упражняването
на родителските права, възпитанието и издръжката на детето. Счита, че детето не
следва да бъде въвличано в конфликта между родителите, като това би се отразило
неблагоприятно на неговото бъдещо цялостно развитие. Необходимо било родителите
да осигурят сигурна и спокойна семейна среда, която ще съдейства за правилното
функциониране на детето, неговата успешна социална адаптация и личностно
утвърждаване. Сочи се, че според събраните, при проведен разговор с бащата
данни, той не общувал с детето от около осем години, като контактите им са
прекъснати. Това състояние се преценява като риск за детето, тъй като за
правилното му личностно развитие то се нуждаело да има пълноценен контакт и с
двамата си родители и нарушаването или драстичното прекъсване на връзката
„дете-родител“ не е в интерес на М.и в бъдеще би рефлектирало пряко на
емоционалното му състояние, като би се отразило негативно на психическото му
развитие. Счита, че следва да бъдат осъществявани контакти на детето с бащата,
съгласно определен от съда режим. Сочи се също, че данните в доклада са събрани
в резултат на разговор с бащата. Според споделеното от него, той освен, че няма
никакви контакти с детето почти от раждането му, няма представа кой е личния
лекар на детето, нито кое училище посещава. Няма и информация за потребностите
и дневния режим на детето, подчертава, че детето не го познава, а той няма
никаква информация за сина си, включително и за това как изглежда понастоящем.
Споделил, че всяка седмица звънял на майката по телефона, но тя не приемала
обажданията му. Според него, родителите й също я подкрепяли така, че той да
няма контакти с детето. Непосредствените грижи за детето се полагали от
майката, а той плащал месечна издръжка в размер на 140 лева. Бащата живеел сам
в собствено жилище, представляващо апартамент с жилищна площ от 50 кв. м.,
състоящ се от две стаи, кухненски бокс, баня и тоалетна, като в него се
поддържала добра хигиена. Той декларирал, че работи като фотограф на свободна
практика, с доход, чийто размер варирал от 450 до 1000 лева месечно. Посочил
също, че е собственик на фирма „Б.С.“ ЕООД.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
По жалбите
на страните в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето :
Жалбите са неоснователни, по изложените в тях доводи,
предвид следното:
Оплакванията на бащата, че определеният му режим е
рестриктивен и недостатъчен, не кореспондират на установеното по делото
състояние на липса изградена емоционална и доверителна връзка между него и детето,
като самият баща няма никаква информация за сина и дори няма представа как
изгледа той понастоящем. Нещо повече, последния контакт на бащата с детето
датира от времето, преди раздялата на съпрузите, настъпила броени дни след
раждането на самото дете, като това обстоятелство е безспорно в отношенията
между страните. Той не познава нуждите, потребностите и интересите на самото,
като признава, че за той би бил на практика чужд човек. При това положение,
несъмнено е, че до предвидения от законодателя с разпоредбата на чл. 59, ал. 3
от СК би могло да се стигне само след възстановяване и изграждане на
доверителна връзка между детето и бащата. Следователно, изводите на
първоинстанционния съд, че контактите на бащата с детето следва да се
разширяват плавно е правилен, като едновременно с това, настоящият въззивен
състав намира, че е удачно определянето на защитни мерки в полза на детето за
препоръчания от вещото лице по допусната съдебно психологична експертиза шест
месечен срок, след което да се премине към самостоятелни почасови контакти. При
така установените факти, разширяването на режима до обема, предвиден с
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК не е възможно, доколкото, предвид
предходното поведение на родителите липсва сигурност, че и тези мерки ще се изпълняват
ефективно. Без реалното възстановяване на отношенията между детето и бащата,
определянето на режим в претендирания от последния обем, не е възможно,
доколкото липсва реална възможност да се прецени конкретния интерес на детето,
от (не)осъществяването на режим с бащата, основан на предположения за евентуално
благоприятно развитие на отношенията им и генериращ ново напрежение в
отношенията между родителите.
Оплакванията в жалбата на майката са за това, че самостоятелния
режим на контакти на детето с бащата след изтичане на определения от
първоинстанционния съд шестмесечен срок от влизане на решението в сила, злепоставя
интересите му, предвид особените възгледи на бившия й съпруг за живота, не
намират опора в доказателствената съвкупност. Следва да се отбележи, че
наблюденията на тази страна за описаното поведение на бащата са актуални към
датата на раздялата им, като поддържането на такива страхове и нагласи у нея е най-малкото
обезпокоително. Не се събраха доказателства, поведението и житейската философия
на бащата да представляват в каквато и да степен заплаха за малолетния син на
страните. Съобразно неоспореното заключение на допуснатата съдебно психологична
експертиза, въпреки известна пасивност и нереалистични нагласи за преодоляване
на настоящето състояние на нещата, бащата не е лишен от родителска годност да
осъществява грижи за малолетния си син в рамките на определен режим на виждане.
Отделно от това, предложения от тази страна режим на контакти на бащата с
детето е неоправдано стеснен, като такъв би бил определен на родител, лишен от
родителски права. Също така, както се посочи и по-горе, с разпоредбата на
чл. 59, ал. 3 от СК законодателят е
очертал какъв следва да е обичайният режим на лични отношения на детето с
неотглеждащият го родител. Отклоненията от предписания с горната норма режим
следва да са предпоставени от наличието на обективни обстоятелства за наличието
на „вредности” за детето в семейната среда на този родител, които могат да имат
неблагоприятно отражение върху правилното развитие на детето, респективно,
поставящи го в риск, или предвид обстоятелства, касаещи самото дете и налагащи
различен от предписания от законодателя режим на лични отношения. В процесната
хипотеза не се сочат и в производството по делото не са установени обстоятелства,
налагащи определяне на режим на лични отношения на детето с бащата в различен
обем от определения с обжалваното решение, с изключение трайно прекъснатата
връзка на детето с бащата, за което състояние на нещата са отговорни и двамата
родители. За преодоляването на това състояние се налага активното сътрудничество
между родителите в интерес на детето с цел запазване на емоционалния му комфорт
и стабилност, но предвид досегашното им поведение, липсва сигурност, че без
външна помощ те ще предприемат такива действия.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че с оглед
конкретните обстоятелства по делото (влошени отношения между родителите, както
и продължителния период, в който детето не е имало контакти с бащата, с
произтичащия от това риск за настъпване на родителско отчуждение), както и
предвид висшия интерес на детето
от контакти с неотглеждащия го родител, прогласен с разпоредбата на 124, ал. 2
от СК и задължението на съда служебно да следи за защита интересите на
детето, е необходимо при условията на
чл. 59, ал. 9 от СК във връзка с чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 от СК да вземат
защитни мерки за осъществяване на контактите на детето с бащата, до възникване
на нормална комуникация помежду им и създаване на доверителни и близки
отношения като между баща и син. Съдът приема, че тези мерки следва да са в шестмесечен
срок, след което да се премине към самостоятелни контакти на бащата с детето,
но без преспиване. В конкретния случай съдът намира, че защитните мерки в така
определения шестмесечен срок следва да бъдат осъществяване на контактите в
присъствието на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на
детето или на определено от същата социална служба място в общността, където
може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници,
педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална
услуга на страните и детето) на контактите на детето с бащата. Настоящият
съдебен състав, като отчита влошените отношения между родителите, намира за
нецелесъобразно контактите на бащата с детето да се осъществяват за какъвто и
да е период от време в присъствието на майката, чиято активна позиция е
допринесла за липсата на връзка на детето с бащата. Отделно от това съдът
отчита, че периодът от шест месеца, в който контактите на детето с бащата се
осъществяват под контрола на социалните служби е достатъчен за преодоляване на
тревожността на детето от промяната в изградения стереотип на живот без
контакти с бащата и на създаване на близост между помежду им, както и за развиване
на нормалните родителски умения у бащата за обгрижването му, при наличието на
независимо наблюдение и подкрепа, като слез изтичане на този период бащата би
могъл да реализира самостоятелни контакти с детето. Едва след пълното
възстановяване на доверителната връзка между бащата и детето би могло да се
премине към режим на лични отношения помежду им в обема, предвиден с
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК. Последното обаче е бъдещо, а затова и
несигурно, събитие и не следва да се обсъжда в настоящето производство.
Съдът намира за уместно да подчертае също важността на
съдействието на двамата родители за създаване на доверителна връзка на детето с
бащата и възобновяване на контактите помежду им, в каквато насока са висшите
интереси на малолетното дете, както и за изключително тежките последици за
нормалното развитие и успешна социализация на детето при липсата на такова
съдействие.
Съобразно
гореизложеното и поради събраните във въззивното производство доказателства,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отмени в обжалваната част
относно режима, като се определи в интерес на детето следният режим на лични
отношения-бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10 до 14 часа, като за първите шест месеца,
считано от влизане на настоящето решение в сила, контактите им се осъществяват
под контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на
детето или на определено от същата социална служба място в общността, където
може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници,
педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална
услуга на страните и детето) на контактите на детето с бащата; а след това-
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 16 часа, самостоятелно,
но без преспиване.
По жалбата
на Т.Л. в частта относно размера на присъдената в полза на детето издръжка :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Първоинстанционния съд правилно е приел, че са налице
трайни и съществени изменения на обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка, дължима от бащата за малолетния М.. Не е спорно, че
към момента на определяне на тази издръжка, малолетният не е навършил 6-месечна
възраст, а към настоящият момент е на почти осем години, като през учебната
2018-19 г. е бил ученик в първи клас. При това положение, макар да не са
ангажирани доказателства за конкретни нужди на малолетния, може да се приеме,
че предвид продължителното време, от определяне на издръжката му до настоящия
момент, нуждите му съществено и трайно са се увеличили, като понастоящем същите
са обичайните за здраво дете от същия пол и възраст, определени при
обикновените условия на живот за него. Понастоящем, въззивният съд приема, че
за цялостната издръжка на детето месечно е необходима сумата от 300 лева, в
която участие на бащата е правилно определено. Несъмнено е, че и понастоящем
бащата разполага с материалната възможност да престира присъдения размер на
издръжката за детето си от 170 лева, като по собствените му признания пред
социалните служби, същият реализира доходи, чийто размер варира до 1000 лева. Следователно
и след заплащане на тази сума ищецът-жалбоподател ще продължи да разполага с
достатъчно средства от средномесечния си доход, с които да осигури издръжката
му.
Що се касае до оплакването, че тази издръжка е
увеличена със задна дата, същото е изцяло неоснователно. Следва да се отбележи,
че ответницата в първоинстанционното производство предявила като насрещен,
брачен иск, съединен с искане за изменение на вече определената издръжка за
детето М., който иск, по аргумент на по-силното основание с оглед разпоредбата
на чл. 322, ал. 2 от ГПК, е допустим и подлежи на разглеждане в брачния процес.
Доколкото съдът бил изрично сезиран с искане за изменение на присъдената в
полза на детето издръжка, а не се произнасял служебно по този въпрос, така
увеличената издръжка е присъдена от датата на предявяване на насрещния иск, а
именно 07.04.2016 г. Следователно, в случая, не се касае за присъждане на
издръжка за минало време, както се твърди в жалбата, а за уважаване на
предявения от майката иск за увеличение на присъдена в полза на детето, считано
от датата на предявяване на този иск.
При цялостната преценка на обжалвания съдебен акт,
съдът намира, че същият е валиден и допустим, като при липсата на други
конкретно развити оплаквания за неправилността на същия в обжалваната от ищеца Т.Д.част,
въззивния съд, при условията на чл. 269 от ГПК следва да ограничи произнасянето
си само до вече обсъдените по-горе и преценени като неоснователни доводи.
С оглед гореизложеното и поради съвпадението на
правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалвания
съдебен акт следва да се потвърди в обжалваната част относно размера на
дължимата от бащата за детето М.издръжка.
По
жалбата на Д.Д. в частта относно ползване на семейното жилище :
Жалбата е неоснователна и в тази си част, по
изложените в нея доводи.
Следва да се отбележи, че и в хипотезата на чл. 56, ал. 2 от СК,
основанията да се предостави ползване на семейното жилище на съпруга,
упражняващ родителските права, се явява незадоволената, по друг начин, жилищна
нужда и интересът на децата. В случая, тези основания не са налице. Жилищната
нужда на майката и детето е задоволена посредством самостоятелното ползване от
тях на равнозначно по площ жилище, собственост на родителите на въззивницата.
Не е спорно, а и посредством събраните в хода на социалните анкети данни, става
ясно, че майката и детето ползват жилището сами, а родителите на майката не
живеят там. Самото дете няма съхранен спомен да е било устроено в семейното
жилище, което напуснало с майка си още в началото на месец септември 2011 г.
След това детето, с майката, е живяло в Търговище за известен период от време,
а след това – в посоченото жилище. Предвид това, социалните контакти на детето
са създадени в района на неговото местоживеене и на посещаваното от него
училище, като не е установен интерес за него да промени стереотипа си на живот,
за да се установи с майката в семейното жилище, представляващо единственото
жилище на баща си. Доводите за бъдещи действия на собствениците по отчуждаване
на ползваното от въззивницата и детето жилище, са неоснователни, като не
обосновават нейна жилищна нужда, респективно интерес за детето от предоставяне
ползването на семейното жилище. Освен това, същите рискове съществуват и по
отношение на семейното жилище, за чието ползване при предоставяне, освен това
се дължи и обезщетение, чийто размер, според неоспореното заключение на
допуснатата съдебно техническа експертиза, е от 582 лева месечно.
С оглед липсата на незадоволена жилищна нужда на
въззивницата и конкретно дефиниран интерес за детето от ползване на семейното
жилище, тази претенция правилно е приета от първоинстанционния съд като
неоснователна и е отхвърлена като такава, като и в тази част обжалвания съдебен
акт следва да се потвърди.
По
разноските :
Претенции за присъждане на разноски в производството
има и от двете страни, като с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК,
независимо от изхода на спора, същите се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 17540
от 02.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 4263 по описа за 2016 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав, в обжалваната част досежно
режима на лични отношения на детето с бащата, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т.Л. с малолетния му син М.както следва :
- да вижда и
взима детето всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10 до 14 часа,
като за първите шест месеца, считано от
влизане на настоящето решение в сила, контактите им се осъществяват под
контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на
детето или на определено от същата социална служба място в общността, където
може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници,
педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална
услуга на страните и детето) на контактите на детето с бащата;
- а след изтичане на определения шестмесечен
срок на защитни мерки– всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10
до 16 часа, без преспиване.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 17540 от 02.11.2016 г.,
постановено по гражданско дело № 4263 по описа за 2016 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав, в останалите обжалваните части
относно размера на дължимата от бащата за детето издръжка и ползването на
семейното жилище.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски като неоснователни по смисъла на чл. 329 от ГПК.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в частта относно определения режим на лични отношения на
детето с бащата, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на преписите на страните, а в останалите си части е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………