Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 25.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: СТОЯНКА П.
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №700/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба от ***, с която против *** ЕГН ***, с адрес: ***, е предявен иск с пр. осн. чл. 422 ГПК, за установяване вземането, за което е издадена заповед № 2104 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.12.2016 г. по ч.гр.д. № 4150 по описа на ДРС за 2016 г., като се претендират следните суми: 502,59 лева – незаплатени задължения за предоставени *** услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от *** г. до *** г., за обект в гр. ***, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.12.2016 г. до изплащане на задължението и сумата от 66,31 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена *** услуга през посочения по-горе период, до 31.10.2016 г., начиная 03.06.2015 г. Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Между страните е сключен договор при действие на Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от ***, правоприемник на което се явява ищецът. По силата на този договор, на ответника - абонат са предоставяни водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество за обект с адрес: град ***, в който е монтиран водомер, съобразно чиито показания са отчетени потребените количества вода. За периода от *** г. до *** г., ищецът изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури. Съгласно чл. 31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от оператора ***, правоприемник на което се явява дружеството – ищец, потребителите са длъжни да заплащат дължимите услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на задължението. Налице е забава в изплащане на главните задължения, поради което ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забава върху главниците.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че не е получила услуги от страна на ищеца за посочения период и на претендираната стойност. Сочи, че в заявения период не е присъствал на нито едно отчитане на показателите на водомера и съответно не е подписвал карнети, като уточнява, че в обекта има два водомера, а от исковата молба не става ясно по кой от тях е било извършено отчитането. Заявява, че ищецът не е изпълнил задълженията си за ежемесечно отчитане на водомера в обекта на абоната, като количеството потребена вода, респективно дължима сума е начислено служебно.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Предявените искове са допустими, разгледани по същество, същите са неоснователни, като аргументите за това са следните:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са предявени искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. В полза на ищеца е издадена заповед № 2104 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.12.2016 г. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба от *** е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №2104/28.12.2016 г. по гр.д. №4150/2016 г. по описа на ДРС.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане. При възражение от страна на ответника - да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми. В тежест на ищеца е да докаже размер и период на претендираното обезщетение за забава.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители на *** услуги. Същите са собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят *** услуги. Не се оспорва от ответника, че е собственик на недвижим имот с административен адрес: ***, като правото на собственост е придобито през 2005 г., т.е. към процесния период, ответникът е собственик на недвижимия имот, в който се твърди, че са предоставени *** услуги на претендираната от ищеца стойност, респективно ответникът е потребител на *** услуги по смисъла на ЗРВКУ. Страните не спорят, че в имота е осъществено присъединяване към водопреносната мрежа, както и че в същия се доставят и ползват *** услуги.
С оглед горното, следва да се приеме за установено, че между страните е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, по силата, на което, ищецът се задължава да предостави *** услуги, а ответникът – да заплати същите, в т.ч. и през процесния период. Не е спорно по делото, че ответникът е абонат на ищцовото дружество за обект с административен адрес: град ***, в т.ч. и през периода, за който се претендират процесните вземания. Облигационното отношение, което ищецът твърди, че съществува, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно изпълнението (чл. 63 и следващите, чл. 79, ал. 1, пр. 1). Искът за обезщетение за забава черпи основание от разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.
Представени са, като доказателство по делото, карнети за
отчитане на потреблението на *** услуги по партидата на кл. № *** - ***
ЕГН ***,***, за период, включващ и процесния период, от
които е видно, че формално потреблението на *** услуги за претендирания период е
отчитано ежемесечно от страна на *** оператора - ищец. С исковата молба е
представена и справка за недобора на абоната.
Видно от представено от ищеца писмено доказателство – констативен
протокол № *** г., в процесния недвижим имот е извършена проверка, в
присъствието на *** – *** на ответника, при която е установено, че апартаментът
се захранва от две входни водопроводни отклонения, с монтирани два бр. водомери
– тип 5 куб. м - № ***, с пломба на *** ***. Констатирано е, че първият водомер
е повреден, а вторият – отчита. След като служители на ищцовото дружество са
констатирали, че водомер № ***. с пломба на *** *** е повреден, същият
„задържа”, поради което не отчита потребената вода, е издадено предписание № ***
г., изготвено в присъствието на *** и подписано от последната. Указано е водомер
№ *** да се подмени с нов, в срок от 30 дни, а на втория водомер, с пломба на ***
*** - да бъде извършена метрологична проверка в 90-дневен срок.
Съгласно Констативен протокол № *** г. водомер № *** е
демонтиран, при показания – *** куб. м. В същия е посочено, че демонтажът е
извършен в присъствието на майката на абоната ***, като тя е подписала протокола.
На същата дата – 30.04.2015 г. е съставен и Констативен протокол № ***, видно
от който и другия водомер в процесния имот е демонтиран, при показания *** куб.
м, отново в присъствието на майката на абоната ***.
По делото е представен Констативен протокол №*** г.,
изготвен от *** за водомер № ***. Видно от заключението на същия, водомерът не
съответства на метрологичните и технически изисквания, и е негоден за употреба.
Същият е връчен на ответника, на „23.09.”, като не е посочена година.
Заключението на протокола за негодността на водомера не е оспорено от
ответника.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля *** – служител на ***. Съдът цени
показанията на свидетеля като обективни, основани на непосредствени
впечатления, но при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК. От показанията на
свидетеля се установява, че по настояване на майката на ответника ***, в
процесния недвижим имот е била извършена проверка от служители на ищеца – в
т.ч. свидетеля ***, заемаща длъжност *** на дружеството. Достъп до имота е осъществен
със съдействието на майката на ответника. Същата е отключила апартамента,
присъствала е на извършената проверка, подписала е съставените документи.
В с.з., в отговор на поставен от ищеца въпрос, допуснат на
осн. чл.176 ГПК, ответникът *** заявява, че майка ѝ се казва ***.
От заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните и прието в с.з., се установява, че въз основа счетоводната документация на ищеца, потребените от абонат № ***, на обект с адрес: ***, за периода от *** г. до *** г., от два водомера, са общо 224,20 куб. м, на стойност 637,62 лева. Ответникът е заплатил три от фактурите, издадени през процесния период - *** г., на обща стойност 135,03 лева, като след приспадане на изплатените суми и съгласно издадените от ищцовото дружество фактури, задължението на ответника към ищеца, за ползвани *** услуги, за периода от *** г. до *** г. възлиза на 502,59 лв., а общият размер на обезщетението за забава, изчислена върху главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до 31.10.2016 г. е 58,24 лв.
По искане на ответника, по делото е назначена съдебно-графическа експертиза. Видно от заключението на същата, подписите в карнети с партидни номера *** и *** и вписано името на ***, срещу извършените вписвания за консумирана вода с дати 01.03.2015 г. и 01.12.2015 г. не са положени от ответника, като следва да се посочи, че констатираното от вещото лице, по отношение вписаното в карнета с партиден № *** от дата 01.03.2015 г., е ирелевантно за спора, доколкото посочената дата е извън процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно, налице е облигационна обвързаност на страните,
по силата, на която, ищецът предоставя на ответника *** услуги, който от своя
страна дължи заплащане на същите. Спорен между страните е въпросът дали през
процесния период ищецът е доставил *** услуги, чието заплащане, ответникът
дължи. В тежест на ищеца е да установи, че през процесния период, действително
е доставил на ответника *** услуги, чиято стойност претендира, както и че доставената
до обекта на абоната вода е отчетена чрез изправно техническо средство.
В конкретния случай не се спори, че водомер № *** не съответства на метрологичните и технически изисквания, поради което същият е негоден за употреба, т.е. за периода от *** г. до 30.04.2015 г., когато е извършен демонтажът на уреда, консумираната вода не е била отчитана правилно. По делото не е установено как е начислено задължението на ответника за м. април 2015 г., доколкото ищецът не твърди, а и по делото не се събраха доказателства, които да сочат, че през каквато и да е част от процесния период е било извършено служебно начисляване на потребената вода.
Следва да се посочи, че по отношение на целия процесен период, от представените от ищеца и приложени по делото карнети, не може да се установи кой карнетен лист за кой от двата водомера е съставен. В посочените документи са извършени поправки и зачертавания, налице са вписвания с „+“, „б.д“ /вероятно „без достъп“/ и др., като същите са неясни и от тях не може да се установи отчетеното от служителя на доставчика на услугата. Номерата на водомерите и пломбите са коригирани – в т.ч. зачертани и заличени с коректор, след което са вписани номера, вероятно разични от първоначално вписаните, като не е ясно към кой момент са били нанесени поправките. На 30.04.2015 г. водомерите в имота на ответника са демонтирани /видно от приобщени по делото писмени доказателства/, като на тяхно място са били поставени други, но по делото не е представен протокол за извършената подмяна, както и номерата на новите два водомера. Видно от записванията в карнетите, при част от отчитанията, не е бил осигурен достъп до измервателните средства – така *** г., 01.03.2016 г, *** г. и др., като това обстоятелство не се потвърждава с други доказателства по делото, като напр. евентуално съставени протоколи, на осн. чл.35, ал.5 от Наредба №4.
При цялостно оспорване и твърдение от страна на ответника, че не му е доставено и потребено количество вода, чиято парична равностойност претендира ищецът, в тежест на последния е да докаже отразените в карнетите факти. Не е установено дали начислените суми са въз основа на отчитане реалното потребление на вода или е извършено служебно начисляване. В тази връзка съдът възприема за относими представените от ищеца карнети, обхващащи целият процесен период. В същите обаче няма подпис на абоната, а и в с.з. процесуалният представител на ищеца признава, че „...за нито един от подписите не сме твърдяли, че са на ответницата...”
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че обективираното в карнетите, представени по делото, представлява отчитане на реално потребеното количество вода, което да може успешно да се противопостави на ответника. В случай, че се твърди, че количеството вода е реално потребено, то следваше ищецът да установи начинът на отчитане, щом до имота, респективно до измервателните уреди не е осигурен достъп. От друга страна, независимо, че безспорно, през по-голямата част от процесния период, до имота не е осигуряван достъп, не е налице и изрично твърдение за служебно начисляване на потребена вода. Така, не може с категоричност да се установи по какъв начин ищцовото дружество е изчислило задължението на ответника – дали на база реално доставени и потребени *** услуги, ежемесечно отчетени или същото е било служебно начислено.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява единствено размерът на задължението на ищеца – в т.ч. главници и лихви, за съответния период, като следва да се има предвид, че същото е изготвено на база предоставената от ищеца счетоводна документация.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът не проведе успешно главно и пълно доказване на претенцията си, като в хода на производството не бе установена по безспорен начин приложената процедура за изчисляване стойността на предоставените *** услуги. Искът с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, а предвид акцесорния характер на иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД, то и същият подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед изхода от спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 400 лева, от които – 300 лева – адвокатско възнаграждение и 100 лева – депозит за вещо лице. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата претенция е неоснователна, то ищецът дължи на ответника заплащане на разноските, сторени в заповедното производство, в размер на 250 лева – за адвокатско възнаграждение, за които е представено доказателство по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, против *** ЕГН ***, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД, за установяване вземането, за което е издадена заповед № 2104 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.12.2016 г. по ч.гр.д. № 4150 по описа на ДРС за 2016 г., а именно: 502,59 лева – незаплатени задължения за предоставени *** услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от *** г. до *** г., за обект в гр. ***, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.12.2016 г. до изплащане на задължението и сумата от 66,31 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена *** услуга през посочения по-горе период, до 31.10.2016 г., начиная 03.06.2015 г.
ОСЪЖДА *** да заплати на *** ЕГН ***, с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 400 лева.
ОСЪЖДА *** да заплати на *** ЕГН ***, с адрес: ***, сторените разноски по ч.гр.д. № 4150 по описа на ДРС за 2016 г., в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: