Решение по дело №7059/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3660  / 17.12.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                                ХXXVIІ – ми граждански състав

на втори декември                                                      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                             Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7059 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                       Производството е образувано по искова молба на „Р*” ООД против „П*“ ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 196.54 лева - неплатена наемна цена на 10.919 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.*, общ.*, дължима за стопанската 2017/2018 год., съгласно сключен между страните договор за наем  № */ 19.06.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 27.94 лв., начислена върху горната главница за периода от 17.07.2017 год. до 26.06.2019 год., както и законната лихва, начиная от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                                 Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание в чл. 79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                                 В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Процесуалният представител на същото поддържа предявените искове с нарочна молба, моли за уважаването им и присъждане на разноски.

                                 Адвокатският пълномощник на ответното дружество оспорва основателността на исковете по съображения, изложени в отговора.                             

                       Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                       С договор за покупко - продажба, обективирана в нот.акт № * / 2013 год. на нотариус с № * на НК, „Р*“ ООД е придобило собствеността върху поземлен имот с № * в землището на с.*, м.“*“, с площ от 5.920 дка, начин на трайно ползване - „нива“ и поземлен имот с № * в землището на с.*, м.“*“, с площ от 4.999 дка, начин на трайно ползване - „нива“.

                       На 19.06.2017 год. между „Р*“ ООД - наемодател и „П*“ ЕООД - наемател, е сключен наемен договор, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя земеделски земи  - описаните две ниви с обща площ възлиза на 10.919 дка, за стопанската 2017/2018 год., срещу задължението на последния да заплати наемна цена в размер на 196.54 лв.

                       Плащането на наемната цена е следвало да се извърши на няколко вноски - до 15.07.2017 год. - авансова вноска от 25 %; до 20.12.2017 год. - втора вноска от 25 % и до 30.05.2018 год. - остатъкът от 50 %.

                       Със заявление вх.№ 1/11.07.2017 год. и на основание чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ответното дружество е заявило в ОС“Земеделие“ - гр.Средец процесните две ниви.

                        По заявление на „Ромфарм компани“ ООД е образувано ч.гр.д. № ***/2019 год. на БРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

                       При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за доказани, а оттам – основателни.

                       Основателността на иска по чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД от ЗЗД е обусловена от успешно проведеното от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която е изпълнил задължението си точно - предал е за временно и възмездно ползване имотите - предмет на наемния договор, в състояние, годно да обслужи предназначението им.

                       Този си извод съдът гради въз основа на договора за наем, сключен между страните, който макар и оспорен от процесуалният представител на ответното дружество в настоящото производство и дори да е бил сключен от лице без представителна власт по отношение на „****“ ЕООД, очевидно не е бил възразен своевременно, както предвижда чл.301 от ТЗ. Нещо повече - с подаването на заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с цел участие в споразумение на ползватели на земеделски земи по чл.37в от ЗСПЗЗ, търговецът „***“ ЕООД е потвърдил сключването на договора.

                       Освен това, заявяването на земите по горепосочения начин от страна на ответника иманентно съдържа в себе си признание за неблагоприятния за него факт, че наетите земи са му предадени за ползване, съгласно договора. Отделен е въпросът, че и чл.6 от договора съдържа изрично изявление на наемателя в този смисъл.

                       И накрая - мислимо е в общия случай отдаване под наем на чужд имот, т.е. договор за отдаване под наем на чужд имот не е недействителен, но доколкото е налице специалното правило на чл.4а от ЗСПЗЗ, то също се явява спазено - както се каза, ищцовото дружество е придобило собствеността върху процесните два имота преди сключването на договора за наем. 

                       Липсват доказателства, ангажирани от носещия доказателствената тежест наемател, да е заплатил наемната цена на уговорените падежи, респ. до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, затова главният иск е основателен и следва да се уважи.

                       Това от своя страна има за своя закономерна последица основателност на акцесорния, по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за дължимост на законната лихва за забава. Съдът, на основание чл.162 от ГПК, определя размера й на 27.94 лв. за периода от падежа на всяка наемна вноска до 26.06.2019 год.

                       Дължими, при това положение, са и разноските, сторени от „Р*” ООД по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС, възлизащи на 75 лв., както и за настоящото производство, в размер на 175 лв., в т.ч. 75 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.       

                       Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                      

                       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „*“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*, представлявано от Т* А*, дължи на „Р.” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, представлявано от В*Г*, сумата от 196.54 лева - неплатена наемна цена на 10.919 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.***, общ.***, дължима за стопанската 2017/2018 год., съгласно сключен между страните договор за наем  № ****.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 27.94 лв., начислена върху горната главница за периода от 17.07.2017 год. до 26.06.2019 год., както и законната лихва, начиная от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                       ОСЪЖДА „П*“ ЕООД да заплати на „Р* ” ООД деловодни разноски в размер на 75 лв. за производството по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС, както и в размер на 175 лв. - за настоящото производство.

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е