Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 90
гр.Шумен 19.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател: Лидия Томова
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ненка Цветанкова
при
секретаря Таня Кавърджикова и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№34 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №316/15.10.2018г. по
гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС , съдът е признал за установено спрямо ответниците Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю.М.
с ЕГН:**********,***, че ищците М.С.С. с ЕГН:**********,, С.М.С. с ЕГН:**********,*** и Р.М.Ю. с ЕГН:**********,***, /собственици
на ПИ с идентификатор 18188.501.116/,са собственици на реална част от ПИ с
идентификатор 18188.501.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с...., общ.Каолиново, обл.Шумен, одобрени със Заповед №РД-18-48 от
16.08.2007г.на изп.директор на АГКК, с площ 38 кв.м./тридесет и осем квадратни
метра/ съгласно жълтата щриховка на комбинираната скица по повторната
експертиза, изготвена от вещото лице В.А., приподписана от съда, на л.219 по
делото и неразделна част от решението, която поради грешка в кадастралната
карта е отразена като част от ПИ с идентификатор 18188.501.117./, отхвърлил е
предявения от М.С.С. с ЕГН:**********,,С.М.С. с ЕГН:**********,*** и Р.М.Ю. с ЕГН:**********,*** против Н.А.А. с
ЕГН:********** и З.Ю.М. с ЕГН:**********,*** иск с правно основание чл.54 ал.2
от ЗКИР ,за разликата от 38 кв.м.до пълния му претендиран размер от
140.00кв.м.,която поради грешка в кадастралната карта била отразена като част
от ПИ с идент.№18188.501.117.–/представляваща площта ,с която границите на бивш
имот по кад.№49 навлизал в имот с идент.№18188.501.117 по кад.карта /,като
неоснователен и недоказан, признал е за установено спрямо ответниците по насрещния иск М.С.С. с
ЕГН:**********,,С.М.С. с ЕГН:**********,***
и Р.М.Ю. с ЕГН:**********,***, че ищците по същия Н.А.А. с ЕГН:**********
и З.Ю.М. с ЕГН:**********,*** са собственици по давностно владение на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 18188.501.11,с площ от 1391
кв.м.,с трайно предназначение на територията-урбанизираната,с начин на трайно
ползване –ниско застрояване,находящ се в с....,ул.“...“№7,ведно с построените в
него сгради: сграда с идентификатор 18188.501.117.1 със застроена площ от 21
кв.м.,брой етажи 1,с предназначение –селскостопанска сграда,сграда с
идентификатор №18188.501.117.2 със застроена площ от 63 кв.м.,бр.етажи -1,с предназначение-друг
вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор №18188.501.117.3,с площ от 18
кв.м.,с предназначение друг вида сграда за обитаване,при съседи :18188.501.246,
18188.501.124, 18188.501.116, 18188.501.108, 18188.501.119 и 18188.501.120,
постановил е че съдебните и деловодни разноски по делото остават в тежест на
страните , така както са направени.
Решението
е обжалвано от Н.А.А.
и З.Ю.М. в частта му с която съдът е
уважил искът на ищците по чл.54 ал.2 от ЗКИР за 38 кв.м. от ПИ с идентификатор
18188.501.117 по КК и КР на с.... общ.Каолиново като
недопустимо и евентуално като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му
част и вместо това съдът да постанови
ново с което да отхвърли този иск като неоснователен.
В срока по чл.263 ал.1
от ГПК е постъпил отговор от М.С.С. ,С.М.С. и Р. М.Ю., действащи ,чрез пълномощника си адв.Р.Н.
*** с който оспорват жалбата като
неоснователна и недоказана и молят съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Решението е обжалвано и от М.С.С.
,С.М.С. и Р.М.Ю.,
действащи ,чрез пълномощника си адв.Р.Н. *** в частта му с която съдът е уважил положителният
установителн иск за собственост на Н.А.А. и З.Ю.М. като незаконосъобразно и неправилно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите сочат ,че те никога не
били оспорвали правото на собственост на ищците по този иск върху ПИ с
идентификатор 18188.501.117 нито относно застроените в него постройки и поради
това ответниците нямали правен интерес от воденето на установителният иск за
собственост за този имот. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази
му част и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли този иск .
В срока по чл.263 ал.1
от ГПК не е постъпил отговор от
Н.А.А. и З.Ю.М.. В съдебно заседание ,чрез процесуалният си представител
оспорват тази жалба като неоснователна.
С
определение №988/27.12.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС ,
съдът е изменил решение №316/15.10.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа
на НПРС в частта му за разноските като е присъдил на ищците разноски в
размер на 309лв. , а на ответниците в размер на 450лв.
Постъпила е и частна жалба от Н.А.А. и З.Ю.М. срещу определение
№988/27.12.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС като
определението се обжалва като недопустимо,
незаконосъобразно и неправилно по изложените в частната жалба съображения.
Жалбоподателят моли определението да
бъде отменено.
Постъпил е отговор на частната жалба
от М.С.С. ,С.М.С. и Р.М.Ю., действащи ,чрез пълномощника си адв.Р.Н. *** с който я оспорват като неоснователна и молят
съдът да я остави без уважение и да се присъдят разноските им.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и са допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
По отношение на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР : С
обжалваното решение този иск е бил уважен частично от НПРС за 38 кв.м. част
от ПИ с идент.№18188.501.117, която част е
оцветена в жълто на комбинираната скица по повторната експертиза, изготвена от
вещото лице В.А., преподписана от съда, на л.219 от делото на НПРС. С решение №126/4.07.2016г.
по В.гр.д.№21/2016г. по описа на ШОС което е между същите страни като настоящото
дело по предявен иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР е уважен иска на настоящите ищци срещу настоящите ответници за 22кв.м. означени в червен цвят на приложената
комбинирана скица към съдебното решение на стр.59 от В.гр.д.№21/2016г. по описа
на ШОС. От заключението на вещото лице по назначената от ШОС СТЕ и поясненията
в съдебно заседание на вещото лице се установява ,че площа от 22кв.м. по В.гр.д.№21/2016г. по
описа на ШОС попада изцяло в тези 62 кв.м. по гр.д.№648/2017г. на НПРС и в
присъдените 38 кв.м. с диспозитива на настоящото решение №316/15.10.2018г. по гр.д.№648/2017г.
по описа на НПРС, като съвпадащата част вещото лице е оцветило в червен цвят на
комбинираната скица на стр.70 от делото и тя е заключена между буквите „Е” ,”Ж” , „З” и „ И” .
Предвид
гореизложеното за тази част от 22кв.м. предмет на предходното съдебно решение
между същите страни за която е уважен искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР с решението
по В.гр.д.№21/2016г. по описа на ШОС е налице влязло в сила съдебно решение в
полза на ищците и е налице сила на присъдено нещо за тази част от
поземленият имот. Поради това обжалваното решение на НПРС е недопустимо в тази
му част и следва да се обезсили ,като искът в тази му част се остави без
разглеждане като недопустим и производството по него да се прекрати.
В
останалата си част по отношение на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР за 16 кв.м. постановеното решение на НПРС е
валидно и допустимо и съдът следва да се произнесе по иска по същество в тази
му част.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност №31 том II рег.№1249
дело №125/15.02.2006г. по описа на Нотариус П.А.ищецът М.С.С. е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с....,обл.Шуменска,а
именно :ЗАСТРОЕНО И НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 1550 кв.м.,за което по
плана на с.... е отреден УПИ VIII-49 в кв.29,който урегулиран ще съдържа 1600
кв.м.,заедно с построените в имота ЖИЛИЩЕ И СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА,при граници: улица,
УПИ IХ-48,УПИ ХIV-40
,УПИ II-36. По сега действащата кадастрална карта и
регистри, имотът представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 18188.501.116,а
сградите, построени в него са с идентификатори 18188.501.116.1,
118188.501.116.2 и 18188.501.116.3/скица на поземлен имот №15-43553-05.03.2014г.,а
л.16-17 по делото/. От служебно
приложеното гр.д.№9/2015г.по описа на НПРС се установява, че към този момент
той е бил в граждански брак с М.Х.С..,*** ,починала на 03.01.2011г. и оставила
за свои законни наследници тримата ищци: М.С.С.-съпруг, С.М.С.. –син и Р.М.Ю.-дъщеря
/удостоверение за наследници с изх.№56/25.02.2013г., издадено от кметство с....,
общ.Каолиново, обл.Шумен/. На основание чл.21 ал.1 от СК ,имотът е станал СИО
на М.С.С. и М.Х.С.., а след смъртта на последната – нейната част от
прекратената СИО е преминала в патримониума на законните й наследници. Ответниците Н.А.А. и З.Ю.М. са законни съпрузи, като са
сключили граждански брак на 02.05.1977г. в с.Браничево .По време на брака им,с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №.../2012г. по
описа на Нотариус с рег.№346 на НК П.А.З.М. е призната за собственик по
давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 18188.501.117 с площ от 1391 кв.м.,трайно предназначение на
територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./, при
граници: 18188.501.123, 18188.501.124, 18188.501.116,18188.501.108,
18188.501.119, 18188.501.120, находящ се в с....,ул.“...“№7, ведно с
построените в него СГРАДА с идентификатор 18188.501.117.1 със застроена площ 21
кв.м.,с предназначение –селскостопанска сграда, СГРАДА с идентификатор
18188.501.117.2,с предназначение-друг вид сграда за обитаване, СГРАДА с
идентификатор 18188.501.117.3, СГРАДА с идентификатор
18188.501.117.4.Горепосочените имоти също са придобили статут на СИО на двамата
ответници на горепосоченото правно основание.
Не се спори между страните по делото, че собственият на ищците имот, находящ
се на ул.“...“№9 в с.... и собствения на ответниците имот, находящ се в с....,ул.“...“№7
са съседни и граничат помежду си. Същите се намират в урбанизирана територия и
по регулационен план се намират в регулационните граници на селото. Спорна е
общата граница помежду им, явяваща се западна за ПИ с идент.№18188.501.116
собственост на ищците и източна за ПИ с идент.№18188.501.117, собственост на
ответниците.
От
показанията на свидетелката Н.Б.,която живяла дълги години в с....,през
1968-1970г.-, границата между процесните имоти била телена. От ответника тя
разбрала, че ищците са построили сграда на самата граница незаконно и когато
през 2013 година поискали да направят ремонт и външна мазилка, ответниците им
позволили достъп в своя имот, за да могат съседите им да извършват съответните
дейности .Ищците искали да махнат телта, да могат да минат и да замажат къщата.
После първият ищец искал ответниците да му отстъпят място/вероятно да се
премести границата точно зад къщата/,за да можело да не хвърлят боклуци и да
направят там сграда. Първо свидетелката заявява,че границата е била от тел,а
по-късно в разпита си заявява,че е била от дъски и не била променяна през
годините. Свидетелят Себайдин С. сочи,че до 1983 година
имало ограда от дъски,която била съборена и първият ищец построил къща на
границата. Точно на регулационната линия. Къщата граничела с една страна.
Къщата била точно на линията, зад нея към северната страна оградата била от
дъски, а отсам била иззидана с тухли.
С решение №126/04.07.2016г.по
в.гр.д.21/2016г.по описа на ШОС,влязло в законна сила на 10.04.2017г.,съдът е
признал за установено по отношение на Н.А.А. и З.Ю.М.,че М.С.С.,С.М.С. и Р.М.Ю./собственици
на ПИ с идентификатор 18188.501.116/,са собственици на реална част от ПИ с
идентификатор 18188.501.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с....,общ.Каолиново, обл.Шумен,одобрени със Заповед №РД-18-48 от 16.08.2007г.на
изп.директор на АГКК,с площ 22 кв.м.,обозначена с червен цвят с цифри 3,4,1 и 2
съгласно приложената комбинирана скица към съдебно-техническата експертиза на
л.59 по в.гр.д.21/2016г.на ШОС, преподписана от състава на съда и неразделна
част от решението, която поради грешка в кадастралната карта е отразена като
част от ПИ с идентификатор 18188.501.117./. Съгласно заключението на
вещото лице по първата СТЕ по първоинстанционното производство процесиите
недвижими имоти по планове, предхождащи одобряването на кадастралната карта и
регистри на с.... от 2007 год. попадат в регулационните граници на селото и
съгласно одобрения дворищнорегулационен план от 1934 год, за имоти: -с
кадастрален № 49 е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-49 в кв.29;-с
кадастрален № 48 е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) IX-48 в кв. 29.Имотите са
урегулирани.Процесиите 140 кв.м. по отношение на които е предявена исковата
претенция (като 38кв.м.+124 кв.м. = 162кв.м. -22кв.м. =140 кв.м.) не попадат в
границите на имот с идентификатор 18188.501.116. Приложение № 1 е
комбинирана скица на кадастралната карта и наложен кадастрален и регулационен
план от 1934 год, където старата имотна граница между процесиите имоти е
нанесена в зелен цвят, а регулационната линия е нанесена в син цвят. Приложение
№ 2, представлява комбинирана скица - кадастрална карта с нанесении
регулационни граници със сини линии. С червено е оцветена площ от 47 кв.м, която
площ е от УПИ VIII-49, сега попадаща
в имот с идентификатор 18188.501.117 - имот на ответниците.Със син цвят е
оцветена площ от 28,60 кв.м, която площ е от УПИ IX-48, сега
попадаща в имот с идентификатор 18188.501.116 - в имот на ищците.Кадастралните граници
на имот с идентификатор 18188.501.116 не съвпадат с регулационните граници на
УПИ VIII-49.Кадастралните граници на имот с идентификатор
18188.501.117 не съвпадат с регулационните граници на УПИ IX-48.Констатираното
несъответствие между границите по кадастър и регулационните граници на УПИ VIII-49 и
УПИ IX-48 не следва да се приема като грешка. В
кадастралната карта са отразени съществуващите на място материализирани граници
- дървени огради и сгради, т.е между съществуващите на място граници и сгради и
тяхното отразяване в кадастралната карта е налице съответствие. Границата, в
частта западно от сграда с идентификатор 18188.501.116.3 не е
материализирана.Наличието на Протокол № 3 за определяне на строителна линия и
ниво от 25.08.1988 год. издаден от народен съвет Каолиново и владеенето на
имотите по граници изключително доближаващи се до регулационните, води на
мисълта, че дворищната регулацията е приложена. За с.... има одобрен
дворищнорегулационен план от 1934 год и одобрена кадастрална карта от 2007 год.
Други планове и/или изменения по планове за процесиите имоти няма.Съгласно
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 2006
год, първия ищцец е собственик на „застроено и незестроено дворно място с площ
от 1550 кв.м., за което по плана на с.... е отреден УПИ VIII-49 от
квартал 29, който урегулиран ще съдържа 1600 кв.м....”.Площта на УПИ VIII-49 от
квартал 29 по плана на с.... е 1553 кв.м.Площта на имот с идентификатор
18188.501.116 по КК на с.... е 1569 кв.м.
От заключението на вещото лице по втората СТЕ пред НПРС се установява ,че за процесиите недвижими имоти е действал
Кадастрален и Регулационен план на с. ..., одобрен със заповеди №№ 3881 и 3882
от 06.10.1934г. Кадастралния план е действал до одобряването на кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.... от 2007 год. а регулационния план е
действащ и към настоящия момент.
Имотите
попадат в регулацията на с. ..., общ. Каолиново и съгласно одобрения
дворищнорегулационен план от 1934 г.:
- За ПИ с планоснимачен
№ 49 е отреден парцел (УПИ) VIII-49 в
кв.29, съответстващ на ПИ 18188.501.116 - имота на ищците.;
- За ПИ с пл. №
48 е отреден парцел (УПИ) IX-48 в
кв. 29, съответстващ на 18188.501.117 - имот на ответниците.
И двата
процесии имота са урегулирани. Процесиите 140 кв.м. описани в исковата молба като
разликата между 162кв.м.(застъпването
на имот пл.№49 по предходния КП с имот 18188.501.117 по КК) и 22кв.м.(признати
с решение №126/04.07.2016г. на ШОС) не попадат в границите на имот с
идентификатор 18188.501.116 а в имот 18188.501.117. В Комбинирана скица №1 в която е отразено в цвят както
следва:в зелен цвят е отразен предходния
кадастрален план от 1934г.;
със син и червен цвят е показано съответно дворищната и улична регулации от 1934г.;с черен цвят действащата кадастрална карта;с виолетов пунктир сгради и огради неотразени в КК а с виолетова по-дебела линия общата ограда между процесиите имоти по начина по който се владеят в момента на огледа заснета с прецизна GPS. След извършеното геодезическо заснемане вещото лице е установило ,че общата граница по КК следва действителното владение на двата имота с изключение на участъка зад сграда 18188.501.116.3 където отклонението е между 45-60 см. След комбинирането на Регулационния план от 1934г. с действащата Кадастрална карта относно общата граница на парцели VIII-49 и IX-48 в кв. 29, респективно ПИ 18188.501.116 и18188.501.117 се установило , че тази граница по РП и по КК не съвпада. Ако се приеме, че дворищно регулационната граница между парцели VIII-49 и IX-48 в кв. 29 по регулационния план на с. ... е имотообразуваща, то следва границата по Кадастралната карта да се коригира, тъй като разликите са по големи от допустимите по ЗКИР. В предната част кадастралната граница навлиза в парцел VIII-49 с 62 кв.м., а в задната част в парцел IX-48 с 24 кв.м. т.е следва ПИ 18188.501.116 да се увеличи с 38 кв.м. На Комбинираната скица застъпените части са показани в жълта щриховка. Кадастралните граници на имот с идентификатор 18188.501.116 не съвпадат с регулационните граници на УПИ VIII-49 и Кадастралните граници на имот с идентификатор 18188.501.117 не съвпадат с регулационните граници на УПИ IX-48, кв. 29, с. .... При така констатираното разминаване между кадастралните и регулационни граници в частта на общата граница между процесиите имоти и ако се приеме, че регулационната граница е действителната граница, а не изградената на място ограда и построените сгради вещото лице счита, че е налице грешка в кадастралната карта. От всичко изброено по-горе се налага извода, че дворищно регулационната граница между парцели(УПИ) VIII-49 и IX-48 в кв. 29 по регулационния план на с. ... се счита автоматично приложена с влизане в сила на регулационния план. Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 15.02.2006 год, М.С.С. е собственик на „застроено и незастроено дворно място с площ от 1550 кв.м., за което по плана на с.... е отреден УПИ VIIT49 от квартал 29, който урегулиран ще съдържа 1600 кв.м и т.н.”Площта на УПИ VIII-49, кв. 29 по РП на с.... графично изчислена е 1558 кв.м., а на ПИ 18188.501.116 по КК на с.... е 1569 кв.м.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи :
Ищците са предявили срещу ответниците установителен иск с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците , че те са собственици на реална част от ПИ с идентификатор 18188.501.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.... общ.Каолиново обл.Шумен одобрена със заповед №РД-18-48 от 16.08.2007г. на изп.директор на АГКК с площ от 140 кв.м. която поради грешка в кадастралната карта е отразена като част от ПИ с идентификатор 18188.501.117 , като този иск е уважен частично за 38кв.м. от НПРС от които за 22кв.м. искът е недопустим , и допустим за останалите 16 кв.м. оцветени по скицата на вещото лице по назначената от ШОС СТЕ на стр.70 от делото в жълт цвят и означена с буквите „Ж” , „ Г” „З” и „А”, „ Е” „И” и „ Д”.
Искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР е установителен и има за предмет установяването правото на собственост на ищеца върху спорната площ и установяване на грешното и заснемане в кадастралната карта. Предпоставка за неговата допустимост е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ.
В
настоящия случай е от значение да се установи коя е действителната имотна граница между имота на ищците и
ответниците. Ищците доказаха, че са
собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 18188.501.116
, а ответниците че са собственици на ПИ с идентификатор 18188.501.117.
Съгласно § 5, ал. 1 от
ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен
план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.
Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.54, ал.2 от ЗКИР , подлежи
на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по
тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От
установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между
отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от
ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички
последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им
действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и
всички други факти, водещи до промяна на границите.
При изготвянето и одобряването на първите за
село ... кадастрален и регулационен план на 06.10.1934г. е действал Закона за
благоустройство на населените места в Княжество България /обн. ДВ бр.67 от
1905г., с изменено заглавие ДВ бр.60/1911г. - Закон за Благоустройство на
населените места в Царство България, отм. бр.117 от 31.05.1941г./, съобразно
който регулацията е имала автоматично вещно действие, и с дворищната регулация
на имота са били придобити и придадените към имота части от съседния имот. Това
действие на регулацията се извлича, както от разпоредбата на чл.13 от ЗБНМКБ,
така и от предвидената в чл.34 от същия закон възможност, съседът, от чийто
имот е имало придаване на части към съседен, да се снабди с изпълнителен лист
за стойността на мястото, и задължение за отчуждаване на придаваемото място в
три годишен срок, както и от вмененото в чл.35, ал.3 задължение на нотариусите
да издават крепостни актове на уголемени или намалени по регулационен ред
имоти. Непосредственото отчуждителното действие на дворищната регулация е
проведено и в последващите териториално - устройствени закони - Закона за благоустройство на населените места от 1941
г. - ДВ, бр. 117 от 31 май 1941 г., Закона за плановото изграждане
на населените места - ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., Закон за териториално и
селищно устройство /1973 - 2001г./, по силата на които недвижимите имоти,
придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за
отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
В изготвените СТЕ вещите лица сочат ,че дворищнорегулационният план одобрен през 1934 год. е приложен. Както от експертизата, така и от свидетелските показания се установява, че собствениците на процесните съседни имоти са ги владели в продължение на десетки години, в граници изключително доближаващи се до регулационните, което сочи на приложение на плана, като стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията в случая е свързано със заемането на придадените части. Ето защо границата между имотите на страните следва да е регулационната линия. Това е така и защото претендираната от ищците част попада в имотните им граници и попада изцяло в чертите на парцела на ищците по регулационния план , като тази част ответниците не са придобивали нито по регулация, нито по друг допустим способ /недопустимо е придобиването по давност на реална част от урегулиран поземлен имот/, поради което и иска е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в кадастралния план имотът на ищците е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, поради което е налице грешка в този кадастрален план и следва на осн.чл.54 ал.2 от ЗКИР пространствения обхват на правото на собственост на ищците да бъде правилно отразен в кадастралната карта, като се признае за установено, че ищците са собственици на площ от 16 кв.м., оцветени по скицата на вещото лице по назначената от ШОС СТЕ в жълт цвят и означена с буквите „Ж” , „ Г” „З” и „А”, „ Е” „И” и „ Д” /л.70 от настоящото дело/, неправилно заснета в кадастралната карта, като част от имота на ответниците.
Ето
защо решението на ШРС по отношение на тези 16 кв.м. е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По отношение на иска по чл.124 ал.1 от ГПК : Ответниците по делото Н.А.А. и З.Ю.М. са предявили срещу ищците М.С.С., С.М.С.
и Р.М.Ю. насрещен положителен установителен иск за собственост
относно ПИ с идентификатор 18188.501.117 , който иск НПРС е разгледал и е уважил. Наличието на правен
интерес за ищеца от предявяването на установителен иск представлява положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск ,за която
съдът следи служебно. Последното е и правомощие на въззивният съд ,съгласно
чл.269 ГПК. За да съществува интерес от предявяване на установителен иск е
достатъчно претендираното от ищеца право
да се оспорва от ответника или последният да претендира отричано от ищеца
право. В този смисъл е и съдебната практика. В случая ответниците по иска за
собственост не оспорват правото на собственост на ищците по иска за собственост
,като в самата искова молба с която е предявен иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР и в
последващи молби М.С.С., С.М.С. и
Р.М.Ю. твърдят ,че собственици на ПИ
с идентификатор 18188.501.117 са именно Н.А.А. и З.Ю.М.
, като същото се поддържа и в депозираната въззивна жалба от М.С.С., С.М.С. и Р.М.Ю. срещу решението на НПРС в тази му
част относно иска по чл.124 ал.1 от ГПК.
Предвид
гореизложеното предявеният положителен установителен иск е недопустим , поради
липсата на правен интерес за ищците по него от предявяването му и решението на
НПРС в частта му с която този иск е разгледан и уважен е недопустимо и следва
да се обезсили ,като искът се остави без разглеждане и производството по него
по делото да се прекрати.
Решението не
е било обжалвано в отхвърлителната му
част и е влязло в сила в тази част.
С опр.№988/27.12.2018г. съдът е изменил решението си в частта за разноските , като е присъдил на ищците разноски в размер на 309лв. , а на ответниците в размер на 450лв., като първоначално в решението си НПРС се е произнесъл по искането за разноски като е постановил ,че разноските остават в тежест на страните ,така както са ги направили. Определението е постановено по реда на чл.248 от ГПК тъй като във въззивната си жалба тримата жалбоподатели М.С.С., С.М.С. и Р.М.Ю. не са били доволни от решението на НПРС в частта му за разноските. Искането им е направено в законоустановеният в чл.248 от ГПК срок , но тримата ищци не са представили списък на разноските си пред НПРС и поради това и искането им за изменение на решението в частта му за разноските е недопустимо и не е следвало да се разглежда от НПРС по същество , а е следвало да се остави без разглеждане. На осн.чл.80 от ГПК страната ,която иска присъждане на разноските следва да представи списък на разноските на съда най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такъв не е бил представен от тримата ищци и те нямат правото да искат изменение на решението на НПРС в частта му за разноските.
Предвид гореизложеното обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили ,като искането за изменение на разноските на тримата ищци да се остави без разглеждане , като депозираната частна жалба на двамата ответници срещу определението е основателна.
С отговора на тази частна жалба тримата ищци претендират присъждане на разноски по това производство в размер на 400лв. за адвокатски хонорар за изготвянето на отговор от адв.Р.Н. ,но предвид основателността на частната жалба на тях не им се следват разноски в това производство. Жалбоподателите по частната жалба не претендират разноски по делото по отношение на това производство.
По отношение на разноските : Предвид изхода от спора следва да се присъдят разноски за първата инстанция на ищците в размер на 166.86лв. , а на ответниците в размер на 177.14лв.
За въззивната инстанция никоя от страните не е представила списък на разноските.
Жалбоподателите Н.А.А. и З.Ю.М. не претендират разноски по делото пред ШОС , като предвид изхода от спора по отношение на иска по чл.124 от ГПК на жалбоподателите М.С.С., С.М.С. и Р.М.Ю. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 25лв.за държавна такса за въззивната инстанция..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 и чл.271 ал.1 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№316/15.10.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС в частта му с която съдът е признал за установено спрямо ответниците Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю.М.
с ЕГН:**********,*** , че ищците М.С.С. с ЕГН:**********, С.М.С. с ЕГН:**********,*** и Р.М.Ю. с ЕГН:**********,***,/собственици на
ПИ с идентификатор 18188.501.116/,са собственици на реална част от ПИ с
идентификатор 18188.501.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с...., общ.Каолиново,обл.Шумен, одобрени със Заповед №РД-18-48 от
16.08.2007г.на изп.директор на АГКК,с площ 38 кв.м./тридесет и осем квадратни
метра/ съгласно жълтата щриховка на комбинираната скица по повторната
експертиза,изготвена от вещото лице В.А.,приподписана от съда,на л.219 по
делото и неразделна част от решението,която поради грешка в кадастралната карта
е отразена като част от ПИ с идентификатор 18188.501.117. само до размера на частта от 22кв.м. оцветена в червен цвят
на комбинираната скица по СТЕ на стр.70 от делото и заключена между буквите „Е” ,”Ж” , „З” и „ И”, като скицата е
приподписана от съда и е неразделна част от решението, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният
от М.С.С.
с ЕГН:**********, С.М.С. с ЕГН:**********, и Р.М.Ю. с ЕГН:********** срещу Н.А.А. с ЕГН:**********
и З.Ю.М. с ЕГН:********** иск с правно
основание чл.54 ал.2 от ЗКИР да се признае
за установено спрямо ответниците Н.А.А.
с ЕГН:********** и З.Ю.М. с ЕГН:**********, , че
ищците М.С.С. с ЕГН:**********, С.М.С. с ЕГН:********** и Р.М.Ю. с ЕГН:**********, са собственици на реална част от ПИ с
идентификатор 18188.501.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с...., общ.Каолиново,обл.Шумен, одобрени със Заповед №РД-18-48 от
16.08.2007г.на изп.директор на АГКК, с площ от 22кв.м. оцветена в червен цвят на
комбинираната скица по СТЕ на стр.70 от делото и заключена между буквите „Е” ,”Ж” , „З” и „ И”, като скицата е
приподписана от съда и е неразделна част от решението, като
недопустим и прекратява
производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА решение
№316/15.10.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС в частта му с която съдът е признал е за установено спрямо ответниците по насрещния иск М.С.С. с
ЕГН:**********, С.М.С. с ЕГН:**********, и Р.М.Ю. с ЕГН:**********,***, че ищците по
същия Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю.М. с ЕГН:**********,*** са собственици по
давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
18188.501.117,с площ от 1391 кв.м.,с трайно предназначение на
територията-урбанизираната,с начин на трайно ползване –ниско
застрояване,находящ се в с....,ул.“...“№7,ведно с построените в него сгради:
сграда с идентификатор 18188.501.117.1 със застроена площ от 21 кв.м.,брой
етажи 1,с предназначение –селскостопанска сграда,сграда с идентификатор
№18188.501.117.2 със застроена площ от
63 кв.м.,бр.етажи -1,с предназначение-друг вид сграда за обитаване, сграда с
идентификатор №18188.501.117.3,с площ от 18 кв.м.,с предназначение друг вида
сграда за обитаване,при съседи :18188.501.246, 18188.501.124, 18188.501.116,
18188.501.108, 18188.501.119 и 18188.501.120, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Н.А.А. с ЕГН:**********
и З.Ю.М. с ЕГН:********** срещу М.С.С. с ЕГН:**********, С.М.С. с ЕГН:********** и Р.М.Ю. с ЕГН:********** иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено спрямо ответниците по
насрещния иск, че ищците по същия Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю.М. с ЕГН:**********,***
са собственици по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 18188.501.117, с площ от 1391 кв.м.,с трайно предназначение на
територията-урбанизираната, с начин на трайно ползване –ниско
застрояване,находящ се в с....,ул.“...“№7,ведно с построените в него сгради:
сграда с идентификатор 18188.501.117.1 със застроена площ от 21 кв.м.,брой
етажи 1,с предназначение –селскостопанска сграда,сграда с идентификатор
№18188.501.117.2 със застроена площ от
63 кв.м.,бр.етажи -1,с предназначение-друг вид сграда за обитаване, сграда с
идентификатор №18188.501.117.3,с площ от 18 кв.м.,с предназначение друг вида
сграда за обитаване,при съседи :18188.501.246, 18188.501.124, 18188.501.116,
18188.501.108, 18188.501.119 и 18188.501.120 като недопустим и прекратява производството по делото в тази
му част.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№316/15.10.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС в частта му с която съдът е признал за установено спрямо ответниците Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю.М.
с ЕГН:**********,*** , че ищците М.С.С. с ЕГН:**********, С.М.С. с ЕГН:**********,*** и Р.М.Ю. с ЕГН:**********,***,/собственици на
ПИ с идентификатор 18188.501.116/,са собственици на реална част от ПИ с
идентификатор 18188.501.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с...., общ.Каолиново,обл.Шумен, одобрени със Заповед №РД-18-48 от
16.08.2007г.на изп.директор на АГКК, с
площ 16 кв.м., като съгласно комбинираната скица от заключението по СТЕ назначена от
ШОС на стр.70 от В.гр.д.№34/2019г. по описа на ШОС тази част от 16 кв.м. е оцветена в жълт цвят и е заключена
между буквите „Ж” , „ Г” и „З” и
„А”, „ Е” „И” и „ Д” , като скицата е приподписана от съда и е неразделна част от
решението.
Решението е влязло в сила в останалата
му част.
ОБЕЗСИЛВА определение №988/27.12.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС .
Оставя без разглеждане искането на М.С.С. с ЕГН:**********,С.М.С. с ЕГН:**********,
и Р.М.Ю. с ЕГН:********** за изменение
на решение
№316/15.10.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС в частта му за разноските като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение
№316/15.10.2018г. по гр.д.№648/2017г. по описа на НПРС в частта му с която съдът е постановил ,че съдебните и деловодни
разноски остават в тежест на страните ,така ,както са ги направили и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю.М. с
ЕГН:********** да заплатят на М.С.С. с ЕГН:**********,,С.М.С. с ЕГН:**********,
и Р.М.Ю. с ЕГН:********** разноски по
делото в размер на 166.86лв.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН:**********,С.М.С. с ЕГН:**********, и Р.М.Ю. с ЕГН:********** да заплатят на Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю.М. с ЕГН:********** разноски по делото в размер на 177.14лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.