Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от
съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 15654 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 14161/
18.11.2019 г., подадена от длъжника Т.П.Т. ***, с ЕГН **********, чрез
процесуалния и представител, против постановлението за налагане на глоба от
12.11.2019 г. на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. д. № 20199240401239. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, постановлението било незаконосъобразно и неправилно, тъй като
майката не е препятствала осъществяването на режима на лични отношения между
детето К.К.Ж.с нейния баща К.П.Ж.. Последният
продължавал да осъществява тормоз над майката и детето, поради което именно
детето не желаело да осъществява контакти с бащата. Съдебният изпълнител
тенденциозно вписвал в протоколите, че майката препятства предаването на
детето, когато тя демонстрирала желание именно за това. Настоява за отмяна на
постановлението, претендира разноски в съдебното производство.
Взискателят К.П.Ж. от гр. София, ж.
к. „*******, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, е депозирал
писмено възражение, в което се противопоставя на изложените в жалбата
оплаквания и настоява за отхвърлянето и. Независимо от формално изразеното
съгласие майката да не препятства режима на лични отношения между бащата и
детето, действията и разкривали умисъл още от момента на образуване на
изпълнителното производство.
От представените по реда
на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител подадената жалба е
процесуално допустима, но по същество неоснователна, тъй като жалбоподателката не е сторила всичко необходимо, за да
осигури изпълнението на правото на другия родител на лични отношения с детето.
Препис от атакуваното
постановление е било връчено на длъжницата на 13.11.2019 г. Жалбата е подадена
в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Производството по изп. д. № 1239/ 2019 г. по описа на ЧСИ Г. К.с рег. № 924
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано с разпореждане от 04.09.2019 г.,
по молба на К.П.Ж. и приложен изпълнителен лист от 25.07.2018 г., издаден по
решение № 4672/ 11.07.2018 г. по гр. д. № 1894/ 2017 г., с което е бил уреден
режим на лични отношения между К.П.Ж. и детето К.К.Ж.,
родена на *** г.
На 07.10.2019 г. на Т.П.Т.
била връчена покана за доброволно изпълнение, като на същата дата чрез
пълномощника си подала заявление, че изразява готовност да предава детето, но
за изпълнение режима на лични отношения били налице обективни пречки,
изразяващи се в нежелание на детето да се вижда, общува и да бъде с баща си,
което било обусловено от несекващия психологически тормоз от бащата над
майката, партньора и самото дете, въвличане на детето в конфликти, умишлено и
целенасочено невръщане на детето, неплащане на издръжка, препятстване
възможността на детето да пътува в чужбина. Насроченото за 11.10.2019 г.
предаване на детето не е било изпълнено, тъй като детето отказвало да се види с
баща си. Било насрочено ново предаване на детето на 08.11.2019 г., на което
майката оставила детето и се прибрала у дома си, детето плачело, а
съжителстващият с майката В.П.П.заснимал
обстановката с камерата на мобилния си телефон, въпреки противопоставянето на
присъстващите лица. Детето отказвало да тръгне с баща си, поради което
предаването не било осъществено. С постановление от 12.11.2019 г. съдебният
изпълнител наложил на основание чл. 528 ал. 5 от ГПК глоба в максималния,
предвиден в чл. 527 ал. 3 от ГПК размер от 400 лв.
Към жалбата си Т.П.Т. е
представила писмени доказателства. В молбата от 31.10.2019 г. до ДСП – район
„Красно село“ е поискала осигуряването на социални работници при предаването на
детето, тъй като съдебният изпълнител умишлено ги игнрорирал,
а бащата продължавал с агресивното си поведение, поради което, въпреки нейното
желание детето да се среща с баща си, то самото отказвало всякакъв контакт с
него.
Представя и решение от
25.03.2019 г. по гр. д. № 88952/ 2017 г., с което е постановена защита по ЗЗДН.
В молбата за защита се съдържат оплаквания та Т.П.Т. за осъществяван тормоз от
страна на К.П.Ж. по повод режима на лични отношения с детето Криста, като молба е подадена по повод твърдения за домашно
насилие на 17. и 18.12.2017 г.
При така изложените
фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
С разпоредбите на чл.
528 от ГПК е дадена изрична регламентация на процедурата по изпълнение на
съдебно решение относно личните отношения между родители – деца. Правото на
лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което правото на
упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не
се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в
пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични
отношения с детето, чрез което се осигурява възможността на родителя да
поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и
възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който
включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и
взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава
при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Тъй като местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, за последния възниква задължението да го
предаде на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на
личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на
определеното със съдебното решение време за упражняването му, поради което след
изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение
възниква само ако упражняващият родителските права родител е изпълнил задължението
си да предаде детето на родителя, който не упражнява родителските права, за
осъществяване на правото му на лични отношения с детето.
Длъжницата Т.П.Т.
формално декларира съгласие за предаване на детето, но настоящият съдебен
състав намира, че действията и демонстрират точно обратното. Като родител,
който упражнява родителските права, е длъжна не просто да предостави детето на
бащата, но и да направи всички необходимо връзката между родителя, който не
упражнява родителски права, и детето да не бъде разрушена. Заобиколното
противопоставяне на правото на бащата К.П.Ж. да осъществява лични отношения с
детето К.посредством депозирането на множество жалби, в които се акцентира, че
той е насилник, че злоупотребява с правото да иска контакти с детето, води
настоящия съдебен състав на извода, че майката, вместо да мотивира детето
реално да се среща с баща си, дискредитира неговия образ, привнася личността на
партньора си като заместващ този на бащата, който, видно от протокола от
08.11.2019 г. включително извършва видеозапис на предаването. Очевидно
манипулациите върху детето са достатъчно значителни, за да се стигне до
сериозно проявен синдром на родителско отчуждение, както може да бъде обяснено
поведението на детето, на възраст 11 години, при опитите да бъде осъществен
контакт с бащата. Вън от предмета на настоящото производство стои въпросът
какви сериозни психологически вреди се причиняват на детето при подобно очерняне
образа на бащата и довеждането на самото дете до нежелание да общува с него и
до колко родителските качества на родителя, въздействащ върху детето, за да
възникне синдром на родителско отчуждения, го правят максимално пригоден за
това. Данните по делото сочат, че независимо от формално декларираното съгласие
на майката за предаване детето на бащата, тя не е сторила всичко необходимо, за
да могат тези срещи реално да бъдат осъществени. При така изложените
съображения съдът намира, че глобата на длъжницата съобразно чл. 528 ал. 5 от ГПК е наложена законосъобразно.
Касателно нейния размер, то съдът
счита, че максималният такъв, предвиден в чл. 527 ал. 3 от ГПК е
законосъобразен. От доказателствата по изпълнителното производство, а и от
представените от самата жалбоподателка доказателства
става ясно, че е готова да предприеме всякакви действия с цел осуетяване
личните отношения между детето и бащата, злепоставянето му пред социалните
институции, което поведение категорично не е в интерес на детето и по никакъв
начин не би довело до реалното изпълнение на съдебното решение относно режима
на лични отношения. В този смисъл глобата е правилно определена.
Предвид изложените
съображения съдът намира жалбата за неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението
за налагане на глоба от 12.11.2019 г. на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 на КЧСИ, с район
на действие СГС, по изп. д. № 20199240401239,
наложена на длъжника Т.П.Т. ***, с ЕГН **********.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.