Р Е Ш Е Н И Е
№ 1750/5.5.2016г.
гр. Варна,05.05.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено на осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10 045 по описа за
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.
*, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*,
представлявано от управителя инж. *,
чрез адвокат * - пълномощник, против ответното дружество „Е.С.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя *, С ИСКАНЕ да бъде
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответното дружество дължи
на ищцовото дружество сумите, предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по частно гражданско
дело № 5397/2015 г. по описа на РС – Варна, а именно: СУМАТА от ОБЩО 4177.98 (четири хиляди сто седемдесет и седем лева и деветдесет и осем
ст.) лева, представляваща дължим СБОР от главници - цена за незаплатени В и
К услуги (водоснабдяване, ползвана, пречистена и отведена вода) за обект, находящ се в с. *, М. *, обект № *,
за периода 25.07.2013г. –
23.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението; както и СУМАТА от ОБЩО 274.41 (двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и една ст.)
лева, представляваща СБОРА от
обезщетенията за забава върху всяко от главните задължения, изчислено в
размер на законната лихва за забава за периода на забавата на всяко едно
задължение при изискуемост – първият ден след изтичане на 30 дневния срок за
плащане след фактуриране на задължението до датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда, т.е. за периода от
30.09.2013 г. до 15.05.2015 г.
Видно от исковата молба ИЩЦОВОТО дружество е навело
ясни фактически твърдения затова как се образува сборът от главници и лихви за
забавено изпълнение, а именно: Главни задължения, равни на ОБЩО от 4177.98
(четири хиляди сто седемдесет и седем лева и деветдесет и осем ст.) лева,
обезщетения за забава, равни на ОБЩО 274,41 лв., равняващи се на сбора от
главниците и лихвите по следните издадени от ищцовата страна фактури № №:
********** /30.08.2013 г.– 297,08 лв. главница; 58.04. лв. лихва върху главницата за
периода от 30.09.2013 г. до 15.5.2015
г.;
**********/30.09.2013 г. - 359,39 лв. главница; 64,12 лв. лихва върху главницата за периода от
30.10.2013 г. до 15.5.2015 г. ;
**********/28.10.2014 г. - 4,82 лв. главница; 0,72 лв. лихва върху главницата за периода от
28.11.2013 г. до 15.05.2015 г.
**********/31.03.2014 г. - 648,83 лв.главница; 73,63
лв. лихва върху главницата за периода от 1.5.2014 до 15.5.2015 г.;
**********/ 28.04.2014 г. – 195,37 лв. главница; 25,20 лв. лихва върху главницата за периода от 28.05.2014 г. до
15.05.2015 г.;
**********/19.05.2014 г. – 26,53 лв. главница; 4,87 лв.,
лихва върху главницата за периода от 20.06.2014 г. до 15.05.2015 г.;
**********/30.06.2014 г. – 33,77 лв. главница; 5,06 лв.
лихва върху главницата за периода от 30.07.2014 г. до 15.05.2015 г.;
**********/28.08.2014 г. – 296,68 лв. главница; 24,99 лв. лихва върху главницата за периода от
28.09.2014 до 15.05.2015 г.;
**********/24.09.2014г.- 74,77 лв. главица; 5,22 лихва върху главницата за периода от
25.10.2014 г. до 15.05.2015 г.;
**********/30.09.2014г.- 231,55лв. главница; 14,02 лихва върху главницата за периода от
31.10.2014 г. до 15.05.2015 г.;
**********/29.10.2014г. – 508,93 лв. главница; 26,64 лв. лихва върху главницата за
периода от 31.11.2014 до 15.05.2015 г.;
**********/26.11.2014г. - 554,76 лв.главница; 24,60 лв. лихва върху главницата за периода от
27.12.2014 г. до 15.05.2015 г.;
**********/21.01.2015 г. – 554,76 лв. главница; 14,96
лв. лихва за забава върху главницата, считано от 21.02.2015 г. до
15.05.2015 г.;
**********/18.03.2015 г.- 390,74 лв.главница; 5,56 лв. лихва за забава върху главницата,
считано от 18.04.2015 г. до 15.05.2015г.
Ищцовото
дружество основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по образувано ч.гр.д. № 5397/2015 г. по описа на PC – Варна. Със същата Заповед било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 177,98 лв., представляваща
стойността на предоставените на ответника В и К услуги за ползвана, пречистена
и отведена вода, за периода от 25.07.2013 г. до 23.02.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението,
до окончателното изплащане на вземането, 274 ,41 лева – обезщетение за забава,
както и сторените в заповедното производство разноски.Ищцовото дружество сочи
още, че в срока по чл. 414 ГПК ответното дружество депозирало Възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и в
С оглед горните
твърдения ищецът е обосновал правният си интерес от избраната форма на искова
защита, желае предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените
съдебно деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил изцяло иска и по основание и по
размер. Ответникът намира исковете за допустими,
но изцяло неоснователни, поради което се желае отхвърлянето им. 1. На първо
място в отговора на искова молба ответникът намира твърденията на ищеца, че
ответникът е ползвател на В и К услуги и като такъв имал открита индивидуална
партида (с посочения номер и обект на потребление) за не отговарящи на
действителността. Твърди се, че „Е.С.” ЕООД не е инициирало, нито получавало
съответно ищцовото дружество не му било доставяло каквито и да било В и К
услуги на адреса в с. *. 2. Ответникът оспорва дължимостта на сумата от
4 177,98 лв., претендирана за периода от 25.07.2013 до 23.02.2015 г.
задължения за кл.№ * , както по основание,
така и по размер.В тази връзка
ответното дружество намира твърденията на ищцовото ВИК за голословни, като сочи,
че не било ясно по какъв начин и са формирани и отчитани тези суми, не били
издавани ежемесечни фактури, не било ясно каква била методиката на определяне
на количествата вода и дали количествата вода, записани в „справката”,
отговаряли на действителното положение и на реалното доставената и потребена
вода. Поради изложеното ответната страна намира и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неоснователна. 3. По отношение на представените с исковата молба писмени
доказателства в отговора по чл. 131 ГПК ОТВЕТНИКЪТ ОСПОРВА представения КАРНЕТ,
както по съдържание, така и относно неговата автентичност, твърдейки че
съдържащата се в него информация по отделни редове, касаеща показанията на
водомера не отговоря на истината. Оспорват се подписите, положени в графа „подпис
на клиента” да са изпълнени от клиент/потребител на дружеството за обект с
номер *, поради което не било налице и съгласие с показанията и стойностите,
отбелязани в карнета. Освен това,
въпросните показания, релевира ответникът, не били отчитани и записвани в
присъствието на потребил на дружеството, за обект с номер * или на негов
представител. В случай, че ВИК ЕООД ще се ползва от оспорения КАРНЕТ,
ответникът желае да бъде открито производство по чл. 193 ГПК.В ОТГОВОРА на
искова молба са оспорени представените Констативни протоколи (5 броя), като се
твърди, че същите са едностранно съставени от дружеството, в отсъствието на
потребителя, а записаната в тях информация за показания на водомера не била
вярна.
С оглед гореизложеното ответникът желае исковете да бъдат отхвърлени, като се присъдят в полза на същата страна сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В проведеното по делото последно открито заседание( насрочено след събиране на доказателствения материал с оглед евентуално постигане на Спогодба между страните ) процесуалният представител на ответника не се явява.
В същото съдебно заседание,ответникът представляван от адв. Д. изразява становище за недоказаност на иска,поради което желае съдът да постанови Решение с което да отхвърли предявения от ищцовото дружество и да присъди в полза на ответника съдебно деловодни разноски, както и тези направени в заповедното производство (ако такива са направени ).
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между
страните, а и от приобщеното към исковото производство частно гражданско дело №
5397/2015 г. по описа на ВРС Х състав безспорно се установява, че по Заявление
на ищцовата страна с регистрационен входящ номер 12 368/15.5.2015 г. в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2741/18.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5397/2015г. по
описа на ВРС, Х – ти състав за парично задължение, представляваща цена на В и К
услуги за периода от 25.07.2013 година до 23.02.2015 година възлизаща на общо
4 177,98 лева ведно с мораторна лихва върху тази сбор от главници
възлизаща на сумата от 74,41 лева начислена за периода за забава а именно от
30.9.2013 до 15.5.2015 г., както и ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.5.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането .
Със същата заповед в полза на дружеството
заявител ВИК ЕООД Д. на осн. чл.78 ал.1 ГПК ВРС е присъдил и сторените от
заявителя съдебно деловодни разноски в заповедното производство разноски от
89,05 лева за заплатена държавна такса .Видно от приложената по заповедното
производство Заповед по чл. 410 ГПК ( л.9 от частното дело ) ВРС е вписал ,че
вземането на заявителя против длъжника дружество „Е.С.” ЕООД със седалище и
адрес на управление *** произтича
от неизплатени ВиК услуги
(водоснабдяване , отвеждане и пречистване на отпадни води ) ЗА ОБЕКТ находящ се
в село * , М. *, обект с номер * за периода
от 25.7.2013 до 23.2.2015 г.
Безспорно от приобщените на листи 16, 17,
23 и 24-ти писмени доказателства по частното гражданско дело се установява ,че
издадената от ВРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
била редовно връчена по надлежния ред на ответното дружество, депозирано е било
в срока по чл. 414 ГПК надлежно възражение против заповедта и в указания
преклузивен срок ищцовото дружество е предявило установителния иск - предмет на
предявените искове в рамките на настоящето исково производство.
От ангажираните по делото писмени
доказателства съдът прави извод, че ответното дружество в ползвало В и К услуги
за обект : село *, М. * в исковия период и се е намирало във валидна
облигационна връзка с ищцовото ВИК ЕООД Гр.Д..
В действителност в отговора на искова молба
ответникът оспорва да е получавал ВИК услуги на този обект, като от писмените
доказателства приобщени на лист 82- ри по делото се установява ,че по повод
получена от ответника покана за доброволно изпълнение самият ответник е сезирал ВИК ЕООД Д. както и РП Д. със Жалба
затова, че :„ количеството изразходвана вода за същият обект не е правилно
измерено и отчетено , че не дължи сумата ( визирана в ПДИ – т.е. сумата от
1 507,50 главница, лихви 32,96 лева, общо 1540,46 лева за периода от
23.1.2014г. до 30.9.2014 г. – лист 81- ви от делото ) .Отправеното с тази Жалба
от 18.11.2014 г. чрез управителя на ответното дружество- * до ВИК ЕООД Д.
искане е да бъде предоставена по-подробна информация за дължимостта на
посочената сума, както и фактурите, които са били издадени за съответните месеци;
да бъде предоставена информация за задълженията на същото дружество към ВИК
ЕООД Д. , както и да не бъде спирано водоподаването към имота, докато не бъде извършена
проверка от служители на ищеца и предоставена поисканата информация.Отделно от
тези искания и възражения ответникът е изразил и писменото си становище, че доколкото
предупреждението за спиране на водоползването е основано на разпоредбата на чл.
38,ал.1 от ОУ, счита, че такова действие би било незаконосъобразно, поради
което адресирал и Жалбата си до РП Д..
Видно от приложеното по делото на лист
83-ти в заверено за вярност с оригинала копие на уведомително писмо по повод
цитираната ЖАЛБА с рег. вх.номер АД 2040/18.11.2014 г. от страна на ищцовото
ЕООД са уведомили управителя на ответното дружество затова, че ответното
дружество имало непогасени задължения за
периода от 23.03.2014г. до 30.09.2014 г. , като едновременно с това са били
изпратени на управителя на ответника извлечение
от информационната база данни на дължимитге суми о фактури за реално отчетения период .На
следващо място със същото писмо управителят на ответното дружество е бил уведомен
затова, че връчената му ПДИ от 28.10.2014 г.е била втора по ред за 2014 година
, като първата е била изпратена с изх.номер 132/18.1.2014 г. за 1321,29 лева за
период от 27.6.2013 до 27.11.2013 г., като задължението било частично погасено
. Общо дължимата се към дата 27.11.2014 г. сума от ответната страна е била
посочена като 3265,44 лева +125,19лева – прогнозна лихва за просрочени вземания.
Пояснено е ,че последният отчет е бил извършен на 25.11.2014 г. на редовен
водомер срещу положен от страна на дружеството подпис върху карнет, като
водомерът е бил на показание 705 м3 .На последно място в цитираното
уведомително писмо управителят на ответното дружество е бил отново уведомен
затова ,че е получил ПДИ , исканата информация, бил изчакан в срока посочен в
поканата за доброволно плащане да погаси задълженията си от общо 3 390,63
лева ( ведно с лихвите )и уведомен затова, че следва прекъсване на
водоснабдяването в петдневен срок от получаване на посоченото писмо.Както е
видно от лист 87 – ми по делото ответната страна е получила уведомителното
писмо ведно с приложената информация по надлежния ред а самата информация е приобщена и по
делото на листи от 84-ти до 88- ми .
По делото с оглед установяване на размера
на претендираното вземане и периода за който се твърди, че ответникът дължи на
ищцовата страна цена за ползвани ВИК услуги на листи 71-вш до 79 –ти са
приложени и в оригинал първични счетоводни документи и приобщени по надлежния
ред към доказателствения материал.
Допусната по делото е и необходимата съдебно
счетоводна експертиза изготвена от вещото лице И.С. (листи 100 – 103 от
делото ).Съдът намира за безспорно установено въз основа на заключението по
допусната ССЧЕ че въз основа на
предоставената на вещото лице Справка за клиент с номер * – „Екотунг Сервиз „ЕООД
към 12.1.2016 г. и копия на фактури за процесния период от 30.8.2013 г. до
18.3.2015 г. , че ищцовото дружество е отчело за абоната консумирана вода за
общо 1820 м3 на обща стойност от 4 389,83 лева като по фактури и стойности
тази сума е посочена от вещото лице в
Таблица 1 към ССЧЕ (л.101 ) . Видно от т.2 на ССчЕ ответникът е направил
плащане на 27 март 2014 година , преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК -15.5.2015
г. при което по данни на ответника са били покрити следните задължения по
процесните фактури а именно по фактура № *********/30.8.2013 г. ( за период
25.7.2013 г.-28.4.2013 г. издадена за главница от 508,93 лв.) на 27.3.2014 г.
ответникът е заплатил сума от 211,85 лева с което е покрил част от главницата
по тази фактура а непогасената част е останала равна на 297,08 лева. Видно от
таблица 2 със ССЧЕ вещото лице е
разнесло в табличен вид всички установени за исковия период размери на главници
дължими от ответника по посочените от ищеца фактури за исковия период,като е
обобщило ,че общото задължение за главници на ответника възлиза на сумата от 4 177,98 лв. (
от общото задължение възлизащо на
4 389,83 лева, получено след приспадане на заплатената сума от 211,85 лева
по цитираната по-горе фактура ).В таблица 3 от ССчЕ вещото лице посочва хронологично
размерите на всяка една лихва за просрочие , начислени от датата на
падежа на всяко главно задължение до 14
май
Видно от протокола от проведено открито
съдебно заседание от 26.2.2016 г. ( л.107 от делото ) заключението на вещото
лице е прието по делото без да е оспорено от ответната страна .
В хода на производството по делото с
Протоколно определение постановено в открито съдебно заседание от 29.1.2016 г.
( л. 94 от делото ) на основание чл.193 ГПК съдът е открил производство по
оспорване истинността на документ а именно ангажираните от ищцовата страна карнети
приобщени на листи 7 и 8 от делото като е допуснал провеждане на ССчЕ с въпроса
: „Положен ли е от лицето * подпис върху оспорените от ответника карнети?”.
Видно от приобщеното и неоспорено от
страните заключение по допуснатата Съдебно графологична експертиза,
изготвена от вещото лице Ц.Ц. - в посочените и оспорени от ответника два
карнета няма подпис на Д.* – т.е. управителя на ответника( л.117 от делото ).
За пълното изясняване на фактическата
страна на спора е допуснато в полза на ищцовата страна и ползване на гласни
доказателства чрез показанията на служителя на ищеца *.
От гласните показания на св.В. ( л.123 и
124 от делото ) се установява и изяснява по делото , че свидетелката В. работела
като отчетник при ищцовото дружество от осми месец на 2013 година в район „*” ( селски
район ).На конкретно зададени въпроси свидетелката В. отговоря, че е отчитала
района на село * през периода от м.август 2013 до месец март 2014 година( вкл.и
м.ІІІ),отчитала и имот на дружеството „Екотуинг Сервиз” . При предявяване на
цитираните по-горе два карнета, свидетелката
сочи , че е започнала работа при ищеца и през месец август за първи път
отишла до село * като отразила в карнета реалните кубици на потребена вода
.През зимния период, обяснява свидетелката, й било казано от ответната
страна,че не ползвали вода поради което тя :„искала по един подпис срещу двата
кубика вода „ и така приключвал този сезон.На раззимяване, пояснява свидетелката,
отново отивала до село * и констатирала 269 кубика –това били реални кубици „
абсолютно отговорно „ сочи свидетелката, защото селото било ново за нея,
непознато .При записване на данните за потребена вода от абоната свидетелката
пояснява, че била говорила със служител на фирмата – младо, дребнично момче,
което се подписвало на карнета приложен на лист 7 -ми (т.е. на карнета за който
свидетелката отговаряла). От същите гласни показания се изяснява, че в
действителност само посоченото от свидетелката момче се подписвало на
карнетите, но не е управителят на фирмата, който бил „черноок господин, на
солидна възраст„.Конкретно за това как служителят на ищеца е установил кубиците
потребена вода свидетелката описва, че влизала в шахтата дълбока по-малко от
два метра, засичала показанията на пломбирания водомер стари и нови, намирала
разликата и ги записвала.
От представените
преписи на карнетни листи се установяват отразените месечни отчети за количеството
консумирани ВиК услуги в обекта на потребление в рамките на исковия период.
Освен цитираните доказателства,по делото са
ангажирани и писмени такива, като на листи 17 – 35 са приобщени ангажираните с
исковата молба копия на ОУ за предоставяне и ползване на ВИК услуги на потребителите от оператора ВИК ЕООД
Д., относими към целия исков период.
От приложеното по делото на л.16 копие на
Известие за несъответствие на СИ № 3 -148 2014 , издадено от ЕТ „* „ се
изяснява , че по искане на ВИК ЕООД Д. е било проведена периодична последваща
проверка на СИ ( т.е. водомерът обслужващ обекта на потребление на ВИК услуги )
и е било установено, че водомерът е изправен а допустимата грешка при работата
му е извън диапазона на максимално допустимата.Останалите КП приложени на листи
9 – 12 по делото касаят предприети и извършени действия от страна на ищеца по
проверка на водомера, обслужващ ответното дружество и демонтаж на същия на
11.8.2014 г. по вина на водоподателя .
При така установеното от фактическа страна
съдът възприе следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест
в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже
възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В разглеждания случай по делото не е спорно
качеството потребител на ответника на процесния обект на потребление и факта на
самото потребление а е оспорено да е доставено количеството на вода за исковия
период (в този смисъл е признанието на ответната страна посредством Жалбата
адресирана до ВИК оператора, както и факта на частично погасяване на
задължението по фактура **********/30.8.2013 г. издадена за главница от 508,93
лева от която на 27.3.2014 г. ответникът е погасил част от вземането
посредством заплащането на сумата от 211,85 лева ).
За да се произнесе по същество на спора ,
настоящият съдебен състав съобрази следното: Общите условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
гр. Д. са одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ – 044 от
23.06.2006г. и с решение ОУ -09 от 11.08.2014 г. Последните са и
приобщени по делото. поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът
приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по спора. На това
основание съдът приема, че между страните по делото е налице валидно възникнало
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до
потребител - ползвател на обекта находящ се в село * , М. *, стопанисвана от
ответното дружество .
Ответната страна има качеството на
потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от
20.01.2005г./, който дължи заплащане на предоставените му ВиК услуги по цени,
утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.
Спорна
според възраженията на ответника е изправността на доставчика по
правоотношението по отношение на поетите от него задължения по силата на
обвързващите страните ОУ, в т.ч. за отчитане показанията на средството за
измерване при уговорените условия и срокове. Отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса
на такъв, отчетът се подписва от свидетел съгласно чл. 21, ал. 4 от ОУ.
От
представените по делото карнетни листи се установява факта на извършения периодичен
отчет в сроковете и при условията уредени в чл. 21, ал. 2-4 от ОУ. В този
смисъл обективираните количества в представените карнетни листи, въз основа на
които са съставени и фактурите за цена на доставени ВиК услуги за спорния
период, са съобразени с правилата за отчитане и разпределяне на количествата
питейна вода по раздел ІІ на ОУ.Размерът на предоставените услуги в рамките на
заявения период от друга страна съгласно кредитираното като обективно и
компетентно дадено заключение на ССчЕ е установен до сумата от 4 177,98
главница (съвпадащ напълно с размера по заявлението и по петитума на
установителния иск ).
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявените главни
искове като доказани по основание и размер се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.Този изход по предявените главни искове, обуславя основателност и
на предявените претенции за законна лихва за забава върху неплатени главници за
исковия период. Установеният общ размер на лихвата за периода от падежа на
всяко главно задължение /чл. 31, ал. 2 вр. чл. 42 от ОУ/ до датата на подаване
на заявлението в съда е от 295,04 лева – сбор от мораторни лихви или с 20,63
лева по-висок. Т.е. предявените акцесрони искове за сумата от 274,41 лева общо
следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани и по размер .С оглед
изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД предвид характера
на иска ответникът следва да заплати и законната лихва върху главните
задължения ,считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда,поради това, че исковото производство е продължение на заповедното инициирано
с постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда .
По
отношение на стореното от ответника оспорване на истинността на приобщените по
делото 2 броя карнети приложени на листи 7 и 8 по делото съдът приема, че макар
и по делото да бе установено безспорно,че подписите в последната графа на двата
частни документа оспорени по реда на чл.193 ГПК да не изхождат от управителя на
ответното дружество, неистинността на тези два документа не е безспорно
установена .Това е така, защото от гласните доказателства се изясни по
безспорен начин,че не управителят на ответната страна е полагал подписите си
срещу последната графа на двата карнета,а негов служител .Ето защо макар и да
не са подписани карнетите от управителя на ответното дружество, съдът приема,че
въз основа на всички доказателства по делото ( включително и гласните
доказателства ) се обуславя извода ,че картнетите са автентични частни
документи а не неистински по смисъла на чл.193 ГПК ,поради което не следва да
се изключват от доказателствения материал по делото. За пълнота на мотивите
съдът намира, че в конкретния казус ,с оглед наведените твърдения на двете
страни и ангажираните доказателства се явява ирелевантно
обстоятелството дали подписът в представените от ищеца карнети е на ответника
или не, за оспорване на автентичността на които документи, както бе посочено по-горе
бе открито производство по чл.193 от ГПК. Карнетът е частен удостоверителен
документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната
разпоредба обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител.
Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея
различно понятие- „упълномощен представител” води до извода, че карнета може да
бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена,
съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира,
че представител на потребителя по смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. може да бъде всяко лице – лице обитава имота на каквото и да било
правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност
на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Росица В. –отчетник при ищеца, за част от исковия
период, според която през процесния период винаги е записвала правилно
показанията на водомера ( сама слизала в шахтата ) и при отчитането никога не е
имало възражения по повод начина на оформянето на карнетите и записаните в тях
показания,а самите карнети били подписвани от представител на ответника. По
изложените съображения оспорването следва да бъде признато за недоказано, което
може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 от ГПК,
което в тази част има характер на определение (в този смисъл изрично решение № 135 от
3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290
от ГПК). Чрез показанията на същата свидетелка се установява също, че
показанията на водомера са правилно записвани, което обстоятелство, извън
авторството на подписа, се оспорва от ответника,но за което ответникът не
ангажира доказателства. По изложените съображения съдът намира за установени
всички елементи от фактическия състав от разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, които
обуславят дължимостта на цената на доставената питейна вода – установено е, че
ответникът има качеството на потребител и в този смисъл е страна по
продажбеното отношение по доставката на питейна вода, установено е количеството
на доставената вода (посредством записванията в карнетите и тяхното
потвърждаване чрез показанията на св.В., установява се и дължимата за процесния
период цена за ползване на ВИК услуги и от заключението на вещото лице по ССчЕ
, което заключение както бе посочено не е и оспорено от ответника.
С оглед
изложеното предявените искове като основателни и като доказани следва да бъдат
уважени в пълнота .
При този изход на спора ищецът има право на
разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК .Видно от материалите
по делото ищцовата страна е сторила следните съдебно деловодни разноски по
исковото производство : 128,06 лева- заплатена д.т. в полза на ВРС (л. 42); 150 лева заплатен депозит за
допусната ССчЕ ( л. 61 от делото ) ; 150 лева депозит за СГЕ – л.105 от делото
– или общо за такси и депозити сумата от 428, 06 лева . Видно от самата
искова молба ищцовата страна е направила искане в нейна полза да бъде присъдено
и адвокатско възнаграждение.Макар и своевременно
заявено (още с исковата молба ) искането за присъждане на съдебно деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна,не може да бъде
уважено от настоящият състав, тъй като по делото липсват доказателства дори за
договорен размер на процесуално представителство .Ето защо,за този разход съдът,
при липса на доказателства за реалното му извършване, не присъжда разноски в
полза на ищеца.
Съобразно трайната съдебна практика
съдът следва да установи и присъди разноските в заповедното производство които
видно от материалите по частно гр.дело № 5397/2015 г. по описа на Х състав се
състоят само в един реално сторен разход( присъден и със самата Заповед по чл.
410 ) изразяващ се в сумата от 89,05 лева за заплатена д.т. по
заповедното производство ,който разход
съдът присъжда в полза на ищеца по исковото производство .
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по предявените установителни
искове от ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Д.,със
седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК *, представлявано от управителя инж. *, чрез адвокат * -
пълномощник, против ответното дружество „Е.С.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя *,че ответното
дружество„Е.С.” ЕООД, ЕИК *
ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Д., ЕИК * сумите, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по частно гражданско дело №
5397/2015 г. по описа на РС – Варна, а именно: СУМАТА от ОБЩО 4177.98
(четири хиляди сто седемдесет и седем лева и деветдесет и осем ст.) лева,
представляваща дължим СБОР от главници - цена за незаплатени В и К услуги
(водоснабдяване, ползвана, пречистена и отведена вода) за обект, находящ се в с. *, М. *, обект № *, за периода 25.07.2013г. – 23.02.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
Заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.05.2015г.
до окончателното изплащане на задължението; както и СУМАТА от ОБЩО 274.41
(двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и една ст.) лева, представляваща
СБОРА от обезщетенията за забава
върху всяко от главните задължения, изчислено в размер на законната лихва за
забава за периода на забавата на всяко едно задължение при изискуемост –
първият ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане след фактуриране на
задължението до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, т.е.
за периода от 30.09.2013 г. до
15.05.2015 г., за които суми е била
издадена Заповед № 2741/18.05.2015 г. на ВРС Х състав по чл.410 ГПК по частно
гр.дело № 5397/2015 по описа на ВРС,
на основание чл. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Е.С.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя * ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Д.,със седалище и адрес на управление ***,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *,
представлявано от управителя инж. * СУМАТА
от 428, 06 лева (четиристотин двадесет и осем лева и шест стотинки )- представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски, изразяващи се в
заплатени държавна такса и депозит за вещо лице в исковото производство,пред
настоящата инстанция; както и СУМАТА от 89,05
лева( осемдесет и девет лева и пет стотинки ) – сторените
от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното производство
по частно гр.дело № 5397/2015 г. по описа на РС Варна Х състав –съдебно
деловодни разноски изразяващи се в заплатена държавна такса .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: