№ 1110
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110216753 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от МЛ. Л. АНГ. срещу Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4438191, издаден от СДВР за това, че на 28.01.2021г. в 10:43 часа в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“, кръстовището с ул. „Стар Лозенски път“, с посока на движение от ул.
„Павел Красов“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. (въведено
с пътен знак В-26) в населено място, лек автомобил „..........” с рег. № ............. се движил със
скорост от 83 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на МЛ. Л. АНГ. е наложена „глоба“ в размер на 800
(осемстотин) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш не съдържа информация дали
техническото средство, с което е бил заснет автомобилът на жалбоподателя е било изправно
и дали вярно измерва скоростта на МПС. А. оспорва достоверността на измерването и
отрича да е карал с превишена скорост. Посочва, че наложената му глоба в размер на 800
лева не съответства на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като при превишение на скоростта
между 31 и 40 км/час глобата следва да е 400 лева. Във връзка с позоваването на чл.182, ал.4
от ЗДвП жалбоподателят твърди, че органите на МВР не били посочили никакви
обстоятелства за повторност. А. отрича да съществува предходен фиш, издаден за
1
превишена скорост в рамките на 1 година преди обжалвания. Дори и да има такъв,
административният орган бил длъжен, според жалбоподателя, да го посочи в Електронния
фиш като част от фактическата обстановка, а в случая такава информация липсвала. Поради
това се претендира за нарушено право на защита на наказаното лице. На следващо место в
жалбата се твърди, че в Електронния фиш нямало информация относно датата на неговото
издаване и не можело да се установи дали наказващият орган е образувал
административното производство в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Поради това А. иска СРС
да отмени обжалвания Електронен фиш, за който жалбоподателят твърди, че му е бил
връчен на 08.11.2021г.
В съдебно заседание на 01.03.2022г. пред СРС се явява жалбоподателят МЛ. Л. АНГ.
лично и с адв. .............. Двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните
прения адвокатът моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалвания Електронен фиш по
съображения, посочени в жалбата. С оглед на събраните по делото доказателства се приема,
че не е доказано наличието на повторност, поради което размерът на санкцията е
незаконосъобразен. Адвокат ............. оспорва да е извършено нарушение, тъй като според
нея на мястото, на което е заснет автомобилът, не са съществували посочените във фиша
ограничения. Защитата заявява, че от предоставената от КАТ снимка на лист 6 от делото не
се вижда местоположението на автомобила спрямо ограничителния знак. Поради това
адвокатът счита, че това може да е снимка от всяко едно местоположение, дори и място без
ограничение. Същото било и със снимката на ограничителния знак – не се виждал номера на
автомобила и не можело да се твърди, че нарушението е извършено и че е извършено от
жалбоподателя, тъй като според адв. ............. снимковият материал не удостоверявал
извършено нарушение. Пред СРС – 10 състав жалбоподателят А. заявява, че поддържа
казаното от адвоката му и няма какво да допълни.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща свой представител пред СРС и не взема
становище по жалбата. В писмо с вх. № 97936 от 30.11.2021г., с което жалбата и
административно-наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-
наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за
издаване на Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на
разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не
съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. Въззиваемата страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното
нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип
„СПУКС“ № MD192, като се отбелязва и че техническото средство е преминало последваща
2
метрологична проверка. Изтъква се, че лицето, срещу което е издаден обжалваният
Електронен фиш, не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „..........” с рег. № ............. е собственост на МЛ. Л. АНГ..
На 28.01.2021г. в 10:43 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, при кръстовището
с ул. „Стар Лозенски път“, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен
път, скоростта на движение на лек автомобил „..........” с рег. № ............. била поне 83 км/час
при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място.
Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1192. Същата е одобрена
и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-
46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. На
21.02.2020г. тази видео-радарна система преминала проверка, за която е издаден Протокол
от проверка № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100
км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-5577 от 29.01.2021г. за времето от 09.30 часа до 12.00 часа на
28.01.2021г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1192, за която е издаден Протокол № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г. с годност за
експлоатация до 21.02.2021г., е била позиционирана в гр. София, бул. „Цариградско шосе“,
при кръстовището с ул. „Стар Лозенски път“, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се по посока от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път, при
стационарен режим на измерване и при посока на задействане – приближаване на МПС.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/ч. за населено
място, въведено с пътен знак В-26.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 4438191, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на МЛ. Л. АНГ. е наложена „глоба“ в размер на 800
3
/осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния
фиш е посочено, че нарушението е извършено на 28.01.2021г. в 10:43 часа в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“, кръстовището с ул. „Стар Лозенски път“, с посока на движение от ул.
„Павел Красов“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с
пътен знак В-26 в населено място, при разрешена скорост от 50 км/час, установена скорост
от 83 км/ч. и превишена скорост от 33 км/час, като нарушението е извършено с лек
автомобил „..........“ с рег. № ............. и е установено с автоматизирано техническо средство
или система (АТСС) CORDON № MD1192.
Този Електронен фиш е връчен на МЛ. Л. АНГ. на 08.11.2021г. и е обжалван с жалба,
подадена в ОПП - СДВР на 19.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 6, лист
7, лист 13 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „..........” с рег. № .............;
Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 5577 от
29.01.2021г.; справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш
Серия К № 4438191 (лист 14 от делото); справка за нарушител/водач; Ежедневна форма на
отчет от 28.01.2021г.; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 20766 от 04.02.2022г. с приложена
снимка (лист 27 от делото); писмо от Български институт по метрология с вх. № 31288 от
18.02.2022г. с приложени заверени копия от Протокол от проверка № 06-С-ИСИС от
21.02.2020г., извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване № В-46 от 06.07.2018г. (с приложени „Технически и метрологични
характеристики на типа. Принцип на работа. Ръководство за експлоатация“) и писмо от
Столична община с вх. № 37358 от 25.02.2022г. с приложена схема (лист 51-53 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р – 5577 от 29.01.2021г. и Ежедневна форма на отчет от 28.01.2021г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 12 от делото) се установява мястото, времето, посоката на
движение на контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническо
средство, както и индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на
превозните средства и наличието на пътен знак В-26. От Ежедневната форма на отчет
(приложена на лист 16 от делото) се установява, че от 09.30 часа до 12.00 часа (което
съвпада с часовия диапазон, посочен в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-5577 от 29.01.2021г.) на 28.01.2021г.
техническо средство CORDON № MD1192 е било разположено в гр. София, бул.
„Цариградско шосе” – кръстовището с ул. „Стар Лозенски път“, за да контролира скоростта
4
на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Павел Красов” към Околовръстен път при
ограничение на скоростта 50 км/час в населено място, въведено с пътен знак В-26. В същия
смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система, приложен на лист 12 от делото, където техническото средство е
индивидуализирано по вид (CORDON) и номер (№ MD1192). Доколкото мястото и часовия
диапазон, вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-5577/29.01.2021г. и в Ежедневната форма на отчет от 28.01.2021г.
съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 12 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-5577 от 29.01.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
28.01.2021г., датата на регистриране на документа под № 4332р-5577 е 29.01.2021г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили и проверили въпросния
протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та. В Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-5577 от
29.01.2021г. са посочени общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото и
на последното изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и това,
че то е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 06-С-ИСИС от
21.02.2020г. с годност за експлоатация до 21.02.2021г. Коментираният тук Протокол е
придружен със снимка на уреда (видно от лист 13 от делото), поради което СРС приема, че
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От писмо от Български институт по метрология с вх. № 31288 от 18.02.2022г. с
приложени заверени копия от Протокол от проверка № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г., извадка
от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване № В-46 от
06.07.2018г. (с приложени „Технически и метрологични характеристики на типа. Принцип
на работа. Ръководство за експлоатация“) и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р – 5577 от 29.01.2021г. се установява, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически
годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на
лист 12 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от
проверка № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г. и в същия смисъл е и писмото от Български
институт по метрология с вх. № 31288 от 18.02.2022г., то следва, че посоченото в Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
5577/29.01.2021г. АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на
5
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON M2 с № MD1192, за която е бил издаден цитираният по-горе Протокол от
проверка № 06-С-ИСИС/21.02.2020г. и съответно за което АТСС се отнася и извадката на
лист 31-32 от делото. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-5577 от 29.01.2021г.
техническо средство (CORDON № MD1192) фигурира и в снимковия материал на лист 6 от
делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано и при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 6 от делото се установява марката и регистрационния номер
на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение и вида/номера на техническото средство, с което е бил
заснет автомобилът. Приложеният по делото снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира, още повече, че в случая снимката на лист 6 от делото е изключително ясна и
извлечената от нея информация не се опровергава от останалите събрани по делото
доказателства. Доколкото в снимката на лист 6 от делото е цитирано техническо средство
CORDON M2 с № MD1192, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с
техническото средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-5577 от 29.01.2021г. Освен номера на техническото
средство, между снимката на лист 6 от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-5577/29.01.2021г. има припокриване и
касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение,
че снимката на лист 6 от делото е направена именно с техническото средство, описано в
кредитираните от съда писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на останалия снимков материал, приложен на
лист 7, лист 13 и лист 27 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези
снимки се явяват годно веществено доказателствено средство. Въз основа на снимките на
лист 7 и лист 27 от делото, както и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 20766 от 04.02.2022г.
(лист 26 от делото) се установява, че на процесното място към 28.01.2021г. е имало пътен
знак В-26, въвеждащ органичение на скоростта до 50 км/час.
От съвкупната преценка на анализираните до тук писмени доказателства следва, че
6
доводите на адв. ............. относно снимките не почиват на взаимовръзките между тях и
другите писмени доказателства и доколкото снимковият материал е бил едностранчиво
разгледан в хода на съдебните прения, СРС не се солидаризира със становището на
адвоката. Именно съвпадащата информация между отделните писмени доказателства
/кредитирани по-горе/ дава основание на СРС да не приеме тезата на защитата.
На следващо место - за това, че с пътния знак, снимка на който е приложена на лист 7
и лист 27 от делото, е въведено ограничение на скоростта към 28.01.2021г. в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ – кръстовището с ул. „Стар Лозенски път“, с посока на движение от ул.
„Павел Красов“ към Околовръстен път данни се съдържат в писмото на ОПП – СДВР с вх.
№ 20766 от 04.02.2022г. Това писмо е обективно и достоверно писмено доказателство, което
не се опровергава от нито едно друго, събрано по делото, доказателство. Поради това съдът
го кредитира и съответно приема за неоснователна тезата на адв. ............. в обратния смисъл.
Съдът дава вяра и писмото от Столична община с вх. № 37358 от 25.02.2022г. с
приложената към него схема, тъй като това е годно, информативно, достоверно и
непредубедено писмено доказателство. От схемата (приложена на лист 51-53 от делото)
става ясно, че на процесното място (бул. „Цариградско шосе” в участъка след ул. „Павел
Красов“, при кръстовището с ул. „Стар Лозенски път“) е бил поставен пътен знак В-26,
въвеждащ ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/час. За това ограничение на
скоростта данни се съдържат и в снимковия материал (приложен на лист 6, лист 7 и лист 27
от делото), Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-5577/29.01.2021г. и Ежедневната форма на отчет от 28.01.2021г. Поради това
съдът счита, че не само от схемата на Столична община, но и от други доказателства,
събрани по делото, следва безспорният извод, че на процесната дата и място ограничението
на скоростта е било 50 км/час за населено място, въведено с пътен знак В-26.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то, справка от
информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 4438191 и справка за
нарушител/водач са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че
собственик на заснетия лек автомобил „..........” с рег. № ............. е жалбоподателят МЛ. Л.
АНГ., който има и други нарушения по ЗДвП, както и че обжалваният Електронен фиш е
съставен на 01.02.2021г. и е връчен на 08.11.2021г., като последното съвпада и с твърдения
от жалбата.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Приложеното на лист 28 от делото писмо от Главна дирекция „Национална полиция“
с вх. № 23221/09.02.2022г. се явява неинформативно писмено доказателство, поради което
съдът не го подложи на анализ.
7
Съдебният състав не приобщи към доказателствената маса и Удостоверението за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (на лист 11 от делото), тъй като прие, че то
е неотносимо към този правен спор, защото се отнася за АТСС, което е различно от
техническото средство, с което е установено процесното нарушение, поради което
документът на лист 11 от делото няма връзка с предмета на доказване в това производство.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Дали посочената в Електронния фиш скорост
е действително измерената и дали е приспадната допустимата грешка на техническото
средство при измерване на скоростта в полза на нарушителя е въпрос по същество.
Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и
ограничението на скоростта от 50 км/ч. в населено място, като е пояснено, че то е въведено с
пътен знак В-26, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е описано нарушението и
съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и
8
наложената на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП глоба /в размер на 800 лева/ като е указано в
какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не
се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Според чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизит на Електронния фиш е да е посочен размерът на
глобата, а не санкционната норма, въз основа на която се налага тази глоба. Поради това и
доколкото в Електронния фиш е посочено, че на А. се налага глоба в размер на 800 лева, а
същевременно доколкото с думи е посочено, че превишената стойност на скоростта е 33
км/час, то с прилагането на чл.182, ал.4 от ЗДвП, макар да не е изрично посочено, се
установява от съдържанието на Електронния фиш, че наказващият орган е имал предвид
привръзката на чл.182, ал.4 от ЗДвП с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. По-нататък, във връзка с
доводите на жалбоподателя за ограничено право на защита, СРС намира за важно да посочи,
че доколкото нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш,
липсата на данни за повторността не представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като дали има или няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на
наказанието. Поради това този въпрос следва да се обсъди по същество, а не като
съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не беше посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП
пак остава ясно, че нарушението се състои в „движение“, т.е. управление на МПС със
скорост над разрешената в населено място при наличие на пътен знак В-26. Поради това
въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
В чл.189, ал.4 от ЗДвП не е посочено задължително в Електронния фиш да се
съдържа информация дали техническото средство, с което е бил заснет автомобилът, е
изправно и дали вярно измерва скоростта на МПС. Това е въпрос на доказване и липсата на
тази информация в Електронния фиш не съставлява съществено процесуално нарушение,
както се твърди в жалбата.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
9
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Вярно е, че от датата на нарушението 28.01.2021г. до датата на връчване на
Електронния фиш 08.11.2021г. са минали малко повече от девет месеца. За разлика от
АУАН и НП, при издаването на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след
изтичането на който да не може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на
чл.34 от ЗАНН тук не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството,
която да се отнася до Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от
извършване на деянието до връчването на Електронния фиш не може да бъде основание
съдът да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Изтичането на
определен срок от извършване на нарушението би имало значение единствено за
прекратяване на административното производство поради изтекла давност. В случая, обаче,
от датата на нарушението /28.01.2021г./ до връчването на Електронния фиш /08.11.2021г./ не
е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на
постановяване на съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и абсолютният давностен
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита,
че са налице основания за прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
10
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
11
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
28.01.2021г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 28.01.2021г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 86 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 83
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
06-С-ИСИС от 21.02.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 83 км/час. Доколкото от приложената на лист 6 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ............. е 86 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 83 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 86 км/час.
От схемата на Столична община, снимките на лист 6, лист 7 и лист 27 от делото,
писмото от ОПП – СДВР (на лист 26 от делото), Ежедневната форма за отчет и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-5577 от
29.01.2021г. се установява, че на въпросното място към 28.01.2021г. ограничението на
скоростта е било 50 км/час за населено място, въведено с пътен знак В-26.
12
При тези данни следва, че като се е движил с поне 83 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено место, въведено с пътен знак В-26, водачът на лек автомобил
„..........” с рег. № ............. е извършил нарушение по чл.21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава скоростта, посочено с пътния знак, която в случая е 50 км/ч. в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 83 км/ч. обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 33 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС със скорост над посочената с
пътен знак В-26 и че щом е измерена скорост от поне 83 км/ч. при ограничение на скоростта
50 км/ч. (въведено с пътен знак), значи е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „..........” с рег. № .............
на 28.01.2021г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 8 от делото справка
е видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят А., то правилно е била
ангажирана именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според
чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото
М.А. твърди, че е получил препис от процесния Електронен фиш на 08.11.2021г., то това
означава, че към тази дата той вече е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час,
въпреки че това му е било изрично указано в самия Електронен фиш. От тук следва, че в
случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на МЛ. Л. АНГ. – като собственик на МПС-то, непосочил дали и
на кого е предоставил автомобила за ползване.
В случая на А. е била определена глоба в размер на 800 лева като наказващият орган
се е позовал на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишение на
скоростта с 33 км/ч., следва да се приеме, че препраща към разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП и определеният размер на глобата от 800 лв. всъщност е двукратният размер на
глобата от 400 лв. по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Въпросът тук е дали е налице „повторност“ и
дали жалбоподателят правилно е бил наказан с глоба в размер на 800 лева. Правилно в
жалбата се посочва, че в процесния Електронен фиш не са отбелязани никакви факти около
тази повторност – не е посочено с думи, че нарушението е извършено повторно, не е
цитиран предишен Електронен фиш и не е посочено нарушението, за което той е бил
13
издаден, както и датата на деянието и най-вече датата на влизане в сила на въпросния
предишен Електронен фиш, обосноваващ повторността в случая. Поради това конкретното
административно обвинение в частта относно повторността се явява неаргументирано в
акта, определящ рамките на административното обвинение срещу А..
Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в
двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението
по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че
коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на Наказателно
постановление или Електронен фиш, с който на А. е била наложена „глоба“ отново за
нарушение на чл.21 от ЗДвП. Според справката за нарушител/водач МЛ. Л. АНГ. има
предишни нарушения по чл.21 от ЗДвП, но от това доказателство не става ясно кой
Електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, поради което и не може да се съпостави с
датата на деянието - 28.01.2021г. Това означава, че освен, че наказващият орган не е описал
деянието като повторно в Електронния фиш, не е и доказал (предвид разпределението на
доказателствена тежест), че М.А. е извършил процесното деяние по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това не
следва да се ангажира административно – наказателната му отговорност за деяние,
извършено „повторно“, респ. не следва да се прилага чл.182, ал.4 от ЗДвП при определяне
на наказанието.
Направеният по-горе анализ налага извод, че за да се наложи на А. наказание по
чл.182, ал.4 от ЗДвП следва да е описано и доказано, че процесното нарушение е извършено
в 1-годинеш срок от влизане в сила на друг Електронен фиш или Наказателно
постановление, издадени срещу А. отново за нарушение на чл.21 от ЗДвП. От справката за
нарушител/водач става ясно, че МЛ. Л. АНГ. е извършвал и друг път нарушения на чл.21 от
ЗДвП, но не е ясно кога тези предишни Електронни фишове са влезли в сила, тъй като не е
ясно дали са обжалвани или не, респ. колко време след връчването им са влезли в сила.
Такива факти не са посочени и в процесния Електронен фиш. Поради това СРС приема, че
са налице основанията за ангажиране на административната отговорност на А. за
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП – с налагане на административно наказание по
основния състав на санкционната норма - чл.182 от ЗДвП (а именно по чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП), а не по чл.182, ал.4 от ЗДвП – поради недоказаност и необоснованост на
Електронния фиш касателно елемента „повторност“.
Доколкото чл.182, ал.4 от ЗДвП препраща към чл.182, ал.1 от ЗДвП и в Електронния
фиш ясно се сочи, че превишението на скоростта е с 33 км/час, този съдебен състав счита, че
няма процесуална пречка спрямо жалбоподателя да се приложи чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
като закон за по-леко наказуемо нарушение.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП водач, който превиши от 31 до 40 км/час
14
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба в размер на 400 лева.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 33 км/ч. над ограничението от
50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на МЛ. Л. АНГ. (като
собственик на МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице; доколкото
наказващият орган не е доказал деянието да е извършено „повторно“), следва да се определи
„глоба“ в размер на 400 лева за нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание за това нарушение (при
превишение на скоростта с 33 км/час) не позволява на съда да прави преценка на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от
напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
Гореизложеното означава, че на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.4 и чл.87 от
ЗАНН съдът следва да измени Електронния фиш като приложи чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
(като закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението - доколкото се доказва, че А. е нарушил чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП във
фактическите рамки, посочени в Електронния фиш) и като се намали административното
наказание „глоба“ от 800 на 400 лева, тъй като няма безспорни доказателства, нито словесни
твърдения на административно – наказващия орган в Електронния фиш нарушението да е
извършено „повторно“.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно са налице и
отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и не
представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
измени обжалвания Електронен фиш относно приложимата санкционна норма от чл.182,
ал.4 от ЗДвП на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и касателно размера на наказанието като същото се
намали от 800 лв. на 400 лева.
Независимо изхода на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за
разноските, тъй като нито една от страните по спора не е поискала присъждане на такива до
приключване на съдебните прения пред първоинстанционния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.4 и чл.87 от ЗАНН
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
15
техническо средство или система Серия К № 4438191, издаден от СДВР, с което за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП на МЛ. Л. АНГ. е наложена „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева В ЧАСТТА
ОТНОСНО приложимата санкционна норма : от чл.182, ал.4 от ЗДвП на чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП, както и в частта относно размера на наказанието „глоба“ : като я
намалява от 800 (осемстотин) лева на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16