Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Кърджали в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 237/2021 г. по описа
на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето. Образувано е по жалба от
И.А.Б. от *** против
Експертно решение №1509 от зас.№144 от 03.08.2021 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ *** състав
***.
Жалбоподателят намира оспореното решение за незаконосъобразно. Твърди, че НЕЛК неправилно му е определил нова дата на инвалидизиране
– 05.04.2021 г., вместо определена такава от ТЕЛК –
05.02.2018 г. Според жалбоподателя, последната следва
да се приеме
за дата на
инвалидизирането му, тъй като документите му в ТЕЛК били подадени именно на тази дата. Иска от съда да
отмени решението на НЕЛК. В съдебно
заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата,
по изложените
в нея съображения.
Ответникът по жалбата – Национална
експертна лекарска комисия, в писмено становище изх.№ Ю-912/12.10.2021 г., подписано
от пълномощник, оспорва жалбата. Намира твърденията в същата за неоснователни, тъй
като към момента на освидетелстването на лицето от ТЕЛК, същото е работило по трудов
договор и правилно датата на инвалидизиране била отнесена
към хипотезата на чл.70, ал.5 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/. Счита, че оспореният акт е законосъобразен и моли
съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Заинтересованата страна – ТП
на НОИ Кърджали, чрез директора му, намира жалбата за неоснователна.
Заинтересованите страни – ТЕЛК
*** към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ ***, Агенция за хора с
увреждания гр. София и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, редовно
призовани, не се представляват и не вземат становище по жалбата.
Административния съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.02.2018 г., жалбоподателят
Б., чрез РКМЕ-Кърджали, е подал заявление –декларация за освидетелстване
с рег.№***/*** г.. В заявлението е декларирал, че не работи, не получава пенсия
и се осигурява като безработен.
Според приложената по делото
справка от Регистъра на трудовите договори, в периода от 18.10.2018 г. до
31.12.2018 г., както и от 30.07.2020 г., жалбоподателят е в трудови правоотношения
***.
С Експертно решение № 1036 от 05.04.2021 г. на
ТЕЛК *** към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, ***, е извършено
освидетелстване на работоспособността на жалбоподателя и е определен процент на
трайно намалена работоспособност /ТНР/ - ** % за срок от две години, с дата на инвалидизиране - 05.02.2018 г.- датата на медицинското направление
за ТЕЛК. В решението е прието, че експертизираното лице
не работи.
Решението на ТЕЛК е оспорено
пред НЕЛК, от председателя на медицинската комисия по чл.98, ал.4 от КСО при ТП
на НОИ, в частта относно определената дата на инвалидизиране.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на ЕР на ТЕЛК, в оспорената
му част, като постановено в нарушение на
разпоредбата на чл. 70, ал.5 от НМЕ.
На 11.06.2021 г. И.Б. е уведомен
за образуваното пред НЕЛК административно производство по чл.112 от ЗЗ, свързано
с оспорването на Експертно решение № 1036 от 05.04.2021 г. на ТЕЛК. Съобщена му
е датата на планираното разглеждане - 14.07.2021 г., както и че административното
производство ще бъде приключено по документи, на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
С Експертно решение №1509 от
зас.№144 от 03.08.2021 г., предмет на настоящото производство, НЕЛК е извършила частична експертиза –
освидетелстване по документи и се е произнесла с решение за отмяна на експертното
решение на ТЕЛК, по отношение на датата на инвалидизиране
и определила нова такава – 05.04.2021 г. Решението е мотивирано с обстоятелството,
че към датата на освидетелстване – 05.04.2021 г., лицето работи по трудов договор,
според представените доказателства, поради което на основание чл. 70, ал.5 от НМЕ,
датата на освидетелстване следва да се определи за дата на инвалидизирането.
Обжалваното ЕР на НЕЛК е съобщено на жалбоподателя на 16.08.2021 г., видно от приложената
по делото обратна разписка, а жалбата срещу него е подадена на 27.08.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата до административния съд е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган по чл. 103, ал.4, във вр.
с чл. 106, ал.2 от Закона за здравето. Решението е взето от *** състав ***, определен
съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал.1 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза
и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/.
При постановяването на оспореното
решение, не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазено е изискването по чл. 18, ал.3 от Правилника, в специализирания
състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател
на състава. Експертното решение е постановено в състав от трима специалисти; по
документи, съобразно изискването на чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ и само по повода
– дата на инвалидизиране, посочен в жалбата и предвиден
в НМЕ.
Обжалваното решение е съответно и на относимите материалноправни разпоредби.
Според
чл.61, ал.1, т.4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва
определяне и на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно чл.61,
ал.2, т.4, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на
дата на инвалидизиране. Начините за определянето
на ДИ са предвидени в чл. 70 от НМЕ, като съгласно ал.1,
дата на инвалидизиране се определя, когато се определя
процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Когато
лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност,
за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е
приключила временната неработоспособност (чл.70, ал.2 от НМЕ); когато лицето, поради
увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на
тази работа, като това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация
и документите за трудов стаж (чл.70, ал.3 от НМЕ); когато лицето не е ползвало отпуск
по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране
се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при
освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние
на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране
се определя датата на издаване на протокола на ЛКК (чл. 70, ал.4 от НМЕ); когато
лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването (чл.70,
ал.5 от НМЕ). Съгласно ал.6, датата на инвалидизиране
може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в
отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му, а съгласно
ал.7, отпускът при временна неработоспособност в размер 75 календарни дни, ползван
на основание чл. 42, ал. 2 и 3 КСО, се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.
Съдът намира, че правилно датата на инвалидизиране
е определена по начина, предвиден в разпоредбата на чл.70, ал.5 от НМЕ, според която, когато лицето работи, за дата
на инвалидизиране се определя датата
на освидетелстването. Правилно е прието от НЕЛК, че ДИ е тази на освидетелстването - 05.04.2021
г., тъй като началната дата на инвалидизиране е свързана
с определянето на процент трайно намалена работоспособност, по силата на чл.70,
ал.1 НМЕ, а към датата на определяне на този процент ТНР, жалбоподателят е бил в
трудови правоотношения ***. В приложената медицинска документация липсват данни
лицето да е било във временна неработоспособност и да е преминало непосредствено в инвалидност; както и да е било трудоустроено на работа с по-ниска квалификация. Няма и данни за наличие на хипотезите
на чл.70, ал.6 и ал.7 от НМЕ. От своя страна, приложението на хипотезата
на чл.70, ал.4, изр.1, пр.1 НМЕ, касаеща случаите, в които
лицето не
е ползвало отпуск по болест, налага определяне
на датата на инвалидизиране въз основа на
медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. В случая, при определяне на ТНР
на жалбоподателя е преценено здравословното
му състояние при освидетелстването, предвид представените
след датата на медицинското направление за ТЕЛК медицински документи, в т.ч. и епикриза за лечение ***.
По изложените съображения и тъй като в случая е безспорно установено, че към
датата на освидетелстване, жалбоподателят е работил, то приложима по отношение на
датата на инвалидизиране е разпоредбата на чл.70, ал. 5 от НМЕ, в какъвто
смисъл е и оспореното експертно решение.
Предвид горното, решението на НЕЛК е законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл.
144 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал.2,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Б. против Експертно решение №1509
от зас.№144 от 03.08.2021 г. на Национална експертна лекарска комисия.
ОСЪЖДА И.А.Б. от
***,
ЕГН **********, да заплати на Национална експертна лекарска комисия, гр.София, ***, разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
Решението да се съобщи на страните
по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: