Решение по к. адм. дело №298/2025 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/.    

Образувано е по касационна жалба на ** К.Д.И.,***, против Решение № 474 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 562/2024г. на Административен съд – Враца, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – гр. София.

В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е несправедливо. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в пълния претендиран размер.

В с.з. и представена по делото писмена защита, касаторът К.И. поддържа и доразвива изложените в касационната жалба съображения.

Ответникът ГДИН – София, в с.з. се представлява от *** която оспорва жалбата, като неоснователна, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на ОП – Враца, прокурор В.Вътов дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение, като правилно, пледира да бъде оставено в сила.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, намира, че  касационната  жалба  е  подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 474/ 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 562/2024 г. на Административен съд – Враца, с което е отхвърлен предявения от ** К.Д.И. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за заплащане на сумата от 66 666,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 05.03.2020г. – 02.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

За да постанови този резултат, след подробен анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът е приел, че не се установява по безспорен начин да са настъпили някакви неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, които да са в резултат от проявено действие/бездействие от страна на служители на ответника, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и да представлява основание за ангажиране на отговорността му по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съдът е посочил в мотивите си, че разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. По аргумент от чл. 122 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на вещи и предмети, които осъдените и задържани по НПК лица, настанени в ***, могат да държат при себе си и да ползват. Аналогична е разпоредбата на чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, съгласно която разрешените лични вещи, които ** лица могат да получават и държат при себе си и на определените за целта места, се определят със заповед на министъра на правосъдието. Обсъдено е възможността на касатора да се снабди с такива пособия отвън, но доказателства в тази посока липсват по делото.

Отново въз основа на доказателствата съдът е установил, че ищецът е имал и постъпления на парични суми по личната си партида, които обаче са били запорирани за изпълнение на негови задължения по съответни изпълнителни дела, а освен това, в исковия период, на 29.09.2020г. сумата от 7 000 лв., дължима от ответника на ищеца по изпълнителен лист от 03.08.2020 г. по адм. дело № 2804/2018 г. по описа на АССГ, е преведена от ГДИН на **, по силата на договор от 31.10.2018г. за прехвърляне на вземания срещу издръжка и гледане, според който приобретателят се е съгласил да полага нужните грижи за прехвърлителят, докато последният изтърпява наказание ** т.е. ищецът К.И. сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на личните си нужди за снабдяване на средства за личната си хигиена.

Прието е, че предвид липсата на нарушение не може да се изведе и извод, за претърпени неимуществени вреди, последица от такова поведение, изразяващи ******. Независимо, че според показанията на разпитания по делото свидетел, ищецът се чувствал **, това по никакъв начин не може да се обвърже с твърдяното в исковата молба бездействие на * администрация.

При липсата на кумулативно изискуемите материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по чл.284, ал. 1 вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, съдът е формирал извод за неоснователност на предявения иск.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното производство пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно със заявените възражения, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, формирайки правни изводи, които се споделят в пълнота от настоящата инстанция.

Неоснователно е оплакването за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при допускането и събирането на доказателства. Съдът е изпълнил задължението по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да изиска информация за условията, при които ищецът е бил поставен в Затвора - *** през исковия период.

С Определение № 63/10.01.2025 г. по адм. дело № 562/2024 г. по описа на Адм. съд – Враца е допуснал събирането на писмените доказателства, представени от ответника, насрочил е открито съдебно заседание и е съобщил на страните проекта си за доклад по делото. Определението е връчено на страните и по него не са заявени възражения. По искане на ищеца К.И. са допуснати, приети и обсъдени свидетелски показания на посочен от него свидетел, като за насрочването на съдебните заседания ищеца е информиран своевременно, като му е осигурено правото да участва в тях, да излага аргументи и представя доказателства в подкрепа на твърденията му.

В случая съдът е намерил делото за изяснено от фактическа страна с оглед приетите в съдебно заседание писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е постановил съдебния акт по съществото на спора. Проследената процесуална хронология не разкрива допуснато от съда процесуално нарушение, с оглед на което, соченото касационно основание за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се установява.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Условията, при които ищецът е изтърпявал наказанието ** за исковия период в Затвора ***, не разкриват същият да е жертва на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Изложените в тази връзка в обжалваното съдебно решение подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и при прилагане разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В практиката на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Б* със заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за ** и **, са установени общи принципи и стандарти за преценка кога е налице третиране в нарушение на защитените с чл. 3 от ЕКПЧ права.* или *отношение предполага *или *, достигащи отвъд неизбежния елемент на **, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание, каквото е ** и **. Според ЕСПЧ, мерките за ** могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на ** лице условия, които са съвместими с уважението към **, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на*, свързано със задържането и като се имат предвид практическите нужди на **, ***.

В случая, с оглед събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, условията, при които е бил настанен ищецът, не надхвърлят прага на *и в този смисъл да съставляват нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.

С оглед на гореизложеното, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

Решението се основава на събраните по делото доказателства, от които са установени вярно фактите и са изведени законосъобразни правни изводи. Условията, при които е бил поставен ищецът в исковия период в Затвора ***, не разкриват противоречие с установените стандарти, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на наказанието. Отсъства нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, поради което правилно съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС и е отхвърлил предявения иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, като неоснователен.

Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания, поради което решението като валидно, допустимо и правилно – постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 474 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 562/2024 г. на Административен съд – Враца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.