Определение по гр. дело №68422/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48099
Дата: 19 ноември 2025 г. (в сила от 19 ноември 2025 г.)
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20241110168422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48099
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110168422 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от Б. К. М., чрез адв. Д. Г., против "Сити
Кеш" ООД, ЕИК *********, с която са предявени следните обективно кумулативно
съединени искове: установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД и чл. 146, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 за установяване спрямо ответника „Сити
Кеш“ ООД, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 1060239
от 23.04.2024 г., предвиждаща неустойка в размер на 1 684,33 лв., е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски договор;
установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал.
1 и 2 ЗПК и чл. 143, т. 3ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2
от процесния договор за потребителски кредит № 1060239 от 23.04.2024 г.,
предвиждаща заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на вземанията.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ 1060239 от 23.04.2024 г., съгласно който кредитодателят „Сити Кеш“ ООД е
предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1 600 лв., при фиксиран
лихвен процент от 50 %, при ГПР от 65,21 %, срещу задължението на
кредитополучателя да върне на 21 погасителни вноски сума в общ размер на 2 032,67
лв. Твърди се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора в срок до 3 дни от сключването му
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора поне едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица,
които да отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител –
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера
на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4
(четири) пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по
други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение.; да
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ.; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
1
съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 11, ал.
1 от договора било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпеченията в
посочения срок, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на
1 684,33 лв. Твърди, че доколкото ищецът не е могъл да предостави посоченото
обезпечение, му е начислена посочената неустойка, при което общата дължима сума от
длъжника е 3 717 лв. Излага подробни съображения, че клаузата за начисляване на
неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като не изпълнява
обезщетителна функция, не зависи от вредите от неизпълнение на посоченото
задължение, а се явява добавка към погасителните вноски, тъй като би се дължала и
при редовно изпълнение на основните задължения по кредита. Посочва, че кредиторът
не търпи вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение,
които да са различни от неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за
кредит, предвид което оспорва неустойката да има и обезщетителна функция и
поддържа, че същата се явява допълнителна печалба за кредитора, но без да се
включва при изчисляване на ГПР. Оспорва посочената договорна клауза като
неравноправна на основание чл. 143 ал. 2, т. 3 и 5 ЗЗП, тъй като с нея се прехвърляло
риска от неизпълнение изцяло върху длъжника. Излага съображения, че било
невъзможно в посочения 3-дневен срок да се осигури уговореното обезпечение,
поради което посочената клауза противоречала на добросъвестността и
равнопоставеността на страните. Поддържа също, че клаузата за неустойка
заобикаляла максималния императивен размер на чл. 33, ал. 1 ЗПК и с нея се
уговоряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на задължението,
което било недопустимо. Посочената клауза противоречала и на добрите нрави. На
следващо място, посочва, че съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, в случай на забава или
неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът можел да предприеме
действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, при което
длъжникът по договора бил длъжен да заплаща такса съгласно тарифата за
допълнителни услуги на „Сити кеш“ ООД в максимален размер от 25% от главницата.
Поддържа, че посочената такса била свързана с неизпълнение на договора и поради
това имала характер на неустойка, с което се заобикаляла разпоредбата на чл. 33 ЗПК
за определяне на императивния максимален размер на обезщетението при
неизпълнение. Посочва, че тази неустойка нямала присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, като била средство за
обогатяване на кредитора и водила до скрито оскъпяване на кредита. Заедно с това
посочва, че таксата не била точно определена по размер в договора за кредит, което
противоречало на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, а за определяне на размера се препращало към
Тарифа, качена на уебсайта на кредитора, която можела да бъде променена във всеки
един момент от кредитора. Сочи, че действията, за които се начислявала посочената
такса – изпращане на напомнителни писма, покани и провеждане на телефонни
разговори, не са допълнителни услуги, а действия по управление на кредита, за които
е забранено начисляването на такси съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Въз
основа на посоченото предявява настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че процесният договор е действителен и е в съответствие с изискванията на
Закона за потребителския кредит. Посочва, че в процесния договор за кредит размерът
на ГПР бил правилно посочен и отговарял на действително приложения между
страните. Поддържа, че неустойката не следвало да се включва при изчисляване на
ГПР, защото в ГПР не се включват разходи, свързани с неизпълнение на задълженията
на длъжника. Оспорва клаузите на чл.11, ал.1 и чл.6, ал.2 от договора да са
неравноправни и недействителни. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК „Сити Кеш“ ООД подава насрещен
иск срещу Б. К. М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от
2
311,50 лв. като частичен от общо 1600 лв., представляваща незаплатена главница по
процесния договор за паричен заем № 1060239 от 23.04.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 25.03.2025 г., до
окончателно погасяване на задължението. Твърди, че по процесния договор за кредит е
предоставил сума в общ размер на 1600 лв., а длъжникът е погасил чрез извършени
плащания сумата от 1 288,50 лв. за погасяване на задължението по процесния договор
за кредит. Посочва, че сумата се претендира на евентуално заявени основания: главния
иск е на основание сключения договор за заем, а евентуалния – на основание чл. 23
ЗПК, в случай, че съдът намери договора за кредит за недействителен. Моли съдът да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Б. К. М. оспорва
същите като неоснователни. Излага подробни съображения, че договорът за кредит е
недействителен, доколкото посоченият в него размер на ГПР не отговарял на
действителния такив. Поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение
следвала да се включи към ГПР. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли
иска за главница на договорно основание. Претендира разноски.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК,
разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между страните са сключили договор за
потребителски кредит № 1060239 от 23.04.2024 г. с посоченото в исковата молба
съдържание, по който ищецът е получил заемната сумата от 1 600 лв.
По предявените искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване твърдените основания за нищожност на оспорените договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, посочени в отговора на
исковата молба, включително, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
По насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже,
че сключеният договор за потребителски кредит е действителен и като такъв е
породил задължението на ответника по насрещния иск, да изпълни задълженията си
по него, респ. в хипотезата на недействителност на договора, че е налице
неоснователно имуществено разместване между страните и ответникът по насрещните
искове неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по тях с посочената сума в
размер на 1600 лв.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2026 г.
от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
3
уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба, отговора на
исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните са сключили договор за потребителски кредит №
1060239 от 23.04.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, по който ищецът е
получил заемната сумата от 1 600 лв.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещния иск и препис от писмения отговор на ответника по него.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4