Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Габрово, 04.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 2907 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт М.С., против Р.Й.К. ***.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2012 г. между
„Микро кредит" АД, като заемодател и Р.Й.К. като заемополучател е сключен
договор за заем CrediHome № 1101-10014010.
Подписвайки договора за заем, заемополучателят е декларирал, че е получил от от
заемодателя исканата в заем сума в размер на 600 лева, като се е задължил да
върне в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия,
сума в общ размер на 1053 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно
с договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му
заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условия,
заемополучателят се е задължил да върне заема заедно с договорната лихва в
размер на 453 лева на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 39 лева
всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 04.12.2012 г. Страните
били договорили общ размер на плащанията по заема 1053 лева.
В съответствие с разпоредбите на
договора за заем и приложимите към него Общи условия, на длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 12.12.2012 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва била 179,97
лева, която сума представлява съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на
4.06.2013 г., с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Заемополучателят заплатил сума по заема в размер на 66,02 лева, с
която били погасени 52,83 лева от договорната лихва и 13,19 лева от главницата.
На 30.07.2013 г. „Свеа Файнанс
България" ЕООД, ЕИК *********, сключило договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) на основание чл. 99 ЗЗД с „Микро кредит" АД, като
съгласно договора за цесия вземането на „Микро кредит" АД срещу Р.Й.К. е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
На 03.10.2016 г. „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* сключило договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) със „Свеа Файнанс България" ЕООД, като
съгласно договора за цесия вземането срещу ответника е прехвърлено изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В качеството си на преупълномощен от „Свеа
Файнанс България" ЕООД, пълномощник на „Микро кредит" АД - цедент по
първия договор за цесия и пълномощник на „Свеа Файнанс България" ЕООД -
цедент по втория договор за цесия, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
изпратило уведомителни писма, адресирани до заемателя Р.Й.К., в които изрично
били отразени обстоятелствата по сключването на договорите за прехвърляне на
вземанията, както и размера на задължението. Писмото изпратено с известие за
доставяне *PSSDTS004T7Q1*, съдържащо въпросните уведомления изх. №
ЛД-П-МКР-СФ/1101-10014010 и изх. № УПЦ-П-МКР-СФ/1101-10014010 се върнало с
отбелязване върху стандартен образец 250 - „Пратката не е потърсена от
получателя". На 07.12.2017 г. с обратна разписка към товарителница № 67547416,
били изпратени отново уведомления изх. № ЛД- С-МКР-СФ/1101-10014010 и изх. № УПЦ-С-МКР-СФ/1101-10014010, която се
върнала с отбелязване от куриера - „Получател работи извън града. Няма
възможност да си получи пратката." Ищецът излага, че на самата обратна разписка
е посочено описание на съдържанието на пратката. Сочи, че длъжникът следва да
се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на исковата молба.
За „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образувано ч. гр. д. 2256/2017 е издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на изложеното ищецът
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 586,81 лева –
главница по договора за заем, ведно със законната лихва от датата на постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 29.09.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата 400,17 лева - договорна лихва за периода от 11.12.2012
г. до 04.06.2013 г.; сумата 179,97 лева лихва - обезщетение за забава за
периода от 12.12.2012 г. до 29.09.2017 г. Претендира направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В съдебно заседание юрисконсулт С.
поддържа предявените искове.
Ответникът оспорва исковете. В
срока по чл. 131 ГПК той не е представил писмен отговор, но в подаденото от
него възражение по чл. 414, ал.1 ГПК е посочил, че не дължи сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, тъй като не е получил нито едно
уведомление да отиде и да заплати дължимите суми, а през 2012 г. влязъл в
Затвора Ловеч, откъдето нямал възможност да плаща. В съдебно заседание
ответникът се явява лично и поддържа възраженията си.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3806/04.10.2017 г., издадена по приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №
2256/2017 г. на РС Габрово, е
разпоредено длъжникът Р.Й.К.
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 586,81 лева
главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда - 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 400,17
лева договорна лихва за периода от 11.12.2012 г. до 04.06.2013 г., сумата
179,97 лева лихва - обезщетение за забава за периода от 12.12.2012 г. до
29.09.2017 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер
на 125 лв. Срещу изпълнението на заповедта е постъпило възражение от длъжника -
ответник.
Видно от представеното искане за заем от
21.11.2012 г.,
ответникът е кандидатствал за отпускане на заем от „Микро кредит" АД.
След получаване на положително становище по искането между страните е
постигнато съгласие и е сключен представения договор за заем CrediHome № 1101-10014010 от 21.11.2012 г. По силата на същия
дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 600 лева, а заемателят
се е задължил да върне заемната сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва
от 453 лв., за срок от 27 седмици - на 27 равни вноски, всяка в размер на 39
лв., с дата на първо плащане 04.12.2012 г. Съгласно договора ответникът е приел
да върне сума в общ размер на 1 053,00 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 223,73% и ГПР от
793,97%., при сроковете и условията на договора, както и на приложимите към
същия Общи условия на заемодателя. С подписването на договора заемателят е удостоверил
получаването изцяло и в брой на заемната сума.
Представени са и Общи условия към
договор за заем CrediHome.
От представения договор за цесия от 30.07.2013 г. се
установява, че между „Микро кредит" АД и „Свеа Файнанс България" ЕООД
е постигнато съгласие за сключване на договор, по
силата на който първото дружество-цедент прехвърля на второто
дружество–цесионер всички свои права по договори за парични вземания, описани в
приложение-анекс към договора. Видно от представеното извлечение от това
приложение, в него се съдържа и вземането спрямо ответника по процесния договор
за заем, като същото е подробно индивидуализирано чрез номера на договора,
имената и ЕГН на ответника-длъжник, дължимите по договора суми за главница и
лихва към 30.07.2013 г.
С пълномощно от 13.09.2016 г.
управителят на «Микро Кредит» АД е упълномощил «Свеа Файнанс България» АД да
уведоми от името на цедента длъжниците по вземанията, които са прехвърлени с
договори на второто дружество. С пълномощно от 03.10.2016 г. от своя страна
управителят на «Свеа Файнанс България» АД е преупълномощил с това право
«Агенция за събиране на вземания» ЕАД.
Представено е уведомително писмо от
25.10.2016 г., с което „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомява
ответника за извършеното прехвърляне на вземанията, както и че нов кредитор е
«Свеа Файнанс България» ЕООД. По делото няма доказателства за получаване на
това писмо от ответника.
Представен е договор за цесия от
03.10.2016 г. и извлечение от анекс към същия, от които се установява, че „Свеа
Файнанс България" ЕООД е прехвърлило на дружеството – ищец вземането срещу
ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности /вкл. лихви/
- в обема, в който го е получило от «Микро Кредит» АД. Представени са и
уведомителни писма от 07.12.2017 г. от ищцовото дружество до ответника, с които
той е уведомен както за извършената цесия от вземането от страна на „Микро
кредит" АД към „Свеа Файнанс България" ЕООД, така и от страна на
последното дружество към ищеца. Заедно с това ответникът е приканен и да
изпълни доброволно задълженията си. Видно от приложените обратни разписки,
уведомителните писма не са получени от ответника, а върху тях е отбелязано, че
пратката не е потърсена от получателя, а впоследствие – че получателят работи
извън града и няма възможност да получи пратката.
От приетото по делото заключение
на вещото лице Д.К., изготвила допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че длъжникът не е изплатил изцяло дължимия заем,
като е погасил сума в размер на 40 лева. Срокът на договора е изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, т.е. на 04.06.2013 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Остатъкът на задълженията на ответника по процесния
договор за заем е в следните размери: за главница – 586,81 лв.; за договорна
лихва – 373,17 лв. Размерът на лихвата за забава, дължима до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК възлиза на 269,19 лв., като представлява сбор от
лихвите, изчислени за всяка отделна неплатена погасителна вноска, считано от 12.12.2012
г., която дата представлява падеж на първата неплатена от ответника погасителна
вноска, до датата на подаване на заявлението в съда - 29.09.2017 г.
Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и съдът го приема за
обосновано и правилно, тъй като съответства на останалите доказателства по
делото.
От правна страна и въз основа на
така установените факти, съдът достига до следните изводи:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
установяване съществуването права на вземания на ищеца спрямо ответника за:
сумата 586,81 лева, представляваща непогасена главница по сключен договор за
заем CrediHome № 1101-10014010 от 21.11.2012 г.
с „Микро кредит" АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата 400,17 лева -
възнаградителна лихва за периода от 11.12.2012 г. до 04.06.2013 г.., сумата
179,97 лева - обезщетение за забава за периода от 12.12.2012 г. до 29.09.2017
г., които вземания са прехвърлени на заявителя с два последователни договора за
цесия. За вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК 3806/04.10.2017
г. по ч.гр.д. №
2256/2017 г. на РС Габрово, срещу
която е постъпило възражение от длъжника – ответник по настоящото дело.
Предявените искове са допустими, тъй като с оглед подаденото възражение за ищеца-заявител в
производството по чл. 410 ГПК е налице правен интерес от предявяването им, а
исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От събраните по делото
доказателства се установява, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между
ответника, в качеството на заемател и „Микро Кредит” АД, в качеството на
заемодател, по сключен между тях договор за паричен заем CrediHome № 1101-10014010 от 21.11.2012 г. Ответникът не оспорва, а
е удостоверил и с подписа си, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора
задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 600 лв. Така сключеният договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря
на критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК.
С получаването на сумата по
кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като
същият се е задължил и да заплати уговорена в договора възнаградителна лихва в
общ размер от 453 лева.
От заключението на приетата по делото
експертиза се установява, че размерът на дължимата от ответника главница
възлиза на 586,81 лв., като от негова страна не бяха ангажирани доказателства
за други извършени плащания на съответните падежи по процесния договор за
кредит. Ирелевантни са възраженията на ответника, че не е получавал уведомления
за необходимостта от плащане, тъй като при изтичането на уговорените между
страните срокове не са необходими никакви други действия, респ. покани от
страна на кредитора към длъжника, за да изпълни последният задължението си. Изпадането
му в забава след настъпване на падежите на всички погасителни вноски води до
възникване на задължение за него да заплати обезщетение на кредитора в размер
на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Съгласно заключението на
експертизата общият размер на
дължимата лихва за забава, начислена за всяка отделна неплатена погасителна
вноска за периода от 12.12.2012 г. /падеж на първата неплатена вноска/ до
29.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението в съда, възлиза на 269,19 лв.
Това е повече от претендираната в исковата молба сума в размер на 179,97
лв.
При тези обстоятелства съдът
намира, че безспорно по делото се установиха задълженията на ответника за
главница и мораторна лихва по процесния договор за заем в претендираните от
ищеца размери.
По отношение на уговорената в
процесния договор за заем възнаградителна лихва съдът извърши преценка за
неравноправност на клаузата, в която същата е уговорена между страните, с оглед
евентуалното й противоречие с добрите нрави, приложимостта на Закона за
потребителския кредит и константната
практика по приложението му, според която съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор. Нормите, уреждащи нищожността на
сделките, са от императивен характер и ако установи нищожност на договор, от
който страните черпят права, съдът е длъжен да се съобрази с нищожността при
решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от
договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. При анализа на
уговорената възнаградителна лихва съдът намира следното: Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в
съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на такава е действително, не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение №
906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/
18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/
09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/
10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.). В конкретният случай, след извършване на изчисление
посредством общодостъпното интернет-приложение за изчисляване на законна лихва http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът констатира, че законната лихва върху сумата 600 лв. за периода на договора за заем от 04.12.2012
г. /падежа на първата погасителна вноска/ до 04.06.2013 г. /падежа на последната погасителна вноска/
възлиза на 30,65 лв. Предвидената в договора възнаградителна лихва е в размер на 453 лв. и надвишава не само трикратно, а многократно /повече от 14
пъти/ размера на така изчислената законна лихва за периода на договора.
Затова според съда определената в процесния договор възнаградителна лихва е договорена в нарушение на
добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на
клаузата за възнаградителна лихва, т.е. да приеме, че тя е породила задължение
за заплащане на такава в претендирания размер. От липсата на такова следва
извод за неоснователност на иска за установяване на задължение за договорна
лихва.
На следващо място съдът следва да
обсъди твърденията на ищеца, че именно той е титуляр на процесните вземания
спрямо ответника, по силата на сключените два договора за цесия – договор от
30.07.2013 г. между „Микро кредит" АД и „Свеа Файнанс България" ЕООД
и договор от 03.10.2016 г. между „Свеа Файнанс България" ЕООД и «Агенция
за събиране на вземания» ЕАД. При това съдът приема, че това беше установено по
несъмнен начин от ищеца. Представените договори за продажба на вземания
/цитирани по-горе/, ведно с приложенията към тях, установяват валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по тези договори, по силата на които първоначално
в полза на «Свеа Файнанс България» ЕООД, а впоследствие - в полза на ищеца е
прехвърлено вземането по процесния договор за заем на «Микро Кредит» АД спрямо
ответника-длъжник.
В тази връзка съдът приема за основателни
възраженията на ответника, касаещи неполучаването от негова страна на уведомителните
писма за извършените две последователни прехвърляния на процесните вземания.
Независимо от това, няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено чрез връчване на преписа от исковата молба, към която са приложени
договорите за цесия с приложенията към тях, потвържденията и пълномощните,
както и самите уведомителни писма до длъжника-ответник. Видно от приложената на
л. 44 от делото разписка, ответникът е получил цитираните книжа на 22.12.2017
г. Този факт е от значение за спорното право и следва да се съобрази като факт,
настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл са
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и решение №78/09.07.2014 г. по
т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК. Съгласно второто от посочените решения на ВКС,
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право,
то по силата на чл. 36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено
чрез пълномощник. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в
документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав
счита, че с горните действия не са осуетени целите, насочени към защита на
длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е
предложено изпълнение на стария кредитор. От момента на получаването на поканата ответникът дължи изпълнение по договора на новия кредитор - ищец по
настоящото дело.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания на ищеца за
главница и мораторна лихва са основателни и доказани, и като такива следва да
бъдат уважени в пълния предявен размер. Обратно, искът за установяване на вземане
за договорна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК.
Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ищецът претендира възнаграждение в размер на 100 лв. за заповедното и 450 лв.
за исковото производство, като втората сума надвишава нормативно установения
горен предел. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът намира,
че размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи на 100
лв. за заповедното и 150 лева за настоящото производство. Така сторените в
заповедното производство разноски са в размер на 25 лв. за държавна такса и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 125 лв., 250 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 150 лв.
Предвид уважените два иска, ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 100 лв. за държавни такси, а сумата от 50 лв.,
представляваща д.т. за третия неуважен иск остава в тежест на ищеца.
Съобразно уважените искове, в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени съразмерно и разноските за
юрисконсултско възнаграждение, както следва: сумата 65,71 лв. в заповедното и
сумата 98,56 лв. в исковото производство.
Съразмерно на частта от
вземанията в общ
размер от 766,78
лв., чието съществуване се установи в исковото производство, ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца направени разноски в същото производство в размер на 164,27 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Искането на ищеца за присъждане
на разноски над тези размери ще бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира и не е
направил разноски по делото, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Р.Й.К., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 586,81 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и една
стотинки/ главница по договор за заем СrediHome № 1101-10014010 от 21.11.2012 г.,
сключен между «Микро Кредит» АД и Р.Й.К., вземанията по който са цедирани на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва от 29.09.2017
г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 3806/04.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2256/2017 г., на
осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че Р.Й.К., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 179,97 лв. /сто
седемдесет и девет лева и деветдесет
и седем стотинки/ лихва за забава за периода от 12.12.2012 г. до 29.09.2017
г. по договор за заем СrediHome № 1101-10014010 от 21.11.2012 г., сключен между «Микро
Кредит» АД и Р.Й.К., вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 3806/04.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2256/2017 г., на
осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД за
признаване на установено по отношение на Р.Й.К., ЕГН:
**********, с адрес ***, съществуването на вземане на ищеца за сумата 400,17 лв. /четиристотин лева и
седемнадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 11.12.2012 г. до
04.06.2013 г. по договор за заем СrediHome № 1101-10014010 от 21.11.2012 г., сключен между «Микро
Кредит» АД и Р.Й.К., вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 3806/04.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2256/2017 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Й.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 428,54 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д. № 2256/2017 г. по описа на РС – Габрово, като ОТХЪРЛЯ
искането на ищеца за присъждане на разноски за горницата над тази сума, а
именно – за сумата 421,46 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Габрово
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: