Решение по дело №1920/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260123
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20201720201920
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260123 /19.03.             Година 2021                                                Град   Перник

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На втори февруари                                                                                       Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

       Председател: Светослава Алексиева

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: Катя Василева

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 01920  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С електронен фиш, серия К, №3936351 на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Ю.В.В. с ЕГН **********, е наложена глоба 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Ю.В., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на  процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник. Ход на делото е даден в хипотезата на чл. 61, ал.2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал. .

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.09.2020 г., в 11.49 часа, в гр. Перник, по ул. Ю. Гагарин, се движело МПС – л.а. “БМВ Х3 2.0Д“, с рег. №***. На посочената улица, в района на бившата фирма „***“, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим, чрез заснемане в двете посоки, обхващайки приближаващите към СПУКС МПС и тези, които се отдалечават от него. Разрешената скорост на движение в двете посоки била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.. В 11.49 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

 След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил  протокол, рег. № 1158р-8109/02.09.2020г. /приложение  към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол  на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия  регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен  фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 72 км/ч. /след съответно приспадане от  измерената скорост от 75 км/ч  на допустимата грешка при измерването/.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – Ю.В.В.. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К №3936351, с който му бил наказан по административен ред за извършеното на 01.09.2020 г.  в 11.49 часа при управление на собственото му превозно средство нарушение.

След  връчване на електронния фиш жалбоподателят не подал  декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0286485, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-8109/02.09.2020г. и снимка за разположението му, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване  на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г.  на  БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 55-С-ИСИС–30.09.2019г. на БИМ, писмо, рег. №115800-12/04.01.2021г. на Началник отдел „ОП“ – Перник, заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, снимка на разположението на АТСС, както и писмо, изх. №21/слу-9046-1/18.12.2020г. на кмета на Община Перник. 

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и  възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази  хипотеза. Съгласно §6, т.65, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за  контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол  /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото средство –  гр. Перник, ул. Ю. Гагарин, преди В и В, времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния участък в двете  посоки не е било въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в цитираното по-горе  писмо на кмета на Община Перник.

Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка  №11743D0/0286485, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал, който е достатъчно ясен, се наблюдава именно автомобила, визиран в електронния фиш , заснет при приближаването му към СПУКС, при какъвто режим на задействане е измерена скоростта, съгласно протокола за използване на АТСС  и  приложената снимка на разположението на уреда, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш.

Непосочването на посоката на движение на автомобила в съдържанието на  електронния фиш не рефлектира върху законосъобразността на същия, тъй като не се касае за отсъствие на задължителен реквизит от съдържанието му съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата на запис в тази насока не съставлява пречка за определяне точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена  с  АТСС, както и  за решаване на останалите релевантни за казуса обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от обективната страна на административнонаказателната норма. Описанието на мястото на нарушението в ЕФ съответства на събраните доказателства - протокола за използване на АТСС и приложената снимка на заснетото нарушение, които дават достатъчно информация за точното място на извършването му. Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане на автомобила при отдалечаването му, съпоставени със записа, че СПУКС е насочено към кв. Изток води до логично заключение, че такава е била и посоката на движение на жалбоподателя.  Този извод  не е в противоречие с обективираните записи в протокола за използване на АТСС относно посоката на движение на контролираните МПС. Техническите характеристики на АТСС, използвано в случая, дават възможност за измерване на скоростта на движещите се МПС в двете посоки - и на приближаващите, и на отдалечаващите се, и за такова задействане е наличен съответен запис в протокола за използване на АТСС /“в двете посоки“/“Д“/. В случая, независимо от вписването за посоката на движение на  контролираните МПС кв. Изток – кв. Тева, подчертаването на записа „в двете посоки“ и съответното му символно означаване /“Д“/, ясно удостоверяват, че контрол е осъществяван и за посока кв. Изток, Перник и за посока кв. Тева, Перник. Това обстоятелство нагледно удостоверява приложената снимка на разположението на АТСС, визуализираща обхванатия от камерата периметър.   Неозначаването на номерата на първото и последно статично изображение/видеозапис в протокола за използване на АТСС по никакъв начин на затруднява решаването на относими за казуса въпроси и не представлява съществено нарушение на процедурата по установяване на  нарушението.

Различието в конкретизацията на мястото на извършване на нарушението в  протокола за използване на АТСС и електронния фиш не засяга законосъобразността на последния. Посочването на този реквизит е установено с цел определяне подсъдността на делото и установяване  на обстоятелствата, относими към елементите от  административнонаказателната норма – в случая  в населено или извън населено място е  извършено нарушението и какъв скоростен режим е въведен на мястото на заснемането. Решаването на тези въпроси  в казуса  не е затруднено. Видно е, че такъв изричен запис е наличен, както в електронния фиш, така и в протокола за използване на АТСС /гр. Перник, ул. Ю. Гагарин, „до бившата ***“/“преди В и В“/, поради което процесуалните изисквания са спазени, а преценката за точно приложение на материалния закон в случая не е ограничена. Обектите „***“ и комплекс „В и В“ се намират на ул. Ю. Гагарин в непосредствена близост, което обстоятелство е служебно известно на съда по повод изисквана за същия участък информация от администрацията, стопанисваща пътя, предоставена с писмо на Кмета на Община Перник по а.н.дело №00148/2021г., разгледано от същия съдебен състав. В района на всеки от обектите няма въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 и е валидна максимално разрешената скорост за населено място - 50 км/ч. Ирелевантно е обстоятелството известно ли е или не на жалбоподателя местонахождението на всеки от двата обекта, тъй като тези ориентири само детайлизират мястото на нарушението - ул. Ю. ***, като  дават информация и за това, че извършването му е заснето  по време на движение към  кв. Изток и в момент, в който автомобилът се е намирал до посочения обект. Описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно от гледна точка императивното изискване за означаването му в съдържанието на ЕФ, за установяване и доказване на действащия скоростен режим в съответния пътен участък, и за упражняване правото на защита.   

 Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено място, предвид  категорията на превозното средство.

Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършеното нарушението. Ю.В. не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, видно от предоставения от ОДМВР – Перник отговор с писмо рег. №115800-12/04.01.2021г., поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на  чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на  специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност  е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място Ю.В. е управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш. 

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 22 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, съгласно техническите и метрологичните характеристики на АТСС/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната, в приложимата редакция - ДВ, бр.101 от 2016г., предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30 км/ч. точно фиксирано по размер наказание – глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В случая именно такова наказание е наложено на Ю.В. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.

Разноски по делото не са доказани и не се претендират.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №3936351 издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Ю.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

      

                      Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ