РЕШЕНИЕ
№260083 6.11.2020
г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На шести октомври две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
гражданско дело №555 по описа за 2017 година
Предявен
е иск с правно основание чл.4 пар.3 от Договора за ЕС и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана
е искова
молба от „РОМЕДА БИЛД“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал
Гурко“ №22, представлявано от управителя Р.И.Д.,
със съдебен адрес *** оф.2-партер адв.А.С. срещу
Национална агенция за приходите, с адрес гр.София, бул.“Дондуков“
№52, представлявана от главен юрисконсулт Т.С., със съдебен адрес *** и
Върховен административен съд, с адрес гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“ №18, представляван от председателя Г.Ч.,
чрез про.представител М.С., с която са предявени искове с правно основание чл.4
§ 3 от Договора за Европейския съюз.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.02.2013 г. „Ромеда Билд" ЕООД е получила
по електронен път заповед за възлагане
на ревизия за задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от
01.06.2012г. до 30.06.2012г., основанието
за извършване на ревизионното производство била установената, според данъчните власти, липса от склада му на материали,
които дружеството било закупило с цел препродажба
и упражнило право на данъчен кредит. Липсата е установена с протокол от извършена проверка на място от 15.06.2012 г., като
проверката е извършена в хода на друго ревизионно
производство и за период, различен от ревизирания /01.06.2010г. - 31.08.2010г./.
В протокола не било записано какви
действия са извършили данъчните власти за установяване наличието на
стоки, съгласно представения от управителя на дружеството опис на стоки. Не било посочено по какъв начин са установили
наличните количества стоки, както и да са извършени действия по теглене, мерене и други специфични методи за
установяване на количествата стоки в
склада на „Ромеда Билд" ЕООД.
Сочи се,
че с ревизионен доклад №1203224/10.09.2012г., във връзка с предходната ревизия,
данъчните власти приели, че от предоставения опис на наличностите на стоки към
15.06.2012г., дружеството разполагало със стоки на стойност 518 411.92 лева. Към 31.05.2012г. наличностите
на материалите според
счетоводните данни на
дружеството били на
обща стойност 1 600 361.07 лева. За периода от 31.05.2012г. до
15.06.2012г. „Ромеда Билд" ЕООД
било продало материали на стойност 1 083 636.19 лв., срещу които бил отчетен
приход на стойност 100 000 лв. по три
фактури. Според данъчната администрация извършените продажби на материали била на стойност много под
отчетната им със сумата от 983 636.19
лв. Тъй като ревизионното
производство се отнасяло за друг данъчен период, властите
не начислявали данъчни
задължения на дружеството.
В образуваното административно
производство ищецът твърдял, че за ревизирания период са извършени три продажби на материали с отчетна стойност от 1 083 636,19 лв. общо за сумата от
100 000 лв., за които са издадени следните фактури:
-
Фактура № 333/01.06.2012 г. на стойност 32
500лв. и ДДС 6 500лв. с получател –„ДГ Горско
стопанство Благоевград" ЕООД:
-
Фактура № 334/04.06.2012 г. на стойност 39400лв. и ДДС 7
880лв. с получател „Термал тур“ ЕООД;
-
Фактура № 335/05.06.2012 г. на стойност 28 100лв. и ДДС 5
620лв. с получател „ДГ Горско стопанство Благоевград" ЕООД.
Твърди се, че Приходната администрация извършила проверки
на дружествата получатели на доставките по трите фактури
и при насрещната проверка на „ДГ Стопанство Благоевград"
ЕООД, от дружеството били представени писмени обяснения относно
закупуването на материалите и предназначението им. В тях
било посочено, че закупуването им е станало в обекта на продавача. Посочено е
още, че останалите закупени материали са вложени при извършването на строително-монтажни работи по договори за текущи ремонти в ЦДГ
„Радост" и ЦДГ„Дъга"
гр.Пазарджик. Представени са документи, от които се установява, че тези
договори са на стойност 12 714.77 лева, 5846
лева, 7725.72 лева, 816 лева и 9885.76 лева с ДДС. Представени са били и
счетоводни документи - оборотни ведомости на различни сметки. Не са представени доказателства за
предаването/приемането на стоките, за транспортирането им и за лицата, които са участвали при тези
действия. За „ДГ Стопанство Благоевград" ЕООД е установено, че за периода 01.06.2012 г. - 31.07. 2012 г. е имало
назначено по трудов договор само едно лице на длъжност офис-мениджър.
Представени са два броя граждански договори,
с които се възлага изпълнението на гипсова и циментова шпакловка и поставяне на
фаянсови плочки и плочки от
гранитогрес.
Според ревизионния орган, количества материали като
например 15000 кг. цимент, повече от 7 000 кг. циментово лепило, един тон
бензин, голямо количество плочки, ламиниран
паркет, голям брой радиатори /посочени в описи към издадените от „Ромеда билд" ЕООД фактури/, не биха могли да се вложат, а и не са
описани като вложени в ремонта на детската градина до 31.07.2012 година. Същите били
видни като налични в счетоводството на „ДГ Стопанство Благоевград“ ЕООД към тази дата, но не били показани като такива при
извършена проверка на това дружество
от страна на органи по приходите на 31.07.2012 година. При тази проверка е деклариран стопанисван обект - автосервиз в
гр.София и извършване на строително-монтажни работи на обект ЦДГ „Радост"
и обект ЦДГ „Дъга" в гр.Пазарджик. Посочено е, че в стопанисвания обект не се съхраняват
строителни материали.Направен бил
извод, че стоките, формирани основно по фактурите, издадени от „Ромеда билд" ЕООД, които са посочени като
налични по сметка 304 към 31.07.2012г. /когато
е извършена проверката/, липсвали тъй като „ДГ Стопанство Благоевград"
ЕООД не е декларирало друг обект, в който биха могли да се съхраняват.
Извършени
били насрещни проверки и на двете детски заведения, документирани по реда на
ДОПК. Представени са договори, актове и протоколи за извършени СМР, данни за извършени плащания, издадени фактури. Представени
са и писмени обяснения за начина, по който
е избран изпълнителят на текущите ремонти. В тях се посочвало, че извършените
СМР са приети без възражения.
Сочи се, че органът по приходи извършва проверки в информационната
система на НАП относно
представените от страна на „ДГ Стопанство Благоевград" ЕООД 2 броя
граждански договори и сметки за изплатени
суми. При проверката е установено, че във връзка с тези договори не е подавана информация от този
осигурител за дължимите вноски за лицата, наети по извън трудови правоотношения.
Сочи
се, че след извършени насрещни проверки и след извършен преглед на всички
събрани в хода на ревизията документи, органът
по приходите е приел в ревизионния
доклад, че по Фактури № 333/01.06.2012 г. и № 335/05.06.2012 г. с получател „ДГ Стопанство Благоевград" ЕООД с
Фактура и № 334 от 04.06.2012г. с получател „Термал тур" ЕООД, не било
доказано извършването на доставки на материали по опис /стоки по смисъла
на ЗДДС/ от страна на „Ромеда билд" ЕООД, тъй като не е доказано да е прехвърлена собствеността върху тях.Направен е и извод, че изписаните за периода 01.06 - 15.06.2012г. материали на стойност 1 083 636,19 лева
са липсващи, и при положение, че при придобиването на същите е
приспаднат данъчен кредит, при установяването
на липсата се дължи ДДС на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Ищецът твърди, че с ревизионен акт №********* от 16.04.2013 г. на ТД на
НАП Пловдив са потвърдени изцяло изводите на приходната
агенция, изложени в ревизионния доклад. Мотивите
на ревизионния акт директно препращали към доклада. Начислен бил данък в размер на 216 727.24 лева /като към стойността от 1
083 636.19 лева е приложена ставката на ДДС/. За закъснението при внасянето му
са начислени и съответните лихви. Общият размер на
определеното данъчно задължения се равнявал на
232 015.31 лева.
Ищецът сочи, че ревизионният акт бил обжалван по административен ред,но с решение №669
от 04.07.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителпа практика" при ЦУ на НАП е потвърден административният акт.
Директорът счел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и приемал, че правилно е приложен материалния закон
като в случая е доказано основанието по чл.79 ал.3 от ЗДДС, в редакцията, действаща през 2012 г. Според административния
орган липсите били установени след извършено преброяване на стоките,
т.е. извършен физически контрол на
15.06.2012г., съпоставката им със счетоводни данни към 31.05.2012г. предоставени от самото ревизирано лице и проверки на лица. посочени като
получатели на стоки по три броя
фактури - № 333/01.06.2012 г. и №335/05.06.2012 г. с получател „ДГ стопанство Благоевград" ЕООД и №
334/04.06.2012 г. с получател „Термал тур" ЕООД. Прието е, че в тежест на ревизираното лице било
да докаже прехвърлянето на собствеността върху изброените в описите към тези фактури стоки и основанието за
издаването им което не е сторено.
Във връзка с подадена жалба от ищеца „Ромеда Билд"
ЕООД решението на директора на НАП е
образуван адм.д.
№2298/2013 г. на Административен съд - Пловдив (АСП).По делото били приети две счетоводни експертизи, в които е прието, че установената от ревизиращия екип липса е в
размер на отчетната стойност на продадените материали по трите доставки на
ищеца, т.е. не е била призната
реалност на трите доставки. В заключение експертът дал два извода:“1. Не
е доказано в съответствие със ЗСч. липса на материали и 2. Установената от
проверяващия орган липса на материали в
размер на отчетната стойност на продадените материали – при платени доставки, начислен и платен ДДС, сочи за хипотеза на липса на
реалност на доставките“. Това
обаче не представлявало липса по смисъла на чл.79 ал.3 от ЗДДС според ищеца. В
случай на липса па реалност на доставките се
дължи ДДС в размер на 20 % от продажната стойност.Постановено било решение
№1841 от 06.08.2014г. с което АС отменил ревизионния акт. Според мотивите на съд.акт, данъчните власти не били доказали
основанието за корекция по чл.79 ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.184 от Директива 2006/112 и съобразно указанията на
Съда на Европейския съюз (СЕС) дадени
с Решение от 18.10.2012 г. по дело С-234/11 („ТЕЦ Хасково" АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението", гр.Варна, при Централно управление на Националната агенция
за приходите).
Ищецът сочи още, че във
връзка с обжалване на така постановеното решение било образувано адм. д. №12072/2014г. На ВАС. То
приключило с решение № 10960 от 21.10.2015 г. на ВАС , с което било отменено решението на първоинстанционният съд и отменен частично
ревизионния акт. Изложени са съображения, че
според съда неправилно било прието
в решението, че протоколът от 15.06.2012 г. не удостоверявал извършена инвентаризация. Също така неправилно било
възприето заключението на ветото лице, без да се извърши преценка за неговата
обоснованост. ВАС приемал, че правилно ревизиращия орган е определил задължението по ЗДДС. Според съда след
като липсвали стоките, ДДС се изчислява
според стойността им, записана в счетоводството на дружеството, а не следва да се
върне ползваният данъчен кредит, съгласно чл.79 ал.3 от ЗДДС и чл.185 от Директивата. Същевременно съдът приемал,
че „Ромеда Билд" ЕООД е извършило доставка по описа към процесните три продажби на стойност 39 000 лв., 47
280 лв. и 33 720 лв. /общо 100
000лв/, но само на стоки посочени в описа на тази стойност. Доставка на стоки над тази стойност не била осъществена.
Следователно, отчетната стойност на стоките в размер на 1 083 636,19 лв. следвало да бъде намалена със сумата от 100
000 лв., представляваща продажната
цена по трите фактури, а дружеството дължало ДДС върху сумата от 983 636.19 лв. или сумата от 196 727,24
лв. и лихви в размер на 15 247.44 лева.
Посочени са приложимите разпоредби на правото на ЕС- чл.
63, чл. 167, чл. 168, чл. 178, чл.
184, чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност.Развити са доводи по съществото на спора, посочена е и практика на
СЕС.
Ищецът сочи, че ВАС приемал в мотивите на
съдебния си акт, напълно необосновано, че ищецът е извършил доставка единствено на стоки на стойност 100 000
лв., а не на всички стоки по описаните 3 фактури. Ако се приемело, че са извършени доставки на стойност 100000
лв. Върховният съд, не уточнявал кои са тези стоки. Не посочвал и защо
приемал, че са налице доставки на стоки
единствено на стойност 100000 лв., приемал, че представените приемо-предавателни протоколи, подписани от страните по
сделките не били оспорени от НАП, но
съставлявали годно доказателство за предаване на фактурирани стоки само на стойност 100 000 лв.
Твърди се в исковата молба, че съобр. императивната норма на чл.218 ал.2 от АПК, когато ВАС правораздава като
касационна инстанция, следвало да следи служебно за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон. В съответствие с това
изискване на АПК, съдът бил длъжен да установи приложимите към казуса
на „Ромеда Билд“ ЕООД материалноправни разпоредби както на националното право,
така и на правото на ЕС. Следователно
ВАС е следвало да съобрази правилата за тълкуване и прилагане на предпоставките за възникване и упражняване на право
на данъчен кредит, произтичащи от разпоредбите на чл.63, чл.167 чл.168,
чл.178. чл.184 и чл.185 от Директива 2006/112/ЕО. Правилата за тълкуване и прилагане на тези предпоставки са изведени в
практиката на СЕС, /цитирана е от ищеца/.
Твърди се, още от ищеца, че за ВАС е било налице задължение да отправи преюдициално запитване до СЕС, за да изясни прилагането на тези принципи в
процесният казус.Такова съмнение е съществувало тъй като, от една страна практиката на самия ВАС приема, че следва да бъде извършена инвентаризация, за да се установят липси; първоинстанционният съд също споделял това становище, а от друга страна първоинстанционният съд изрично се е позовал на практиката на СЕС, за
да обоснове неправилността на административния акт, но ВАС не е
споделил правните изводи на ПАС във връзка с правото на ЕС. Поради това, ищецът
счита,че съществувала неяснота относно
извършването на коригиране на ДДС по смисъла на чл.185 от Директивата и чл.79 от ЗДДС.
Твърди се, че както е посочено в решение по дело G.K. ВАС, действащ като последна съдебна инстанция е следвало да изпълни задължението си по
чл.267 §3 от ДФЕС да отправи преюдициално
запитване. Неизпълнението на това задължение от ВАС било лишило ищеца от защита на правата му, предоставени от правото на
ЕС.
Ищецът
твърди в исковата молба, че от прилагането на тази неправилна концепция за
злоупотреба, за „Ромеда Билд" ЕООД били
настъпили значителни вреди. Поради което следвало да се ангажира отговорност и
от ВАС за вредите, причинени на дружеството-ищец, в резултат от
извършеното нарушение па правото на ЕС,
изразяващи се в неприлагане на правото на ЕС и неотправяне на преюдициално запитване, вследствие от което е потвърден частично административния
акт, с който е начислен ДДС и лихви за забава.
Ищецът твърди още, че „Ромеда Билд" ЕООД търпяло имуществени вреди от поведението на
националните власти. Тези вреди били съизмерими с общия размер на
непризнатия данъчен кредит по “лиспващите стоки",
лихвите за забава и разноските в производствата пред съда. Вредите възлизали общо на 221 681,23 лева , от които:
главница- 196 727,24 лв., установен за внасяне ДДС по Ревизионен акт № *********/16.04.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, отменен
частично с Решение №10960/21.10.2015 г. по адм.д. № 12072/2014 г. на ВАС;
лихва - 15 247.44 лв. лихва по Ревизионен акт № ********* от 16.04.2013 г. на ТД на НАП -Пловдив, разноски- 3966.55 лв. по съдебните производства за юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. държавна такса за обжалване на ревизионния акт, 40 лв.
разноски за призоваване
на свидетели по адм.
д. № 2298/2013
г. на Административен съд
– Пловдив, 550 лв. депозит за вещо лице по адм.д. № 2298/2013 г. на Административен
съд Пловдив, 5100 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на
жалба и процесуално представителство
по по адм. д. № 2298/2013 г. на Административен съд- Пловдив.
Исковете се
предявявали при условията на солидарност, тъй като било налице непозволено увреждане и съпричиняване на вреди от двамата ответници.
Солидарната отговорност е възниквала по силата на закона - чл. 53 от ЗЗД,
приложим в хипотезите на търсене на отговорност на държавата по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), на основание §1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.Сочи се
съд.практика решение №5 от 24.01.2011 г. на ВКС но гр.д. №855/2010 г. IV г.о. и вредите за ищеца били
възникнали от съвместните действия на ответниците, описани подробно в исковата
молба.
С определение от открито съдебно заседание проведено на
18.08.2020 година по искане на ищеца искът за лихви по реда на чл.214 от ГПК е
увеличен от 15 247.44 лева на 82513.56 лева.
Във връзка с
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение,с което да осъди
ответниците Върховен административен съд и Национална агенция за
приходите да заплатят солидарно на „Ромеда Билд" ЕООД, обезщетение за претърпените от дружеството
имуществени вреди в размер от 279 240.80
лева, /от които главница
-196 727,24 лв. и сбор от лихви - 82513.56 лева/, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 4.08.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението,
което произтича от извършено
нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в неприлагане на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.
относно общата система на данъка върху добавената
стойност към настоящия казус, практиката на СЕС и неотправяне на преюдициално запитване от страна на ВАС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от НАП, чрез главен юрк. Т.С., в който предявеният иск се оспорва като
неоснователен.Сочи се, че фактите били коректно изложени, но неправилно били
тълкувани нормите на националното законодателство и Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006г., относно общата система за данъка върху добавената
стойност.Твърди се, че издадените фактури за продажби от ревизираното лице, не
отразявали действителните доставки към клиенти, т.е. нямало доказани доставки
както до първите, така и до вторите купувачи.
Сочи се, че отказан данъчен кредит от ревизиращите органи
в случая нямало.Отказът на данъчен кредит на
получателя на доставката, според практиката на СЕС, бил допустим при участие в измама, в която купувачът е участвал
или за която е знаел, или е трябвало да знае, че съответната
сделка е част от такава измама. Отказът на право
за приспадане имал за цел предотвратяване ощетяването на бюджетите на
държавите-членки на ЕС и осигуряване равнопоставеност на добросъвестните
участници в системата на ДДС. В случая нямало отказан данъчен кредит на
„Ромеда Билд" ЕООД за покупки на материали през предходните години. Поради това, цитираната съдебна практика на СЕС, в т.ч. определение по дело С123/2014г. ООД
„Италес" била неотносима и не представлявала доказателство в
подкрепа на иска.
Ревизиращите органи твърдят, че са налице
основания за корекция на ползвания данъчен кредит за покупка на строителните материали т.е.
признат данъчен кредит, който следвало да бъде намален,
поради последващо настъпили факти. Уредбата на корекциите
на приспаданията в чл.184-192 от Директива 2006/112/ЕО, съдържала правила за
корекция имащи за цел да увеличат точността на приспаданията така, че да се
осигури неутралитетът на ДДС по начин, по
който осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за получаването на обложени с такъв данък стоки /т. 31
от решението по дело С-234/2011г., цитирано в съд. акт на АС-Пловдив/.
Ответникът НАП сочи, че корекция
не се извършва при осъществяване на облагаеми /еднородни/ доставки по веригата от доставки, на същото основание и предоставящи право на
данъчен кредит на получателите. Корекция
се извършвала в различните хипотези на чл. 185 от директивата, когато настъпела
някаква промяна във факторите, използвани за
определяне на сумата за приспадане: 1/Задължително
се извършва корекция когато покупките се анулират или се намали цената. 2/Задължително се извършва корекция при промяна на
режима на сделките по веригата от доставки - от облагаеми в освободени или без
право на данъчен кредит /чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗДДС/. 3/Корекция се извършва при установяване на липси,
брак или унищожаване, извън хипотезите на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС /непреодолима
сила, авария, бедствие, естествени фири, технологичен брак/. Основанието за връщане на
ползвания данъчен кредит чрез неговото
коригиране е, че стоките излизат извън веригата от облагаеми доставки; престават да бъдат в оборот - защото са унищожени,
бракувани или изчезнали по вина на лицето,
ползвало за тях данъчен кредит.
Сочи се, че посочените норми за
корекция /чл.184 и 185/ създавали задължения
за данъчно-задължените лица, при
настъпване на фактите, налагащи корекцията.
Твърди се,
че в настоящият случай, ищецът бил изписал счетоводно материали
на стойност 1083636.19 лв. с твърдения за тяхната продажба по фактури №333/01.06.2012г.,
№ 334/04.06.2012г. и № 335/05.06.2012г.. Според тези твърдения и ако продажбите били
действително извършени /по предмет и стойност/, нямало да има разлика между счетоводните
записвания и изписаните материали. Твърди се, че
разликата е налице, защото стойността на продадените материали по фактурите е 100 000
лв., а всъщност били изписани материали на много по-голяма стойност без документ или факт,
който да доказва начина на разпореждане с тях. Процесуалният представител на
НАП, прави няколко извода: 1. Дружеството се е
разпоредило със стоките, без да е издало фактури и начислило ДДС за разликата т.е.
укрит данък.
2. Дружеството е продало стоки на стойност
100 000 лв. и без основание е отписало стоки на много по-голяма стойност. Отписани стоки за
1 083 636.19 лева не съществували в счетоводството, но дружеството ги притежава и могат да бъдат продадени
без документи т.е. укрити приходи.
3. При положение, че изписаните материали са
продадени за 100000 лв., а са заведени като придобити за 1 083 636.19 лв. било
налице продажба на загуба и намаление на цените по смисъла на чл.185, т.1 от Директивата.
Следвало да се коригира ползвания
данъчен кредит, защото намалението
било по вина на дружеството и нямало оправдателна причина под формата на
обезценка на активите.
Твърди се,че съгласно чл.242 от Директива 2006/112/ЕО, всяко
данъчно-задължено лице водело достатъчно
подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.Твърденията на ревизиращите органи за липси се основавали на изписани материали без основание, защото
не било доказано предаването им на купувачите, а оттук и продажбата. Административен съд - Пловдив бил
изследвал въпроса за извършена инвентаризация, който нямал никакво значение, защото
не били установени на място и не се
твърдели разлики в количествата
материали към 15.06.2012г. и счетоводните записвания към същата дата. В
своя съдебен акт ВАС е отговорил, че продажбите са на стойността по цитираните
три фактури. Дружеството нямало други продажби през месец юни 2012г. и НАП и ВАС са установили
противоречията между счетоводните записвания и продажбите; доказали са липсата на последващи продажби; липсата на
стоки, а оттук и основанието за начисляване на ДДС.
Генералното становище е, че не са налице елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността на държавата. Нямало нарушение на правото на ЕС и на конкретна
съюзна норма, предоставяща права на частно-правните
субекти.Данъчен кредит не бил отказан, а нормите за корекция на ползван данъчен
кредит налагали известни задължения за регистрираните лица. Нямало настъпила вреда и съответно не била доказана
пряка причинно-следствена връзка.
Ищецът не бил водил
подробна счетоводна отчетност, съставил е счетоводни документи /оборотни
ведомости и фактури/ с противоречиво и необосновано съдържание, като са налице
нарушение на чл.184 и чл.242 от Директивата. Моли се искът да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Претендират разноски юрк. възнаграждение в размер на 5963 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпило писмено становище от ВАС в
което се оспорва предявеният иск като недопустим спрямо тях и евентуално като
неоснователен.
Сочи
се, че не е налице общо задължение, поради което производството следвало да се
прекрати. НАП и ВАС нямали общо задължение в процеса по събиране на бюджетни
приходи и попълване на фиска. НАП и ВАС нямали и общо задължение в
правораздавателната дейност. От
практиката на СЕС следвало ,че фактическите състави на отговорността са
различни, като субект на тази отговорност да могат да бъдат и двете ЮЛ, но не в
едно производство и още по-малко - в условията на другарство. Не било налице
първото условие за възникване на пасивно другарство в процеса - общо
задължение.
Сочи се, че ВАС не бил легитимен
ответник, тъй като в качеството си на правораздавателен
орган ще носи отговорност за неправилно приложение на съюзна разпоредба,само
когато - тази разпоредба е пряко приложима. А това били случаите, когато
правоотношението е обект на противоречаща национална регламентация /чл.5 ал.4
КРБ/. Дали не е обект на регламентация на ниво-национално законодателство,респ.
макар да няма транспонираща национална норма, съдът не може да откаже
правосъдие и следва или да приложи пряко съюзната норма /ако тя представлява
ясно и безусловно правило/ или да отправи преюдициално запитване до СЕС. И в
двете възможни хипотези дейността на ВАС е опосредена от законодателната
дейност на законодателният орган в страната. Т.е. или да има „лош“ закон, или
изобщо да няма закон, въпреки изричното задължение нормите на Директивата да
бъдат транспонирани /чл.288 вр. чл.260 т.3 от ДФЕС/. Процесуалният представител
на ВАС твърди, че основната тежест на отговорността за причинените на
дружеството вреди, ако такива изобщо имало,следвало да бъдат концентрирани
върху патримониума на НС, респ. да бъде ангажиран като ответник в това производство.
Развити са доводи по съществото
на спора, а именно,че искът е изцяло неоснователен.
Твърди се, че претенцията
почивала на нарушение на норма от съюзна директива транспонирана в национален
закон,произтичащо от съдебен акт, без да било налице твърдение за противоречие
на националният и съюзният нормативни актове, което правело изначално иска
неоснователен.
Сочи се, че изложените в исковата молба факти
съдържали имплицитно в себе си твърдението, че съдебният акт на ВАС е в
съответствие с националният ЗДДС, който пък е в съответствие с Директива
2006/112/ЕО.
Ако било налице противоречие на националният
закон със съюзната Директива, то същото следвало да бъде установено, като
инструмента за установяване бил именно
съдебното решение по настоящият казус. Да се твърдяло, че ВАС и НАП нарушават
съюзното законодателство,прилагайки противоречащото му национално право, без да
се търси промяна на националното означавало, че настоящото производство е напълно
безпредметно, а противоречащото национално законодателство ще генерира и
занапред „нарушения на правото на ЕС". Но освен всичко останало -
представлявало признание, че съдебното решение е в съответствие с националният
ЗДДС, а националният ЗДДС - в съответствие с Директива 2006/112/ЕО.
Сочи
се, че съобразно даденото от СЕС тълкуване на нормата на чл.4 пар.3 от ДФЕС,
държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или
специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от
Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила
задълженията си, държавата членка трябва a fortiori да
предприеме всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи
последиците от това неизпълнение. Това включвало и задължението за обезщетяване
на вредите, настъпили вследствие от това неизпълнение./в този смисъл решение от 19 ноември 1991 г., съединени дела
С-6/90 и С-9/90. и др./.
Ответника твърди, че
постановеното решение №10960 от 21.10.2015г. по адм.д. № 12072/2014г. на
тричленен състав на ВАС представлявало влязъл в сила, окончателен
съдебен акт.Сочи се,че в решението си от 16 март
2006г. по делото Р.К.,С-234/04, СЕС категорично отбелязва, че общностното право
не налага на националните юрисдикции да нарушават приложението на вътрешните
процесуални правила въздигащи силата на присъдено нещо на едно решение, дори
ако това би позволило да се избегне нарушение на общностното право допуснато с
национално съдебно решение.
В отговора се подчертава значението, което
разкривал,както за вътрешният национален, така и за общностният правен ред,
принципа - зачитане СПН. С цел да се гарантира стабилността на правото и на
обществените отношения, следвало съдебните решения станали окончателни след
изчерпване средствата за обжалване или сроковете предвидени за това, не можели
да бъдат оспорени./Сочи се решение по делото К. С-224/01 т.38/. В рамките на
настоящото производство, всяка преценка за материално-правна законосъобразност
на акта на ВАС била изключена и валидността, допустимостта и правилността на
решението не можело да бъде оспорена. Всяко позоваване от ищеца в този
смисъл,представлявало опит за подвеждане на съда и превратно тълкуване на
правото.
Твърди се
още,че в производството спор по фактите нямало. Постановеното решение напълно
се припокривало с тълкуването на посочените от ищеца разпоредби на вторичното
право на ЕС - чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112, което давал съдът в
Люксембург, поради което всяко твърдение
за противоречие на националния съдебен акт с практиката на СЕС било
неоснователното и дълбоко невярно. Посочената от ищеца практика била неотносима
към настоящият казус. Налице ли е била реална доставка, като предпоставка за
упражняване на правото на приспадане на ДДС бил въпрос непоставян и ирелевантен
към предмета на спора пред ВАС. Сочи се, че ВАС е подчертавал, че право на
данъчен кредит би възникнало, ако е налице доставка по сключеният договор, фактуриран
от доставчика, какъвто извод не можело да се направи при „липса на доставки по
трите фактури поради липса на транспортни документи и данни за
приемо-предаване".
Ответникът сочи
се практиката на Съда в Люксембург Решение от 6 април 1995 г. по дело BLP Group, С-4/94, R., стр.1-983,
точка 24, както и Решение по дело O. и др.,
посочено по-горе, точка 45 и Решение по дело K.
и R. Recycling, посочено
по-горе, точка 42, в което СЕС много ясно разпределял доказателствената тежест,
като изрично указвал, че не следва да се вменява в тежест на данъчната
администрация да установява обстоятелства, които следва да докаже данъчния
субект - а именно наличието на реално извършена стопанска операция.
Оспорва се иска по основание и размер, сочи се че
в настоящето производство е недопустимо съдът да навлиза в пределите на преценка
на юрисдикцията постановила съдебния акт - източник на вреди,в т.ч. да
преценява вече анализирани доказателства, факти и обстоятелства, както и да
дава правни квалификации по съществото на спора, тъй като СПН не допускала това,
а следвало само да се прецени дали не е налице явно нарушение, респ. явно
разминаване между практиката на ВАС и тази на СЕС.
Моли се иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират
се разноски. Сочи
се практика на СЕС.
От ОП Пазарджик е
постъпило становище, с което заявяват,че не са изпълнени дадените указания от
съда,тъй като не се сочела никаква съвместна връзка между действията на НАП и
ВАС, нито се обосновавала
някаква обвързана компетентност между тези два органа.По същество са развити
доводи за неоснователност на претенцията.
Окръжният
съд,
като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият
отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е иск за реализиране извъндоговорната
отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото
на Европейския съюз и има своето основание в чл.4 пар.3 от ДЕС и подлежи на разглеждане по реда на Глава
"Общ исков процес" на ГПК, съобр. пар.6 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ/ДВ
бр.94/2019г./, подадените искови молби до влизането на изменението се довършват
от съдилищата, пред които се висящи.
Предявеният
при търсене на солидарна отговорност от двамата ответници иск е
допустим, като основанието за ангажиране на
извъндоговорната отговорност на държавата се извлича от посочените от решения на Съда на ЕО от ищеца допускащи реализиране на такава дори при липсата на
уредба във вътрешното законодателство. Националните съдилища са съдилища по
правото на ЕС и те са длъжни да разгледат исковете, основани на норми с
директен ефект, с които са сезирани. Според принципа за ефективна съдебна
защита /чл.4, §3 от
ДЕС/, всяка държава-членка има свободата да предвиди
вътрешноправен ред за реализиране на нейната отговорност за вреди от нарушения
на правото на ЕС, и той следва да не е по-неблагоприятен от реда, който урежда
подобни съдебни производства, основани на вътрешното право /принцип на равностойност/ и доколкото не прави практически невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на
Съюза /принцип на ефективността/.
Установената
фактическа обстановка която ищецът е пресъздал в исковата молба досежно административното
производство и двете дела вкл. и пред ВАС, не се оспорва от ответниците по делото.
Същата съдът
приема за установена от събраните по делото доказателства.
Безспорно установено по делото
е, че със Заповед
за възлагане на ревизия №1204723/02.10.2012г. на компетентния за това орган,
било образувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични
задължения на оспорващия за данък върху добавената стойност за данъчен период
01.06.2012г. до 30.06.2012г., със срок за приключване на ревизията до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта,
което е осъществено на 10.10.2012г.
Производството
по проверката е приключило с издаване на
ревизионен акт №********* от 16.04.2013г., който е бил обжалван пред
Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и последният
е постановил решението си под №
669/04.07.2013г., с което
потвърдил ревизионния акт, с който на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС за данъчен
период месец юни 2012г. е начислен ДДС в размер на 216727,24 лева, както и са
определени следващите се лихви за забава за несвоевременното разчитане с
бюджета на задължението.
От
приложеното като доказателство адм. д.2298/13г. по описа на Административен съд
Пловдив решение №1841 от 6.08.2014 година, се установява, че съдът е отменил ревизионен
акт №********* от 16.04.2013г., издаден от Ф.К.Т.- главен инспектор по
приходите при ТД на НАП -гр.Пловдив, потвърден с Решение № 669 от 04.07.2013 г.
на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
град Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Ромеда Билд"ЕООД, ЕИК
*********, за данъчният период месец юни 2012г. на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС
са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер на
216727.24 лева, ведно с лихви за забава в размер на 16797.57 лева, като
незаконосъобразен.
Установява се от решение
№10960/21.10.2015г. по адм.д.№12072/14г.
на ВАС, се установява, че съдът е приел в мотивите, че неправилно в РА
не са били взети в предвид, трите фактури за продажба на стоки на ДГ „горско
стопанство Благоевград“ и „Термал Тур“ ЕООД с начислен ДДС общо 20 000
лева, да които в съдебното производство, са били представени
приемо-предавателни протоколи, подписани от представителите на двете страни по
доставките, които според ВАС представляват годно доказателство за предаване на
фактурирараните стоки на стойност 100 000 лева и осъществяване на доставки
по трите фактури на същата стойност.В мотивите на ВАС е прието,че приложените
описи към фактурите съдържащи стоки на по-висока стойност, не са основание за
отписване от сметка 302 на ревизираното лице на стоки над стойността по
фактурите за доставка, тъй като в приемо-предавателните протоколи, изрично е
било посочено, че се предават стоки по описа на стойност 39 000 лева,
47 280 лева и 33 720 лева/общо 100 000 лева/, които са били
получени от получателите.
ВАС е
достигнал до извода,че доставка на стоки над тези стойности нямало, поради
което в РА следвало да начислят ДДС в размер на 196 727.24 лева, върху
стойността на липсващите стоки от 983636.19 лева, за които не е било доказано
извършване на доставка. Поради което е отменил решението на Административен съд
Пловдив №1841 от 6.08.2014 година, в частта с която за
м.юни 2012г. е начислен ДДС 196 727.24 лева с 15 247.44 лева лихви и
вместо това е постановил,че отхвърля жалбата на „Ромеда билд“ ЕООД против ревизионен
акт №********* от 16.04.2013г. на Ф.Т.- гл.инспектор по приходите в ТД на
НАП-Пловдив, в частта с който за м.юни 2012г.
е начислен ДДС 196 727.24 лева и са определени лихви 15 247.44 лева.
От
приетата в настоящото производство СИЕ, безспорно се установи, че по относимият
за спора въпрос каква е била констатираната липса по протокол от 15.06.2012 по видове ДМА и стойност, вещото лице след
запознаване с представено копие
от счетоводството на ищеца на Протокол 1209478/ 15.06.2012 г. със сер.№ АА
0273204 /без приложения към него/ е установило, че не се съдържат констатации
за стойности на липсващи дълготрайни материални активи.
Установило
е, че са описани /частично/ материали, като са направени препратки към страници
1,2,3,12 и 15 от „описа от дружеството" – който не е бил предоставен.
От
приетата и неоспорена експертиза се установява,че в счетоводството на ищеца е наличен опис на
наличните материали по сметка 302, към
5.06.2012 г., който съдържа общо 5 страници. В описа на материалите не
били налични записи за ДМА, като от посочените по-горе краткотрайните
материални активи /КМА/, заведени в сметка 302-материали със стойност над прага
за приемане на ДМА е налично само : фасадно модулно скеле -1 бр.= 4478 лв.
Безспорно
е в отношенията между страните,че ищецът на няколко вноски е заплатил сумата от
196 727.24 лева, което се установява от изпратеното писмо от ТД на НАП
Пловдив рег.№13179/14.07.2020 година.
Основанието за завеждане на претенцията са нарушения,
допуснати при извършваната от ответниците административна и правораздавателна дейност на правото на ищеца -
частноправен субект, предоставено му от правни норми на ЕС, което е достатъчно
съществено и претърпените от ищеца вреди да са в причинна връзка с нарушението. Тази отговорност се реализира и
когато твърдяното нарушение произтича от съд, действащ като последна инстанция.
Този принцип не е в противоречие и не нарушава принципа на силата на пресъдено
нещо, тъй като производството не цели ревизия на постановеното съдебно решение
/дори може да се развие между различни страни, а не между страните в
производството, в което то е постановено/.
По
силата на същия се предоставя -при определени условия, право да се получи
обезщетение за вредните последици от погрешно съдебно решение на засегнатите
лица /С-224/01 на СЕ, т.38, т.39, 40 и 50/.
Въз
основа на изложеното следва, че отговорността на държавата за вреди, причинени от национална
юрисдикция, действаща като последна инстанция се реализира от една страна - при
зачитане на принципа на силата на пресъдено нещо на съдебните решения и
невъзможността за оспорване им, а от друга - при точно определени предпоставки,
посочени в т.51 и т. 52 на цитираното решение на СЕС по делото К., като обаче освен при посочените предпоставки,
отговорност за държавата при по-малко стриктни условия, би могла да
възникне единствено на базата на националното право /вж. т.57 от решението по
делото К./, ако то предвижда такива.
С исковата си молба ищецът твърди, че тези предпоставки в случая са
налице, тъй като
НАП е действал неправомерно, а ВАС е
постановил решението си в противоречие с разпоредбите на чл.167 и чл.168, б.а/
от Директива 2006/112 ЕО, уреждаща спорните правоотношения към релевантния
период. Твърди се нарушение на субективното му право на данъчно задължено лице
на приспадане на данъчен кредит, при определени условия. Ето защо налице е първата
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата-членка.
В свое решение СЕС / дело
С-224/01 Г.К. срещу Република Австрия/, съобразно
наличието или не на втората предпоставка е посочил, че при преценка за наличието на това условие и приложението
му при установяване на възможната отговорност на държавата поради решение на национален съд от последна инстанция, трябва
да се има предвид специфичния характер на съдебната функция и законовите
изисквания за правна стабилност.
По втората предпоставка, съдът счита,че не е налице
нарушение на съюзна правна норма, тъй като е извършена корекция на ползван
данъчен кредит по чл.79 ал.3 от ЗДДС, която норма е изцяло в синхрон с чл.185
т.1 от Директивата, която е била транспонирана правилно във вътрешното ни
право.
Отговорността на държавата за нарушения на правото на Общността чрез
решение на национален съд от последна инстанция, може да възникне само в
изключителните случаи, където съдът явно е нарушил приложимия закон. При извършване
на преценка за осъществяването на тази предпоставка, съдът следва да съобрази
всички фактори характеризиращи ситуацията. Нарушението ще е явно съществено,
когато се извършва въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното
неизпълнение на задължение, въпреки решение по преюдициално запитване или в
нарушение на задължението на съда да отправи такова, или на трайно установена
практика на съда на ЕС. В настоящия казус ищецът се позавава на извършването на
две нарушения:първото свързано с несъобразяване с постоянната практика на Съда
на ЕС и второто - изразяващо
се в неотправяне на преюдициално запитване, когато това е било задължително
съгласно чл.267, ал.3 от ДФЕС.
Дали е налице съществено
нарушение съдът посочи по-горе,че приема, че не се доказа такова. Нарушение на националният съдебен акт, не е налице,
тъй като е постановен в унисон с практиката на СЕС, която
приема, че наличието на реално осъществена доставка, преценено на базата на
обективни критерии, представлява основание да се откаже или признае право на
приспадане ДДС. В случая, след като от доказателствата по делото не е било
установено несъмнено че е налице реално
осъществена доставка, неотносими са доводи или практика, относно фактуриране на същата или последици от документално
оформяне, включително и такова което е измамно, защото това не е било предмет
на административното производство пред съда. С оглед на изложеното, не е налице
втората предпоставка нарушение на правото на ЕС изразяващо се в несъобразяване
с практиката на ЕС.
По второто твърдяно в исковата молба
нарушение на правото на ЕС - неотправяне на запитване за даване на преюдициално
заключение до Съда на ЕС. Действащият като последна инстанция национален съд е
длъжен да отправи такова винаги когато пред него е повдигнат въпрос, свързан с
тълкуване на определена общностна норма или за нейната валидност. Изключения от
това задължение се допуска в следните случаи: когато правна норма, която следва
да се приложи е ясна и недвусмислена, поради което и няма никакво съмнение
относно начина, по който следва да бъде решен поставения въпрос; когато съда на
ЕО вече е отговорил на идентичен въпрос, както и когато отговорът произтича по
очевиден начин от съдебната практика. Настоящият състав намира, че в случая ВАС
не е бил длъжен да отправи искане за даване на преюдициално заключение поради
факта, че по въпросът дали има реално
извършена доставка, отговора му произтича по очевиден начин от съдебната
практика (решения по дела С-152/02, съединени дела С-439/04 и С-440/04 и
решение по дело С 587/10). Това изключение от задължението на съда да отправи
преюдициално запитване е установено с решението по дело 283/81, CILFIT,
Rec.3415 на Съда на ЕО. Следва да се посочи, че за да се приеме, че спорният
въпрос е ясен, не е необходимо да е отправян сходен такъв, нито дори решенията
да са постановени при отправяне на преюдициално запитване. Достатъчно е
отговорът да следва по очевиден начин от практиката на съда. В случая са налице
множество решения /част от тях цитирани по-горе/, в които при отговори на
различни въпроси, свързани най-вече с данъчната политика на съда е дадено
разрешението, че за да възникне правото на приспадане на данъка следва да са
налице положителните материалноправни предпоставки за това - наличие на реална доставка и на фактура или друг
документ, който да я удостоверява.
По отношение на установяване на
вредите, съдът приема,че такива не са настъпили, тъй като чрез извършването на
корекция,държавата си възстановява отпуснатия данъчен кредит, защото са
променени условията за неговото ползване. И по-конкретно стоките/продадени
материали/ от склада на ищеца са били изписани счетоводно, но не се установяват
доказателства за тяхната фактическа продажба и начисляване на ДДС.
В разглеждания казус, основният въпрос
е именно дали е налице доставка, тъй като това е причината да бъде отказано
приспадането на платения данък. За да има явно и сериозно нарушение на чл.167 и чл.168 на Директива 2006/112, на същите, следва
да са нарушени принципите залегнали в тях. Тези принципи обаче се проявяват
само когато са налице съответните предпоставки за това- правото на приспадане
да се упражнява по отношение на данъчния период, през който са изпълнени двете
условия, изисквани от тези разпоредби- стоките да са били доставени или
услугите извършени и данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ,
който може да служи за такава. След като с решението е прието, че не е налице
една от предпоставките за упражняване на правото на приспадане и отказа за
признаване на същото е мотивиран именно с това обстоятелство, то не може да се
приеме, че има очевидно нарушение на посочените разпоредби.
Съдът намира че
не се обосновава и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и
описаните щети,
като следствие на отказаното право на признаване на
данъчен кредит, /по
твърдение на ищеца да е претърпял вреди, изразяващи се в разликата в
имуществото му, след засягане на нарушеното благо и това, което би имал ако не
бе извършено нарушението и бе признато правото на възстановяване на данъчен
кредит за посочената сума/, поради което предявеният иска, като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК на ответниците,
следва да бъдат присъдени и сторените разноски, съобразно представените списъци
по чл.80 от ГПК.
От ответника НАП чрез главен юрисконсулт
Т.С. е представен списък на разноски в размер на 450 лева минималният размер за
юриск.възнаграждение.
От ответника ВАС с подаване на
писменият отговор е депозиран списък за направени разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева за представляващият ВАС в
производството – М.С. служител отдел съдебни помощници.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на от „РОМЕДА БИЛД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал
Гурко“ №22, представлявано от управителя Р.И.Д.,
със съдебен адрес *** оф.2-партер адв.А.С. срещу
Национална агенция за приходите, с адрес гр.София, бул.“Дондуков“
№52, представлявана от главен юрисконсулт Т.С., със съдебен адрес *** и
Върховен административен съд, с адрес гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“ №18, представляван от председателя Г.Ч.,
чрез про.представител М.С., с които се иска да бъдат осъдени солидарно
ответниците да заплатят обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в
размер от 279 240.80 лева, /от които главница - 196 727,24 лв. и сбор от лихви – 82 513.56 лева/,
ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба - 4.08.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, което произтича от твърдяно нарушение на правото на ЕС, изразяващо
се в неприлагане на Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност към настоящия казус, практиката
на СЕС и неотправяне на преюдициално
запитване от страна на ВАС,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА РОМЕДА
БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“
№22, представлявано от управителя Р.И.Д., със съдебен адрес *** оф.2-партер
адв.А.С., да заплати разноски на Национална агенция за приходите, с адрес
гр.София, бул.“Дондуков“
№52, представлявана от главен юрисконсулт Т.С., със съдебен адрес ***, в размер
на 450 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА РОМЕДА
БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“
№22, представлявано от управителя Р.И.Д., със съдебен адрес *** оф.2-партер
адв.А.С., да заплати разноски на Върховен административен съд, с адрес
гр.София, бул.“Александър Стамболийски“
№18, представляван от председателя Г.Ч., чрез про.представител М.С., в размер
на 350 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив, с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването
му, на страните.
Препис да се
връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: