Р Е Ш
Е Н И Е № 331
гр. Бургас, 28 февруари 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесети февруари, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С. А. и с участието на прокурора ХРИСТО
КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 29/2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр.София,
чрез процесуален представител юрисконсулт Т.П., против решение № 116/ 08.11.2019г.,
постановено по АНД № 92/2019г. по описа на Районен съд Средец.
С решението е отменено
наказателно постановление №
27-220/15.01.2019г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ – гр.София, с което „МБАЛ Средец“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.Средец, ул.“Тодор Н.“, № 10, ЕИК *********, представлявано от
управителя д-р И.Ц.Ц., на основание чл.53 във вр. с чл.83 от ЗАНН са наложени
имуществени санкции както следва: по т.1 от АУАН № А 27-220825.07.2018г. на
основание чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл.23, ал.2
от Наредба № 49 от 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ
и домовете за медико – социални грижи и чл.46, ал.3 от Закона за лечебните
заведения, имуществена санкция в размер на 8000 лева и по т.2 от АУАН № А
27-220825.07.2018г. на основание чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения
във вр. с чл.23, ал.4 от Наредба № 49 от 2010г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико – социални грижи и чл.46, ал.3
от Закона за лечебните заведения, имуществена санкция в размер на 8000 лева.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
В съдебно заседание,
представител на касатора не се явява. С представено по делото писмено
становище, поддържа жалбата и направеното с нея искане.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Ч., иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд,
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
Първоинстанционният
съд правилно е установил значимите за спора факти, които са идентични с тези,
приети за доказани и от административнонаказващия орган.
С отмененото
наказателно постановление на „Многопрофилна болница за активно лечение –
гр.Средец“ ЕООД са наложени две имуществени санкции за това, че:
„1. Чрез
бездействието си, изразяващо се в неосъществяване на предварителен контакт и
получаване на съгласие от приемащото лечебно заведение за превеждане на
пациентката Тодорка Янева, лечебното заведение „МБАЛ - Средец“ ЕООД, е нарушило
изискванията на чл.23, ал.2 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010г. за основаните
изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и вътрешния ред
на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи,
който гласи: Превеждането се извършва след осъществяване на контакт и
получаване на съгласие за това от приемащото лечебно заведение, във връзка с
чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения, като нарушението било извършено
на 17.02.2018г. от лечебното заведение „МБАЛ - Средец“ ЕООД , нарушението било
установено в „МБАЛ - Средец“ ЕООД на 14.06.2018г., предпоследен ден от
извършената проверка от длъжностни лица на ИАМО, нарушението било извършено за
първи път и
2. Чрез бездействието
си, изразяващо се в превеждане на пациент в друго лечебно заведение без да е
издадена етапна епикриза, без да са приложени медицински документи за
извършените диагностични, консултативни и лечебни дейности, лечебното заведение е нарушило изискванията на чл. 23, ал.4 от
Наредба № 49 от 18 октомври 2010г. за основаните изисквания, на които трябва да
отговаря устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, който гласи: Превеждащото
лечебно заведение изготвя етапна епикриза, към която се прилагат всички
медицински документи за извършените диагностични, консултативни и лечебни
дейности, във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения, като
нарушението било извършено на 17.02.2018г. от лечебното заведение „МБАЛ -
Средец“ ЕООД, нарушението било установено в „МБАЛ - Средец“ ЕООД на
14.06.2018г., предпоследен ден от извършената проверка от длъжностни лица на
ИАМО, нарушението било извършено за втори път.“.
Деянията са
квалифицирани, като нарушения по чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения.
Първоинстанционният
съд е преценил, че в хода на административнонаказателното производство и при
издаване на наказателното постановление съществени нарушения на процесуалните
правила не са допуснати.
Настоящата инстанция
намира този извод за законосъобразен.
При неправилно
приложение на материалния закон обаче, съдът е намерил, че
наказващия орган, недопустимо е квалифицирал
извършеното от жалбоподателя „МБАЛ - Средец“ ЕООД като нарушение на цитираната
санкционна разпоредба на чл.116, ал.2 от ЗЛЗ, тъй като изискуемият елемент от
състава на санкционната норма, прилагана от наказващия орган – а именно
извършване на дейност по болнична медицинска помощ, не е наличен в
разглежданите хипотези.
Според него, тъй като
лечебните заведения реализират своята дейност именно чрез лекарите, които
осъществяват дейност по диагностика, консултиране на пациенти, наблюдения и
изследвания, извършват и други медицински манипулации, като в тази насока
съобразяват и утвърдените стандарти и добрата медицинска практика, то
извършването на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на определени
нормативни изисквания – в случая ЗЛЗ и подзаконовите актове по прилагането му,
води до отговорност за болничното заведение. Дейностите по болнична помощ са
всички онези дейности, отразени в разпоредбите на чл.19 – чл.23 от ЗЛЗ.
Неиздаването на медицински документ – в случая етапна епикриза, като и
неосъществяване на предварителен контакт от страна на „МБАЛ Средец“ и
получаване на съгласие с приемащото медицинско заведение при превеждане на
пациентката, не са чисто болнична помощ, а административно обслужване в хода на
лечението. Нормите на Наредба № 49, за които е констатирано в АУАН, че са
нарушени, не се явяват медицинска дейност, а са дейност, осъществявана по повод
извършваната медицинска дейност по болнично лечение.
Разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЛЗ предвижда санкция за лице, което извършва дейност по
болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните
актове по прилагането му, ал.2 определя вида и размера на санкцията в случаите,
в които субект на нарушението е юридическо лице.
Първоинстанционният
съд неправилно е приел, че извършването на дейност по болнична медицинска помощ
е обективен елемент от състава на нарушението. Санкционната норма е бланкетна и
обективните елементи от състава на нарушението се съдържат в конкретните,
нарушени законови и подзаконови норми.
В случая „извършването
на дейност по болнична медицинска помощ“ определя особеното качество на субекта
на нарушението.
В подкрепа на този
извод е и сравнителния анализ на санкционните норми на чл.115, ал.1, чл.116б,
които за същото нарушение предвиждат различни по размер санкции, с оглед
субекта на нарушението.
По делото няма спор,
че санкционираното дружество притежава разрешение за осъществяване на лечебна
дейност и представлява лечебно заведение
за болнична помощ по см. на закона и без
съмнение може да бъде субект на нарушението по чл.116, ал.2 от ЗЛЗ.
Не представлява
нарушение на закона, предпоставящо отмяна, непрецизното позоваване от
наказващия орган на разпоредбата на чл.116, ал.2 от ЗЛЗ,
без необходимата привръзка с ал.1 от въпросната разпоредба, както е
приел първоинстанционният съд.
Правото на защита не
е нарушено защото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правото от
една страна, а от друга защото ал.2 на чл.116 от ЗЛЗ изрично препраща към ал.1
на текста и в този смисъл съдържа признаците на състава на нарушението.
Отделно от това, съдът
посочва за яснота, че не само правно, а и логически необосновано е отделянето
на административното обслужване в хода на лечението от осъществяването на
същинската дейност по лечението.
Това е така, защото
във всички случаи адекватно лечение не може да бъде проведено без информация за
състоянието на лекувания пациент или при липса на съответен специалист, каквито
последици са били предпоставени с извършените от „МБАЛ Средец“, нарушения.
Поради изложеното
съдът намира, че обжалваното решение, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, следва да бъде отменено, а по същество- да
бъде потвърдено наказателното постановление.
Затова и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 116/ 08.11.2019г.,
постановено по АНД № 92/2019г. по описа на Районен съд Средец И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-220/15.01.2019г., издадено от изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр.София, с което „МБАЛ
Средец“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, ул.“Тодор Н.“, №
10, ЕИК *********, представлявано от управителя д-р И.Ц.Ц., на основание чл.53
във вр. с чл.83 от ЗАНН са наложени имуществени санкции както следва: 1. на
основание чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл.23, ал.2
от Наредба № 49 от 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико – социални грижи и чл.46, ал.3 от Закона за
лечебните заведения, имуществена санкция в размер на 8000 лева и 2. на
основание чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл.23, ал.4
от Наредба № 49 от 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико – социални грижи и чл.46, ал.3 от Закона за
лечебните заведения, имуществена санкция в размер на 8000 лева.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: