Р Е Ш Е Н И Е
№ 260288/23.11.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 01.11.2022 г. в публично заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : КАМЕНКА КЯЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 714 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищците Д.И.Г. с ЕГН **********,***, и „***““ ЕООД, ЕИК
***, със седалище в ***и адрес на управление – ***, представлявано от ***З.К.,
както и двамата представлявани от пълномощника им адвокат А.К., твърдят, че на
***„***“ е използвало, копирало и възпроизвело публично във „Фейсбук“, в група с име ***без съгласието на автора й
художествена снимка, изобразяваща 19 броя аранжирани сертификати „DELF“, удостоверяващи конкретно ниво на владеене на
френски език, принадлежащи на курсисти подготвяни от „***““ ЕООД и получени от
тях след успешно преминат изпит през ***в ***, съставляваща фотографско
авторско произведение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 7 Закон за авторското
право и сродните му права /ЗАПСП/, създадено от Г. на 01.05.2019 г. в
седалището на „***““ ЕООД и публикувано за първи път във „Фейсбук“
страницата на последното на същата дата в 13:38 ч. на следния линк : ***,
правото за ползване на което произведение е предоставено от Г. на „***““ ЕООД
посредством договор за изключителна лицензия. Вследствие на това нарушение на
авторското право ищците твърдят, че са претърпели вреди.
Съответно ищцата Д.Г. изживяла отрицателни емоции, накърнено
било авторовото й достойнство на база на това, че не
е разрешила времето, мястото, начина и способа на разпространение на
произведението й, като интензитетът на това неблагоприятно въздействие от
извършеното нарушение е с по-тежко проявление от обичайното, индикация за което
е обстоятелството, че авторските права на ищцата са незачетени по един
флагрантно недопустим начин. Технологичното естество на способа, чрез който е
разпространена фотографията – публикация в социалната мрежа „Фейсбук“,
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 2/10
предполага
бърз и неограничен достъп до нея от страна на множество потребители, както и
създава възможност за мултиплициращ неконтролируем ефект на разпространение
чрез други интернет медии и платформи, което обстоятелство допълнително засилва
интензитета на отрицателни емоции свързани с нарушеното авторово
достойнство, доколкото същите са основно породени от факта, че възприемащите
фотографията не са били коректно информирани за нейния автор, което от своя
страна е довело до пропусната възможност за нарастването на публичния авторитет
на ползвателя на произведението както в професионалните среди, така и сред
хората, интересуващи се от преподаването на френски език. Това от своя страна
има своето негативно отражение и в друг аспект – засяга се във висока степен
мотивацията на авторката - за да осъществява своята творческа дейност всеки
автор има необходимост от съответната гаранция, че трудът му ще бъде оценен,
както и че авторството му по отношение на съответното произведение ще бъде
признато. Обезценяването и незачитането на последното неимуществено право от
страна на ответника безусловно има за своя последица демотивация
на автора и настъпване на неимуществена вреда. Демонстрираната от ответника
своеволна възможност за безконтролно и напълно независещо от автора
разпространение на едно фотографско произведение има много интензивен
демотивиращ ефект върху бъдещите намерения за създаване на произведения. В
създаването на процесната фотография авторката е
вложила интелектуален труд и усилия, познания, опит и естетика, което също
допринася за по-дълбокото засягане в моралния аспект на причинените вреди – те
са свързани и с факта, че е нарушена опцията авторът да се противопоставя на
всякакви действия, които биха нарушили законните му интереси или личното му
достойнство.
По отношение на ищеца „***““ ЕООД - ищцата Д.Г. е преотстъпила фотографията си за ползване
на центъра, който от своя страна като изключителен лицензиант
не е учредявал сублицензия на ответника. Последният,
ползвайки фотографското произведение, чийто автор е ищцата Г., без да има право
на това е пропуснал да реализира приходи от дължимите му лицензионни
възнаграждения.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка в
исковата молба е направено искане съдът да осъди ответника да заплати : на
ищцата Д.Г. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нарушението на
авторското й право върху процесната фотография,
извършено чрез копирането й, разпространяването й и публикуването й публично
във „Фейсбук“ страницата на „***“ на 08.02.2020 г.,
без да е признато авторството и без да е обозначено по какъвто и да е начин
нейното име в размер на 4000 лв.; на ищеца „***“ ЕООД обезщетение за причинените му имуществени вреди настъпили
вследствие на нарушаване на авторското право, съизмерващи
се с дължимото лицензионно възнаграждение в размер на 1000 лв. Ищците претендират присъждане и на разноските
по производството.
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 3/10
Субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 95, ал. 1 Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ и
чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП.
Ответникът ***“, Код по БУЛСТАТ ***, с адрес – ***,
представлявано от ***С.М.Б., а също и от пълномощника му адвокат М.Б., оспорва
предявените искове по следните съображения : с нормата на чл. 6 ЗАПСП е
създадена оборима презумпция, че до доказване на
противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг
идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на
произведението, копия или екземпляри от него, но в процесния
случай предположението за авторство не се потвърждава нито от съдържанието на
публикацията от 01.05.2019 г. във „Фейсбук“
страницата на „***“ ЕООД, тъй като върху фотографското изображение по никакъв
начин не е индивидуализиран фотографът, нито от приложените към исковата молба
документи, свързани с договорните отношения между двамата ищци – в разрез с
постигнатите договорености в чл. 5, ал. 2 Договор за отстъпване на изключителни
права върху авторски произведения на процесното
фотографско изображение няма поставен авторски знак на ищцата Г., а в
представения Приемо-предавателен протокол към
договора липсва каквато и да било индивидуализация на посочените в него като
предадени „изходни файлове“; съгласно сключен между ищците на ***Договор за
отстъпване на изключителни права върху авторски произведения ищцата Г. е
отстъпила на „***“ ЕООД изключителни права върху авторските произведения,
предмет на договора, в който случай съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАПСП авторът не
може сам да използва произведението си по начина, за срока и на територията,
уговорени в договора, поради което ищцата Г. не се легитимира като носител на
иск за вреди; датите на договора за отстъпване на изключителни права върху
авторски произведения и на приемо-предавателния
протокол към него на са достоверни; не е налице нарушение, обосноваващо дължимост на обезщетение по чл. 95 и сл. ЗАПСП - не е
налице противоправно деяние, изразяващо се в
накърняване на авторското право /Г. не е автор на процесната
фотография, поради което и ищцовото дружество няма
изключителни права върху тази фотография; при първоначалното публикуване на
фотографията от последното не е забранена опцията за споделяне, поради което
при липса на авторски знак и на текст, указващ наличие на авторско-правна
защита, използването на това изображение от трето лице не съставлява нарушение
на авторско право; не са обект на авторското право сведения и данни, каквото
съставлява публикацията на дружеството-ищец във фейсбук
профила му : „Как изглеждат 100% успех на сертификатите? Ето така!“/; не е
налице виновно поведение /изображението е без обозначение за авторство; при
публичното му показване няма отбелязване на защита на авторско право; в
сключения договор
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 4/10
няма
вменено изискване по отношение на ползвателя на снимката за отбелязване на
авторството на снимката и/или за посочване, че изображението е обект на
авторски права; процесното изображение е споделено
във Фейсбук с предоставена от ползвателя му
възможност за споделяне от неограничен кръг лица/; не е налице вреда
/времетраенето на „ползването“ е кратко и още в деня на получаване на
официалното писмо от ответника, снимката и изтрита от профила му/; не е налице
и причинна връзка, а претендираните обезщетения са
прекомерни /липсват данни ищцата Г. да е утвърдено име в българското
фотографско изкуство, което да обосновава извод за нарушаване на изградена
репутация и авторитет сред любителите на същото; накърняването на правото на
ищцата Г. да бъде посочена и популяризирана като автор на процесната
фотография е осъществено за първи път от ищцовото
дружество; безпочвени и силно преувеличени са твърденията на Г., че е изживяла
силни отрицателни емоции, още повече, че съобразно договора за отстъпване на
изключителни права самата тя не е изискала от ползвателя да бъде посочвана като
автор на фотографията при използването й, като по този начин тя доброволно се е
отказала от гарантираната й законова закрила/; оспорена е и направената в
исковата молба квалификация на процесната фотография
като художествена такава /художествената фотография се отличава от другите
видове фотография по начина на пресъздаване на действителността, при което не се търси конкретно обективно
отразяване, а внушаване чрез картината на определен художествен замисъл, което
се постига чрез използване на разнообразни технически средства, композиция,
тоналност на картината и прилагането на изобразителен език посредством
фотографски методи необичайни за другите жанрове на фотографията – в конкретния
случай снимката не отговаря на нито един от изложените критерии за
художественост, като тя е с изцяло информационно-репортажен характер/.
Направено е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците, основаващо се на следните фактически
твърдения – ищцата е предоставила за ползване на ищцовото
дружество фотографско изображение без знак, обозначаващ я като автор, както и
не е изразила претенции по отношение на ползвателя на фотографията да посочва
автора и обстоятелството, че изображението е обект на авторско право; ищцовото дружество е публикувало в своя „Фейсбук“- профил процесната
снимка, без да посочи името на автора или друг негов идентифициращ знак,
респективно без да уточни, че снимката се ползва с авторско-правна закрила. По
изложените съображения ответникът моли съда отхвърли предявените искове и да му
присъди разноските по производството.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Регламентираната в чл. 95, ал. 1 Закон за авторското
право и сродните му права /ЗАПСП/ гражданско-правна защита на авторското право
и на сродните му права, предвиждаща дължимостта на
обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил
изключително право за използване от
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 5/10
нарушилия
авторско право, сродно на него право или друго право по ЗАПСП, се базира на
общо установеното в чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/
правило да не се вреди другиму, с оглед на което предпоставките за уважаване на
предявените искове са следните : наличие на обект на закрила по ЗАПСП; ищецът
да е носител на авторско право върху този обект, съответно да е лице, на което
носителят на авторското право е отстъпил изключително право за използване;
нарушение на авторското право; вина; вреда; причинно-следствена връзка между
увреждането и вредоносния резултат.
Съобразно чл. 2 ЗАПСП авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката
възниква за автора със създаването на произведението, като негов обект според
чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП може да бъде и фотографско произведение, но за да
получи защита такъв обект, то той трябва да отговаря на визираните в чл. 3, ал.
1 ЗАПСП критерии – това произведение трябва да е резултат на творческа дейност
и да е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.
В ЗАПСП няма легална дефиниция на израза „творческа
дейност“, поради което при определянето му следва да се изходи от семантиката
на думите, от които то е съставено. Така според Тълковен речник на българския
език „творчество“ означава :
„1. Човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни
и материални ценности; творене. 2. Съвкупност от продуктите на
такава дейност в определена област или на отделно лице.“, а „дейност“ е : „Съвкупност от действия в
някаква област; работа.“ Или пречупвайки тези разяснения
относно значението на думите „творчество” и „дейност” през призмата на дадената
в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП дефиниция на понятието „обект на авторско право“ може да
се обобщи, че творческа дейност е тази човешка дейност, в резултат на която се
съзиждат нови, екстраординарни, значими, стойностни и
неповторими произведения на литературата, изкуството и науката.
Предоставената от българския закон закрила
е съобразена с изискванията на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно
хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в
информационното общество, в постоянната практика на Съда на Европейския съюз
постановена във връзка с тълкуването на която е прието, че, за да се ползва
определен обект/продукт с авторско-правна закрила по смисъла на чл. 2-5 от
директивата следва да е налице произведение - оригинален обект, който е собствено интелектуално творение на
неговия автор, което творение да е обективирано
/решенията на СЕС по дело С-5/08
и С-833/18/, а за да може
даден обект да се разглежда като оригинален, е необходимо и достатъчно той да
отразява личността на автора, да съставлява проява на неговия свободен и
творчески избор /решение на СЕС по дело С-683/17/.
Съставлява ли процесната
фотография обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП?
За да се изясни този правно-релевантен
факт трябва да се извърши преценка въз основа на събраните по делото
доказателства и установените от тях
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 6/10
факти и обстоятелства дали тази фотография отговаря на визираните
в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП критерии и най-вече дали тя е резултат от творческа
дейност и притежава белезите на уникалност или е проява на рутинни действия,
създадена, както се твърди в исковата молба, за „служебни цели на търговско
дружество „***““ ЕООД.
Запис на електронен файл, съдържащ
оригинала на снимката е направен от ищцовата страна
на компакт диск, представен с молба вх. № 280593/10.08.2021 г. и приет като
веществено доказателство по делото за нуждите на допуснатата по искане на ответника съдебна техническа
експертиза /този електронен документ е възпроизведен и на хартиен носител като
препис с исковата молба и е приложен на лист 7 от делото/, според заключението
на вещото лице ***А.Н., по която :
дискът съдържа две директории;
в директория „Процесна
снимка“ има качена една фотография с пореден технически № IMG_1033.jpeg, като фотографското изображение под
посочения номер съдържа разхвърляни дипломни сертификати върху плот на маса;
при отваряне на техническите
характеристики на посочения фотографски файл се установиха следните факти :
фотографското изображение под № IMG_1033.jpeg
е заснето на 01.05.2019 г. в 13:02 часа и модифицирано на носителя /CD-то/ на 09.08.2021 г., в 14:20:19 часа;
разглежданата фотография е „чисто“ фотографско изображение на дипломни
сертификати без допълнителни обработки по дигитален път, т. е. заснетите обекти
към момента на заснемане са съществуващи във вида, който се вижда на
изображението, което е постигнато чрез фотокамерата на телефон „Apple“, модел iPhone 7 Plus, при максимална за този модел резолюция –
W 1536 X H 2048 пиксела; от
техническите параметри /максимално „отворени“ ъглов обхват на обектива,
диафрагмен отвор (f/.8) и при скорост на експонацията 1/80 от
секундата/ може да се заключи, че разглежданото фотографско изображение е
направено при автоматичен режим на камерата на горепосочения телефон; процесната фотография е направена при налично осветление
без използване на изкуствени светлинни източници /фотосветкавици, прожектори и
пр./; при отварянето на „Всички снимки от сесия 01052019 Д_Г.\iCloudPhotos“ се констатира, че процесната снимка е
9-та по ред от 12 последователно направени такива – от № 1025 до № 1036, с
идентично фотографско съдържание, от което може да се направи извод, че
въпросното изображение е търсено и създадено целево; автор на фотография под № IMG_1033.jpeg е собственикът на телефон „Apple“, модел iPhone 7 Plus;
„за да бъде една фотография годен обект на
авторското право тя трябва да има т. нар. художествен характер и да спада към
т. нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството,
науката и културата; под понятието „художествен характер“ би следвало да се
разбира онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане
за дадено произведение на фотографията, което по безспорен начин да го
класифицира като произведение на изкуството; в тази категория естествено са
включени фотографиите, които имат за предмет документални снимки, отразяващи
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 7/10
определени исторически и научни факти и събития, фото
журналистика, модната фотография, снимки на архитектурни обекти, касаещи
дизайна и други сфери на науката, пейзажни и портретни снимки, имащи
художествен характер.“ ***; що се отнася до написаното в исковата молба : „При
подбора и експонирането на художествената си фотография авторката Д.Г. е
използвал композиция аранжирани сертификати…“ – в изкуството понятието
„композиция“ обхваща съвкупността на всички изразни средства, а не геометрично
подреждане на отделни обекти или субекти в изобразителното поле; разглежданата
фотографска снима не се вписва в т. нар. категория „художествена фотография“
поради факта, че не притежава качества на такава; в нея ясно личат липсата на
авторска концепция /послание към зрителя/, неточна „цветна температура“ /наличие
на магента в белите области на изображението/,
неравно осветление, изместен хоризонт /ръб на маса/ и необосновано присъствие
на част от стол и т. н.; имайки предвид наличието на договор между автор и
ползвател, както и наличие на снимков материал, предхождащ въпросния договор;
процесната фотография под № IMG_1033.jpeg може категорично да се определи като
предмет на авторско право, но не и като такъв с художествена стойност, като за
реализацията й не са налице видими индикации за направени разходи и пазарна
стойност не може да се определи.
Съдът не кредитира заключението на ***А.Н.
в частта му, в която обобщава, че предвид наличието на договор между автор и
ползвател, както и наличие на снимков материал, предхождащ въпросния договор, процесната фокография под № IMG_1033.jpeg може категорично да се определи като
предмет на авторско право.
Както се посочи по-горе в настоящото
изложение отговор на въпроса дали изследваната фотография съставлява обект на
авторско право следва да бъде даден от съда, а що се отнася до договора, въз
основа на който вещото лице стига до коментирания извод, следва да се отбележи,
че в действителност с исковата молба е представен частен документ, наименуван
„Договор за отстъпване на изключителна права върху авторски произведения“ с дата
25.04.2019 г., която формално предхожда тази на заснемане на фотографията, в
който като страни са посочени Д.Г., в качеството й на автор и „***““ ЕООД, в
качеството му на ползвател, по който авторът е поел задължение лично, със свои
средства и на свой риск да създаде серия художествени фотографии със заглавие
„Сертификати за обучение по френски език“ и да отстъпи на ползвателя
изключителни права върху тези произведения за използването им за образователни
цели срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1000 лв. Обсъжданият договор
е частен диспозитивен документ, по който ответникът
не е страна, поради което в съответствие с чл. 181, ал. 1 ГПК съдът приема, че
по отношение на него като трето лице той има достоверна дата едва от момента на
представянето му пред съда с изпратената от пълномощника на ищците по
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 8/10
пощата на 13.04.2020 г. искова молба, получена в Служба
„Регистратура“ на съда на 15.04.2020 г., която дата следва във времето датата
на създаване на процесната фотография. Следователно
не кореспондира на доказателствата по делото констатацията на вещото лице, че
снимковият материал предхожда във времето сключването на договора, а още
по-малко може да бъде споделено мнението му, че само поради това обстоятелство
разглежданата фотография може категорично да се определи като предмет на
авторско право.
В останалата му част съдът приема
заключението на вещото лице като компетентно и съвпадащо с констатациите и на
***на решаващия състав по снимката. Не е нужно око на
специалист, за да се забележат някои детайли при обикновен и незадълбочен оглед
на същата - на нея са заснети безразборно нахвърляни на маса документи на
френски език с наименование : ***, удостоверяващи степен на владеене на френски
език, като в десния й ъгъл се забелязват краят на масата и части от метален
крак и седалката на стол, които категорично я отдалечават от възможността да
бъде определена като произведение на фотографското изкуство. В тази насока са и
останалите констатации на ***Н. – снимката е „чисто“ фотографско изображение,
без допълнителни обработки; изображението е направено при автоматичен режим на
камерата на мобилен телефон марка „Apple“, модел iPhone 7 Plus, при налично осветление /без използване
на изкуствени светлинни източници/, целево, чрез геометрично подреждане на
отделни обекти в изобразителното поле, без да се използват изразни средства; в
снимката ясно личат липсата на авторска концепция /послание към зрителя/,
неточна „цветна температура/, неравно осветление, изместен хоризонт /ръб на
маса/ и необосновано присъствие на част от стол.
Основавайки се на заключението на експерта и на
собствените си впечатления от процесната фотография
съдът приема, че макар и да е създадена с конкретна цел, тя не е плод на
стойностен интелектуален труд, базиращ се на задълбочени познания в областта на
фотографското изкуство и на умения за професионална фотографска работа,
включително и посредством цифрови технологии /предвид данните, че е направена
посредством мобилен телефон/. В нея няма нищо неповторимо и необичайно, липсва
естетика, замисъл, поради което и не оказва никакво въздействие – сами по себе
си тези неодушевени дипломи без техните притежатели, разхвърляни безразборно
върху плот на маса не изразяват нищо, поради което е нужно разяснение /каквото
впрочем се вижда, че е извършено при публикуване на снимката на интернет
страницата на ищцовото дружество на 01.05.2019 г.
посредством изразите : Как изглежда 100 % успех на сертификатите? Ето така :“ –
обстоятелство, което се констатира от представения с исковата молба като
доказателство електронен документ възпроизведен на хартиен носител като препис,
съставляващ скрийн шот на
страница на „***““ ЕООД – доказателство № 3/, а произведенията на литературата,
науката, изкуството, в това число и на фотографското изкуство, следва да
впечатляват, внушават, развиват въображението, извисяват духа без каквито и да
е разяснения от автора,
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 9/10
както
и да са стойностни. В случая, обаче, според заключението на експерта процесната фотография не е и стойностна.
Следователно тя не е плод на творческа дейност, с
достатъчна стойност и значимост, поради което не отговаря на регламентираните в
чл. 3, ал. 1 ЗАПСП критерии да бъде обект на авторско право. Липсата на защитим
обект по ЗАПСП изключва основателността на предявените искове и те следва да се
отхвърлят без да се обсъждат останалите елементи на фактическия състав на
отговорността по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците солидарно следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сумата от 780 лева разноски по производството,
в това число 580 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за
изплащане на възнаграждение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна
техническа експертиза.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Г. с ЕГН **********,***, против ***“, Код по
БУЛСТАТ ***, с адрес – ***, представлявано от ***С.М.Б., иск с правно основание
чл. 95, ал. 1 Закон за авторското право и сродните му права за заплащане на
сумата от 4000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на
авторското й право върху художествена снимка, изобразяваща 19 броя аранжирани
сертификати „DELF“, удостоверяващи конкретно
ниво на владеене на френски език, принадлежащи на курсисти подготвяни от „***““
ЕООД и получени от тях след успешно преминат изпит през ***в ***, създадена от Г. на 01.05.2020 г. в седалището
на „***““ ЕООД и публикувана за първи път във „Фейсбук“
страницата на последното на същата дата в 13:38 ч. на следния линк : ***,
правото за ползване на което произведение е предоставено от Г. на „***““ ЕООД,
което нарушение е извършено на ***от „***“ чрез използване, копиране и
възпроизвеждане на фотографията публично, във „Фейсбук“,
в група с име ***без да е признато авторство, без съгласието на автора на
снимката и без обозначаване на името му, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***““ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище в ***и адрес на
Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 10/10
управление
– ***, представлявано от ***З.К., в качеството му на носител на изключително
право на ползване на върху художествена снимка, изобразяваща 19 броя аранжирани
сертификати „DELF“, удостоверяващи конкретно
ниво на владеене на френски език, принадлежащи на курсисти подготвяни от „***““
ЕООД и получени от тях след успешно преминат изпит през ***в ***, създадена от Г. на 01.05.2020 г. в седалището
на „***““ ЕООД и публикувана за първи път във „Фейсбук“
страницата на последното на същата дата в 13:38 ч. на следния линк : ***, против
***“, Код по БУЛСТАТ ***, с адрес – ***, представлявано от ***С.М.Б., иск с
правно основание чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 95а, ал. 1 Закон за авторското
право и сродните му права за заплащане на сумата от 1000 лв. като обезщетение
за имуществени вреди от нарушение на авторското право върху горната
художествена снимка, извършено на ***от „***“ чрез използването й, копирането
й, възпроизвеждането й публично, във „Фейсбук“, в
група с име ***без да е признато авторство, без съгласието на автора/носителя
на изключителното право на ползване на снимката и без обозначаване на името на
автора, което обезщетение се съизмерва с дължимото лицензионно възнаграждение по
сключения на ***между автора и ползвателя Договор за отстъпване на изключителни
права върху авторски произведения, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.И.Г.
с ЕГН **********,***, и „***““ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в ***и адрес на
управление – ***, представлявано от ***З.К., солидарно да заплатят на ***“, Код
по БУЛСТАТ ***, с адрес – ***, представлявано от ***С.М.Б., сумата от 780 лв.
/седемстотин и осемдесет лева/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :