Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../22.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12846 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния му представител -
юрк. ***, срещу Г.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата 1219.02 лв., представляваща консумирана и неплатена
ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с клиентски № ***и
абонатен № ***, за която сума са издадени фактури за периода 14.05.2018 г. –
14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1219.02 лв., считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда – 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 40.89
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 1219.02 лв., считано
от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 15.02.2019 г.,
както и сумата 76 лв., представляваща 4 броя незаплатена такса /всяка в размер
на 19 лв./ за възстановяване на електрозахранването в обекта на потребление,
находящ се в *** - къща, като прекъсването е осъществявано на следните дати –
11.07.2018 г., 22.10.2018 г., 10.12.2018 г. и 07.01.2019 г., за което са
издадени и съответни фактури, ведно със законната лихва върху сумата 76 лв.,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане
за които суми е издадена заповед № ***/06.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2019 г. по описа на ВРС, ХХІV
състав.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея
ищецът „Е.П.” АД твърди, че ответницата Г.Г.Т. е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в ***, представляващ къща, по силата на договорни отношения между
страните за доставка на ел. енергия. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща
по партида с клиентски № ***и абонатен № ***. Поддържа, че през процесния период е доставил
посоченото количество ел. енергия, за което са издадени и съответни фактури.
Ответницата не е изпълнила задължениято си за заплащане на дължимите суми в
срока, предвиден в ОУ, поради което е изпаднала в забава и дължи обезщетение за
забава в претендирания размер. Посочва, че снабдяването с електрическа енергия
в имота е прекъсвано 4 пъти поради неплатени задължения за консумирана ел.
енергия, при което клиентът сам е възстановявал захранването в обекта си на потребление.
Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което в срока по чл. 415 ГПК е депозирал настоящата искова
молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата Г.Г.Т., чрез назначения й особен представител - адв. С.Т..
Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по повод доставката на ел.
енергия в процесния обект на потребление.
Твърди, че не е собственик, съответно ползвател на къщата, находяща се в
***. Оспорва реалната доставка и потребление на претендираното количество ел.
енергия в обекта за процесния период. Поддържа, че средството за търговско
измерване /електромер/ е било неизправно, съответно, че не е преминало
метрологична проверка. Оспорва обстоятелството, че електрозахранването е било
преустановявано от служители на ищеца и че е „самовъзстановявала“ същото в
имота. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото
на 01.10.2020 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. П.И.,
която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени.
Ответникът се
представлява от назначения особен представител – адв. С.Т., който моли да бъде
постановено решение съобразно събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
За основателността на така предявените искове
ищецът в производството следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на твърдяното облигационно отношение с ответницата по
договор за продажба на ел. енергия, по силата на който е извършил доставка на
ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, както и че
ответницата е изпаднала в забава, съответно размера на вземанията си; наличието на основание
за начисляване на процесните суми за възстановяване на електрозахранването,
както и твърдението, че ответницата сама е възстановявала същото.
По иска за заплащане на консумираната в имота
ел. енергия съдът намира следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.П.” АД потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на ***, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от „Е.П.“ АД.
По делото бяха
представени от ищеца и приети като доказателства заявление от 04.04.2018 г. за
продажба на ел. енергия от „Е.П.“ АД при Общи условия, подадено от ответницата Г.Г.Т.,
касаещо именно процесния обект на потребление, находящ се в ***. Към заявлението е
приложен и договор за наем, сключен от ответницата в качеството й на наемател
на имота. От страна на собственика *** е дадено съгласие наемателят Г.Т. да встъпи в
договорни отношения с „Е.П.“ АД.
От страна на назначения
процесуален представител на ответника – адв. С.Т. бе направено оспорване на
автентичността на подписа, положен от Г.Т. върху тези документи, поради което
бе открито производство по реда на чл. 193 ГПК.
Съгласно заключението на
вещото лице Е.А. по приетата съдебно-почеркова експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, подписите, положени за
„заявител“ в заявленията от 04.04.2018г. и за „наемател“ в Договор за наем на
недвижим имот от 04.12.2017 г. са изпълнени от Г.Г.Т..
Предвид изложеното, съдът
приема, че оспорването не е доказано.
При съвкупния анализ на
така коментираните писмени доказателства следва да са направи заключение, че
ответницата има качеството потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от Общите условия, доколкото същата е ползвател на процесния
имот /наемател на същия/, като на нейно име е открита и съответна партида, по
която става отчитането на консумираната в обекта ел. енергия.
Съгласно заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.П., което съдът цени
като компетентно и обективно дадено, за процесния период 14.05.2018 г. –
14.01.2019 г. съществуват задължения по 9 бр. издадени фактури за консумирана
ел. енергия на обща стойност 1219.02 лв.
По делото са представени
и приети като доказателства и конкретните фактури, както следва: фактури №№ **********/14.05.2018 г., **********/13.06.2018 г.,
**********/12.07.2018 г., **********/13.08.2018 г., **********/13.09.2018 г.,
**********/15.10.2018 г., **********/13.11.2018 г., **********/13.12.2018 г. и
**********/14.01.2019 г.
В първото открито съдебно заседание по делото, проведено
на 16.07.2020г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното средство
за търговско измерване /електромер/ в имота е в срок на метрологична годност,
съответно, че през процесния исков период така фактурираните количества ел.
енергия са били реално потребени в процесния имот на потребление. В тази връзка
съдът е отменил и протоколното си определение, с което бе допусната исканата от
ищеца съдебно-техническа експертиза за установяване на тези обстоятелства.
По изложените съображения и доколкото не е спорно, че ел.
енергията е реално доставена и потребена в обекта, съдът приема, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в съда – 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
По иска за обезщетение за забава съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от горецитираните
Общи условия потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение, като съгласно ал. 6 на същия текст
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да
заплати дължимата сума в срок.
Предвид изложеното и обстоятелството, че за всяко от
дължимите плащания по всяка от фактурите е посочен и конкретен падеж /срок за
плащане/, съдът приема, че считано от датата, следваща настъпване на падежа,
ответникът е изпаднал в забава.
В този смисъл съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице Д.П. по приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която общият размер на мораторната лихва за забава,
считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до 15.02.2019 г.
възлиза на сумата 40.89 лв. Това е размерът и на предявения иск, поради което
съдът приема, че същият следва да бъде уважен изцяло.
По иска за заплащане на такса за възстановяване на
електрозахранването съдът намира следното:
Представени са 4 бр. фактури, всяка на стойност 19 лв., с
посочено основание „възстановяване на захранването /електромер/“, които са предмет
на настоящия иск.
В производството са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством показанията на разпитания по делото свидетел К.Н.И.,
служител на „***“ АД.
Съгласно показанията на посочения свидетел, същият
обслужва района, като от 2018 г. лично е отчитал данните от електромера на
процесния адрес. Извършвани са посещения съобразно месечните графици. Имало е
момент, през пролетта, когато абонатът бил с прекъснато ел. захранване, като в
момента на отчитане имало консумация на ел. енергия и СТИ бил със скъсана
пломба. В терминала имало индикация, която показва, че абонатът е с прекъснато
захранване и в момент на отчет имало доста голяма консумация, което свидетелят
отчел по индикатора на електромера. Обяснява, че за възстановяването на ел.
енергията човек трябва да има някакви ел. познания, но не е необходимо да е
специалист. Възможно е и друго лице, което не е служител на „***“, имащо съответните познания, да възстанови електрозахранването.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от горецитираните Общи условия, „Е.П.“
АД изисква от *** възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Е.П.“ АД и *** всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Следователно, в случая следва да е
налице доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, както и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
В хода на
производството ещецът не е ангажирал никакви доказателства, от
които да се направи обоснован извод за предоставяне на мрежова услуга
/възстановяване на ел. захранване/, за датата на извършването й, както и че
действително е извършил такава - възстановил е ел. захранването на обекта на
потребление на абоната. Няма представени доказателства и че в качеството му на
абонат ответницата е поискала такова възстановяване.
Нещо повече. Ищецът
твърди, че ответницата сама нееднократно /а на четири пъти/ е възстановила
електрозахранването в обекта, поради което следва да се приеме, че в
действителност от страна на ищеца не са извършени каквито и да е разходи в тази
връзка. Следва да се отбележи, че в производството разпитаният свидетел
потвърди само за един такъв случай /през пролетта на 2018г./, когато е имало
голяма консумация на ел. енергия, въпреки че абонатът бил с прекъснато ел.
захранване.
От друга страна,
съдът намира, че посочената клауза, въз основа на която се претендира плащане
от ответницата, е неравноправна по следните съображения:
На първо място,
клаузата противоречи на чл. 122-124 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл. 122-123 ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел. енергия от
енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1
ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл. 124 ЗЕ, енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването,
тоест предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл. 123, ал. 1
ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Освен това, дори да
се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да
има както доказано неизпълнение
на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата е неравноправна и на основание чл. 143,
т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и
изключване на снабдяването.
На следващо място, ищецът
„Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, включително да прекъсва и
възобновява снабдяването, поради което
такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и
решение № 125/07.08.2015 г. по т. д.
№ 990/2015 г.
на ВКС, I ТО, в което е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина” са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл. 21,
ал. 1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на
друго енергийно предприятие.
Предвид, че
въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява и нищожна на основание чл. 146
ЗЗП.
В този смисъл са и
произнасянията на Варненския окръжен съд, едно от последните от които е
обективирано в постановеното решение по в. гр. д. № 1396/2020 г. по описа на
ВОС, гр. о.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск на обща стойност 76 лв., включваща
4 бр. такси за възстановяване на електрозахранването в имота е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. Неоснователна в тази връзка е и претенцията за
присъждане на законна лихва върху тази сума.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски, съдът намира следното: В заповедното производство същият претендира
присъждане на държавна такса /26.72 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50
лв./ или общо разноски в размер на 76.72 лв. След извършените изчисления съдът
приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 72.36 лв., съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира такива в общ размер от 966.79 лв. /за държавна такса, депозит вещи
лица, депозит за призоваване на свидетел, депозит за назначаване на особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение/. След направените
изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 911.79 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми: сумата 1219.02 лв. /хиляда двеста и деветнадесет лева
и две стотинки/, представляваща
консумирана и неплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***,
с клиентски № ***и абонатен № ***, за която сума са издадени фактури за периода 14.05.2018
г. – 14.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1219.02 лв., считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
05.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 40.89 лв. /четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 1219.02 лв., считано от
датата, следваща падежа на всяко задължение по всяка фактура,
до 15.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за които
суми е издадена заповед № ***/06.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2019 г.
по описа на ВРС, ХХІV състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.Г.Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
76 лв. /седемдесет и шест лева/,
представляваща 4 броя незаплатена такса /всяка в размер на 19 лв./ за
възстановяване на електрозахранването в обекта на потребление, находящ се в ***
- къща, като прекъсването е осъществявано на следните дати – 11.07.2018 г.,
22.10.2018 г., 10.12.2018 г. и 07.01.2019 г., за което са издадени и съответни
фактури, ведно със законната лихва върху сумата 76 лв., считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, за която сума
е издадена заповед № ***/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на ВРС, ХХІV състав.
ОСЪЖДА Г.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** лв. /седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № ***/2019 г. по описа на ВРС, ХХІV състав,
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове, както
и сумата 911.79 лв. /деветстотин и единадесет лева и седемдесет
и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: