№ 127
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503600 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №4505/24.07.2020г., постановено по гр.д.№5990/2019г., СГС е осъдил
ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК200299615 да заплати на С. Я. Д.,
ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен представител А.-М. И. Т.,
ЕГН**********, сумата 26 000/двадесет и шест хиляди/лв., на основание чл. 493, ал. 1 от
КЗ, вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 03.03.2018г. на АМ“Тракия“, ведно със
законната лихва, считано от 02.04.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска
по чл. 493, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ, за разликата над 26 000лв. до пълния
предявен размер от 30 000лв., както и претенцията за лихва за забава върху сумата от
26 000лв., за периода от 03.03.2018г. до 01.04.2019г., като неоснователна.
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен за разликата над
26 000лв., е постъпила жалба от ищеца С. Д., в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди е в занижен размер, тъй като при неговото определяне съдът не е съобразил
естеството на получените при инцидента увреждания – закрито счупване на горния край на
тибията и изпадането му в безсъзнателно състояние за около 5-6 минути.Периодът на
1
възстановяване е бил по-дълъг от обикновения при такъв тип увреждания, като близо шест
месеца детето не е могло да ходи.През този период е изпитвало силни болки, които ще бъдат
търпени и за в бъдеще. При определяне на обезщетението не е съобразен момента на
настъпване на застрахователното събитие и съдебната практика в сходни случаи.Решението
в обжалваната му част е неправилно и в частта, в която следващата се законна лихва е била
присъдена от момента на постановяване на отказа на застрахователя да изплати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.Същата се дължи от момента на
настъпване на увреждането, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на деликвента.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да присъди на ищеца допълнително обезщетение от
още 4 000лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане –
03.03.2018г. до 01.04.2019г.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 13 000лв., е подадена жалба от
ответника , в която се правят оплаквания за неговата неправилност. Присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди e несъобразено с тежестта на
получените увреждания, относително кратката продължителност на лечебния и
възстановителен период, както и липсата на остатъчни увреждания на здравословното
състояние на ищеца.Налице са основания за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди, тъй като е налице съпричиняване на увреждането както от страна на
водача на автомобила, в който е пътувал пострадалият, така и на самия пострадал, който към
момента на инцидента не се е намирал в „Система за обезопасяване на деца“.Моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да намали
размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледани по същество са частично основателни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност, които касаят справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди, наличието на съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалия, както и началният момент, от който застрахователят дължи
заплащането на законната лихва върху следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
2
Частично основателни са оплакванията на ответника за прекомерност на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.От заключението по допуснатата по
делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че от
ПТП ищецът е претърпял счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му край,
което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече
от 30 дни.Проведеното лечение е било консервативно и на пострадалия е била поставена
гипсова имобилизация на лявата подбедрица за срок от 40 дни.При извършения личен
преглед на лицето е установено, че здравословното му състояние е напълно възстановен и
липсва функционален дефицит на левия крак.Не се очакват негативни последици за в
бъдеще, които да се свързани с тази травма.Общата продължителност на възстановителния
период, съобразно показанията на бащата на пострадалия, е била до шест месеца.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се отчете
евентуалното изпадане на пострадалия в безсъзнание не само поради това, че в исковата
молба не се твърди настъпването на такова увреждане, но и поради недостоверност на
показанията на св.Д..Същите не кореспондират със съставената непосредствено след
инцидента медицинска документация, в която е отразено, че единственото увреждане е
получената в областта на левия крайник фрактура.Анамнезата е снета от лицата, които са
придружавали лицето – неговия баща и баба/стр.118/.Същото се отнася и за изготвената в
рамките на досъдебното производство СМЕ.
С оглед на естеството на проведеното лечение и обстоятелството, че ищецът е
напълно възстановен от инцидента следва, че справедливото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 15 000лв.Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата
на настъпване на застрахователното събитие – 2018г., която е от значение за преценка на
конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, както и със
съдебната практика в сходни случаи : с решение по в.гр.д.№4296/2018г. на САпС е
определено обезщетение за неимуществени вреди от 16 000лв. за следните увреждания,
които са по-тежки по степен от процесните, а продължителността на възстановителния
период и проведено лечение са идентични : закрито счупване на малкия пищял на лявата
подбедрица и счупване на скочната кост на лявото ходило/застрахователното събитие е
настъпило през 2016г./.За да определи обезщетение от 15 000лв. съдът отчете възрастта на
пострадалия, който е бил дете към момента на инцидента, което означава, че поносимостта
му към търпените болки е по-малка от тази на възрастен човек.
Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 15 000лв.,
а за разликата до пълния претендиран размер се отхвърли като неоснователен.
Частично основателни са оплакванията на ищеца за неправилност на решението на
СГС в частта, в която е определен началния момент, от който застрахователят дължи
заплащането на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В
3
полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна лихва от изтичане на 15
–дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на
сумата.Разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията, при условие, че със същата са представени всички необходими
доказателства за установяване основанието и размера на претенцията, а не от датата на
увреждането/ Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК,
Определение № 483 от 3.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2600/2019 г., I т. о/.В процесния
случай към претенцията за плащане са представени доказателства, от които се установява
настъпването на застрахователното събитие и легитимацията на ищеца да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания, поради
което законната лихва се дължи, считано от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и началния момент,
от който застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, поради което обжалваното решение като неправилно
следва да бъде отменено в частта, в която : искът за обезщетение е бил уважен за разликата
от 15 000лв. до 26 000лв. ; искът за заплащане на законната лихва върху обезщетението е
бил отхвърлен за периода от 08.03.2019г. до 01.04.2019г.В останалата обжалвана част следва
да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция, което е в размер на 124.8лв.
Неоснователни са възражението на насрещната страна, че не са налице предпоставките за
това, тъй като решението на СГС в необжалваната му част е било изпълнено на 17.08.2020г.,
а въззивната жалба е била подадена на 03.08.2020г.
На ответника следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция, които се
изразяват в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4505/24.07.2020г., постановено по гр.д.№5990/2019г. на СГС в
частта, в която : ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК200299615 е осъден да заплати на
С. Я. Д., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен представител А.-М. И. Т.,
ЕГН**********, обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени при ПТП,
което е настъпило на 03.03.2018г., за разликата от 15 000/петнадесет хиляди/лв. до
26 000/двадесет и шест хиляди/лв ; искът за заплащане на законната лихва върху
4
обезщетението е бил отхвърлен за периода от 08.03.2019г. до 01.04.2019г. , както и в частта
за разноските : за разликата над 737.42/седемстотин тридесет и седем цяло и четиридесет и
два/лв., относно дължимите се от ответника държавна такса и разноски ; за разликата над
783.78/седемстотин осемдесет и три цяло и седемдесет и осем/лв. относно присъденото в
полза на адв.Д.Н. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Я. Д., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен
представител А.-М. И. Т., ЕГН********** срещу ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,
ЕИК200299615, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били
претърпени при ПТП, което е настъпило на 03.03.2018г., за разликата от 15 000/петнадесет
хиляди/лв. до 26 000/двадесет и шест хиляди/лв. ;
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК200299615 да заплати на С. Я.
Д., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен представител А.-М. И. Т.,
ЕГН**********, законната лихва върху присъденото обезщетение от 15 000/петнадесет
хиляди/лв., за периода от 08.03.2019г. до 01.04.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4505/24.07.2020г., постановено по гр.д.№5990/2019г.
на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Я. Д., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен
представител А.-М. И. Т., ЕГН**********, да заплати на ЗАД“ДаллБогг : Живот и
Здраве“АД, ЕИК200299615 сумата от 147.27/сто четиридесет и седем цяло и двадесет и
седем/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК200299615 да заплати на адв.Д.
Й. Н. сумата от 124.8лв. /сто двадесет и четири цяло и осемдесет/лв., представляваща
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5