Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 6192 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 57758
от 04.03.2020 г. по гр. д. № 47760/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 125 състав, е
осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ******, сумата от 1 167,49 лв., заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за л. а. „БМВ“ с рег. № ******,
за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2019 г. около 11 часа в с.
Кърналово, по вина на водач на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ******, застрахован по
гражданска отговорност при ответника, ведно със законната лихва от 16.08.2019
г. до плащането, както и сторените по делото разноски от 605,56 лв., като искът
е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 167,49 лв. до пълния предявен
размер от 1 459,36 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска сторените по делото разноски в размер на 6 лв.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ
- Общо застраховане“ ЕАД, чрез адвокат Д.И., срещу решението в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск. Излагат се доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон. Въззивникът счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че е налице съпричиняване 20 % от страна на водача на
л. а. „БМВ“ с рег. № ******, застрахован в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за
настъпване на процесното ПТП, доколкото водачът е следвало преди да извърши
маневрата ляв завой да се убеди, че по пътя не се задават други автомобили.
Сочи се, че при установената по делото фактическа обстановка водачът е имал
задължение да съобразява своето поведение на пътя само с движещите се срещу
него и в съседното платно автомобили, както и с този автомобил, който се е
движел непосредствено след него, тъй като при непрекъсната линия не е позволена
маневра изпреварване, респективно не би трябвало да има движение на автомобил,
идващ от задната страна на л. а. „БМВ“ с рег. № ****** по неговата посока на
движение. Поради изложеното вина за настъпването на ПТП има единствено водачът
на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ****** и не следва претендираното обезщетение да
бъде намалявано с 20 %. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за
уважаване изцяло на предявения иск, съответно за промяна на решението в частта
за разноските с присъждане на такива в пълен размер в полза на ищеца
/въззивник/. Претендират се разноски и за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответника З. „Б.И.“ АД, чрез адвокат М.Г., с доводи за неоснователност на
въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен предявеният от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу З. „Б.И.“ АД иск
по чл. 411 КЗ до сумата от 1 167,49 лв. и ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 605,56 лв., не е обжалвано от ответника, поради
което е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че решението на СРС е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението обаче
е неправилно в обжалваната от въззивника част, поради което и във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният съд дължи излагането на
свои мотиви по съществото на спора:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ.
Видно от приетата
като писмено доказателство по делото
застрахователна полица № 440118015001639, между ищеца „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и Т.М.А.е
сключен валиден договор за застраховка „Каско +“, с обект: лек автомобил марка „БМВ“,
рег. № ******, със срок на застрахователното покритие
от 00:00 ч.
на 03.07.2018
г. до 23:59 ч.
на 02.07.2019
г. За този договор е предвидена писмена форма
за действителност, която е спазена, а доколкото е
сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими
задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ.
По делото не е спорно и наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена по отношение на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ******, с ответното
дружество.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
22.03.2019 г., подписан от двамата водачи и съдържащ скица на пътната
обстановка, се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
на 22.03.2019 г., около 11 часа, в с. Кърналово /в района на заленчуковата
борса/, водачът на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ******, К.М., при изпреварване на
движещите се пред него автомобили, която маневра е била забранена предвид
наличие на непрекъсната осева лента, удря намиращия се пред него л. а. „БМВ“ с
рег. № ******, управляван от Т.М.А., и предприемащ маневра по завиване наляво,
която е била разрешена.
С
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 28.03.2019 г. Т.А.е уведомила
ищцовото дружество за инцидента, по повод
на което е образувана преписка по щета № 44010151909434.
В резултат на ПТП по л. а. „БМВ“
с рег. № ****** са причинени вреди, видни и от опис - заключение по щета - калник преден ляв,
вежда PVC пр. л. калник, предна врата - лява, облицовка PVC праг л., джанта лята, предна лява. По образуваната преписка по щета застрахователят е
определил обезщетение в размер на 1 444,36 лв. и е изплатил същото на
собственика на увреденото МПС - Т.А., видно
от извлечение от движение по сметка на застрахователя /фактът на заплатеното обезщетение не
е и спорен между страните/.
С покана изх. №
О-92-8556/12.06.2019 г., отправена до ответното дружество З. „Б.И.“ АД, ищецът е предявил регресна претенция за
платеното обезщетение във връзка с процесната щета № 44010151909434, в размер на 1 444,36 лв. и 15 лв. - ликвидационни
разноски, по която претенция не е постъпило плащане от ответника.
С уведомително писмо, получено на 04.07.2019 г. от представител на ищеца,
ответното дружество е заявило, че не е в риск по застраховка „Гражданска
отговорност“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно
обезщетение, тъй като виновен за ПТП е водачът на МПС с рег. № ******, който е
нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
За
изясняване на механизма на ПТП и причините за същото в хода на съдебното дирене
пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на водачите К.М. и Т.А.. От показанията на свидетеля М.се установява, че
е участвал в ПТП през м. 03.2019 г. с л. а. „Мерцедес“. Помни, че при
изпреварване на три коли, изпреварил две от тях, но третата кола - л. а. „БМВ“ направила
ляв завой, засякла го, поради което свидетелят се ударил в нея. Според
свидетеля пътят на място е с две ленти - по една за движение в посока.
Маркировката в средата на пътя е прекъсната единична линия, участъкът, в който
извършил изпреварването няма наклони нагоре или надолу, не може да уточни
скоростта, с която се движел. Посочва, че водачът на л. а. „БМВ“ преди да
започне маневрата не погледнал, не дал ляв мигач. Свидетелят натиснал клаксона
и водачът на л. а. „БМВ“ го видял в огледалото. След удара воланът на л. а.
„БМВ“ все още бил навит наляво. Според М.на мястото, от което започнал
изпреварването, нямало знак, който да го забранява.
От
показанията на свидетеля А.се установява, че претърпяла пътен инцидент на
22.03.2019 г. в района на зеленчуковата борса в с. Кърналово, управлявайки л.
а. „БМВ“ с рег. № ******. Свидетелката предприела маневра и
отбиване вляво. На маркировката имало прекъсната линия. Намалила скоростта и
дала ляв мигач, като автомобилът зад нея също намалил, изчаквайки я да завие.
След предприемането на маневрата свидетелката чула звуков сигнал от клаксон и я
връхлетял изпреварващият няколко автомобила зад нея л. а. „Мерцедес“. Според А.на
мястото, от което предприела маневрата, има прекъсване на маркировката и е
разрешено отбиване вляво, защото има административна сграда - офис на фирма и
гараж. Посочва, че в този район ограничението на скоростта е 60 км/ч. и има
добра видимост, времето било слънчево и сухо. Светлинна сигнализация на пътя
нямало. Добавя, че мястото на удара било почти извън платното, на паркинга на
административната сграда. След удара дошла полиция, а водачите на двата
автомобила подписали двустранен протокол за ПТП, без възражения.
От изготвената
и приета в хода на първоинстанционното производство, неоспорена от страните,
съдебно - автотехническа експертиза, която настоящият състав по реда на чл. 202 ГПК кредитира, се установява, че в района на Т - образно кръстовище,
нерегулирано с вертикална сигнализация и улица с двупосочно движение водачът на
л. а. „БМВ“ е извършил маневра ляв завой в кръстовището и е ударен от
навлизащия отляво попътно в насрещната лента за движение л. а. „Мерцедес“ по
улица с двупосочно движение с предна дясна част. Съгласно заключението
стойността на ремонта по средни пазарни цени е 1 642,56 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Нанесените щети по л. а. „БМВ“ са по лява странична
част на автомобила и кореспондират с механизма на ПТП. Участъкът от улицата е с
двупосочно движение с ширина 2 х 3,80 м като лентите са разделени с
непрекъсната осева линия, която преминава в прекъсната в района на Т -
образното кръстовище. Вещото лице е изяснило механизма на ПТП, а именно, че водачът
на л. а. „БМВ“ е започнал маневрата ляв завой в района на Т - образното
кръстовище, където осевата линия е прекъсната и е разрешен левият завой. Скоростта
при удара е била около 25 км/ч. на л. а. „БМВ“ и около 40 км/ч. на л. а.
„Мерцедес“. Когато л. а. „БМВ“ е започнал отклонение наляво е отстоял пред л.
а. „Мерцедес“ на около 13,19 м и е можел да възприеме като опасност л. а.
„Мерцедес“, преминаващ в платното за насрещно движение чрез външно ляво
огледало. В заключението е посочено, че водачът на л. а. „БМВ“ може да
възприеме л. а. „Мерцедес“, ако се намира над 10 м зад линията на очите на
водача на л. а. „БМВ“, т. е. при вариант, че между двете МПС има и други
движещи се МПС - 2 броя. Ударът е бил непредотвратим за водача на л. а.
„Мерцедес“. В заключение като причина за ПТП вещото лице е посочило от една
страна преминаване на л. а. „Мерцедес“ в платното за насрещно движение при
непрекъсната осева линия в района на кръстовището, при извършване на забранена
маневра изпреварване при движение в колона, а от друга - извършването на
маневра ляв завой от водача на л. а. „БМВ“, който не пропуска движещият се
направо в насрещната пътна лента л. а. „Мерцедес“, като обективно водачът може
да види л. а. „Мерцедес“ и да го възприеме като опасност чрез ляво външно
огледало на повече от 14 м.
Доколкото
първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, с която е
уважен предявеният иск до посочения по - горе размер, то основанието на иска е
установено със сила на пресъдено нещо - установени са предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ****** и
за възникване на регресното право на ищеца като застраховател по имуществена
застраховка с обект л. а. „БМВ“ с рег.
№ ******, увреден при процесното ПТП, настъпило на 22.03.2019
г. в с. Кърналово, както и видът на вредите и сумата за тяхното обезщетяване.
С оглед
оплакванията във въззивната жалба, предмет на настоящата въззивна проверка,
спорът касае правилното прилагане на материалния закон във връзка с твърдението
за принос на водача на застрахованото при ищеца МПС за настъпване на процесното
ПТП и размерът на дължимото от ответника обезщетение по предявената регресна
претенция с оглед принципа на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В
тази връзка въззивният съд намира следното:
Намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на водач на застрахован при ищеца
автомобил и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД този водач
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който
не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Не всяко поведение на водача,
дори и такова, което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД. Само това поведение, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата
на чл. 51, ал.
2 ЗЗД. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо
увреденият да е действал виновно /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал.
2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си. В този смисъл
при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП
вреди следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Въззивният съд
приема, че обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства установяват,
че ПТП е реализирано единствено по вина на водача на
застрахования при ответника л. а. „Мерцедес“
с рег. № ******, като не е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между поведението на водача на застрахования при ищеца л. а. „БМВ“ с рег. № ****** и настъпилите вреди. Съгласно
чл. 25, ал. 1 ЗДвП „Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В конкретния случай водачът на л. а. „БМВ“ се е
движел в правилната лента за движение, предприел е маневра по завиване наляво на
разрешено за това място, при субективното знание, че по пътя не би следвало да
има изпреварващи автомобили, тъй като при непрекъсната линия не е позволена маневра изпреварване. По делото не са налице данни водачът на л. а. „БМВ“ с рег. № ****** да е нарушил
конкретна императивна норма от ЗДвП, което нарушение обективно да е причинило
или улеснило настъпването на процесния инцидент и последвалите вреди /при
доказателства за нарушаване от страна на водача на л. а. „Мерцедес“ на редица правила за движение/. Т.А.е съобразила поведението си на
пътя с движещите се срещу нея и в съседното платно автомобили, с тези пред нея, както и с автомобила, който се е движел непосредствено след нея /от свидетелските показания, които
не се разколебават от други доказателства в тази част, се установява, че
водачът след нея е намалил скоростта, за да може л. а. „БМВ“ с рег. № ****** да завие/. По делото не са събрани
категорични доказателства, че посоченият водач не е погледнал в лявото огледало
при предприемане на маневрата, за да се увери, че няма да създаде опасност за движението на пътя. Във връзка със заключението на съдебно -
автотехническата експертиза следва
да се посочи, че възможността за възприемане на изпреварващия автомобил е
субективна за конкретния водач, като се определя и от други фактори като
състоянието на пътя, интензивността на движение и др. Липсата на конкретно установени факти от страна на
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за това по реда на чл.
154, ал. 1 ГПК, че водачът на л. а. „БМВ“ с рег. № ****** с поведението си
пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, от
което са произлезли вредите, обуславя неоснователност на възражението за съпричиняването
им, както и принос на пострадалия в приетия от първоинстанционния съд процент
/20 %/.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 1 167,49 лв. до сумата от 1 459,36 лв., като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца допълнително сумата
от 291,87 лв. (с оглед принципа на
диспозитивното начало в процеса, тъй като стойността на вредите съгласно
съдебно - автотехническата експертиза е в размер на 1 642,56 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., т. е. в по - голям от претендирания
размер).
По
разноските:
С оглед изхода на спора
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
съразмерно с отхвърлената част от иска, сторените по делото разноски в размер
на 6 лв. В полза на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, следва да бъде
присъдена допълнително сумата от 151,39 лв., представляваща разноски в
исковото производство /разликата между приетите за основателни от районния съд
в размер на 756,95 лв. и присъдените с решението - 605,56
лв., при съобразяване на присъденото от районния съд
адвокатско възнаграждение в размер на 398,58 лв., както и че начинът на определяне на
същото не е оспорен от страните, а и е в минимален размер
съобразно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК право на разноски за настоящото
производство има единствено въззивникът. Такива са претендирани съгласно списък по чл. 80 ГПК за държавна такса в размер на 25
лв. и за адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с ДДС, като по делото са налични доказателства
за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение /л. 23 - 25 от въззивното дело/. Възражението на въззиваемия /ответник/ за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В случая съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата /в действащата към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие редакция/
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лв.
без ДДС, като съгласно § 2а.
за регистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност
се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. Претендираното възнаграждение
е в посочения минимален размер - 360 лв. с ДДС /300 лв. без ДДС/, поради което следва да се присъди изцяло, ведно
със сумата от 25 лв. - заплатена държавна такса.
С оглед на цената на предявения иск и на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 57758 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 47760/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 125 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 1 167,49 лв. до
пълния предявен размер от 1 459,36 лв., заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за л. а. „БМВ“ с рег. № ******,
за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2019 г. около 11 часа в с.
Кърналово, по вина на водач на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ******, застрахован по
гражданска отговорност при ответника, както и в частта, с която „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, сторените по
делото разноски в размер на 6 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
на основание чл. 411 КЗ ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на ищеца
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, допълнително сумата от 291,87 лв.
/разликата между присъдените 1 167,49 лв. и пълния предявен размер от 1 459,36
лв./., заплатено от ищеца застрахователно обезщетение /с включени ликвидационни
разноски/ по имуществена застраховка „Автокаско“ за л. а. „БМВ“ с рег. № ******,
за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2019 г. около 11 часа в с.
Кърналово, по вина на водач на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ******, застрахован по
гражданска отговорност при ответника, ведно със законната лихва от 16.08.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
В останалата необжалвана част
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 151,39 лв. /сто
петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 385 лв. /триста
осемдесет и пет лева/, разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.