Р Е Ш Е Н И Е
№ 260083 гр. Пазарджик, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 28 по описа за 2021 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС П. , постановено по гр.д.№
1187 по описа на съда за 2019 година е отхвърлен предявеният
иск от В.Л.В. ЕГН ********** и Т.И.В.,
ЕГН **********,***, против Държавата, чрез МЗХГ, гр. С., бул. „Х.Б." **,
представлявано от Министъра на земеделието, храните и горите, с който да се
признае за установено, че , чрез МЗХГ не е собственик на имоти с идентификатор 02837.503.722 /нула, две хиляди
осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и три, точка, седемстотин
двадесет и две/ с площ от 1005 /хиляда и пет/ кв.м. и имот с идентификатор 02837.503.723 /нула, две хиляди
осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и три, точка, седемстотин
двадесет и три/ с площ от 1022 /хиляда и двадесет и два/ кв.м. по КККР на гр. Б.,
одобрена със Заповед №
РД-18-42/06.07.2010 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземлените имоти гр. Б., Язовир Б. - „зона А".
Осъдени
са В.Л.В. ЕГН ********** и Т.И.В., ЕГН **********,***,
да заплатят на Държавата, чрез МЗХГ, гр. С., бул. „Х.Б." **,
представлявано от Министъра на земеделието, храните и горите, сторените разноски в размер на 1546,70 лева.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от В.В. и Т.В..
Излагат
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост и молят решението да бъде
отменено и предявения иск – уважен.
Пещерския
районен съд не обсъдил приетата като доказателство преписка на ПК Б.. Имотът бил възстановен със съдебно
решение, което налагало извода, че се касае за земеделска земя, която се намира извън дефинитивния стопански план
на Р.та общинска гора , съставен през 1930 година.
ПК Б. , като представител на МЗХГ /чл.31 и чл.ЗЗ (2)
от ЗСПЗЗ/ в качеството си на страна в това производство, което има състезателен
характер според чл. 171 АПК, можела да ангажира доказателства за установяване
на възприетите от нея факти, както и да обоснове изводите си за това дали са
налице фактически основания за /не/издаване на административния акт. Това
следвало и от нормите на чл. 14, ал. 5 от ЗСПЗЗ уреждащи доказването на правото
на възстановяване на собствеността и допустимите доказателства. Съдът можел и
служебно да направи констатацията за преценка на правопораждащите факти В
производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се
разрешава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за
уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение
обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото.
С влязло в сила
Решение № 90/20.09.2004 г.по гр. д. № 179/2004 г. на Районен Съд П. било прието
за установено, че ищеца като наследник на Б.Г.Г.има право да му бъде
възстановена собствеността върху земеделски имот с площ от 3.850 дка ливада,
находяща се в местността „ Ц.Ч.", при съседи : изток - гора, север - път,
и юг наследници на А. и Г.Н.и И.Б..
В изпълнение на
това, ОСЗ гр. Б. била длъжна да се
произнесе, тъй като имота е признат с право на възстановяване от съда като
земеделски имот, след което е издала Решение № 2295 от .05. 11. 2004 г., с
което е признала правото на собственост, но е отказала да го възстанови, поради
това, че попада в урбанизираната територия - КУРОРТ „ ЯЗОВИР Б.", т.е.,
трябва да се проведе процедурата по издаване на удостоверение и скица по чл.13
ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, които са издадени -у-ние № 346/29.11.2004 г. и скица №
465/ 23.11.2004 г. в което удостоверение е записано, че бившият имот е заснет
от вещо лице а също така, че за този имот не е установен акт за държавна
собственост.
Последвало е Решение № 2296/02.12.2004 г. за
възстановяване правото на собственост върху процесните имоти в реални граници и
при съседи съгласно Решение № 90/20.09.2004 г. на Районен Съд Пещер, а именно:
изток - гора, запад - гора,север - път и юг - н- ци на А. и Г.Н.и И.Б., което
решение е по чл.18ж ал.1 и чл.18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ - възстановими стари реални
граници, и има конститутивно действие съгласно TP №1 от 1997 г. по гр. д. №11/1997 г.
ОСГК. В Решение № 2296/02.12.2004 г. на Общ. Служба ЗГ гр. Б. за възстановяване
правото на собственост върху процесиите имоти било записано, че не е установен
акт за държавна собственост.
Без да обсъжда тези факти, съдът се е задоволил да
обяви за нищожно решението, като е обявил, че „Адмнистративният акт е издаден
при изначална липса на правна норма, като основание за издаване на акта, което
води до неговата нищожност."
Районен съд П. неправилно обявил Решение №
2296/02.12.2004 г. на Общ. Служба ЗГ гр. Б. за нищожно на основание , че не са
имали право да издадат това решение, тъй като то е било издадено на основание
влязло в сила Решение № 90/20.09.2004 г. по гр. д. № 179/2004 г. на Районен Съд П., с което имота
е признат с право на възстановяване със статут на земеделски, внесен през 1956
г. в ТКЗС. Участници/страни/ по делото са наследниците на имота и ОСЗ гр. Б.
/Поземлена комисия Б./ като административен орган представител на МЗХГ,чл.31 и
чл.ЗЗ (2) от ЗСПЗЗ и съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително
за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България.
Другият довод на съда, за да обяви решението за
нищожно, е че същото не е подписано от един член на състава на ОСЗ - Б.. Според
действуващата към този момент редакция на чл. 60а ППЗСПЗЗ с ДВ бр. 31/03 г.,
решенията на ОСЗ във връзка с възстановяването на собствеността се подписват от
началника на службата и от определените със заповед на директора на областната
дирекция "3" служители от службата. Като административен колективен
орган ОСЗ е осъществила своите правомощия и е постановила законосъобразен акт в
предвидения от закона състав. В тежест на ответника било да докажат че лицата
подписали решението не са тези посочени в заповедта. До доказване на противното
следва да се приеме, че издаденото решение на ОСЗ е подписано от лицата, които
са определени със заповедта по чл. 60а от ППЗСПЗЗ.В този смисъл е и решение №
19 от .02.02. 2010 г.по гр.д.№_4358/2008 г. на ВКС първо г.о. И на това
основание Районен съд П. неправилно е обявил Решение № 2296/02.12.2004 г. на
Общ. Служба ЗГ гр. Б. за нищожно тъй като липсата на един подпис от състава не
обуславя нищожност на решението
Като цяло Районен съд П. неправилно е упражнил косвен
контрол на този административен акт тъй като с влизане в сила на Решение №
90/20.09.2004 г. по гр.д. № 179/2004 г. на Районен Съд П. Държавата е обвързана
от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
При условията на чл.177, ал.1, изр. 2 АПК, ако
административният акт бъде изменен или отменен от съда, решението има действие
по отношение на всички.Поради това било недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административния акт , в който смисъл било прието
в TP №5/2011 г. на ОСГКВКС.
Съгласно редакцията на чл. 2 ал.З . от Закона за
горите, действащ към момента на постановяване на решение на поземлената
комисия, не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните
урегулирани имоти по Закона за устройство на територията, както и земеделските
земи . Имотите които се намират в урбанизирана територия на „Язовир Б. „ с
одобрено ОГП със ЗАПОВЕД № 189/06.02.1973 г. от Министъра на Министерството на
архитектурата и благоустройството и съгласно цитираният по горе чл.2. ал.З от
ЗГ не се включвали в горският фонд както и земеделските земи.
Съгласно ПЗР от ЗГ§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г.) Горски територии, включени в границите на урбанизирани територии - населени
места и селищни образувания, определени с околовръстен полигон съгласно § 13,
ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените
места (обн., Изв., бр. 76 от 1960 г.; попр., бр. 96 от 1960 г.; изм., бр. 92 от
1962 г.; изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.; попр., бр. 55 от 1964 г.; изм., бр. 64 от
1965 г. и отм., бр. 62 от 1973 г.), отразен в едромащабни топографски карти или
в графични материали към създаване на съответния кадастрален план до 1 юни 1973
г., или определени със застроителен и регулационен план, одобрен до 1 юни 1973
г., се смятат с променено предназначение и за тях не се извършват процедури за
промяна на предназначението по реда на този закон..За конкретните имоти имало
такава заповед и тези имоти се смятали с променено предназначение и за тях не
се извършват процедури за промяна на предназначението по реда на този закон.
От заключенията на вещите лица и най-вече на
геодезиста С. Бурова ставало ясно , че в картата на възстановената територията
на курорта,“Яз. Б." е оставено като „бяло петно" и представлява имот
№ 000100, като по голямата част от имот № 000100 е била включена в дефинитивния
план на Р. община и е представлявала „балталъци" . Тези земи са одържавени
/национализирани/ през 1948 г. Върху тези земи, национализирани през 1948
г.,тогава бивши частни земи /сега с възстановена собственост на основание
реституция и земите на Р. община представлявали „ балталъци" / през 1951
г. е изготвен по графичен начин лесоустройственият план в М :1:10 000 - имот
№000100, актуализираният през 2000г. като част от процесиите имоти попадат в
отдел 182 „К". Вещото лице сочело :„В заключението самата т.2 е озаглавена
„Имоти в обхвата на Решение № 427/31.07.2013 г. по гр. дело № 38/2011 г.на PC -гр. П..Има земеделска територия в имот № 000100, аз не мога да определя
точно колко е, но границите на имот № 000100 не са идентични с границите по
скицата към решението на съда".
При М: 1:10000 изводите на вещото лице-геодезист хвърлли
сериозни съмнения по отношение точността на плана и вероятност границата на
лесоустройственият план със земеделските земи да е съществуващият път който е
сега и се вижда и на представените стари карти.
Към отговор на ответниците нямало приложени никакви документи,
доказващи правото им на собственост а само материали по делото от влязло в сила
решение № 427/31.07. 2013 г. по гр. д. № 38/2011 год. на Районен съд гр. П. .По
това гр. д .жалбоподателите не са били страна и констатациите по него се отнасят
единствено и само между Община Б. и МЗХГ. По аргументи на чл.298 ГПК и чл.226 ГПК решението по това дело няма сила на пресъдено нещо спрямо тях.
По отношение на придобиването на имота по давност -
съдът изложил доводи, които не кореспондират с аргументите, изложени в защитата
ни, а именно, че се касае за добросъвестно владение, продължило повече от 5
години /чл. 79 ал. 2 ЗС/. Тъй като ищците са придобили имотите на правно
основание, годно да ги направи собственици, те са добросъвестни владелци по смисъла
на чл. 70 ал. 1 ЗС и за тях е достатъчна кратката придобивна давност от 5
години .. Тъй като придобивното основание е транслативна сделка и към момента
на сключването й не е могло да бъде известно на купувачите, че имотът не е
собственост на продавача, продължилото повече от 5 години владение е достатъчно
да се приеме, че Воденичарови са собственици на имота. Съдът е направил
произволно и извода, че владението е недоказано, което противоречи на
доказателствата по делото, както и че владението било „скрито" - не било
известно на действителния собственик. Решението по гр.д. № 38/2011 год.и досега
не било вписано, но по някаква неизвестна причина било регистрирано в СГКК .
Същите оплаквания и доводи са изложени и в постъпилата
в дадения от съда срок писмена защита.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва жалбата ,намира я за неоснователна
и моли решението да бъде потвърдено.
Съдът направил обоснован и правилен извод, че
процесиите имоти са били със статут на „балтълъци", с което се установява
правото на собственост на държавата. Съдът последователно обсъдил представените
по делото , установяващи принадлежността на правото на собственост на държавата
,доказателства. По делото било прието влязло в сила Решение по гр.д. № 427 от
31.07.201З г. на Районен съд гр. П., с което е прието за установено, че
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните е собственик на
недвижими имоти, подробно изброени в съдебното решение, в това число и
процесиите имоти с кадастрални номера № 02837.503.722 и 02837.503.723. В
посоченото решение се приемало за установено, че държавата е собственик на имот
с кадастрален номер № 000100. в който попада отдел 182, част от подотдел К,
частна държавна собственост, който е идентичен с имоти от масив 02837.503, с
посочени кадастрални номера на имотите, два от които са процесиите имоти.
По делото бил приет Дефинитивен стопански план от 1930
година, утвърден с Указ №129/1930 г., Второстепенна ревизия на стопанския план,
утвърдена с указ от 12.05.1941 година на Министерство на земеделието и
държавните имоти, Постановление № 19727/07.11.1941 г. и Лесоустройствен план от
1951 г. на Държавната горско-стопанска единица „Р.", от които безспорно се установявало, че процесният имот
е гора, включена в държавния горски фонд, собственост на държавата. Установявало
се също така, че тази част от гора е била предоставена от незапомнени времена
на жителите на съответното населено място - Ракитово, т.е. представлявала е
„балталък". Това е едно особено право на ползване, учредено без срок.
което обаче не променя принадлежността на правото на собственост на държавата и
осъществяването на тяхното управление от съответните органи, съгласно Закона за
горите. Отделно, съдът е обсъдил представените по делото Решение № 234/1886 г.
на Татар Пазарджишкия окръжен съд за разрешен спор за собственост между община
Ракитово и Б., заедно с въводи телен протокл от 12.07.1907 г. по изп. д. №
1170/1907 г., както и протокол от 02.10.1941 г.по реда на чл.20 от ЗГ Р.та
общинска гора е включена в горското стопанство.
От дефинитивния стопански план на Р. общинска гора,
съставен 1930 г„ утвърден с Указ № 124 от 26.07.1930 г. се установява, че
горите притежават характеристиките на „балталъци", т.е. земи и гори от
горския фонд, които по силата на чл. 18 от ЗГ от 1925 г. са предоставени за
общо ползване на жителите на Ракитово. С Постановление № 10647 от 03.07.1930
г., публ. в ДВ, бр. 62 от 1930 г. отстъпените от държавата гори, като
„балталъци" на община Ракитово са включени занапред, като предмет на
горско стопанство в село Ракитово, което означава, че не попадат в приложното
поле на чл.2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и за тях е налице забраната за възстановяване по
силата на §5 ПЗР от ЗВСГЗФ.
Съдът правилно
и обосновано приложил материалната разпоредба и е направил извод, че доколкото
според дефинитивния план горите представляват балтълък, съгласно разпоредбата
на §5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ не подлежат на възстановяване. Правилно и обосновано
съдът посочил, че понятието „общинска гора" според Закона за горите
представлява по-широко понятие от съдържанието на „общинска собственост" и
включва правото на вечно ползване на „балтьлъци", като относно забраната
за възстановяване се е позовал на трайно установена съдебна практика. Изначално
тези земи са извадени от гражданския оборот и не подлежат на възстановяване.
Отделно, съдът кредитирал като компетентно изготвени приетите
заключения, като съгласно заключението на съдебно-лесотехническата експертиза
имот с кадастрален номер № 000100 се намира в източната част на територията на
Ракитовско горско стопанство върху части от отдели 81, 82, 83, 85, 89, 96 по
лесоустройствения план от 1951г., респективно части от отдели 180, 182, 183,
194 но данни от лесоустройствения план от 2000г. Установява се, че в
териториалния обхват на имот с кадастрален № 000100 попадат 120 годишни
високостеблени семенни курортни гори с бял бор. В заключението си вещото лице
инж. Белев установява, че в териториалния обхват на имот с кадастрален № 000100
попадат части от отдели 180, подотдели „о", „п" и „с" с площ 108
дка., отдел 182, подотдели „б",
„к","л","м","н","Г',"7" и
„10" с обща площ 137 дка., отдел 183, подотдели
„а","б""в","г","Г,,"2","3,,,"4","5",,,6",
и „10" с обща площ 172 дка. и отдел 194, подотдели 9)а»'»в»;'г","д","е",,,ж";,з","и","2",,,3"
и „4" с обща площ 295 дка., общо 712 дка, в т.ч. 40 дка. горски разсадник
по картовия материал от 2000г. Вещото лице инж. Белев установявало в
заключението си, че тези гори и земи, в т.ч. и процесиите имоти попадат в
държавен горски фонд на ДГС Ракитово. При изработване на картата на
възстановената собственост ДГФ не е отразен с кадастрални данни и така е
обособено „бяло петно" по КВС, като това са земите от горския фонд, които
са представлявали „балталъци". Отделно посочва, че община Б. е поискала да
се предоставят от държавния горски фонд земи в регулация на курорта „Язовир Б.",
но по констатации на ДНСК планът от 1980 г. е развит върху земи от горски и селскостопански
фондове ,бе да е извършена процедурата по промяна на предназначението им.
Съдът
кредитирал и съдебно-геодезическата експертиза, според заключението на
която безспорно се установява, че имот с идентификатор № 02837.503.722 и имот с
идентификатор № 02837.503.723 попадат в отдел 182, част от подотдел „к" по
лесоустройствения план от 2000 г., който е част от имот с кадастрален № 000100
по КВС, землище на гр. Б., идентичен с част от район 503 в КК и КР на гр. Б..
Установява още, че по-голямата част от процесиите имоти:около 865 кв.м. от имот
с идентификатор 02837.503.722 /целият с площ 1005/ кв.м. и около 905 кв.м. от
имот с идентификатор № 02837.503.723 /целия с площ 1022 кв.м./ са идентични с
част от подотдел „к" на отдел 182 от имот с кадастрален № 000100, идентичен
с част от район 503 от КК и КР на гр. Б..
Съдът упражнил косвен съдебен контрол върху титула за
собственост на жалбоподателя, представляващ постановено решение №
2295/02.12.2004 г., по силата на което е възстановено правото на собственост на
наследниците. Съдът е стигнал до обоснования извод, че след като имотите са
били с характеристики на „балтълъци", независимо от обстоятелството, че
имотите са включени в устройствения план не се променя принадлежността на
правото на собственост, предвид категоричният факт, че по делото не се
установява държавата, в качеството си на собственик да е предприел
разпоредителни действия с имотите. Това е обусловило направеният от съда извод,
че ОСЗГ не би могла да признае и възстанови правото на собственост върху имот
със статут на държавна собственост.
Решението на Пещерският районен съд, постановено по
гр.д. №179/2004г. не можело да се счете за създаващо права в полза на ищците по
реституция, нито за съдебен акт, изчерпващ преценката за наличието на
законовите предпоставки за реституция на заявените имоти. Решението по чл. 11,
ал.2 от ЗСПЗЗ е декларативно и установително. Съдът постановява с него, че
признава за установено по отношение на ОСЗ правото на ищеца да възстанови
собствеността си върху конкретен недвижим имот-земеделска земя.Самата процедура
по реституцията обаче представлява сложен фактически състав с крайно
конститутивно действие. Изисква се върху влязлото в сила решение на съда да се
насложат допълнителни юридически факти. Необходимо е да се постанови следващо решение
на ОСЗ, в което при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ да се определят
земите, върху които се възстановява собствеността по отправеното заявление,
като земята се конкретизира по вид/ нива, ливада, лозе и др./, по размер и
местонахождение, придружено със скица на имота /вж. реш. 530 от 24.09.2002 г.
на ВКС, IV г.о./. Без нея не се постига вещен ефект. Следователно само
решението на съда по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не е достатъчно да легитимира ищеца
като собственик на възстановени земеделски земи. Нещо повече - самостоятелно то
няма никакъв правен ефект, включително и за преценката дали са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за осъществяване на земеделската реституция,
защото след влизането му в сила е възможно заявителят да не го представи на ОСЗ
и процедурата по реституцията да не продължи изобщо, а е възможно също да го
представи, но поземлената комисия да постанови отказ. Тя може да откаже да
възстанови земята в реални граници, въпреки, че последната е налице, защото е
застроена или пък не е застроена, но например е била предмет на замяна по реда
на Закона за трудовата поземлена собственост (отм.) и предмет на последваща
прехвърлителна сделка с отчуждител - наследодателя на ищеца или е гора с
характеристиките на „балтълък". Отказът на административния орган също
подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 14, ал.З от закона. Всичко това
поставя въпроса за силата на пресъдено нещо, с което се ползва решението по чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В същност ОСЗ е ограничена само до това да приеме, че правоимащото
лице има съдебно признато право на заявяване на земеделски имот пред нея.
Отделен е въпросът, дали заявителят ще упражни това право за продължаване на
процедурата по възстановяването на правата му по реда на ЗСПЗЗ и дали са налице
материално-правните предпоставки за възстановяване. От съдебното решение било
видно, че е била изготвена техническа експертиза, според която имотът попада в
урбанизирана територия и може да се възстанови, предвид липсата на проведени
строителни дейности. Разпитаните в хода на процеса свидетели са посочили, че
наследодателят на Г.Г. е внесъл имотът в ТКЗС през 1956 година. В настоящия
случай по гр.д. №179/2004г. по описа на
Пещерския районен съд не е представено
писмено доказателство за собственост от примерно изброените в разпоредбата на
чл. чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, въз основа на което ищецът в производството по чл.
11, ал. 2 от ЗСПЗЗ да може да установява своето право на собственост /респ. на
неговия наследодател/ към минал момент. От приложената по настоящето дело
реституционна преписка и цитираното съдебно решение е видно, че на наследника
на Б.Г.Г.-Г.Б.Г. е възстановен имот, без да е представен титул за собственост,
който да легитимира наследодателят на Г., в качеството му на правоимащо лице
именно с оглед възстановяване на имота в реални граници, както и по отношение
идентичността на заявения имот. В последствие от този имот са образувани, чрез
способа на доброволна делба процесните недвижими имоти с идентификатор №
02837.503.722 с площ от 1005 кв.м. и идентификатор № 02837.503.723 с площ 1022
кв.м. Съществен бил фактът, че на наследниците на Б.Г.Г.е възстановен
земеделски имот, който е бил включен в горското стопанство през 1930 г.,
притежавал е характеристиките на „балтълък" и за който е налице забрана за
възстановяване по силата на § 5 ПЗР ЗВСГЗГФ, и не е било налице законово
основание за възстановяване на същия, още по-малко да бъде възстановен по реда
на ЗСПЗЗ със статут на земеделска земя, предвид обстоятелството, че имотът е
бил включен в териториалния обхват - границите и земите на ДГФ-Ракитовско
горско стопанство.
Правилно и законосъобразно съдът стигнал до правният
извод, че общинска служба земеделие и гори не би могла да признае и възстанови
правото на собственост върху имот, който е държавна собственост.
По отношение позоваването на придобивна давност ,
съдът правилно се позовал на забраната по реда на чл.86 от ЗС за придобиване по
давност на имоти общинска и държавна собственост.
Отделно от това от събраните по делото гласни доказателства не
можел да се направи извод за установено от ищците и праводателите им владение
върху процесиите имоти с признаците по чл. 68, ал. 1 от ЗС. В геодезическата
експертиза се установявало, чрез направения на място оглед на имотите се
установява, чете не са ограждани. Ищците не били осъществили действия, които да
се приемат като демонстрация на тяхното евентуално намерение да своят
процесиите имоти.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба В.Л.В. ***, ЕГН ********** и Т.И.В., ЕГН **********,***, против
Държавата, представлявана от Министъра на МЗХГ, гр. С., бул. „Х.Б." **, твърдят, че
са съпрузи и собственици на имоти с идентификатори 02837.503.722 /нула, две
хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и три, точка, седемстотин
двадесет и две/ с площ от 1005 /хиляда и пет/ кв.м. и 02837.503.723 /нула, две
хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и три, точка, седемстотин
двадесет и три/ с площ от 1022 /хиляда и двадесет и два/ кв.м. по КККР на гр. Б.,
одобрена със заповед № 9 РД-18-42/06.07.2010 год. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на поземлените имоти гр. Б., Язовир Б. - „зона А".
Имотите придобили чрез покупка с Н.А. № 96/14.02.2005 г. на нотариус Г.К..
Ha 07.06.2019 г. получили уведомление № 24-15040-03.06. 2019 г. от СГКК гр.
Пазарджик, че по искане на ДГС гр. Ракитово на основание влязло в сила решение
№9 427/31.07. 2013 г. по гр. д. № 38/2011 год. на Районен съд гр. П. е изготвен
проект и е нанесено изменение на КККР на техните имоти с идентификатори
02837.503.722 и 02837.503.723 по КККР на гр. Б., като по силата на това
изменение в скиците като съсобственик е записана и Държавата чрез МЗХГ, без
документ за собственост и без данни за идеалните части.
Правото на собственост върху тези било възстановено на двама наследници
,като част от имот с площ от 3850 кв.м. по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с решение № 2295 от
02.12. 2004 г. от Общинска служба по земеделие и гори гр. Б. .Правоимащите се
снабдили и с нотариален акт.
Ищците купили частта на единият собственик - 1/2 идеална част от целият
имот с площ 3850 кв. м. с Нотариален акт № 96/14.02.2005 г. В изпълнение на
указанията на Общинска служба по земеделие и гори гр. Б. за ползване на имота
при спазване разпоредбите на ЗУТ възложили изготвянето на ПУП - план за
застрояване и ПУП - план за регулация като целият имот бил разделен на три
УПИ-та, които били одобрени от Експертният съвет по „ТСУ" Община Б.. С
договор за доброволна делба, акт 114 том VII регистър 952 от 24.10.2008 г.
ищецът В.В. и съпругата му Т.В. станали реални собственици на дял втори тоест,
на въпросните два имота с идентификатори 02837.503.722 и 02837.503.723 по КККР
на гр. Б..
От придобиването на имотите досега упражнявали владение върху тях, без
някой да е предявявал каквито и да е претенции върху собствеността им
Влязлото в сила решение ,с което бил разрешен спора между Общината и Държавата не пораждало сила на присъдено нещо по отношение на тях, защото
те не били страна в производството.
Правния им интерес от предявяване на иска се обуславял от претенциите на
Държавата по отношение на тези имоти..
Молят да бъде прието за установено по отношение на Държавата, чрез МЗХГ, че
ответника не е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти.
В срока е постъпил писмен отговор.
Според лесоустройствен план на държавна горско-стопанска единица „Р.“
Пазарджишка околия от 1951 г. описаните имоти попадали в имот с пл. № 000100, който се
намира в източната част на територията на Ракитовско горско стопанство върху
части от отдел 81,82,83,85,89,96. В териториалния обхват на имот с пл. №
000100, според данните от лесоустройствения проект от 2000 г., попадат части от
отдели 180, 182, 183, 194, с обща площ от 712 дка, от които 40 дка е горски
разсадник. Съгласно постановения диспозитив на влязло в сила Решение № 427 от
31.07.2013 г. на Пещерски районен съд е прието за установено, че държавата е
собственик на имот с пл. № 000100 по КВС в отдел 182, част от подотдел К,
частна
държавна собственост, който е идентичен с имоти от масив 02837.503, с
посочени кадастрални номера на процесните имоти 02837.503.722 /722/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с площ от 1005
кв.м. и 02837.503.723 /723/ по кадастралната карта на гр. Пазарджик, с площ от
1022 кв.м.
От дефинитивния стопански план на Р. общинска гора, съставен 1930 г.,
утвърден с Указ № 124 от 26.07.1930 г. се установявало че горите притежават
характеристиките на „балталъци“, т.е. земи и гори от горския фонд, които по
силата на чл. 18 от ЗГ от 1925 г. са предоставени за общо ползване на жителите
на Ракитово. С Постановление № 10647 от 03.07.1930 г., публ. в ДВ, бр. 62 от
1930 г. отстъпените от държавата гори, като „балталъци“ на община Ракитово са
включени занапред, като предмет на горско стопанство в село Ракитово, което
означава, че не попадат в приложното поле на чл.2, ал.1 от ЗВСГЗГФ и за тях е
налице забраната за възстановяване по силата на §5 ПЗР от ЗВСГЗФ. Включване на
имотите в горския фонд по друг ред, извън посочените нормативни актове по реда
на чл. 2, ал. 1 от ЗГ не е основание за възстановяване на собствеността по реда
на ЗВСЗГФ, предвид фактът, че включването е извършено през 1930 г. Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗВСЗГФ включването на горите следва да е въз основа на Закона за
горите от 1958 г.
Отделно от това, действащият застроителен и регулационен план е бил развит
върху земи от горски и селскостопански фондове, но без изпълнени процедури по
промяна на предназначението на земите по реда на чл.14-14г от ЗГ. Включването
на тези земи в регулациония план не отнема собствеността им на земи от
държавния горски фонд. Считат, че притежаваният статут на земите като
„балталъци“, предоставени за вечно ползване на община Ракитово означава, че
изначално тези земи са извадени от гражданския оборот и не подлежат на възстановяване.
От решение № 2295 от 02.12.2004 г. в приключило административно
производство за реституция на процесните имоти било видно, че на праводателя на
ищците,в качеството му на наследник е възстановено правото на собственост в
стари реални граници на имот, представляващ ливада от 3.850 дка, находяща се в
строителните граници на курорт „Язовир Б.“ в м. „Ц.Ч." по реда на ЗСПЗЗ.
Имотът попада в кв. 38, УПИ 1-„Индивидуално и обществено застрояване,
озеленяване и магазини". Считат, че не ставало ясно по какъв начин органът
на земеделската реституция е възстановила имот по реда на ЗСПЗЗ, който е със
статут на горска територия, включена в ДГФ, как са преценени границите на
заявените за възстановяване земи, включително, че границите са възстановими,
като реални такива и как е определил, кои са имотите, които възстановява в тези
реални граници. Не ставало ясно и въз основа на какъв документ се е легитимирал
заявителят, въз основа на който поземлената комисия осъществява преценка за
наличие на годно доказателство за доказване на правото на собственост от
заявителя в реституционното производство. Следователно по отношение на тези
гори не е следвало да се осъществява реституция. Още повече че имотът е
представлявал „балталък“, за който е налице забрана за възстановяване.
Съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ, в редакцията му към 2005г., земеделски земи по
смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско
производство и не се намират в строителните граници на населените места и
селищните образувания, определени със застроителен и регулационен план, или с
околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради
на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват
дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и
кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо
ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. В чл.10,
ал.5 от ЗСПЗЗ било уредено право на възстановяване на собствеността върху
залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските
земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния
горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси.
В чл.10, ал.9 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност по искане на собствениците да се
възстановява правото на собственост върху земите, одържавени като гори, които
впоследствие са преобразувани в земеделски земи. Характеризирането на
процесните земи като „балталъци“ препятствала възстановяването им изобщо.
Административният акт бил издаден при изначална липса на правна норма, като
основание за издаване на акта, което води до неговата нищожност. В този смисъл
оспорват представеното от ищците решение № 2295 от 02.12.2004 г. на ОСЗ гр. Б.,
като доказателство за придобивно основание.
Предвид фактът, че държавата не е имала качеството на участник в това
производство, поради което не била обвързана от постановения административен
акт, считат за необходимо, да се упражни и косвен съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото конститутивио решение за възстановяване на имот
по реституция., съгласно TP № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тьлк. д. № 5/2011
г., ОСГК.
Правото на собственост на ищеца е основано на твърдения при условията на
евентуалност за придобиване по оригинерен способ -десетгодишна придобивна
давност. Съгласно императивната разпоредба на чл.79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, поради което, с оглед твърдяно от ищеца основание -
придобивна давност, в тежест на същия е да установи, че е упражнявал
непрекъснато владение върху процесния имот в посочения срок. Владението е едно
фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт върху една вещ
/недвижим имот/, която владелеца държи, лично или чрез другиго, като своя -
чл.68 от ЗС. Ако се приеме, че в полза на ищеца е текла придобивна давност,
считано от 24.10.2008 г., на която дата е издаден договорът за доброволна делба
или от датата на конститутивния акт за възстановяване правото на собственост на
неговият наследодател, считано от 02.12.2004 г. в хипотеза на присъединено
владение, следва да се приеме, че в този период действа разпоредбата на чл.86
от ЗС(в редакцията, обн. в ДВ бр. 31/17.04.1990г.), по силата на която е
установена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или
общинска собственост. Тази забрана по отношение на имотите - частна държавна и
частна общинска собственост е отпаднала с изменението на нормата със ЗИД на ЗС
(обн. ДВ бр.33/1996 г. - в сила от 01.06.1996г.). Впоследствие, с разпоредбата
на §1 от ЗИД на ЗС (обн. ДВ бр.46/2006г. - в сила от 01.06.2006г. и изменението
му, обн. ДВ бр.113/2017г. - в сила от 31.12.2007г.) давността за придобиване на
имоти държавна и общинска собственост спира да тече до 31.12.2008г. Считано от
31.12.2011г. с изменението на §.1 ал.1 от ЗИД на ЗС(обн. в ДВ, бр.105/2011г. е
наложен нов „мораториум" върху правната възможност за придобиване по
давност на имоти държавна и общинска собственост - до 31.12.2014г„ който впоследствие
е продължен до 31.12.2017г. След претърпяното поредно изменение на §.1 от ЗИД
на ЗС(ДВ бр.46/2006г„ в сила от 01.06.2006г.; изм. ДВ бр.105/2006г.; изм. ДВ
бр.113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. ДВ бр.109/2008г. в сила от
31.12.2008г.; изм. ДВ бр.105/2011г. в сила от 31.12.2011 г; изм. ДВ
бр.107/2014г. в сила от 31.12.2014г.; изм. ДВ бр.7/2018г. в сила от
31.12.2017г.) е продължен „мораториума" и давността за придобиване на
имоти- частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
такива забрани се съдържали и в чл.29 т.4 от ЗСГ/отм./, в чл. 5 ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само
имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
Съдът , като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните , прие за
установено следното:
При отрицателния установителен иск за собственост, след
като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в
процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен
отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника
право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а
с оглед на всички възможни негови основания.
Ищците основават правото си на собственост , съответно
правния си интерес от предявяване на иска
с твърдението ,че са собственици на описаните недвижими имоти.Правото си
върху тях са придобили по силата на сделка и извършена делба.Праводателите им
пък са възстановили правото си на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ.
Ответникът отрича правата на ищците ,като оспорва правата на
праводателите им. Подържа ,че не се касае за имоти , подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а се касае за имоти , принадлежащи към ДГФ и
съответно държавна собственост. За да
установи своите права Държавата се позовава на статута на имотите от
1930 година, като „балталъци“,обсъжда последващите действия по отношение на
тези имоти , като се позовава и на съдебното решение , с което е разрешен спор
между Държавата и Общината за собственост на недвижими имоти , включващи и
процесните, в полза на Държавата. Отрича и възможността ищците да са придобили
имотите по давност.
С решение № 2295/02.12.2004г. на ОСЗГ – Б., е възстановено правото на
собственост на наследниците на Б.Г.Г.върху ливада от 3, 850 дка седма
категория, находяща се в строителните
граници на курорта Язовир Б., м. Ц.Ч., при граници и съседи :изток- гора, запад
– гора, север – път, юг- наследници на А. и Г.Н.и И.Б.а. Няма данни решението
да е било обжалвано. Решението е постановено ,след като от един от наследниците
е успешно проведено производство по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, в което е
установено правото на ищците да възстановят правата си върху този имот. Прието
е в съдебната практика по задължителен за съдилищата ред ,че при спор за
собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда
на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Върху такъв
акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Държавата е
обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е
упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за
възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или
срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол./
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г.,
ОСГК,/
В конкретния случай не са налице основания да се приеме, че Държавата е обвързана от решенията , с
които са възстановени правата на праводателите на ищците. Решението по чл.11
ал.2 от ЗСПЗЗ не е постановено в производство ,в което може да се приеме ,че е
упражнен пряк съдебен контрол върху административен акт.
Решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е декларативно и установително. Съдът
следва да постанови с него, че признава за установено по отношение на ОСЗГ
правото на ищеца да възстанови собствеността си върху конкретен недвижим
имот–земеделска земя. Самата процедура по реституцията обаче представлява
сложен фактически състав с крайно конститутивно действие. Необходимо е да
се постанови следващо решение на ОСЗГ, в което при спазване
изискванията на ЗСПЗЗ/вж. чл.18ж и чл.18з от ППЗСПЗЗ/ да се определят земите,
върху които се възстановява собствеността по отправеното заявление, като земята
се конкретизира по вид/ нива, ливада, лозе и др./, по размер и
местонахождение, придружено със скица на имота /вж. реш. 530 от 24.09.2002
г. на ВКС, IV г.о./. Без нея не се постига вещен ефект. Следователно само
решението на съда по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не е достатъчно да легитимира ищеца
като собственик на възстановени земеделски земи. Нещо повече – самостоятелно то
няма никакъв правен ефект, включително и за преценката дали са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за осъществяване на земеделската реституция,
защото след влизането му в сила е възможно заявителят да не го представи на
ОСЗГ и процедурата по реституцията да не продължи изобщо, а е възможно също да
го представи, но поземлената комисия да постанови отказ. Тази теза е подържана
и ответника по жалбата и съдът я споделя изцяло.
Следователно ,въззивната инстанция приема ,че е в правомощията на съда да
упражни косвен съдебен контрол върху административния акт , на който ищците
основават правата на праводателя си.
С нотариален акт №93/2005г. са се снабдили Г.Б.Г. и Т.Б. Г., в качеството
си на наследници ,на които са възстановени права по реда на ЗСПЗЗ за право на
собственост върху ПИ с номер 1897 по плана на к. язовир Б. с площ от 3850 кв.м.
С нотариален акт № 97/2005 г. съсобственикът Тодор Г. е прехвърлил на
ищците своите права върху имота . Съсобствеността между ищците и Г.Г. е
ликвидирана чрез извършване на доброволна делба от 24.10.2008г. по силата на която ищците са придобили самостоятелно
права върху УПИ с номер XVII- 1897 с площ от 1000 кв.м. и УПИ
XVIII-1897 с площ от
1000кв.м., и двата по плана на курорта язовир Б., Пазарджишка област, с
предназначение – за ИОВЗ и магазини в кв . 38. Приложени са план за регулация и
план за застрояване на поземлените имоти.
След изпълнението на административните процедури и извършване на
разпоредителните сделки е възникнал спор за собственост между Община Б. и Държавата по отношение на
имоти , част от ДГФ , сред които в значителната си част попадат и имотите, придобити
о описания начин от ищците.
С решение № 427/31.07.2013г. по гр.д. № 38/2011 г. на РС П., влязло в
законна сила 12.06.2014 г е прието за
установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК ( отм.) по отношение на община Б., представлявана от кмета, че Държавата
чрез Министерството на земеделието и храните е собственик на следните недвижими
имоти :, един от които … „имот в отдел 182, част от подотдел К, идентичен с
имоти от масив 02837.503,както следва : 230,229,234, 711,221,212
,217,216,215,209,210,204,205,207,202,258,722,723,257,247,775,253,252,192,190,184,185,191,697,187,188,176,69,177,
182 и 170 и части от имоти 231,222,214,193,259,64 и 67, отразени в синьо на
скицата на вещото лице;“.
Безспорно изрично сред имотите, за които е прието ,че са собственост на
държавата попадат и имотите , върху които претендират права ищците. Тези имоти
са получили именно такива идентификационни номера след извършване на
доброволната делба.
Действително това решение не обвързва ищците , тъй като те не са участвали
в това производство. То обаче представлява писмено доказателство, чиято доказателствена
сила не може да бъде пренебрегната.
В производството пред първоинстанционния съд са събрани доказателства , на
които Държавата като ответник се позовава, за да обоснове своите права върху
имота , съответно да отрече правата на ищците.
Видно е от решение № 234/1886 г. на Татар Пазарджишкия окръжен съд ,че е
възникнал спор за собственост между общините Ракитово и Б. и е проведено
производство по гр.д.№ 54 по описа за 1884 година. Спора е решен в полза на
Община Ракитово и впоследствие е извършен въвод, видно от въводителен протокол
от 12.07.1907 г. по изп.дело № 1170/1907 г.
От Дефинитивен стопански план на Р.та
общинска гора съставен 1930 г., е видно, че горите са предоставени като
балталъци от старо време на жителите на Ракитово за общо ползване.
С протокол от 02.10.1941 г. по реда на чл.20 от Закона за горите Р.та
общинска гора е включена в горското стопанство. Въз основа на съставения
протокол е издадено постановление №19727 на Министерството на земеделието и
държавните имоти.
Понятието “балталък” е легално определено в чл. 1, ал. 4, изр. 1 от Закона
за горите от 1897 г. /отм./; чл. 1, ал. 3, предл. 1 от Закона за горите от 1904
г. /отм./, чл. 2, предл. 1 и чл. 18 от Закона за горите от 1922 г. /отм./ и в
чл. 1, ал. 4, предл. 1 и чл. 18 от Закона за горите от 1925 г. /отм./. Посочва
се описателно, че това са гори, които са били отстъпени от древно време на
някой град или село /от начало на населението му, а после на общината като
юридическо лице/. Отстъпването е ставало от държавата. Тези гори са били дадени
от турската власт /заварени с този статут при освобождението - т. н. “метруке”
по Закона за земите от 1609 г./ или отстъпени от новата българска държава.
Правният статут на общинските гори, предоставени от държавата за ползуване
/балталъци/, според последователно действалите закони за горите, е бил на вещи,
извадени от гражданския оборот - чл. 1, ал. 4, изр. 2 и 3 от ЗГ от 1897 г.; чл.
2 от ЗГ от 1904 г.; чл. 9, ал. 1 от ЗГ от 1922 г.; чл. 8, ал. 1 от ЗГ от 1925
г. При това положение собствеността върху този вид гори не е могла да се
придобива по давност - чл. 9 от Закона за давността /отм./. Тези гори са имали
строго определено предназначение - да се ползуват от населението на съответната
община. Това обстоятелство им придава особен статут и ги отличава от горите -
частна общинска собственост.
Във всички закони, които уреждат
правния статут на горите, двата вида правомощия на общините се разграничават,
като същинското право на собственост е това на частната общинска собственост, а
спрямо балталъците е налице ограничено вещно право на ползуване.
Представени са писмени доказателства -лесоустройствен план на държавната
горско-стопанска единица „Р.” от 1951 г., Дефинитивен план на Р.та общинска
гора, в които се обсъждат общинските балталъци ,като дори се сочи, че част от
тези гори в близост до населените места са били завладян от частни лица.
Със заповед № 189/06.02.1973 г. е
одобрен общия градоустройствен план на „Язовир Б.”, а със Заповед №
1093/20.08.1980 г. на ОНС – Пазарджик е одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план на Б..
Установено е впоследствие и е видно от представените по делото писмени
доказателства ,/ писмо от 30.06.2000 г. на ДНСК/,че действащият застроителен и
регулационен план от 20.08.1980 г. е развит върху земи от горски и
селскостопански фондове, без да са изпълнени процедури по промяна на
предназначението, като няма данни за извършени процедури по промяна
предназначението на земите.
С писмо изх.№ 08-02-83/27.07.1997 г. община Б. е поискала от Министерски
съвет да й бъдат предоставени безвъзмездно държавни земи, както следва : 1425
дка от Държавния селскостопански фонд и 2900 дка от Държавния горски фонд,
намиращи се в регулацията на курорта „Язовир Б.”. Отправено е съответно искане
за започване процедура по изключване на територии от държавния горски фонд.
Констатирани са нарушения за провеждане на процедура по възстановяване без
промяна на предназначението от ДГФ и
съгласно изискванията на ЗГ .
От приетото заключение по
изслушаната съдебно-лесотехническа експертиза на вещото лице Д.Б. се
установява, че границите на земите и
горите в ДГФ ,са определени от съвместяването на картата към ЛУП на ДДивС
„Ракитово" от 2000г. с незаверената скица на имот с пл.№000100-„Бяло
петно“ в контурите на КВС на землище гр. „Б.“. При изработването на картата на
възстановената собственост ДГФ не е отразен с кадастрални данни и така е
обособено „Бяло петно“ по КВС. Това са земи от ГФ, представлявали „балталъци“.
Площта на „Бялото петно“ в контури по скицата на ОС"ЗГ" гр. Б. е
1271.335 дка. - по данни на Кадастрални карти и регистри гр. Пазарджик.
Местоположението на имот с пл. № 000100 се намира в източната част на
територията на Ракитовско горско стопанство. Според лесоустройствения план от
1951г. на държавна горско-стопанска единица „Р." имот с пл, № 000100
включва отд. и части от отд: 81, 82, 83, 85, 89 и 96. В контурите на „Бялото
петно" по картата на ДДивС Ракитово попадат отдели, респективно части от
отдели по данни на ЛУП-2000г, влязъл в сила през 2001 г: отд. 180, подотдели
„о", "п", „с" с обща площ 108 дка,отд. 182 букви „б", "к" ,"л",
"м", "н“,
"1", "7","10"с обща площ 137 дка, отд. 183
букви "а", "б", "в", "г",
"1",'2","3","4","5","6",
"10" с обща площ172 дка., отд. 194 подотдели: "а",
"в", "г", "д", "е",
"ж","з","и","2"," 3",
"4" с обща площ 295 дка.,- общо 712 дка. в т.ч. - 40 дка. горски
разсадник. По картовия материал от 2000г,, имотите се намират в териториалния
обхват на имот с пл. №000100, в който попадат 120-годишни високо стъблени
семенни курортни гори от бял бор-приложените таксационни данни по ЛУП-2000 г. и
снимки на терена. Процесните земи попадат в държавният горски фонд и няма данни
за извършени разпоредителни сделки в полза на Община Б.. При съпоставяне на
имот с пр. № 000100 по картата на възстановената собственост и
лесоустройствения проект е налице съвпадане относно 621,310 дка. от ДГФ, които
попадат в имот с пл. № 000100 по КВС.
С оглед одобрената кадастрална карта
и кадастрален регистър имот с пл. № 000100 попада в имот с идентификатор
02837.503. Към територията на имот с пл. № 000100 обособен като „Бяло
петно" по КВС според ЛУП-2000г. се отнасят: част от отд180"н",
разположена на североизток при граници с отд 180"о" на изток, отд.
180"з" на югоизток и отд.180"2" на запад, част от отд.
180"л", разположен на североизток, при граници с отд.180"2"
на изток и отд.180"и" на запад, част от територията на
отд.180"о", разположена на североизток, при граници с
отд.180"п" на изток отд. 180"4", на север и отд.
180"5" на юг, цялата територия на отд. 180"п", цялата
територия на отд.194"е",цялата територия на отд.194"и",
територията на отд. 194, отд. 183"а" в по-голямата си част с площ-130
дка, с изключение на участък, разположен на юг в съседство с отд.
182"б",част от отд.183"г" с площ- 113дка, разположен на
север, територията на183"2", територията на отд.
183"4",част от отд 182"ж",разположена на изток в съседство
с отд.182"ж", територията от 1 дка, на отд.183"з",
територията на отд.182"и" с площ от 2 дка, разположена на изток в
съседство с отд. 182 "к", цялата
територия на отд, 182"к",част от отд.182"л" с
площ-16 дка., разположена на югоизток, при съседи с отд.182"к", на
изток,отд.182"м" и отд.182"н" на юг, територията на
отд.194"д"-2 дка.,отд.194"ж"-1дка. От ДГФ-
621,310дка.попадат в териториалния обхват на ДДивС „Ракитово"-
горскостопански участък „Ракитово". Според геодезичното заснемане от Кадастрална карта и
регистри гр. Пазарджик имот с пл. № 000100 попада в имот с идентификатор № 02837.503.
За поземлените имоти с №02837.503.722 има съвпадение с имот от 1005кв.м., имот
с № 02837.503.723 съвпада с имот с площ 1022кв.м.,квартал 38, парцели VII и
VIII -1897-„За ИОВЗ и магазини"-Заповед за одобрение на КККР
№РД-18-42/06.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, попадат в
отд.182"к",според новия ЛУП -2020 г - 182".
Следователно
от заключението на експерта е видно,че имотите , предмет на спора попадат в ДГФ
и не е извършвана промяна на предназначението им.Нещо повече , при изготвяне на
КВС е оставено „бяло петно“. Очевидно е ,че при извършване на дейността по
реституция на земеделските земи и гори
са допускани сериозни пропуски.
В
съответствие със заключението на този експерт и даденото заключение от експерт
– геодезист. От това заключение е видно , че процесните имоти с идентификатори
02837.503.722 и 02837.503.723 попадат в отдел 182, част от подотдел „К" по
лесоустройствения план от 2000 г (подотделът се вижда на приложената към
заключението скица от лесоустройствения план от 2000 г./.Именно по отношение на
тези имоти е постановено съдебното решение , в което е прието ,че имотите са
държавна собственост. Чрез тази експертиза всъщност отново се потвърждава
извода, че тези имоти са
„балталъци“,част от държавния горски фонд.
Експерта е установил че
югоизточна част от имотите е извън обхвата на решението: около 140 м2 от имот с
идентификатор 02837.503.722 и около 117 м2 от имот с идентификатор
02837.503.723.От огледа на място вещото лице е установено, че по част от
границите имотите имат на място трайни граници: от северозапад граничат с пътя
за комплекс „Орбита", с трайна асфалтова настилка, а по част от
югозападната граница на имот с идентификатор 02837.503.723 и съседния имот с
идентификатор 02837.503.836 са останали части от каменна ограда.
Чрез разпита на свидетелите Б.М. и А. П., е установено ,че имота бил ливада, със
самозалесили се дървета. Твърдят, че виждали ищците да ходят там на пикник, да
почиват през лятото. Имота не бил ограден, нямало постройки .
При тази фактическа обстановка , съдът намира предявения иск
за неоснователен.
Установено е от събраните по
делото доказателства – писмени такива и заключения на експерти, че
имотите , предмет на иска никога не са били земеделски земи.Тези имоти са били
част от „Балталъци“,тоест държавни гори ,върху които в интерес на населението е
предоставено право на ползване на общините. Тези имоти никога не са губили тази
си характеристика – на имоти част от ДГФ и макар и в нарушение да са включени в
устройствения план на курорта/което е станало едва през 1980 година/,това не би
могло да доведе до трансформация на собствеността.
Очевидно е, че с
оглед установеното ,тези имоти не биха могли да са предмет на реституция по
ЗСПЗЗ ,тъй като не представляват земеделски такива, нито такива , които са
загубили характера си на земеделска земя ,но подлежат на реституция по този
закон- чл.10 от ЗСПЗЗ.Следователно ,решението на ОбСЗГ е материално
незаконосъобразно. Съдържанието на административния акт трябва да е съобразено с
материално-правните изисквания на правната норма и да отговаря на нейната
хипотеза.,тоест трябва да е в съответствие със закона и нормативните актове въз
основа и в изпълнение на който е издаден.
Що се касае до доводите на съда за
нищожност на решението , поради липса на подпис на един от членовете на
комисията, то съдът не го възприема ,като съобразява нормата на чл.33 ал.6 от
ЗСПЗЗ , в редакцията и към момента на постановяване на решението.
Тъй като се касае за държавна
собственост и то гора , част от държавен горски фонд , то този имот въобще не е
подлежал на реституция, нито по реда , по който е извършена такава – ЗСПЗЗ,
нито по реда за ЗВСЗГГФ,като се има предвид §5 ал.2 от ПЗР.
Този имот не би могъл да бъде придобит по давност от ищците
/също и от техните праводатели/ именно поради това ,че се касае за държавна
собственост. Отделно от това и доказателствата в тази насока са доста
неубедителни.Касае се за имоти ,които не са оградени и в които ищците са видени
няколко пъти да правят пикник.
Като
е изложил съображения в този смисъл и
постановил решение , с което отхвърлил иска , първоинстанционният съд е
постановил правилно решение , което следва да бъде потвърдено,,като въззивната
инстанция се присъединява към мотивите му при условията на чл.272 от ГПК.
С
оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените по делото
разноски. Направена е претенция за такива , като списък по чл.80 от ГПК не е ппедставен.
Като
съобрази , начина по който е реализирана защитата пред въззивната инстанция
,съдът намира че следва да определи разноски в размер на100 лева
,възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на РС П. , постановено по гр.д.№ 1187 по описа на съда за 2019
година ,с което е отхвърлен предявеният иск от В.Л.В.
ЕГН ********** и Т.И.В., ЕГН **********,***, против Държавата, чрез МЗХГ, гр. С.,
бул. „Х.Б." **, представлявано от Министъра на земеделието, храните и
горите, с който да се признае за установено, че , чрез МЗХГ не е собственик на
имоти с идентификатор 02837.503.722
/нула, две хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и три, точка,
седемстотин двадесет и две/ с площ от 1005 /хиляда и пет/ кв.м. и имот с
идентификатор 02837.503.723 /нула,
две хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и три, точка,
седемстотин двадесет и три/ с площ от 1022 /хиляда и двадесет и два/ кв.м. по
КККР на гр. Б., одобрена със Заповед №
РД-18-42/06.07.2010 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземлените имоти гр. Б., Язовир Б. - „зона А".
Осъжда
В.Л.В. ЕГН ********** и Т.И.В., ЕГН **********,***, да заплати на Държавата, чрез МЗХГ, гр. С., бул. „Х.Б."
**, представлявано от Министъра на земеделието, храните и горите, разноски пред
въззивната инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.