Решение по дело №928/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от М. К. П.. с ЕГН *, с постоянен адрес с. Б., О. Р., О. Благоевградска, У. „Ш." № , против решение № 508/04.02.2013 год. постановено по Г.дело № 386/2012 год. на Районен съд Р..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуални нарушения изразяващи се в това, че не е изготвил подробен доклад по реда на чл.146 ал.2 от ГПК, като не е дал подробни указания на ищеца за кои обстоятелства не сочи доказателства, и по този начин поставил ищеца в състояние на процесуална изненада. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции. Претендират се и направените разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният преставител на въззиваемата изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания. Счита обжалваното решение за законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение е отхвърлен иска,предявен от М. К. П.. с ЕГН *, с постоянен адрес: с. Б., О. Р., О. Б., У. „Ш." № срещу А. И. К., с ЕГН *, с адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. „С. П." № , с който се иска съдът да постанови решение, с което на основание чл. 439 от ГПК да признае за установено в правоотношенията на страните, че М. К. П. не дължи на А. И. К. сумата в размер на 19000, 00 /деветнадесет хиляди/ лева, за която сума по Г. д. № 1293 по описа на Районен съд – Р. за 2007 год. е издаден изпълнителен лист № 6738 от 09. 12. 2011 год., като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Законосъобразно районният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства претенцията на ищеца е неоснователна.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че страните по делото са бивши съпрузи, които по време на брака чрез Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.2004 год., материализиран в нотариален акт № 77, том V, per. № 4488, дело 877/2004 год., по описа на нотариус К. М., вписан с рег. № 061 в НК на РБ, с район на действие Районен съд – Р., са придобили в режим на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот, находящ се в с. Б., О. Р., представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, парцел XII /дванадесети/, в кв. 22 /двадесет и втори/ по ПУП на с. Б., целият с площ от 1 693. 00 кв.м., ведно с построената върху него сграда, при съседи: парцел XI и улица за сумата от 8 200. 00 лева.

На 26.02.2007 год., съпрузите А. И. К., в качеството си на кредитополучател и М. К. П., в качеството си на съдлъжник, са сключили Договор за кредит КЕШ ЕКСПРЕСО № 52 с „Сосиете Женерал Експресбанк”, Г.София, видно от съдържанието на приложения договор. Размерът на кредита е 20 000. 00 /двадесет хиляди/ лева, като страните са договорили същия да бъде погасен с погасителни вноски /месечни анюитети/ от 476. 06 лева за период от 60 месеца. Като разплащателна сметка на клиента, по която е следвало да се усвои отпуснатия кредит в чл. 5 от договора е посочена „ № BG 58 TTBB 9400 1514 00 9389 при „Сосиете Женерал Експресбанк”, Г.С., клон Г., офис .. В чл. от въпросния договор, страните са постигнали съгласие по отношение на начина на издължаване на кредита, кредитополучателя да „ ….. изплаща главницата и лихвите по кредите от своята разплащателна сметка при Банката, посочена в чл. 5 от договора.” Безспорно е установено по делото, че посоченият кредит е усвоен, видно от становищата на страните, приложеното заверено копие от „История на Сметка”, Сметка № BG 58 TTBB 9400 1514 00 9389 при „Сосиете Женерал Експресбанк”, Г.София за периода от 26. 12. 2006 год. - 26. 01. 2012 год. и от заключението на вещото лице.

По молба депозирана в Районен съд – Р. на 16. 10. 2007 год. от А. И. П. и М. К. П., с правно основание чл. 100 от СК, в съда е образувано Г. дело № 1293 по описа на съда за 2007 год.. Производството пред съда е приключено с решение № 1305 от 02. 01. 2008 год., с което съдът е постановил прекратяване на гражданския брак, сключен на 30. 07. 1995 г. в с. Б., О. Р., между А. И. П. и М. К. П., с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. С цитираното решение, съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 101 от СК, според което: 1. А. И. П. и М. К. П. нямат претенции за издръжка един към друг; 2. След прекратяването на брака А. И. П.ще носи предбрачното си фамилно име – К.; 3. Семейното жилище, собственост на родителите на съпруга М. К. П., няма да бъде ползвано от никой от съпрузите;4. Придобитото по време на брака имущество се разпределя по следния начин: М. К. П., получава в дял и става собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, парцел ХІІ (дванадесети), находящ се в с. Б., в кв. 22 (двадесет и втори) по ПУП на с. Б., с площ от 1 693 кв. м. (хиляда шестстотин деветдесет и три квадратни метра), ведно с построената върху него сграда, при съседи: парцел ХІ (единадесети) и улица, т.е. имота, описан в нотариален акт № 77, том V, нотариално дело № 877 по описа за 2004 г. на нотариус К. М. с рег. № 061 и район на действие – Районен съд – Р., като за уравнение на дела си от имота А. И. П.ще получи сумата в размер на 19 000 лв. (деветнадесет хиляди лева), платима от М. К. П.;5.Имуществените отношения между А. И. П. и М. К. П. са уредени. Това решение е влязло в сила на 02. 01. 2008 год., като същото е вписано в Службата по вписванията към Районен съд – Р. с вх. Р. № 2115 от 10. 03. 2008 год., том І, № 60, партидна книга; том 60, видно от съдържанието на приложеното заверено копие от постановеното решение.

Въз основа на депозирана по цитираното дело на 08. 09. 2011 год.от А. И. Пашкулева молба за издаване на изпълнителен лист, съдът с Разпореждане № 6738 от 09. 12. 2011 год. е разпоредил издаване на изпълнителен лист, с който е осъден М. К. П. да заплати на А. И. К. сумата от 19 000 /деветнадесет хиляди/ лева, представляваща уравняване на дела на А. К. за придобития от М. П. имот. Върху постановеното решение № 1305 от 02.01.2008 г., постановено по Г. дело № 1293 по описа за 2007 г. на Районен съд – Р. е направена надлежна бележка за издаването на изпълнителния лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист в Районен съд – Р. е образувано изп. дело № 154 по описа на съда за 2011 год. с взискател А. И. К. и длъжник М. К. П..

Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, в „Сосиете Женерал Експресбанк”, Г. София е открита разплащателна сметка № BG 58 TTBB 9400 1514 00 9389 на името на А. И. П., по която на 26. 02. 2007 год. е отпуснат кредит в размер на 20 000. 00 лева. По същата сметка са извършвани вноски и погасяване на кредита.Посочени са извършените от ищеца М. П. вноски по посочената сметка в периода 28. 08. 2008 год. – 15. 12. 2011 год.,конкретизирани по месеци и години, включително и като суми. Във вносните бележки са отразени две основания за внасяне на сумите от страна на ищеца, по въпросната сметка, а именно: вноска за погасяване на кредит и за захранване на сметка, с оглед на автоматичното погасяване на кредита от наличността на тази сметка. Последното е в съответствие с цитираният по-горе чл. 8, ал. 2 от процесния Договор за кредит КЕШ ЕКСПРЕСО № 52 с „Сосиете Женерал Експресбанк”, Г.София от 26. 02. 2007 год. Експертът е категоричен, че от въпросната сметка не са превеждани никакви пари, с изключение на дължимите суми, за погасяване на въпросния кредит, което е осъществявано автоматично и един превод осъществен от А. И. Пашкулева в размер на 15,00 лева за погасяване на фиш или акт, която сума е възстановена отново с вносна бележка от А. И. Пашкулева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът законосъобразно е приел, чепредявения иск е допустим, но неоснователен. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК регламентира възможност в полза на длъжникът на конкретно вземане да оспори чрез иск изпълнението. В този процес искът на длъжникът може да се основава само на факти касаещи конкретното изпълнение, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

При очертаването на фактическата и правна рамка на спора ищецът твърди за наличие на факти касаещи процесното изпълнение, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в частност осъществено пълно плащане на дължимата се претенция по сметка на ответника (взискателя) в SOCIETE GENERAL ЕКСПРЕСБАНК чрез периодични платежи - вноски сума в общ размер на 25 347. 75 лева, от които 23 907. 75 лева след влизане в сила на решението за развод. Основателността на твърдението е обоснована от страна на последния с постигнатото и подписано от страните, като съпрузи Споразумение по чл. 101, ал. 1 от Семейния кодекс от 16. 10. 2007 год., приложено първоначално към исковата молба, въз основа на която е образувано Г. дело № 1293 по описа на РРС за 2007 год., позовавайки се на неговата релевантност по отношение на начина на уреждане на имуществените взаимоотношения между тях в бракоразводния процес. Последното, като правно твърдение според съда е неоснователно, тъй като в първото по делото открито съдебно заседание, след проведеното помирително такова, съпрузите са представили ново коригирано споразумение подписано от същите на 19. 11. 2007 год., искайки от съда неговото утвърждаване. В това съдебно заседание съпрузите не са поддържали първоначално представеното с исковата молба споразумение от от 16. 10. 2007 год.. Законосъобразно районният съд е кредитирал имено това второ споразумение, което е било утвърдено от съда с решението. За разлика от първоначално представеното и не поддържано от съпрузите в бракоразводния процес споразумение, последните освен, че са регламентирали в съответствие с указанията на съда въпроса касаещ ползването на семейното жилище, в т. ІV от същото са постигнали съгласие по отношение на процесния недвижими имот, придобит по време на брака в режим на СИО, различно от предходното, а именно: „Придобитото по време на брака имущество се разпределя по следния начин: М. К. П., получава в дял и става собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, парцел ХІІ (дванадесети), находящ се в с. Б., в кв. 22 (двадесет и втори) по ПУП на с. Б., с площ от 1 693 кв. м. (хиляда шестстотин деветдесет и три квадратни метра), ведно с построената върху него сграда, при съседи: парцел ХІ (единадесети) и улица, т.е. имота, описан в нотариален акт № 77, том V, нотариално дело № 877 по описа за 2004 г. на нотариус К. М. с рег. № 061 и район на действие – Районен съд – Р., като за уравнение на дела си от имота А. И. П. ще получи сумата в размер на 19 000 лв. (деветнадесет хиляди лева), платима от М. К. П..” С решението си № 1305 от 02. 01. 2008 год., съдът е утвърдил това второ Споразумението по чл. 101, ал. 1 от СК, подписано на 19. 11. 2007 год. и поддържано пред съда от съпрузите. С утвърждаването на въпросното споразумение чрез постановеното решение, влязло в сила на 02. 01. 2008 год. е придадена целената от съпрузите правна важимост на договорния акт на споразумението, като източник на правни последици, към които то е насочено. За разлика от първото споразумениепо чл. 101, ал. 1 от Семейния кодекс от 16. 10. 2007 год., подписано от съпрузите, но не утвърдено от съда по волята на последните, одобреното второ такова споразучение с влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, като процесуална последица относно изискуемите притезания, които то поражда. (арг. на чл. 125, ал. 3 от ГПК /отм./)

Именно позовавайки се на посочената изпълнителна сила, като процесуална последица на одобреното от съда с постановеното решение споразумение по чл. 101 от СК /отм./ във вр. с чл. 100 от СК /отм./, съдът е разпоредил издаване на процесния изпълнителен лист, с който е осъдил М. К. П. да заплати на А. И. К. сумата от 19 000. 00 /деветнадесет хиляди/ лева, представляваща уравняване на дела на А. И. К. за придобития от М. К. П. имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, парцел ХІІ (дванадесети), находящ се в с. Б., в кв. 22 (двадесет и втори) по ПУП на с. Б., с площ от 1 693 кв. м. (хиляда шестстотин деветдесет и три квадратни метра), ведно с построената върху него сграда, при съседи: парцел ХІ (единадесети) и улица.

Съдът счита за неоснователно твърдението на ищеца за наличие на факти касаещи процесното изпълнение, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в частност осъществено пълно плащане на дължимата се претенция и във връзка с погасяването на кредита към „Сосиете Женерал Експресбанк”, Г.София, във връзка със сключения договор за кредит в размер на 20 000. 00 /двадесет хиляди/ лева, който страните са договорили да бъде погасен с погасителни вноски. Видно от заключението на вещото лице извършените от ищеца М. П. вноски по посочената сметка в периода 28. 08. 2008 год. – 15. 12. 2011 год., посочени по месеци и години, включително и като суми във вносните бележки, са отразени две основания за внасяне на сумите от страна на ищеца по въпросната сметка, а именно: вноска за погасяване на кредит и за захранване на сметка, сочещо за действителната воля при осъществяване на въпросните действия на П.. Захранването на сметката, вещото лице обяснява с автоматичното погасяване на кредита от наличността на тази сметка, което е в унисон с чл. 8, ал. 2 от процесния Договор за кредит. Законосъобразно районният съд е приел, че с огле на това обстоятелство въпросните плащания осъществени от ищеца, макар и след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, не касаят процесното изпълнение, което е във връзка с постигното и одобрено споразумение по бракоразводното дело. Същите са относими към погасяване на друго парично задължение, с източник Договор за кредит КЕШ ЕКСПРЕСО № 52 от 26. 02. 2007 год., различно от процесното. Като индиция в подкрепа на определяне на действителната воля на П. при осъществяване на посочените действия, съдът приема размера на внесените суми, включително и периодичността на внасянето на същите, изцяло в съответствие с клаузите на договора за банков кредит. По отношение на последното, противно на твърденията на ищеца по делото не се ангажират доказателства установяващи извън съдебна договореност между страните за разсроченост и периодичност на плащането на задължението, предмет на издадения изпълнителен лист, което би подкрепило тезата на последния относно намеренията му, осъществени с внасянето на въпросните суми за погасяване на същото. Недоказаността на твърденията посочени в обстоятелствената част на исковата молба, с които ищецът е очертал фактическата и правна рамка на спора, в частност осъществено пълно плащане на дължимата се претенция по сметка на ответника (взискателя) в SOCIETE GENERAL ЕКСПРЕСБАНК чрез периодични платежи - вноски сума в общ размер на 25 347,75 лева, от които 23 907,75 лева след влизане в сила на решението за развод, обуславя неоснователността на процесното оспорване на вземането, поради което предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Изложените в обратнана насока твърдения се явяват неоснователни.

С оглед на изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Жабоподателят следва да бъде осъден да заплатят на въззиваемата направените във въззивното производство разноски по делото в размер на 500,00/петстотин/ лева, съобразно представеният списък на разноските.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛАрешение № 508/04.02.2013 год. постановено по Г.дело № 386/2012 год. на Районен съд Р..

ОСЪЖДА М. К. П.. с ЕГН *, с постоянен адрес: с. Б., О. Р., О. Б., У. „Ш." № да заплати на А. И. К., с ЕГН *, с адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. „С. П." № 10 сумата в размер на 500. 00 /петстотин/ лева направените във въззивното производство разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.