№ 14053
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110142254 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ...., срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
647,10 лв. частично от общо претендираните 5000 лв., представляваща регресна
претенция по застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Каско“
№ 00500100379925/15.09.2020 г., валидна към датата на ПТП, с включени обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 03.08.2022 г.- датата на подаване на исковата молба в съда,
до окончателното й изплащане.
Ищецът ..., ЕИК ...., твърди, че на 06.03.2021 г. в района на гр. Камено, при
управление на МПС с рег. № ..., водачът му не спазва знак „Б1“, като отнема предимство и
удря МПС с рег. № ..., което в резултат се отмества и удря намиращото се в паркирано
състояние МПС с рег. № .... Вследствие на процесното ПТП са причинени материални вреди
на МПС с рег. № ..., за които към датата на ПТП имало сключена имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 00500100379925/15.09.2020 г.,
при ищеца. Към датата на ПТП отговорността на водача на МПС с рег. № ..., била покрита
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на МПС с рег. № ..., при
ищеца е била заведена Щета № **********/08.03.2021 г., като определено застрахователно
1
обезщетение в размер на 6512,66 лв.- в полза на увреденото лице ..., и още 150 лв.-
изплатени в полза на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по
отстраняване на вредите от процесния автомобил с рег. № .... С платежно нареждане от
18.05.2021 г. било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 6512,66 лв. по сметка
на увреденото лице. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на
обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът
встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за
процесното ПТП водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответното
дружество, като последното я уважило изцяло, изплащайки с платежно нареждане от
02.12.2021 г.
Посочва, че увреденото лице ... предявила иск срещу ... за заплащане на
допълнително обезщетение във връзка претърпените вреди от процесното ПТП, в резултат
на което било образувано гр.д. № 5040/2021 г. по описа на РС- гр. Бургас. По същото било
конституирано ..., ЕИК ..., като трето лице- помагач на страната на .... По делото било
постановено решение № 1683/29.12.2021 г., с което ЗД „... било осъдено да заплати
допълнително обезщетение в размер на 13 487,34 лв.
Ищецът твърди, че заплатило присъдената на увреденото лице обезщетение в размер
на 13 487,34 лв., като поддържа, че е встъпил в правата на собственика на увреденото МПС
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП водач и за тази сума. Посочва, че
предявил регресна претенция до ответника за сумата от 13 487,34 лв., от която ответното
дружество заплатило сумата от 8487,34 лв., с оглед което останал непогасен остатък в
размер на 5000 лв. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за установяване заплащането на застрахователното обезщетение от
ищеца в случай на оспорване от ответника. В условията на евентуалност прави искане за
разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно- ..., ЕГН **********, адрес гр. ...,
за установяване обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП. Прави искане да
бъде изискано служебно гр.д. № 5040/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Бургас.
Ответникът ..., ЕИК ..., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Опел Вектра“, с рег. № ....
Оспорва иска по размер като неотговарящ на действителната стойност на причинените
щети. Поддържа, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били
необходими. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
2
Видно от разпоредбата на чл.411, ал.1 от КЗ, предпоставките за уважаване на
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице, което
произтича от сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорни между страните, всички въведени от ищеца факти и обстоятелства
около настъпването на ПТП на 06.03.2021 г., механизма на настъпването му, причинените
щети по застрахования при ищеца лек автомобил, стойността им и тяхното репариране,
предвид извършеното извънсъдебно плащане на по-голяма част от претендираното регресно
обезщетение, до размер от 6512,66 лв., качеството на ищеца на застраховател по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и на ответника, като застраховател по ЗЗ
„ГО“ на виновния за ПТП, водач.
Така, в производството между страните няма спор, че на 06.03.2021 г. в района на гр.
Камено, при управление на МПС с рег. № ..., водачът му не спазил знак „Б1“, като отнел
предимство и ударил МПС с рег. № ..., в резултат на което последното се отмества и удря
намиращото се в паркирано състояние трето МПС с рег. № .... За тези щети, ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по Щета № **********/08.03.2021 г., в размер на
6512,66 лв. по сметка на увреденото лице, с платежно нареждане от 18.05.2021 г., която сума
на 02.12.2021 г. му била възстановена извънсъдебно, след извършено прихващане от страна
на ответника ...
Установява се от доказателствата по делото, в т.ч. приложеното за послужване гр.д.
№ 5040/2021 г. по описа на РС – гр. Бургас, че след изплащане от страна на ищеца на
първоначално определеното застрахователно обезщетение по образуваната Щета №
**********/08.03.2021 г., в размер на 6512,66 лв., собственика на увредения автомобил ...,
несъгласна от определеното обезщетение, е предявила иск по чл.405 от КЗ срещу
застрахователя си по застраховка „Каско“ /настоящ ищец/ за разликата до пълния размер на
действителните й вреди от 13 544,68 лв. или за сумата от 7032, 02 лв. След приемане на
заключението по изслушаната пред РС – Бургас, САТЕ, ищеца е увеличил иска си до 23 645,
34 лв., а с решението си съдът като е приел, че е налице тотална щета на увредения
автомобил, осъдил застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ – ... да заплати на
Ганева сумата от 13487,34 лв., след приспадане на вече платените извънсъдебно 6512,66 лв.
До тази сума, съдът е достигнал след като е приел, че застрахователната сума по договора е
ограничена до 20 000 лв., а необходимите разходи за възстановяването на автомобила /27
675, 81 лв./ надвишават 70 % от действителната му стойност /22 353 лв./. В хода на това
производство, ищеца е привлякъл на своя страна като помагач, настоящия ответник ..., в
качеството му на застраховател по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за увреждащото МПС „Опел Вектра“, с рег. № ... и решението е
постановено при участието на трето лице – помагач.
3
Решението на РС – Бургас е влязло в законна сила на 11.12.2021 г., а на 08.12.2021 г.
ищеца е изплатил на правоимащото лице ..., сумата от общо 16 164, 59 лв., след което с
регресна покана от 19.01.2022 г. /на л.19/ отново поканил ответника да му възстанови
доплатеното обезщетение от 13 487, 34 лв.
С ново прихващане от 19.07.2022 г., ответника одобрил и възстановил на ищеца само
8 487,34 лв., а разликата от 5000 лв. останалата непогасена.
За последната сума ищеца има правен интерес да предяви иск пред съда, което същия
е направил с предявяване на настоящата искова молба пред СРС, като е заявил частно
претенцията си до размер от 647,10 лв.
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на ищеца, че той
следва да докаже, че претендираното от него за възстановяване част от застрахователно
обезщетение, изплатено по имуществената застраховка, сключена между ищеца и
собственика на увредения автомобил при ПТП, съставлява вреда, в посочения размер и е
пряка последица от процесното ПТП, за което отговорност носи ответника, в
качеството му на застраховател по ЗЗ „ГО“ на виновния водач.
От правна страна съдът достигна до следния извод:
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ, „Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
В настоящия случай, съдът счита, че претендираното от ищеца обезщетение в пълния
му размер е в пряка причинна връзка с причиненото от делинквента ..., ПТП на 06.03.2021 г.
в гр. Камено, тъй като от анализа на приетите по делото доказателства, в т.ч. приобщените
по гр.д. № 5040/2021 г. на РС – Бургас, се установява безспорно, че ... като водач на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № ... е отнел предимство на движещия се по главен път л.а. „Мерцедес“
с рег. № ..., като в резултат на удара отзад и завъртането му, последния се е ударил и с
предната си част в паркиран автомобил.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
4
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите, установен в
производството пред РС – Бургас, надвишава изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение /в случая ограничено до определената в договора за застраховка „Каско“ -
засрахователна сума от 20 000 лв., поради наличието на „тотална щета“/, поради което и
отговорността на застрахователя по ЗЗ „ГО“ е ограничена до изплатената от застрахователя
по имуществената застраховка сума от общо 20000 лв., поради което правото на регрес на
ищеца е възникнало за заявената от него с ИМ, сума от 647, 10 лв., частичен от общо
претендираните 5000 лв., представляваща неплатен остатък по Щета №
**********/08.03.2021 г. по описа на ....
От разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК която предвижда „това, което е съда е
установил в мотивите на решенито си, е задължително за третото лице в отношенията
му със страната, на която помага или която го е привлякла“ пък следва, че настоящия
ответник, взел участие в производството пред РС – Бургас в качеството му на трето лице –
помагач на ответника ... /в настоящото производство ищец/ е обвързан от мотивите на
съдебния акт на Бургаския районен съд, установяващи както вида и размера на вредите, така
и причинната връзка между същите и процесното ПТП. Ответникът е взел участие в
производството пред РС - Бургас, имал е възможност да сочи доказателства, да прави
възражения, вкл. от вида на заявените пред настоящия съд, поради което и понастоящем не
може да оспорва установеното по гр.д. № 5040/2021 г. по описа на РС – Бургас, вкл. под
предлог, че страната на която е помагал е зле водила делото. В настоящото производство не
се и твърди дори, че ищеца умишлено или при груба небрежност е пропуснал да предяви
пред съда в Бургас, неизвестни за ответника обстоятелства, или да посочи доказателства.
С оглед на изложеното процесният регресен иск следва да се уважи в пълния му
предявен размер за сумата от общо 647,10 лв., представляваща част от дължима регресна
претенция във вр. с Щета № **********/08.03.2021 г. по описа на ..., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане.
Недоказани в хода на съдебното дирене останаха направените от ответника
възражения, в т.ч. и възложените му в доказателствена тежест факти относно пълно
погасяване на задължението му.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 647,10 лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По разноските за производството:
5
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Същия е поискал
присъждане на такива с отговора по чл.131 от ГПК, като е представил по делото и Списък
по чл.80 от ГПК, с който е посочил като единствен разход заплатената по делото държавна
такса в размер на 50 лв. и е поискал присъждане на дължимото му се юрисконсултско
възнаграждение, в определен от съда размер. По делото, ответника действително е бил
представляван от упълномощен юрисконсулт, като с оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът счита, че му се следва юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца се следват разноски в общ размер на 150 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд на осн.чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.411, ал.1 от КЗ вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ ...АД, с ЕИК ... да
заплати на ... сумата от 647,10 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане на
ищеца, за изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в общ
размер от 20 000 лв. по Щета № **********/08.03.2021 г., образувана за обезщетяване на
причинените на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ..., имуществени вреди в резултат на ПТП от
06.03.2021 г. в гр. Камено, предизвикано по вина на водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег. №
А..., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП,
ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ..., с ЕИК ... да заплати на ..., с ЕИК .... сумата
от 150,00 лв. /Сто и петдесет лева/ представляваща сторените от ищеца съдебни разноски за
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6