Решение по дело №1297/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 594

град Горна Оряховица, 15.01.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1297 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ.

Ищецът „КРИС ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, п.к. 8000, ул. «Георги Сава Раковски»№ 50, ет.6, представлявано от управителя В.Х.Ч., чрез пълномощник – адвокат М.М.М. от Бургаска АК, твърди в исковата си молба, че между дружеството - ищец и ответника са съществували търговски отношения, които са се изразявали в доставка и продажба на тор от „КРИС ТРАНС” ЕООД на ЗП А.С.М.. Заявява, че на 30.01.2018г. е сключен договор за покупко-продажба № 1 между ищеца „Крис Транс” ЕООД - в качеството му на продавач, и ответника - в качеството му на купувач. Сочи, че съгласно чл.1 от този договор, продавачът се задължава да достави и продаде на купувача 50.400 (петдесет тона и четиристотин килограма) амониева селитра и 77.500 (седемдесет и седем тона и петстотин килограма) карабамид, наричани „стоката”, а купувачът се задължава да я купи, срещу предвидената в чл.8,ал.1 от договора покупна цена и съгласно останалите условия на настоящия договор. Посочва, че в чл.8 от договора са определени цените на продаваната тор и сроковете за плащане на дължимите суми, като общата цена за продадената тор възлиза па 86040 лева, чието плащане е отложено, както следва : 1/ сумата от 55800 лв. – в срок до 30.09.2018г., представляваща цената на 77.500 тона карабамид с ДДС, както и 6.5 % годишна лихва върху тази сума, считано от деня на доставката; 2/ сумата от 30240 лв. с ДДС – в срок до 30.09.2018г., представляваща цената за доставката на 50.400 тона амониева селитра с ДДС, както и 6.5 % годишна лихва върху тази сума, считано от деня на доставката.

Твърди, че продадената тор е доставена от ищеца на ответника на 31.01.2018г., за което е съставен и подписан приемо-предавателен протокол № 1 от 31.01.2018г., като продавачът е предал договорената стока, а купувачът е приел без възражения закупената стока, представляваща 50.400 тона амониева селитра и 77.500 тона карабамид, съответстващи по вид, качество и количество на заявката, на договореното между страните и на изискванията за качество. Заявява, че по този начин ищцовото дружество е изпълнило задължението си да продаде и достави на ответника процесната тор.

Посочва, че в чл.14 на договора за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г. страните са се договорили, че за обезпечение на вземанията на продавача за дължимите от купувача суми по този договор, купувачът се задължава да издаде запис на заповед, като след плащане на дължимите суми, продавачът дължи връщане на издадения запис на заповед. Твърди, че в изпълнение на това свое задължение ответникът е издал запис на заповед на 21.02.2018г. за сумата от 86040 (осемдесет и шест хиляди и четиридесет) лева, която представлява дължимата от него цена по договор за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г. Посочва, че падежът по издадения запис на заповед е на 30.09.2018г., съгласно договорения срок за плащане на цената за продадената тор по чл.8 от договора за покупко-продажба. Заявява, че издаденият от ответника запис на заповед служи като обезпечение на вземанията на ищеца по договора за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г. Твърди, че определеният падеж за плащане на цената - 30.09.2018г., по договора за продажба от 30.01.2018г., и съответно - по издадения като обезпечение запис на заповед, е настъпил и вземането на ищеца е станало изискуемо, но задължението за сумата от 86040 лева не е платено от ответника до настоящия момент. Твърди, че тъй като ответникът е изпаднал в забава, същият дължи на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатените суми от деня на забавата 30.09.2018г. до окончателното им изплащане.

Заявява, че поради неизпълнение на задължението на ответника и отказът му да заплати дължимата сума, въпреки многократните устни покани, ищецът е сезирал Районен съд - Горна Оряховица със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като се претендира частично сумата от 20 000 лева от общо дължимата сума от 86 040 лева по издадения като обезпечение запис на заповед от 21.02.2018г., съгласно чл.14 от договора за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г., както и лихвите за забава от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Сочи, че по образуваното ч. гр. д. № 7/2019г. по описа на Районен Съд - Горна Оряховица е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми против длъжника ЗП А.С.М., но срещу така издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение на основание чл.414 от ГПК. Заявява, че посочените факти и приложените писмени доказателства пораждат правния интерес за предявяване на настоящия иск по чл.422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ЗП А.С.М., че съществува оспореното по ч. гр.д. № 7/2019г. по описа на ГОРС вземане на ,,Крис Транс” ЕООД, ЕИК *********, в размер на 20 000 лева, представляващо частично вземане от общо 86 040 лева, по запис на заповед, издаден от ЗП А.С.М., ЕГН **********, на 21.02.2018г. за сумата от 86 040 лева с падеж на 30.09.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 27.12.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира присъждане в полза на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си : адвокат М.М. ***, поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи изцяло предявения иск и да му присъди исковите суми, както и направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът ЗП А.С.М. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема становище, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение с указания към ищците за уточняване на исковите претенции. Счита, че в исковата молба не са посочени ясно и изчерпателно обстоятелствата, на които се основава претенцията; липсват твърдения за основните юридически факти от фактическия състав на претендираното.

Заявява, че всички обективно кумулативно съединени искови претенции на ищцовото дружество ,,КРИС ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. ,,Георги Сава Раковски” № 50, ет.6, представлявано от В.Х.Ч., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по основание и размер като недоказани.

Оспорва като неясни и противоречиви обстоятелствата, на които се основава искането. Счита, че ищецът не указва в какво се състои неизпълнението на поетите към него с договор задължения за плащане на продажната цена на 50.400 кг. амониева селитра и на 77.500 кг. карбамид, както и дали претендираната от него сума е с или без начислен ДДС, и то при положение, че в договора за доставка е уговорено плащане при условията на разсрочване, съгласно посоченото, което плащане е реализирано, макар и със забавяне. Сочи, че съгласно исковата молба, общата цена на продадените амониева селитра и карбамид възлиза на 86 040 лева, без упоменаване дали към стойността е с начислен ДДС, а от същата се претендира да бъде приета като установено задължение в размер на 20 000 лева, от което следва, че главницата в голямата си част е погасена, т.е. налице са частични плащания, наличието на които не са изложени като факти в исковата молба. Спори, че се претендира законна лихва за забава за периода от 27.12.2018г. до окончателното изплащане на претендираното вземане с влязъл в сила краен акт, без да се посочи с конкретика периода, за който се търсят, нито началният момент на забавата с оглед няколкократните частични плащания. Като акцесорно право, оспорва претендирането на същата, доколкото ищецът не е посочил размер и период, за който се претендира. Твърди, че посочените по-горе неясноти в депозираната искова молба затрудняват организирането на защитата му в качеството на ответник, тъй като същите не могат да формират безпротиворечиви изводи за това кои са вземанията и какви лихви се претендират спрямо всяко едно от тях с оглед наличието на частични плащания.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приетия като писмено доказателство запис на заповед, издаден на 21.02.2018г. в гр. Бургас, приложен в оригинал по ч. гр. дело № 7/2019г. по описа на ГОРС, в същия е вписано, че издателят ЗП А.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, ще заплати срещу представянето на този запис на заповед  сумата от 86040 лв. на „Крис Транс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Бургас, ул. „Г. С. Раковски” № 50, представлявано от В.Х.Ч., по посочената в записа на заповед банкова сметка. ***, издаден на 21.02.2018г., е положен подпис от издателя и същият е изписал ръкописно трите си имена.

Съдът е приел за безспорни по настоящото дело фактите, че със Заповед № 37/07.01.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.01.2019г., двата издадени по ч. гр. дело № 7/2019г. по описа на ГОРС, приложено към настоящото дело, е разпоредено длъжникът А.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на кредитора „КРИС ТРАНС” ООД, с ЕИК/код по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление : град Бургас, ул. „Македония” № 25, ет.1, представляван от управителя В.Х.Ч. с ЕГН **********, с пълномощник адв. М.М.М., тел. **********,  с адрес ***, вписан в АК – Бургас, сумата от 20 000.00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща част от дължимата главница по запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., с падеж на 30.09.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.01.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените в заповедното производство разноски за държавна такса, както и сумата от 900.00 лв. /деветстотин лева/, представляваща направените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Безспорни по настоящото дело са и фактите, че в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 7/2019г. по описа на ГОРС.

Видно от приетото писмено доказателство – договор за покупко-продажба № 1/30.01.2018г., сключен между „Крис Транс” ЕООД гр. Бургас, в качеството му на продавач, и ЗП А.С.М. ***.Оряховица, в качеството му на купувач, съгласно договореното в чл.1 от този договор, продавачът се е задължил да достави и продаде на купувача 50.400 /петдесет тона и четиристотин килограма/ амониева селитра и 77.500 /седемдесет и седем тона и петстотин килограма/ карбамид, а купувачът се е задължил да купи тези стоки, срещу предвидената в чл.8,ал.1 от този договор покупна цена и съгласно останалите условия на договора, като последният е сключен за срок до 30.09.2018г. В чл.8,ал.1 от договора за покупко-продажба страните са постигнали съгласие, че цената на 1 /един/ тон карбамид е 600,00 лева без ДДС и включва разходите по натоварването и разтоварването и транспортните разходи, и заплащането на цената е отложено, като купувачът се е задължил да заплати на продавача сумата от 55 800.00 лв. с ДДС в срок до 30.09.2018г., представляваща цената за доставката на 77.500 тона карабамид с ДДС, както и 6.5 % годишна лихва върху тази сума, считано от деня на доставката. Според уговореното в чл.8,ал.2 от същия договор, цената на 1 тон амониева селитра е 500,00 лв. без ДДС и включва разходите по натоварването и разтоварването и транспортните разходи, и заплащането на цената е отложено, като купувачът се е задължил да заплати на продавача сумата от 30 240.00 лв. с ДДС в срок до 30.09.2018г., представляваща цената за доставката на 50.400 тона карабамид с ДДС, както и 6.5 % годишна лихва върху тази сума, считано от деня на доставката. Страните по договора са постигнали и съгласие, че за обезпечение на вземанията на продавача за дължимите от купувача суми по този договор, купувачът се задължава да издаде запис на заповед, като след плащане на дължимите суми, продавачът дължи връщане на издадения запис на заповед.

От приетото писмено доказателство – приемателно-предавателен протокол № 1/31.01.2018г., е видно, че на 31.01.2018г. продавачът „Крис Транс” ЕООД е предал, а купувачът ЗП А.С.М. е приел без възражения закупената от него стока, представляваща 50.400 тона амониева селитра и 77.500 тона карбамид, като продавачът е декларирал, че стоката не е обременена с недостатъци. В цитирания приемателно-предавателен протокол е удостоверено, че купувачът е прегледал стоката и се е уверил, че същата съответства по вид, количество и качество на неговата заявка, на договореното между страните, както и на изискванията на закона за качество на този продукт. Протоколът е подписан от страните по договор за покупко-продажба № 1/30.01.2018г. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, който е допустим. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на оспореното от ответника вземане, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.

Наред с това, възраженията на ответника относно допуснати нередовности на исковата молба са отхвърлени от съда с определението по чл.140 от ГПК от 17.10.2019г.

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ се явява основателен и доказан по следните съображения :

В тежест на ищцовото дружество е да докаже факта, от който произтича вземането му срещу ответника и неговия размер, а ответникът – възраженията си срещу него, т.е. да докаже фактите, които изключват, унищожават, или погасяват спорното право.

Съдът счита, че процесният запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., отговаря на изискванията относно формата, установени в разпоредбата на чл.535 от Търговския закон, т.е. същият представлява редовен от външна страна документ, поради което ищецът разполага с правото да претендира вземането си на основание издадената от ответника ценна книга, удостоверяваща търсеното вземане. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че ответникът ЗП А.С.М. с ЕГН ********** е издател на записа на заповед, издаден на 21.02.2018г. в гр. Бургас, по силата на който безусловно се е задължил да заплати на ищеца „Крис Транс” ЕООД гр. Бургас сумата от 86 040 лв. по посочената в записа на заповед банкова сметка, *** – 30.09.2018г. Видно от приложения запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., падежът на паричното задължение е уговорен на определен ден – 30.09.2018г., който е настъпил, т.е. задължението по записа на заповед е възникнало за издателя и е изискуемо. Поради това и с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, неплатеният на падежа запис на заповед съставлява несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. В този смисъл е и Решение № 5 от 02.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпросите за необходимостта от предявяване на запис на заповед, в който е посочен падеж на задължението, и по разгледано от въззивния съд възражение за несъществуването на каузална сделка, каквото не е било въведено в процеса.

По изложените съображения, съдът намира, че приложеният по делото запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на ищеца „Крис Транс” ЕООД гр. Бургас срещу ответника ЗП А.С.М. – издател на ценната книга, за пълния размер на визираната в записа на заповед сума от 86 040 лв. Наред с това, съдът приема, че паричното вземане на ищеца срещу ответника за претендираната по делото сума от 20 000 лв. /част от общо дължимата главница, посочена по-горе/ е определено както по основание – дължимо по запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., с настъпил падеж за плащане на 30.09.2018г., така и по размер - посочен в самия менителничен ефект.

Не на последно място, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въпреки възложената му доказателствена тежест, ответникът не ангажира по делото никакви годни доказателства за удостоверяване на фактите исковата сума, представляваща неиздължена главница по записа на заповед, издаден на 21.02.2018г., с настъпил падеж за плащане на 30.09.2018г., да е погасена по някой от предвидените в закона способи. Поради това, съдът приема за неоснователно и необосновано възражението на ответника, че не дължи претендираната от ищеца сума.

Предметът на спора в настоящото исково производство се определя от правното твърдение на ищеца за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя, обаче, за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, какъвто се явява процесният случай, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

Във връзка с изложеното по-горе, тъй като ищецът – поемател твърди наличието на каузално правоотношение, а ответната предявява възражения по повод същото, вземането по процесния запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., с падеж на 30.09.2018г., следва да се прецени и от гледна точка на обуславящото правоотношение по повод сключен между страните договор за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г., и трябва да се изследва и дали това вземане, инкорпорирано в менителничния ефект, е действително съществуващо. В случая, както от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г. и приемателно-предавателен протокол № 1/31.01.2018г., така и с оглед липсата на спор между страните относно това обстоятелство, се установява, че е налице каузално правоотношение – облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключения между „Крис Транс” ЕООД гр. Бургас, в качеството му на продавач, и ответника ЗП А.С.М., в качеството му на купувач, договор за търговска продажба от 31.01.2018г., по повод и за обезпечаването на което е издаден процесният запис на заповед, съгласно чл.14 от цитирания договор. Поради това, при разглеждане на настоящия иск, съдът задължително трябва да изследва дали съществува вземане по каузалната сделка. Без значение е това, че записът на заповед по принцип има характер на абстрактна сделка, доколкото в случая той е бил издаден с предназначение да гарантира изпълнението на задължения по договор за търговска продажба, в процеса следва да се проверят фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнение на задълженията по каузалното правоотношение, обуславящи съществуването или не на вземането по него.  В този смисъл, въведените твърдения или възражения на страните за връзката между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, подлежат на изследване доколкото същите биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

От друга страна, вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно – обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. В производството по чл.422 от ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната книга. /В този смисъл е Решение № 108 от 22.07.2014г. по т. д. № 2418/2013г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

От приетите по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че страните по делото са се намирали в търговски отношения, като между тях е сключена търговска сделка, удостоверена със съставянето на договор за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г. и приемателно-предавателен протокол № 1/31.01.2018г. Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват по категоричен начин, че по силата на реализираната търговска сделка, ищецът „Крис Транс” ЕООД гр. Бургас - продавач е продал на ответника ЗП А.С.М. *** – купувач, стоки : 1/ 50.400 тона амониева селитра, при цена от 500 лв. без ДДС за един тон, т.е. амониева селитра на обща стойност от 25 200 лв. без ДДС, респ. 30 240 лв. с включен ДДС; 2/ 77.500 тона карабамид, при цена от 600 лв. без ДДС за един тон, т.е. карабамид на обща стойност 46 500 лв. без ДДС, респ. 55 800 лв. с включен ДДС, всичко на обща стойност 86 040 лв. с включен ДДС. Приетите по делото писмени доказателства, подробно описани по-горе, налагат по несъмнен начин и извода, че ищецът – продавач е изпълнил задълженията си по търговската сделка, като реално е предал стоката – процесните количества амониева селитра и карабамид, на ответника ЗП А.С.М., но ответникът - купувач не е изпълнил задължението си по сключената търговска сделка, след получаването на стоките, предадени му от „Крис Транс” ЕООД гр. Бургас, да заплати на същия тяхната пълна цена по банков път – по посочената от продавача банкова сметка, ***, уговорен в чл.2 и чл.8 от договор за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г. – 30.09.2018г.

Предвид изложеното по-горе и с оглед обстоятелствата, че ответната страна не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на факта на погасяване чрез плащане на паричното задължение, възникнало за купувача по договор за покупко-продажба № 1 от 30.01.2018г., в срока, уговорен в чл.2 и чл.8 от договора – 30.09.2018г., и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въпреки възложената му доказателствена тежест относно тези факти, съдът намира, че направеното от ответника възражение за недължимост на процесната сума е неоснователно и не почива на събраните в производството писмени доказателства.

При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че действително в случая се установява неизпълнение от страна на купувача на задължението му за заплащане на договорената продажна цена от 86 040 лв. по каузалното правоотношение, възникнало по силата на договор за покупко-продажба № 1/30.01.2018г., като срокът за изпълнение на това парично задължение е изтекъл на 30.09.2018г. Поради това, съдът приема, че вземането по каузалното правоотношение е било изискуемо към датата на падежа на записа на заповед, издаден на 21.02.2018г., - 30.09.2018г., издаден за обезпечаване на същото /чл.14 от договора/, и в случая е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга, в същия общ размер, в който се установява и изискуемото вземане по търговската сделка – 86 040 лв.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая се установява съществуването на парично вземане на ищеца „Крис Транс” ЕООД гр. Бургас от ответника ЗП А.С.М. за сумата от 20 000 лв., представляваща неизплатено парично задължение – част от общо дължимата главница /86040 лв./ по запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., с настъпил падеж на 30.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 03.01.2019г., до окончателното й изплащане. Поради това, предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото, съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /400 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство /1500 лв./, общо в размер на 1900 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /400 лв./ и за адвокатско възнаграждение в заповедното производство /900 лв./, общо в размер на 1300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП А.С.М. с ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „КРИС ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, п.к. 8000, ул. «Георги Сава Раковски»№ 50, ет.6, представлявано от управителя В.Х.Ч., на СУМАТА от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща неизплатено парично задължение – част от общо дължимата главница /86 040 лв./ по запис на заповед, издаден на 21.02.2018г., с настъпил падеж на 30.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 03.01.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 37 от 07.01.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.9 от ГПК по ч. гр. дело № 7/2019г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА ЗП А.С.М. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРИС ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, п.к. 8000, ул. «Георги Сава Раковски»№ 50, ет.6, представлявано от управителя В.Х.Ч., СУМА в размер на 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /400 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /1500 лв./, както и СУМА в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 7/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /400 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /900 лв./, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                                    

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……….. …………..