Решение по дело №2908/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1655
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20177180702908
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1655          18.07.2018г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Костадинка Рангелова,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 2908 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.226 от АПК във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото се гледа повторно след като с Решение № 12436/17.10.2017г., постановено по адм.дело № 6922/2017г.,Върховният административен съд ,ІV отделение е обезсилил Решение № 625/21.04.2017г.,постановено по адм.д.№ 658/2016г.,по описа на Административен съд Пловдив,V състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по жалба на - „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.А.С., чрез адв. П.Ю. срещу Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г. на изп.директор на Държавен фонд “Земеделие”, с която е отказано изплащане на финансовата помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № ***от 30.10.2014г .

В жалбата се релевират доводи,че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

         По подробно изложени съображения се иска отмяната на Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г. на изп.директор на Държавен фонд “Земеделие” като незаконосъобразна.Претендират се направените по делото разноски,в т.ч. адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК.

  Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се ,че оспорената заповед е законосъобразно издадена ,като по съществото на спора се твърди,че жалбоподателят чрез многократно изменение на моторните превозни средства ,за които кандидатства за финансиране и множество изменения в заявките, е манипулирал и изкуствено е занижил продажната цена на процесното МПС Пасат, с цел неправомерно да усвои безвъзмездно средства от националния и европейския бюджет.

Претендира се присъждане на разноски по делото по представен списък по чл.80 от ГПК и се прави възражение за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатски хонорар.

Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА по следните съображения.

Със Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, на осн. чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП, чл. 39, ал. 1, т. 1 във вр. т. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.”/ПСРС 2007-2013 г./, е отказал изплащането на финансовата помощ на “***”ЕООД по Договор № 16/312/02828. В заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорена, а единствено е посочено, че ползвателят следва да се уведоми. Ответникът в настоящото производство не е представил  доказателства за връчването на посочената заповед на ползвателя. 
Впоследствие е издадено Уведомително писмо № 1625 и изх. № 01-2600/635 от 19.01.2016г. на Заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, с което дружеството-жалбоподател е уведомено, за отказа за изплащането на финансовата помощ по Договор № 16/312/02828.
         С оглед горното следва да бъде прието,че Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” не е редовно връчена на “***”ЕООД ,поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.В тази насока са и задължителните указания,дадени в Решение № 12436/17.10.2017г., постановено по адм.дело № 6922/2017г.на ВАС ,ІV отделение.

От фактическа страна се установява следното:

         1.Със заявление с идентификационен  номер ***от 29.05.2013г. „***" ЕООД кандидатства за подпомагане по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от “Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.,по проект “Закупуване на фабрично нови автомобили с цел предоставяне на туристически услуги-рент а кар”/л.56-гръб и сл./

         Към заявлението за подпомагане са приложени бизнес план на “***”ЕООД,запитвания за оферти  и оферти от “***”ЕООД,”***”,”***”ЕООД,”***”ООД,”***”ООД,”***” и др.

  2.Установява се,че на 23.05.2014г., „Т.К.” ЕООДе сключило с "***“ ЕООД предварителен договор, с който е договорена  доставка на МПС комби 4x4 за сумата от 78 422.00лв. с включен ДДС/л.94 гръб и сл./. приложена  е фактура от 28.05.2015г. за процесния автомобил ***от адм.д.№ .№ 658/2016г,АдмС Пловдив/ , както и платежно нареждане за кредитен превод от 28.05.2015г. За доставката на посоченото МПС е подписан приемо-предавателен протокол и декларация от доставчика, че автомобилът е нов и не е употребяван.

         3.Със Заповед № 03-РД/1571/30.06.2014г. на Изп.директор на ДФ “Земеделие” е одобрено за финансиране заявлението за подпомагане на “***”ЕООД,като стойността на проекта е 294 189,39 лева ,одобрените разходи са 266 789,62 лева,субсидия-186 752,73 лева,като се отказва финансирането на заявлението за подпомагане в частта му,която надвишава одобрените разходи по п.1 от настоящата заповед./л.200 и сл./

По отношение на автомобилите са одобрени за финансиране разходи както следва: за автомобил категория “мини***083.00лв., за автомобил категория “малък”***– 29 264.16лв., за  автомобил категория “икономичен”***– 25 333.33лв., за  автомобил категория “компактен” ***– 29 317.00лв., за автомобил категория “комби 4х4 *** – 39 166.67лв., за  автомобил категория “стандартен”***– 29 328.33лв. и за автомобил категория “семеен-”***– 29 229.00лв.

         4.На 27.08.2014г., „Т.К.” ЕООДе сключило с "***“ ЕООД анекс към предварителен договор от 23.05.2014г., с който е договорена промяна на сумата по договора, която става  в размер на 47 000.00 лв. с ДДС или 39 166.67 лв. без ДДС/л.205 гръб/. По делото е приложена и спецификация към Анекса от 27.08.2014г./л.206/.

         5. С оглед горното “***”ЕООД  е изпратило до Изп.директор на ДФ “Земеделие” придружително писмо с вх.№ 02-2600/5443 от 28.08.2014г. ,с което е поискало промяна на заявление за подпомагане с идентификационен № 16/312/02828.Посочено е ,че промяната е в резултат на предоговаряне на цената на доставка на автомобил,като същата е намалена ,с което се намалявала и първоначално заявената претенция.

         6. В административната преписка са налични Докладна записка от А.А.-В.-зам.изп.директор на ДФ “Земеделие” относно отмяна на Заповеди за одобрение на одобрени проекти  по мярка 312 ”Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007-2013г.,сред които е и проекта на “***”ЕООД,тъй като не били връчени на адресата/л.230 гръб и сл./;последвала е Заповед № 03-РД /1571/15.10.2014г. на Изп.директор на ДФ “Земеделие”,с която е отказано сключване на договор за отпускане на финансова помощ за финансиране на заявление за подпомагане по мярка 312 ”Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007-2013г.,подадено от “***”ЕООД ,одобрено със Заповед № 03-РД/1571 от 30.06.2014г. на изп.директор на ДФ “Земеделие”-РА , отменена  е Заповед № 03-РД/1571 от 30.06.2014г. на изп.директор на ДФ “Земеделие” и е възобновено производството по разглеждане на заявлението на ***”ЕООД.

         7. От докладна записка от А.А.-В.-зам.изп.директор на ДФ “Земеделие” с вх.№ 03-0416/7423/22.10.2014г./л.233/ се установява,че проектът на “***”ЕООД с УИН:***за “Закупуване на фабрично нови автомобили с цел предоставяне на туристически услуги-рент а кар” отговаря на изискванията ,залегнали в Наредба № 29 от 11.08.2008г. по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013”/ПРСР/,както и на съотносимото европейско и национално законодателство.Предложено е да бъде одобрено за финансиране заявление за подпомагане на “***”ЕООД.

  8. Със Заповед № ОЗ-РД/3557 от 22.10.2014 г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” (л. 234 и сл.), е одобрил за финансиране заявлението за подпомагане на „***“ ЕООД, с обща стойност на одобрените разходи 266 704.39 лв., от които 186 693.07 лв. субсидия. По отношение на автомобилите са одобрени за финансиране разходи както следва: за автомобил категория “мини”: ***– 22 083.00лв., за автомобил категория “малък”:***– 29 264.16лв., за  автомобил категория “икономичен”:***– 25 333.33лв., за  автомобил категория “компактен”: ***– 29 317.00лв., за автомобил категория “комби 4х4 :*** – 39 166.67лв., за  автомобил категория “стандартен”:***– 29 328.33лв. и за автомобил категория “семеен”:***– 29 229.00лв.

9. На 30.10.2014 г. между „Т.К.” ЕООДи ДФ „Земеделие“ е сключен договор № ***(лист 263 гръб и сл.) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Съгласно този договор, Фондът предоставя на ползвателя (жалбоподателя в настоящото производство) безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените  и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта до 29.05.2013 г. (т.1.1 от договора), като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 186 693.07 лв. Съгласно Таблица за одобрените разходи (Приложение № 1 към договора)/л.267 и сл./ субсидията за автомобилите е следната: за ***– 22 083.00лв., за ***– 29 264.16лв., за ***– 25 333.33лв., за ***– 29 317.00лв., за ***– 39 166.67лв., за ***– 29 328.33лв. и за ***– 29 229.00лв.

10.С уведомително писмо с вх.№ 02-2600/2558 от 14.04.2015г. “*** “ЕООД/л.251-гръб и сл./ е направило искане до изп.директор на ДФ “Земеделие” за промяна на сключения договор № ***от 30.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).Промяната се налагала поради обновяване на моделите и промяна на описанието на същите от производителя.Промяната касаела заложената дейност по проекта за доставка на автомобил категория “малък”,като искането било за промяна в описанието на модела от “***” да стане “***”,тъй като посоченият модел с тези показатели не се произвежда, като производителят е заменил стария двигател ***с нов ***, който е с намален обем на 999 куб. см и увеличена мощност на 95 к.с.Това обстоятелство се установява от писмо на “***” до “***”ЕООД/л.250-гръб/.

11.Последвал е отказ на изп.директор на ДФ “Земеделие” да се сключи анекс ,обективиран в уведомително писмо за отказ да се сключи анекс с изх.№ 02-2600/2558 от 22.04.2015г..

В административната преписка е налична кореспонденция между “***”ЕООД и изп.директор на ДФ “Земеделие” с искания за промяна на сключения   договор № ***от 30.10.2014 г. и съответните откази за това.

         12 .С уведомително  писмо с вх.№02-2600/5258 от 11.08.2015г. /л.271/ “***”ЕООД  е поискало промяна на договор № ***от 30.10.2014 г.  като  отпадне доставка на автомобил категория „малък" от Приложение 1 към договора.

         13.Във връзка със заявената промяна на договор № ***от 30.10.2014 г.  ,с писмо с изх.№ 02-2600/5258 от 28.08.2015г. зам.изп.директор на ДФ “Земеделие” е поискал от дружеството-жалбоподател да даде обяснителни записки как ще изпълнява дейностите,за които е бил предвиден автомобил категория “малък” “***”,от които желае да се откаже.

         14.На 07.10.2015г. е подписан Анекс V към договор № ***от 30.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)/л.319 и сл./ Към анекса е представено и ново Приложение №1, което е подписано от страните по анекса,като от същия е видно,че освен отпадане закупуването на автомобил Ауди А1 от финансиране отпада и Фолксваген Пасат.

         Според Анекс № V размерът на одобрената субсидия е 133 612,07 лева.

          15.Независимо,че Анекс №V е подписан от представител на “***”ЕООД е изготвено писмо с вх.№02-160-2600/16082 от 08.10. 2015г. /л.291 гръб/, с което дружеството уведомяваме ДФ”Земеделие” за подписването на анекса в условия на грешка относно липсата на финансиране за Фолксваген Пасат, като е поискано включването на същия като одобрен разход.

         16. Декларирането, че Анекс № V от 07.10.2015г. е подписан в условия на грешка относно липсата на финансиране на л.а.”Фолксваген Пасат”, както и искане включването на същия като одобрен разход ,е направено от “***”ЕООД и с писмо с вх.№19.10.2015г/л.292/,което е в отговор на получено писмо на 16.10.2015г. от ДФ „Земеделие" с изх.№02-2600/5258 от 06.10.2015г. С последното дружеството е уведомено за изготвения анекс и това, че ДФ “Земеделие” изразява съгласие да отпадне автомобил Ауди А1, но само ,ако отпадне за финансиране и л.а.”Фолксваген Пасат”.

       17. На 09.10.2015г. е подадена заявка за плащане с №16/312/02828/3/01 от „***" ЕООД в ДФЗ/л.301 и сл./, като след извършена административна проверка с изх.№01-2600/7533 от 30.10.2015г. на ДФ “Земеделие” е получено писмо с искане в срок от десет работни дни да се представи допълнителна документация и информация/л.547 и сл./.

        18.Същата е предоставена от „***" ЕООД с писмо вх.№01-2600/7533 от 05.11.2015г./л.548 и сл./

         19.Служители на ДФЗ на 06.11.2015г. извършват проверка на място, като съставят контролен лист ОП 1 - ПМ за посещение на място /л.574  и сл./, в който констатират ,че всички активи са налични и в експлоатация, и резултата от проверката е положителен.

  20. Видно от приложения към делото Доклад за нередност № 116/15.12.2015 г. (л.620 и сл..), изготвен до Отдел „Нередности и лоши вземания” - Разплащателна агенция, при изпълнение на контролните процедури било установено съмнение за измама от страна на „***“ ЕООД. В този доклад е посочено, че цената за закупуване на ***целенасочено е манипулирана от „***“ с цел тяхното съобразяване с нормативните изисквания на Наредба 29 от 11.08.2008г. и Заповед 03-РД/929 от 31.05.2014г. на Изп. Директор на ДФЗ (лист 21 от адм.д.№ 658/2016г.,АдмС Пловдив/, като по този начин се представя пред ДФ”Земеделие”/ДФЗ/ закупуването на цитирания автомобил , на цена която е значително по-ниска от пазарната , като по този начин дружеството се домогва да получи предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за актив, който е изначало недопустим за подпомагане. Със същия доклад е изразено становище, че са налице изкуствено създадени условия за финансиране, предвид обявените нереално занижени цени.

         21.Следват две докладни записки от А.А.-В.-зам.изп.директор на ДФ “Земеделие” относно докладване на нередност на “***”ЕООД бенефициент по мярка 312 с договор № ***от 30.10.2014г. /л.607 и сл./и относно заповед за отказ на заявка за плащане №16/312/02828/3/01 по сключен договор № ***от 30.10.2014г.по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” между ДФ “земеделие” и “***”ЕООД/л.610 и сл./

  22. С Решение за установяване наличие на нередност, вх. № 03-0416/7403/22.12.2015г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” изцяло е възприел изложеното в Доклада  за нередност и докладна записка № 03-0416/7403 и  № 03-0416/7393 и двете от 21.12.2015г.

23. Със Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, на осн. чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП, чл. 39, ал. 1, т. 1 във вр. т. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”  от ПСРС 2007-2013 г., е отказал изплащането на финансовата помощ по Договор № 16/312/02828.

Следва да се посочи,че със Заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” са определени референтни цени за закупуване на транспортни средства по мерки по ПРСР 2007-2013г.,39 251,90 лева без ДДС за 1 бр. нов лек автомобил.

         В оспорената Заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014г. ,Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” е мотивирал отказа си  с това,че цената за закупуване на лек автомобил категория “комби 4х4”  ***целенасочено е манипулирана от “***”ЕООД с цел тяхното съобразяване с нормативните изисквания на Наредба №29 от 11.08.2008г. и Заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”,като по този начин се представя пред ДФ “Земеделие” закупуването на лек автомобил ***по цена,която е значително по-ниска от пазарната,като в същото време тази цена е непосредствено под определените  със Заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” референтни цени за закупуване на транспортни средства.По този начин дружеството се домогвало да получи предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за актив,който изначално е недопустим за подпомагане.

         В Заповедта се застъпва,че са налице изкуствено създадени условия за финансиране,предвид обявените от кандидата нереално занижени цени,с цел да се получат неправомерно европейски средства.

          Като правни основания за отказа са посочени следните разпоредби:

         -т.8.1 от договор № ***от 30.10.2014г.”В случай,че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е финансова част от договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание ,неистински или преправени такива,включително ,когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му  по мярката,както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта,за да извлече облага в противоречие с целите на тази мярка и/или бъде установена функционална несамостоятелност,фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,сключени с ползвателя на помощта,като спазва изискванията на чл.46 и чл.47 от Наредба №29 от 11.08.2008г.;

-чл.7,ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.:”Финансовата помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта,за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или  изкуствено създаване на условия,необходими за получаване на помощта,с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката”;

-чл.39,ал.1,т.1 и т.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.: ”Разплащателната агенция  може да откаже изплащането на част или цялата помощ,когато :1.установи нередност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл.37,ал.1,т.1 и 2;2.установи несъответствие с целите,дейностите и изискванията ,определени с тази наредба;

-т.1.2 от договор № ***от 30.10.2014г:”Фондът изплаща помощта по т.1.1 от настоящия договор,при условие,че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект,съобразно условията и сроковете,определени в този договор,анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове”;

-т.4.4 буква от договор № ***от 30.10.2014г.:”Фондът има право да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ,както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ,когато: ж/ са налице основанията по чл.39,ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008г.

24. На 19.01.2016г. е издадено  и Уведомително писмо за отхвърляне на плащания № 1625 и изх. № 01-2600/635 от 19.01.2016г. подписано от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, с която се отказва изплащане на финансовата помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № ***от 30.10.2014г./л.26 и сл./

25.По делото е приложено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.06.2016г. на прокурор при ОП гр.Пловдив, във връзка с образувана преписка по сигнал на Изп.директор на ДФЗ против Костадин Стойчев – управител и едноличен собственик на капитала на ) „Т.К.” ЕООДс наведени доводи за престъпление от общ характер по повод деклариране на неверни данни в заявление за финансово подпомагане с УРН 606505, ИД 16/321/02828. По конкретно сигналът касае инвестиционното намерение на управителя за закупуването на автомобил Volkswagen Passat Var Highline 2.0 TDI BMT 4Motion. В постановлението е посочено, че не е налице поведение пряко насочено към неправомерно получаване на средства, предоставени от ЕС и че деянието не осъществява признаците на престъпление по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 от НК. Изложено е още, че не отчетен фактът че намалената цена е резултат от допълнителна отстъпка за бизнес клиенти договорена с доставчика, както и че в случая липсват вредни последици.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие".

Според чл.11а от ЗПЗП, Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз /ОСП на ЕС/.

Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. За изпълнение на своите функции разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП, която е комплексна автоматизирана система за регистрация на заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и за извършване на административни проверки и контрол по заявленията.

Със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба №105 от 22.08.2006 г./, Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба № 29), Република България е въвела във вътрешното си законодателство изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно ОСП на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане.

Следва да се отбележи, че по силата на чл.15 от Регламент (ЕО) №1698/ 2005 г. на Съвета, Европейският фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) осъществява заложените в чл.4 цели, чрез Програми за развитие на селските райони на държавите-членки за периода 2007г.-2013г., подлежащи на одобрение от ЕК – чл.18, т.4 от регламента. На това основание Министерски съвет приема Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. Като част от Програмата са предвидените мерки за подпомагане на селските райони, сред който е и мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”. Тази програма е приета с Решение на Европейската Комисия от 19.02.2008г. и от този момент е правно задължение за България като държава-членка.

 Съгласно чл. 20а от ЗПЗП „Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /РА/, който организира и ръководи дейността и я представлява”.

Според чл. 39, ал.1, т.1 от Наредба № 29, Разплащателната агенция /РА/ може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29.

         С оглед горното се налага изводът,че Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г. на изп.директор на ДФ “Земеделие”,с която е отказано на “***”ЕООД изплащането на финансова помощ   по Договор №***от 30.10.2014г.,е издадена от компетентния за това орган, в рамките на предвидените по закон правомощия .

         Оспорената заповед ,обаче ,е незаконосъобразна както от процесуалноправна, така и от материалноправна гледна точка,като настоящият съдебен състав излага следните съображения за това.

          Както вече се посочи в настоящия съдебен акт, условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. са уредени в Наредба № 29 от 11.08.2008 г., издадена от министъра на земеделието и храните. В същата са уредени и хипотезите, при които финансиране може да бъде отказано и те се съдържат в няколко разпоредби, като от значение в случая са тези по чл. 7, ал. 2, чл. 33, ал. 3 и по чл. 39, ал.1, т. 1 и 2, тъй като именно на тях се позовава административният орган в издадения от него акт.

         Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29, финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и /или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, а съгласно чл. 33, ал. 3 от същата наредба, финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката. Третата, посочена в оспорения административен акт разпоредба е тази на чл. 39, ал.1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, в които е записано, че Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата заявена помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 и когато се установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба.

         Отделно от това, в оспореното уведомително писмо, като основание за отказ да се изплати финансовата помощ са посочени и т. 8.1, т. 1.2 и т. 4.4.б. "ж" от Договор № ***от 30.10.2014г., сключен между “***”ЕООД и ДФ "Земеделие". Видно от съдържанието на т. 8.1 от този договор, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е финансова помощ от договорената финансова помощ или е представил декларации и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Другото основание, посочено от административния орган е т. 1.2 от Договора, съобразно която фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора и анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове, а третото основание за постановяване на отказа е т. 4.4.б."ж" от същия договор, съобразно която фондът има право да откаже изплащането на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато са налице основанията по чл. 39, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.

         Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., в случаите на отказ за финансиране Разплащателната агенция уведомява кандидата, като в уведомлението изрично се посочват мотивите за отказ. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, в Заповед № 03-РД/3869/22.12.2015г. - предмет на жалбата са посочени като основания за отказ за финансиране три точки от Договор №  ***от 30.10.2014г.г. и две разпоредби от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., а именно т. 8.1, т. 1.2 и т. 4.4, б. "ж" от Договора и чл. 7, ал. 2 и чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 29, като текстовете им са възпроизведени изцяло в самата заповед. От тях обаче не става ясно, кое от множеството предвидени в тези текстове основания административният орган всъщност е имал предвид, когато е отказал финансиране и които могат най-общо да бъдат определени по следния начин:

1/ ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения;

 2/ представил е декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива;

 3/ изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката;

 4/ установена е функционална несамостоятелност;

 5/ налице е нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти;

 6/налице е несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и

 7/ инвестицията не е извършена съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора и анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове.

 Конкретизация на точното основание за отказа да бъде изплатена финансовата помощ няма.

Основната част  от мотивите в процесната Заповед са насочени към обосноваване на основанието за отказ да се изплати финансовата помощ, когато се установи, че ползвателят изкуствено е създал условия, с оглед осигуряване на предимство за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката. Тази хипотеза е предвидена в няколко разпоредби на Наредба № 29, като административният орган се е позовал на чл. 7, ал. 2 и чл. 33, ал. 3, както и на т. 8.1 от Договора. Последните обаче изискват не само да се установи, че са създадени изкуствено условия, но и че това е направено с цел получаване на предимство при получаване на помощта, както и че е налице и противоречие с целите на мярката.

         В настоящия казус, видно от оспореният административен акт, административният орган е приел, че от направените промени в заявлението за подпомагане ,като се предлага от страна на “***”ЕООД да се промени цената на лек автомобил Volkswagen Passat Var Highline 2.0 TDI BMT 4Motion,се достига до заключение, че поведението на дружеството се изразява в изкуствено създаване на условия за финансиране, предвид обявените от кандидата нереално занижени цени, които са непосредствено под обявените от ДФ "Земеделие" референтни цени за пътни транспортни средства, с което се цели да се получат неправомерно европейски средства".

         В административната преписка липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че действително е налице манипулиране на цените от страна на "***” ЕООД. Такива не са ангажирани и в хода на съдебното производството. Посоченото обстоятелство,че е извършена справка в интернет страницата на официалния вносител и констатацията,че разходите за закупуване на лекия автомобил по сключен договор с “ХААС”ЕООД в размер на 39 166,67 лева без ДДС са значително по-ниски в сравнение с цената на базовото оборудване,представена от официалния представител на Volkswagen за РБългария,не може да обоснове извод за такава манипулация.При наличие на свобода на договарянето ,страните по един облигационен договор могат да уговарят автономно цената за закупуване на лек автомобил ,а следва да се отчете и фактът,че сделката е търговска ,като са  предоставени търговски отстъпки на купувача и не е установено те да са в отклонение от установените търговски практики.

Посочената от административния орган промяна в заявената инвестиция би могла да бъде единствено индиция, но не и доказателство за това, че жалбоподателят е създал изкуствено условия за финансиране. Нещо повече, както вече бе споменато по-горе, Наредба № 29 изисква да се установи кумулативно и противоречие с целите на мярката. Последните са посочени в чл. 2 от Наредбата и са свързани с насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, насърчаване на предприемачеството в селските райони и в насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Наличие на противоречие с която и да е от тези цели, дори не се твърди от страна на административния орган, с оглед на което и това основание за отказ да се изплати финансовата помощ не е налице.

За да са налице правните основания за издаване на оспорения акт по чл. 33, ал. 3, от Наредба № 29 от 11.08.2008г., която предвижда, че финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката,следва да се съобрази следното. Фактическият състав, който следва да е изпълнен по отношение на даден проект, за да е налице основание да не бъде предоставена финансова помощ, изисква кумулативно наличие на три условия: 1. наличие на „функционална несамостоятелност” и/или „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта”; 2. горното да е с цел осъществяване на предимство; 3. това да е в противоречие с целите на мярката.

Съгласно §1,т. 30 от ДР на Наредба № 29 „изкуствено създадени условия“ е „всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. В чл.4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011 е записано, че „без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане“ - следователно и тази разпоредба не дава легална дефиниция на понятието „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта”.

Следва да се вземе предвид Решение на Съда на Европейския съюз от 12.09.2013г., по дело С-434/12, по повод отправено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ № 65 /2011на Комисията от 27.01.2011 г. за предоставяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕД/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В него е посочено, че горната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че „не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай.“ Следва да се докаже, че кандидатът е създал изкуствено необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено, с намерение да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение изводите следва да са обосновани не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица.  По отношение целта преследвана в схемата, следва да се докаже,че не може и няма да може да бъде постигната. Т.е. целта следва да е единствено получаване на облага в противоречие с целите на програмата, но тя да не бъде постигната.

Тъй като понятието „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта” е бланкетно и следва да се тълкува за всеки отделен случай, това налага административният орган да мотивира подробно във фактическата част на отказа си за плащане, в какво се състои изкуственото създаване на предпоставки, съответно на функционална несамостоятелност, защо същите са в противоречие с целите на мярката, както и какви са пречките за постигане на тези цели.

На следващо място съдът следва да изясни понятието „нередност“, чиято дефиниция е дадена в  §1,т.13 от ДР на Наредба № 29, според който „нередност“ е всяко нарушение на общностното право в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат ощетяване на общия бюджет на Европейските общности или на бюджетите, управлявани от тях, чрез намаляване или загуба на приходи в резултат на собствени ресурси, събирани от името на ЕО или посредством извършване на неоправдан разход.

Установяването на нередовност на документи или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти следва да се извърши  по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29, съгласно които, в срок не по-късно от два месеца, а в случаите на строително-монтажни работи в срок не по-късно от три месеца от подаване на заявката за плащане РА: 1. извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане; 2. може да извърши проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи, която включва и проверка за функционална несамостоятелност, която:  а) се извършва в присъствието на ползвателя, упълномощен негов представител или служител; б) при приключване на проверката на място служителят на РА представя протокола с резултатите от проверката за подпис на ползвателя, упълномощен негов представител или служител, който има право да напише в протокола обяснения и възражения по направените констатации; в) копие от протокола по буква „б" се предоставя на ползвателя, упълномощения негов представител или служител веднага след приключване на проверката на място; г) в случай ,че ползвателят на помощта, упълномощен негов представител или служител не е открит при извършване на проверката на място, РА уведомява ползвателя, като му изпраща копие от протокола; д) в срок до 10 работни дни от получаването на протокола за проверката на място ползвателят може да направи възражения и да даде обяснения по направените констатации пред изпълнителния директор на РА.

Предвид изложеното настоящия състав намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

На първо място, не е спазена процедурата по установяването на нередовност на документи или непълнота, или неяснота на заявените данни и посочените факти. При изрично указана доказателствена тежест ответника не е представил доказателства за изпълнение на нито един от етапите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29. По делото няма спор, че проверка на място е извършена, но същата е приключила с изготвен контролен лист, в който не са установени несъответствия, дори напротив в заключението на контролния лист е посочено, че „резултатът от извършеното посещение на място е положителен“.В пълно противоречие с резултатите от тази проверка е изготвен доклад от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който е инициирано издаването на Заповед № 03-РД/3869  от 22.12.2015г.

 Няма данни на жалбоподателя да е връчван протокол с констатации за нередности и да му е осигурена възможността да направи възражения и да даде обяснения пред изпълнителния директор на фонда.

В обжалвания акт са изложени редица факти, от които са изведени бланкетни мотиви, въз основа на които е отказано плащане.   Административният орган се е задоволил с твърдението, че е налице „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта”, без да установи наличието му от обективна и субективна страна. Този подход препятства съда да извърши контрол за законосъобразност, тъй като оспореният административен акт всъщност не съдържа никакви мотиви, което е достатъчно основание за отмяната му по чл. 59, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146, т.4 от АПК, като противоречаща на закона.

 Що се отнася до останалите, посочени в уведомителното писмо правни основания за постановяване на отказ за изплащане на финансовата помощ, а именно: ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения; представил е декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива; установена е функционална несамостоятелност; налице е несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и инвестицията не е извършена съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора и анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове, съдът намира, че по отношение на тях липсват каквито и да било мотиви (фактически основания). Изброени са единствено текстовете от Наредбата и от договора, сключен между страните, но факти, които да бъдат подведени под хипотезите на тези норми, не са изложени. А липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като освен че съставлява нарушение на изискването за съдържание на акта, лишава и съда от възможността да се направи преценка за съответствие на този акт с материалноправните разпоредби.

Що се отнася до изложените мотиви за наличие на основания по чл. 29 от ЗЗД, за унищожаемост на договора за безвъзмездна финансова помощ, настоящият състав намира, че  същите са неотносими в процедурата по чл. 39, ал.1, т.1 от Наредба № 29, тъй като по смисъла на чл. 24, ал.1 от ЗУСЕСИФ този тип договори са административни по своя характер, т.е. към тях не се прилага общият гражданскоправен ред на недействителността, а този характерен за административните публичноправни отношения. В този смисъл са и предвидените процедури за установяване на нередности по Наредба № 29, които обхващат и недобросъвестното поведение от страна на договарящите.

  Не на последно място, следва да се отбележи, че административният орган е нарушил и принципа за последователност и предвидимост, залегнал в чл. 13 от АПК. Сочените от органа факти, че цената за закупуване на лек автомобил ***целенасочено е манипулирана, последното квалифицирано като „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта” са му били известни към момента на издаване на заповедта за одобряване на проекта за финансиране. Така за получателя на помощта е създадена привидна увереност, че проектът може да бъде реализиран, същият е извършил разходи със собствени средства, спазил е договорните условия и въпреки това е последвал отказ, обоснован с обстоятелства, относими към фазата по допустимост на проектното предложение.   

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предвидените по закон правомощия и в предписаната от закона форма,но при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпореди.Оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл.59, ал.1 и чл. 13 от АПК и чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29, поради което следва да бъде отменен на основание по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Произнасяне от страна на съда по същество на спора е невъзможно, предвид естеството на акта и тъй като не са осъществени всички необходими административно-производствените действия. Преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган. При новото произнасяне административният орган следва да има предвид даденото по-горе тълкуване на приложимите правни норми.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски.По представен списък по чл.80 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК разноските,направени от жалбоподателя са в общ размер от 16 710,60 лева.Те са посочени както следва:държавна такса,внесена по адм.дело № 658/2017г.по описа на Административен съд Пловдив,V състав -5344,48 лева;адвокатско възнаграждение  съгласно Решение по адм.дело № 658/2017г.по описа на Административен съд Пловдив,V състав-3866,12 лева;адвокатско възнаграждение в размер на 3900 лева съгласно договор за правна помощ от 15.09.2017г. по адм.дело № 6922/2017г. по описа на ВАС и адвокатско възнаграждение по настоящото дело по договор за правна помощ от 15.11.2017г. в размер на 3600 лева.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл. 8, ал.1, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. е 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. – в случая при материален интерес от  133 612.07 лв. (колкото е размерът на субсидията), минималното възнаграждение се установява в размера на 3866.12 лв.

Видно от така посочените размери на адвокатските възнаграждения,не се констатира прекомерност.

Ето защо разноски ще се присъдят на жалбоподателя в пълния претендиран размер.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2,предл.3-ро и чл.173,ал.2  от АПК, Административен съд-Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г. на изп.директор на Държавен фонд “Земеделие”, с която е отказано изплащане на финансовата помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № ***от 30.10.2014г .

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.А.С. сумата от 16 710,60 лв./шестнадесет хиляди седемстотин и десет лева и шестдесет ст./, представляващи възнаграждение за адвокат и заплатена държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ: